Решение по дело №13073/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3631
Дата: 31 юли 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20193110113073
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………/………г.

 

гр.Варна 30.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№13073/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба ищеца Св.С. твърди, че е потребител на ел.енергия в имот, с клиентски №***и абонатен №***. Твърди, че ответника „Е.п.“ АД на базатана съставен констативен протокол  въз основа на който е издал фактура №**********/19.07.2019г. за ел.енергия за периода от 25.01.2019г. до 24.04.2019г. претендира сумата от 315.89лв. с ДДС отнасяща се за допълнително начислени суми за ел.енергия за минал период. Ищецът счита, че не дължи заплащане на процесната сума, тъй като размерът и е произволно определен, без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия. Твърди, че към датата на извършване на проверката в правната действителност не е съществувал нормативен акт който да регламентира правото на електроразпределителните дружества да коригират едностранно обема и стойността на доставената ел. енергия на потребителя за минал период. Твърди, че не е ясно по какъв наччин и въз основа на каква методика е извършена служебната корекция на сметките на ищеца. Твърди, че “корекционната процедура“ се основавана на нищожни правни норми, тъй като нито в Закона за енергетиката нито в писмен договор за продажба на ответника е предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Твърди, че наличието на аналогично правило прието в Общите условия или в правило съдържащо се в Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи“ АД, са нищожни и противоречат на правни норми, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, както и противоречат на интереса на потребителя. Твърди, че СТИ с което се е измервало консумираната ел.енергия на абоната не е от одобрен тип, същото не е било заявено в БИМ съгласно чл.31 от Закона за измерванията, както и не е правена нито първоначална, нито последваща проверка съгласно чл.26 от ЗИ, като трето за спора дружество “Енерго-Про Мрежи“ АД не  е проявило грижата за добросъвестно изпълнение на договорните си задължения по смисъла на чл.63 от ЗЗД. Твърди, че клаузата от ОУ за корекция на сметки е неравноправна клауза. Предявява искане, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че С.Д.С., ЕГН ********** не дължи на „Е.П.“ АД сумата от 315,89лв. недължимо изисквана от потребителя, начислена служебно по констативен прокотол по клиентски №***и аб.№*** за недоставена и непотребена елетроенергия, обективирана във фактура от 19.07.2019г. за период от 25.01.2019г. до 24.04.2019г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, е подал писмен отговор, в който възразява, че предявения иск допустим, но неоснователен. Твърди, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение по силата на което ищеца е потребител на доставяна от ответното дружество ел.енергия за битови нужди. Твърди, че енергийното предприятие има правото за извърши корекция на сметките на абонатите при наличието на конкретни предпоставки предвидени в Закона за енергетиката и ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че процесното средство за търговско измерване е собственост на „Електроразпределение Север„ АД според чл.116 ал.6 от ЗЕ, но съгласно чл.44 от ЗИ лицата които използват средства за измерване са длъжни да осигуряват техническата им изправност и правилна употреба, като подръжката на изправността на електромера е задължение и на потребителя като страна по договора за доставка на ел.енергия и ползвател на СТИ. Твърди че ползвателя е задължен да не променя схемата на свързване на търговските съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско измерване, да не снема самоволно или поврежда средството за търговско измерване, както и да не използва ел. енергия без тя да се отчита от СТИ. Твърди, че неправомерното въдействие върху СТИ не е необходимо да е пряк резултат от поведение на самия потребител. Твърди че корекционните клаузи са част от ОУ на ДПЕЕЕМ по силата на законово задължение за крайния снабдител с електрическа енергия и са одобрени от държавен орган КЕВР чиято функция е да регулира продажбените отношения в защита на потребителите. Твърди, че корекционната процедура е законосъбразна като при извършването и е спазен редът по чл.34 чл.37 и чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че на 24.04.2019г. оправомощени служители на „Електоразпределение Север“ АД са  извършили проверка в обект на адреса на ищеца, като резултата е обективиран в констативен протокол № 1202758/24.04.2019г., подписан от служителя и от двама свидетели. Твърди че съгласно констатациите липсват ведомствена пломба на СТИ и във връзка с установеното нарушение електромера е демонтиран и поставен в индивидуална опаковка с плоба №507352 и изпратен за експертиза в БИМ. Твърди че метрологичната експертиза извършена в БИМ и е установено външна намеса и че електромера не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия. Твърди, че е съставена справка за корекция от 17.07.2019г. за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия съгласно която общото количество еенергия с което следва да бъде завишено потреблението на ел. енергия на абоната поради неизмерването му е 1598 квч. Моли да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

 Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.124 от ГПК.

В хода на проведените по делото съдебни заседания страните чрез процесуални представители поддържат заявените позиции по спора.

Като писмени доказателства по делото са приети:

Констативен протокол №1202758 от 24.04.2018г., констативен протокол от РО Русе №1306/09.07.2019г., справка за корекция от 18.07.2019г., фактура №**********/19.07.2019г., 2бр. писма на „ЕРП Север“ АД и обратни разписки, Справка за потреблението за последните 12/24/36 към дата 29.08.2019г. за кл.№**********, Извлечение за фактури и плащания към дата 29.08.2019г., извлечение от сметка от 29.08.2019г. и СТЕ.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква предвид характера на настоящия иск ответника да понесе тежестта за доказване, че ищецът е негов абонат и е ползвал в посочения период ел.енергия на посочената стойност.

 Съгласно представената по делото Справка за корекция на сметки при неизмерване и неправилно измерване на електрическата енергия на основание чл.38, ал.3, т.1 от Общите условия на ДПЕЕЕМ, е начислена корекция, въз основа Констативен протокол от 24.04.2018г. за период от 25.01.2019г. до 24.04.2019г. в обект - находящ се на адрес гр.Варна, жк.Младост, ****, за която сума е издадена фактура №**********/19.07.2019г. в размер на 945.24лв.

На 24.04.2018г. е извършена проверка от служители на "Енерго-Про Мрежи“ АД на електромер, находящ се в обект в гр.Варна, жк.Млдост, ****. Съставен е констативен протокол №1202758/24.04.2018г., подписан от служителите извършили проверката и трето лице различно от ищец в настоящото производство. При извършената проверка е установено отклонение в работата на СТИ с 90.47%, като по този начин част от консумираната ел.енергия не се отчита.

Съгласно констативен протокол №1306/9.07.2019г. при обследване на СТИ е установено наличието на външна намеса изразяваща се в промушен през клеми 1 и 3 меден проводник, което води до неотчитане на ползваната ел.енергия.

Решаващия състав намира, че е на лице  неправомерно вмешателство, а консумираната енергия не е измервана, като не е могло да е налице точен измерител на ползваната енергия, поради установеното вмешателство. Не може да се определи обаче през кой периоди електромерът не е отчитал правилно потреблението на енергия.

Ответникът не е доказал, че ел. енергия в посоченото количеиство е доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение №1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело № 657/2007г. на ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по търг. дело №658/2009г.

На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който аргумент е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел.енергия, което от своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.

Задължителната практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. 

По изложените съображения ответникът не е доказал при условията на пълно и главно основание, че тази сума му се дължи. 

Воден от горното съдът намира, че следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 350лв.

Ето защо, съдът

 

                    Р Е Ш И

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца С.Д.С. ЕГН********** *** и ответника „Е.П.“ АД, ***, че ищецът не дължи на ответника сумата от 315.89лв. претендирана по фактура №**********/19.07.2019г. като корекция за ползвана ел.енергия за периода от 25.01.2019г. до 24.04.2019г. за обект с клиентски №***и аб.№***, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, *** да заплати на С.Д.С. ЕГН********** ***, сумата от 350лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: