Решение по дело №13139/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1115
Дата: 7 март 2023 г.
Съдия: Цветелина Захариева Михайлова
Дело: 20221110213139
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1115
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. М.А
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. М.А Административно
наказателно дело № 20221110213139 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш Серия К № 5312809 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
на Б. Б. М., ЕГН ********** с адрес /адрес/ на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно е останало санкционираното физическо лице, което го
обжалва в срок. В жалбата се излагат съображения против обжалвания акт,
който се счита за незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Изтъкват се доводи, че
техническото средство, с което е констатирано нарушението, не е
стационарна камера и не е поставено съгласно законовите разпоредби. Сочи
се още, че в електронния фиш липсва информация относно разположението и
вида на мобилното техническо устройство, както и относно годността му.
Твърди се липса на снимков материал, както и че контролните органи не са
отчели толеранс от 3%. Претендират се разноски.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. М.а, която поддържа жалбата и изложените в нея
съображения, като допълва, че в преписката липсвала заповед, на базата на
която техническото средство, с което е констатирано нарушението, е
използвано с посочения в ежедневната форма на отчет автомобил, както и
заповед, че посочения в същата форма и.л. може да оперира с това ТС. Твърди
се, че имало намеса на физически лица, а не автоматично прехвърляне на
1
данните в сървъра.
Въззиваемата страна – СДВР – редовно призована, не изпраща
представител. Депозирани са писмени бележки, в които е изложено
становище за неоснователност, необоснованост и недоказаност на жалбата,
претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения
и служебно провери законосъобразността и правилността на
обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 84
от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 10.09.2021 г. в 09:53 часа, в гр. София, на бул. „Александър
Малинов“ срещу бл. 491, автоматизирано техническо средство ТФР1-М с №
613 заснело лек автомобил „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № СВ **** МР,
движещ се по бул. „Александър Малинов“ с посока на движение от ул. „Д-р
Ат. Москов“ към Околовръстен път, със скорост на движение от 82 км/ч, при
ограничение на скоростта до 50 км/ч за населено място, съответно било
налице превишение на скоростта от 32 км/ч. Процесният лек автомобил бил
собственост на жалб. Б. Б. М., което се установява от справката за
регистрацията и собствеността на МПС.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа кредитираните писмени доказателства, приобщени в процеса по реда
на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, а именно: електронен фиш серия К №
5312809 на СДВР; снимков материал от клип № 19324/10.09.2021 г.;
разпечатка от информационния масив на ОПП-СДВР относно регистрацията
и собствеността на МПС; протокол за проверка № 6-38-20 от 12.11.2020 г. на
мобилна система за видеоконтрол, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 от 24.02.2010 г.; заповед за утвърждаване на образец на електронен
фиш; ежедневна форма на отчет, справка картон на водача и списък с
намерени фишове, които съдът кредитира в своята цялост, доколкото същите
спомогнаха на съда да установи възприетата фактическа обстановка, както и
същите са еднопосочни и безпротиворечиви.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разглеждана по
същество, същата е неоснователна.
Съдът намира, противно на посоченото в жалбата, че обжалваният
електронен фиш съдържа всички необходими реквизити и е съставен по
образец и съгласно изискванията на ЗДвП. В чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
Законодателят е посочил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа
един електронен фиш, като съпоставката със задължителното съдържание за
едно НП е недопустимо, тъй като приложимият закон е специален спрямо
2
ЗАНН. Посочен е видът на АТСС, а от приложените по делото Протокол 6-38-
20 от 12.11.2020 г., както и удостоверение за одобрен тип средство за
измерване се установява, че същото е валидно и годно за работа.
Датата на издаване на електронния фиш се установява от приложената
справка „Списък с намерени фишове“, приложен по делото, видно, от която
същият е съставен на 03.10.2021 г. и е връчен на 25.09.2022 г.
Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно точно и ясно, за да
може нарушителят да разбере, защо е наказан. В съдържанието му е описано
мястото и времето на нарушението, наименование на улицата, посока на
движение на автомобила, дадена е правилна правна квалификация. Видно от
приложения снимков материал по делото се установяват и точните
координати при заснемане на процесния автомобил, а именно: EL: 23°
22.3665 и NL: 42° 37.9927, а от протокола за използване АТСС се допълва, че
точното място за контрол е било гр. София, бул. „Александър Малинов“
срещу бл. 491, а посоката, по която са контролирали движещите се
автомобили, е била от ул. „Д-р Атанас Москов“ към Околовръстен път.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на
жалбоподателя като собственик на МПС с рег. № СВ **** МР, видно от
приложената по делото справка за собственост. По делото липсват данни
жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 или ал. 6
от ЗДвП.
В процесния случай е налице нарушение, установено с мобилна система
за видеоконтрол „TFR-1M”, с удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 и Протокол за проверка № 6-38-20 от 12.11.2020 г. В
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е предвидено при установяване на нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, че се издава електронен фиш за налагане на глоба.
Съгласно посочената разпоредба и Наредба № 8121з-552 за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата на движение по пътищата, се извежда, че използването на
мобилна техническа система е допустимо. Видно от приложения протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система от 10.09.2021
г., мобилната система работи самостоятелно, като контролните органи
единствено поставят, включват, изключват описаното устройство, задават
ограничение на скоростта, а през останалото време то работи самостоятелно.
Техническото средство е било поставено на посоченото в електронния фиш
местоположение в рамките на населено място без допълнително поставени
пътни знаци, установяващи скорост различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
В процесния случай безспорно е установено, че на 10.09.2021 г. в 09:53
часа, в гр. София, по бул. „Александър Малинов“, с посока на движение от ул.
„Д-р Атанас Москов“ към Околовръстен път, МПС с рег. № СВ **** МР се е
движело със скорост от 82 км/ч. Ограничението на скоростта в този пътен
участък било 50 км/ч. за населено място по силата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
3
Пътят, по който се е движел жалбоподателят, се намира в населено
място – гр. София. Ограничението на скоростта на движение на МПС е до 50
км/ч, доколкото не е предвидено друго ограничение с пътен знак. Според
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение,
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите
на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, в случая 50 км/ч за
съответния вид превозно средство за населено място. Движейки се със 82
км/ч, водачът е нарушил това правило за поведение, поради което
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на
същата е правилно определен от административнонаказващия орган, а с оглед
нейния абсолютен размер съдът не би могъл да я измени.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на
процесуалния представител на СДВР за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното
НП. След изменението на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, законът допуска
присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално
представителство на наказващия орган съгласно ал. 5. По делото, като
представител на СДВР, в проведеното съдебно заседание, не е участвал
юрисконсулт, същият е подготвил писмена защита и съдът е потвърдил
обжалваното НП. Съгласно чл. 27Е от Наредбата за заплащане на правна
помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до
120 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна
или фактическа сложност и е проведено едно съдебно заседание, поради
което и следва да се присъди минималното предвидено възнаграждение в
размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5 и ал. 9 и чл. 63д
от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 5312809 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, с който на Б. Б. М., ЕГН ********** с адрес /адрес/ на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Б. Б. М., ЕГН **********, да заплати на СДВР сумата от 80
лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
4
Административен съд – София - град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5