№ 105
гр. Варна, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Светла В. Даскалова
Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Теодора Св. И.ова
в присъствието на прокурора Т. С. Т.
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Частно наказателно дело
№ 20243100200519 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.30 и следващи от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции / обн. ДВ бр.15/2010г./ ЗПИИРКОРНФС.
Предмет на разглеждане е постъпило искане от съдебен орган на
Нидерландия за признаване и изпълнение на Решение за плащане на
финансова санкция, постановено на 18.10.2023г. и влязло в сила на
29.11.2023г. срещу българския гражданин Т. А. В., р. ***, ЕГН ********** с
местоживеене в гр.Варна.
В съдебно заседание представителят на ВОП изразява становище, че са
налице предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да се
признае решението за налагане на финансова санкция на лицето.
Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява. Назначеният
служебен защитник изразява становище за признаване на решението за
финансова санкция предвид наличието на изискуемите предпоставки за това.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните прие за установено следното :
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение 3062 5422
5497 1535 от 18.10.2023г. , влязло в сила на 29.11.2023год., на несъдебен
1
орган на Нидерландия на българския гражданин Т. А. В. е наложена
финансова санкция в размер на 150 евро. По данни от Удостоверение по чл.4
от Рамково решение 205/214/ПВР на Съвета, финансовата санкция е
наложена за това, че на 24.12.2022г. в 20:04часа Т. В. е управлявал превозно
средство с регистрационен номер, който не се чете ясно, представляващо
нарушение на административната уредба при нарушаване разпоредбите на
Кодекса за движение по пътищата- чл.2.
Засегнатото лице има местоживеене на територията на Република
България в гр. Варна, видно от справка НБД. Съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал. 1, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е
несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй
като се касае за влязъл в сила акт на съдебен орган на държава – членка на
Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба за
извършено административно нарушение.
Касае се до приложение на разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции – в случая не се
изисква двойна наказуемост, тъй като деянието представлява нарушение и по
българското законодателство и според законодателството на издаващата
държава, тъй като е нарушение на Правилата за движение по пътищата.
От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа
всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 год., така и според
изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова
санкция.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, посочени
в чл. 35, т. 1-11 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй
като: представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу същото лице
и за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на
българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или
имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо;решението не се отнася за деяние, извършено изцяло
или отчасти на територията на Р България; наложената финансова санкция е
не по – малко от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е
административно – наказателно отговорно; в удостоверението е изрично
посочено, че производството лицето е било уведомено лично, съгласно
законодателството на издаващата държава за правото на обжалване.
Следователно не са налице факултативни основания за отказ по чл. 35, т. 1 –
10 включително. Засегнатото лице е било уведомено за възможността лично,
2
или чрез представител да обжалва решението, както и относно сроковете за
обжалване.
Засегнатото лице има адресна регистрация на територията на Република
България, съгласно справката НБД „Население“ в гр. Варна, ул.
„Доброволци№11, заявен от него като постоянен и настоящ. Нормата на
чл.30ал.3 от ЗПИИРКОРНФС поставя като условие за признаването на
решението за налагане на финансови санкции, лицето, срещу което е
постановено решението да притежава имущество, да получава доходи или да
има местоживеене или обичайно пребиваване, а за юридическото лице -
седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията
на Република България. В случая лицето е адресно регистрирано в България.
Видно от докладна записка В. живее и работи в Нидерландия, като няма
данни за обичайното му местопребиваване и местоживеене, с оглед на това,
че не пребивава на адрес по регистрация. За да е налице това условие е
необходимо засегнатото лице действително да има установени трайни връзки
(от личен или професионален характер) с територията на РБ; отразеният в
удостоверението последен известен адрес на засегнатото лице да е вярно
посочен, да се установи обективно неговото местоживеене или мястото на
обичайното му пребиваване, както и дали лицето изобщо се намира на
територията на страната. Под "обичайно пребиваване", предвид липсата на
легална дефиниция в закона, следва да се ползва дефиницията на понятието,
съдържаща се в Кодекса на международното частно право. Съгласно
чл.48ал.7 от КМЧП, под обичайно местопребиваване на физическо лице се
разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без
това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за
пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат
специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер,
които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от
намерението му да създаде такива връзки. В случая от изисканите сведения от
близките на засегнатото лице се установява, че Т. В. пребивава извън
България на неизвестен адрес. От направената справка в НАП, се установява,
че лицето няма регистриран трудов договор в България, а от Агенцията за
социално подпомагане е получен отговор, че лицето не е било обект на
социално подпомагане. От друга, видно от изисканата справка от Агенцията
по вписвания, същият е закупил недвижим имот- апартамент в гр. Добрич на
15.01.2024г. Видно и от справката за задгранични пътувания В. често
пребивава в страната. От същата е видно, че той е влязъл през границата на
страната на 06.03.2024г. и няма данни да я е напускал след тази дата. С оглед
горното настоящият състав на съда счита, че е налице и хипотезата на
чл.30ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като засегнатото лице има фактическа
връзка с територията на РБългария, освен регистрацията по постоянен и
настоящ адрес в гр. Варна, тъй като притежава имот, закупен наскоро и върху
същия би могло да бъде насочено принудително изпълнение. С оглед горното
съдът намира, че са налице основанията на закона за приемане за изпълнение
на съдебното решение на Нидерландия.
Настоящата инстанция приема, че са налице всички предпоставки в
3
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции за признаване на
Решение№ 3062 5422 5497 1535 от 18.10.2023г. , влязло в сила на
29.11.2023год., на несъдебен орган на Нидерландия по отношение на
българския гражданин Т. А. В., с което на същия е наложена финансова
санкция в размер на 150 евро.
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като
финансовата санкция е определена в евро съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с
чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за
финансова санкция. Решението е постановено на 18.10.2023 год.
Равностойността на 150 евро е 293,40 лева.
Варненският окръжен съд приема, че са налице условията за признаване
и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което
и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС
следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
На основание чл.38 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът
да уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаване и
изпращане на решението за налагане на финансова санкция, на органа по чл.6
ал.2 – НАП – Варна за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед на
разпоредбата на чл.22 ал.2 от цитирания нормативен акт следва незабавно да
уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Копие
от уведомлението по чл.38 ал.1 да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл.
16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение 3062 5422 5497 1535 от 18.10.2023г. , влязло в сила на
29.11.2023год., на несъдебен орган на Нидерландия, с което на българския
гражданин Т. А. В., р. ***, ЕГН ********** с местоживеене в гр.Варна, е
наложена финансова санкция в размер на 150 евро, равняващи се на 293,40/
двеста деветдесет и три лева и четиридесет стотинки/ лева.
Решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за
изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва да уведоми съда за
предприетите действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава -
Нидерландия за признаването и изпращането на решението за налагане на
финансова санкция на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и за
приключване на изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати
4
и на Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от днес
пред Апелативен съд гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5