Р Е Ш Е Н И Е № 66
гр. Сливен, 08.04. 2020 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на девети март
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 549 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
по чл. 197, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на „Био мед трейд“ ООД гр. Сливен против
Решение № 146/08.11.2019 г. на директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалба вх. №
13955/29.10.2019 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, подадена от „Био мед трейд”ООД гр. Сливен, като неоснователна. В жалбата
се твърди, че оспореното решение е материално незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на
закона. Счита, че административният орган неправилно е преценил заявеното
възражение, като искане за отмяна на наложена обезпечителна мярка. Твърди, че
публичният изпълнител не е имал годно правно основание да извършва тези
действия, като с възражението било заявено искане за отмяна на неправилни
действия, извършени от публичния изпълнител, а не отмяна на наложена
обезпечителна мярка. Твърди, че сумите по сметката, по която било наложено
обезпечението представлявали държавна помощ с цел компенсиране част от
разходите по отглеждане на пчелни семейства. Върху същите не можело да бъдат
налагани обезпечения, доколкото представлявали целево предоставени средства от
държавния бюджет на нефинансови предприятия за субсидии, компенсации и
капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги. Моли съда да
отмени обжалваното решение, както и действията на публичния изпълнител по
налагане на запор на банковата сметка на „Био мед
трейд”ООД в „И. А. б.”АД. Претендира за направените по делото разноски.
В съдебно
заседание чрез представителя по закон-у. И. К. и п. адв.
П.Н. ***, поддържа жалбата.
Ответникът по
оспорването, чрез п. п. - гл. юриск. Ж. Д., оспорва
жалбата. Заявява, че жалбоподателят имал непогасени публични задължения, за
което имало образувано изпълнително дело. И с оглед обезпечаването на тези
вземания било наложено с оспореното постановление за налагане на обезпечителна мярка запор върху
банкова сметка, тъй като нямало погасяване по тези задължения. Счита за
неоснователно възражението, тъй като жалбоподателят не попадал в тази хипотеза
на чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния бюджет, като същата касаела
целево предоставяне на средства от държавния бюджет на нефинансови предприятия,
каквото жалбоподателят не бил, както и че се касаело за компенсации и
капиталови трансфери на възложени от държавата дейност и услуги, а дейността,
която осъществява жалбоподателят не била от тази категория. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
В ТД на НАП -
Бургас, офис - Сливен е образувано изпълнително дело № *********/02.06.2017г.
срещу „Био мед трейд“ООД гр. Сливен, с ЕИК *** и
адрес *** за неплатени публични задължения представляващи не внесени данъци
свързани с правното съществуване на дружеството съгласно данъчното
законодателство на Р България.
С оглед наличието
на установени и изискуеми публични държавни вземания и неизпълнение от страна
на длъжника, на 23.10.2019г. с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№ С190020-022-0097109 на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас - офис Сливен
е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезорщ включително и съдържанието ла
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в И. А. Б. АД за задължения в размер на
7 130,98лв. лихви и главница.
Против това ПНОМ е подадена жалба Вх.№ 13955 от
29.10.2019 г. до Териториалния директор на ТД на НАП Бургас. Като в същата е
посочено, че наложения запор обаче е незаконосъобразен и в нарушение на чл. 94
от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 година (ЗДБРБ за
2019 г.), във вр. с чл. 444 от ГПК. Тъй като
средствата представлявали предоставена от държавата държавна помощ с цел
компенсиране част от разходите при отглеждане на пчелните семейства, както и за
справяне с последствията от неблагоприятните климатични условия, довели до
ниски добиви на пчелен мед". Извършеният банков превод по сметката на „Био мед трейд“ООД гр. Сливен, която била запорирана от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас,
касаел парична сума, предоставена от ДФЗ въз основа на Заявление за
предоставяне на минимална помощ de minimis за подкрепа на пчеларите през 2019 г., депозирано
от „Био мед трейд“ООД гр. Сливен до ОД на ДФ
„Земеделие". С оглед на неправилно
наложеният запор върху посочените целеви парични средства, дружеството било в
невъзможност да закупи необходимите му биологични и други продукти, необходими
за оцеляването и по-нататъшното отглеждане на пчелните семейства, настанени в
пчелина на дружеството.
Към възражението са приложени заверен екземпляр от указания
за предоставяне на държавна помощ de minimis за подкрепа на пчеларите през 2019 г., издадени от
Държавен фонд земеделие и заверен екземпляр от Заявление № 20/520181/0206258 от
17.10.2019 г. за предоставяне на минимална помощ de minimis за подкрепа на пчеларите през 2019 г., депозирано
от „Био мед трейд“ООД гр. Сливен до ОД на ДФ
„Земеделие". В заявлението, е
заявена за получаване на помощта сметката на жалбоподателя в И. А. Б. АД.
С оспореното решение Директорът на ТД - Бургас на
НАП е обсъдил жалбата и е издал решението, с което жалбата е оставена без
уважение. Същото е съобщено на оспорващия на 06.12.2019 г.
Решението е обжалвано по съдебен ред с жалба вх.№ 20-18-1095/13.12.2019
г., подадена по пощата на 12.12.2019 г. т.е. в срока
по чл. 197, ал.2 от ДОПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата като
подадена от лице, чиито права са засегнати от постановения административен акт
в преклузивния за това срок, поради което се явява
допустима.
Разгледана по
същество същата е частично основателна по следните съображения:
В чл. 1 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) са уредени
различни форми на финансово подпомагане, а именно: държавно подпомагане;
прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска
политика на ЕС, както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на
селските райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители
включват такива от държавния бюджет и от бюджета на ЕС.
Видно от
разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република
България за 2019 г., целево предоставяните средства от държавния бюджет на
нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за
възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за
обезпечения, а съгласно ал. 2 на същия член, тези средства не могат да се
използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания,
както и на вземания на трети лица. В § 1, т. 1 от
ДР на ЗПЗП е посочено, че "земеделски производители"
са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или
преработена растителна и/или животинска продукция, от което следва, че те не
представляват финансови предприятия. Следователно, цитираните по-горе норми на
Закона за държавния бюджет за 2019 г. намират приложение по отношение на
държавните субсидии и целеви помощи, които се отпускат на земеделските
производители и тези средства не могат да се използват за принудително
погасяване на вземания, включително и на публични такива.
Що се отнася до
средствата, отпускани от фондовете на ЕС, те са публични финансови средства
съгласно чл. 17а от ЗПЗП, като на основание чл. 11 и чл. 11а от
ЗПЗП дейността по управлението и контрола на плащанията на
отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с
тях национално съфинансиране, се извършва от Държавен
фонд "Земеделие". Съобразно Регламент
(ЕС) № 1360/2013 г., бенефициери на
тези плащания - в пълния им размер, са регистрираните земеделски производители,
а целта – влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и
мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда, че
плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Всяка мярка от
общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка,
а имената на бенефициерите се публикуват, с оглед
засилване на публичния контрол относно разходването на предоставените им
средства. От изложеното следва, че се касае за публично целево финансиране и
единствения овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициер – земеделски производител. Следователно, тези
средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на
публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица.
Предвид горното
съдът намира, че запорът на сметката на „Био мед
трейд“ООД гр. Сливен относно постъпващите по нея плащания от ДФ
"Земеделие" е незаконосъобразен и като такъв е следвало да бъде
отменен от Директора на ТД на НАП, гр Бургас. Като не
е сторил това, последният на свой ред е постановил незаконосъобразен акт,
подлежащ на отмяна. Доколкото обаче жалбоподателят е поискал отмяна изцяло на
запора върху банковата му сметка в И. А.Б. АД съдът намира, че същата в частта,
с която се иска отмяна на запора извън средствата от ДФ "Земеделие" е
неоснователна и следва да се отхвърли в тази част, тъй като забраната на чл. 94
от ЗДБ за 2014 г. за тях не е приложима.
При този изход на
делото, тъй като жалбата е частично основателна, всяка от страните има право да
получи разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата. С
оглед на това жалбоподателят има право да получи половината от направените от
него разноски, които са общо 50 лева внесена д.т. или 25 лв., а ответната
страна – половината от дължимото юрисконсултско възнаграждението,
което е равно на възнаграждението на
един адвокат, което е 300 лева или 150 лв.
Ръководен от
изложените съображения и на основание чл.197 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 146/08.11.2019
г. на директора на ТД на НАП – Бургас и потвърденото с него Постановление за
налагане на обезпечителни мерки № С190020-022-0097109/23.10.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас -
офис Сливен В ЧАСТТА, касаеща наложения запор върху
постъпващите от Държавен фонд "Земеделие" суми по сметката на „Био мед трейд” ООД в „И. А. б.”АД.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Био мед трейд“ООД гр. Сливен, с ЕИК ***, адрес ***
против Решение № 146/08.11.2019 г. на директора на ТД на НАП – Бургас и
потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С190020-022-0097109/23.10.2019
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП
Бургас - офис Сливен В ЧАСТТА досежно наложения запор
върху суми по сметката му в „И. А. б.”АД, различни от постъпващите от Държавен
фонд "Земеделие".
ОСЪЖДА Териториална
дирекция на НАП, гр. Бургас да заплати на „Био мед
трейд“ ООД гр. Сливен, с ЕИК *** и адрес *** сумата от 25 (двадесет и пет) лева
за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Био мед трейд“ООД гр. Сливен, с ЕИК *** и адрес *** да
заплати на Териториална дирекция на НАП, гр. Бургас сумата от 150 (сто и
петдесет) лева за направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.197 ал.4 от ДОПК.
Решението да се съобщи на страните на основание чл.138 ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: