Р Е Ш Е Н
И Е
гр.Лом, 13 февруари 2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд в публично заседание на 13
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна А.
при секретаря Веселка Младенова като разгледа
докладваното от съдията А. гр. дело № 2158 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК
Производството по делото е образувано
по искова депозирана от "***" ООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Д. А., против Г.А.И., ЕГН **********, с която са
предявени кумулативно обективно съединени искове за признаване за установено,
че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата 2000,00 – главница, договорна лихва за
периода от 29.09.2016 г. до 25.08.2017 г. – 460,00 лева, такси – 100,00 лева,
гаранция по кредитната сделка – 1540,00 лева, законна лихва – 101,77 лева от
26.08.2017 г. до 17.05.2018 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението, 29.05.2018 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 1024/2018 г. по описа на ЛРС .
Претендират се разноски по заповедното и
исковото производство.
В исковата
се твърди, че между "***"
ЕООД като кредитор и ответника като кредитополучател бил сключен Договор за
кредит № 422932/30.08.2016 г. Договорът бил сключен чрез средствата за
комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт/ във формата на електронен
документ и съгласно Общи условия, уреждащи
отношенията между "***" ЕООД и неговите клиенти. По силата на сключения
договор ответника получил от кредитодателя сума в размер на 2000 лева със
задължение да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва в общ размер
на 460.00 лева в срок от 360 дни. За обезпечение на договора, на 30.08.2016 г.
между ответника и "***"
ЕООД бил сключен Договор за гаранция №422932, по силата на който гарантът
"***" ЕООД е поел задължението да
гарантира изпълнението на длъжника по договора, като се задължава да отговаря
солидарно с него. След като кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по
договора, кредитодателят е поискал изпълнение от солидарния длъжник "***" ЕООД. Последното дружество е
погасило всички вземания на ответника към "***"
ЕООД и е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор.
В исковата молба се твърди още, че по силата
на Договор за покупко – продажба на необслужвани потребителски кредити /цесия/
от 01.12.2017 г. и Приложение Г от 01.12.2017 г., "***" ЕООД е прехвърлило вземанията си
към ответника на "***" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Иска се постановяване на
решение, с което да бъде признато, че ответника Г.А.И., дължи на ищцовото
дружество следните суми: сумата
2000,00 – главница, договорна лихва за периода от 29.09.2016 г. до
25.08.2017 г. – 460,00 лева, такси – 100,00 лева, гаранция по кредитната сделка
– 1540,00 лева, законна лихва – 101,77 лева от 26.08.2017 г. до 17.05.2018 г.
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението, 29.05.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1024/2018г. по описа на ЛРС.
Прендира се присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
отговор от назначеният особен представител на ответника – адв.Ц.П..
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към
настоящото производство ч. гр. д. № 1024/2018 г. по описа на ЛРС се установява,
че по депозирано от ищцовото дружество "***" ООД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г.А.И. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата 2000,00 – главница, договорна лихва за
периода от 29.09.2016 г. до 25.08.2017 г. – 460,00 лева, такси – 100,00 лева,
гаранция по кредитната сделка – 1540,00 лева, законна лихва – 101,77 лева от
26.08.2017 г. до 17.05.2018 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението, 29.05.2018 г. до изплащане на
вземането, както и сумата
284,04 лв. разноски по делото, представляващи платена държавна такса –
84,04 лв., 200.00 лева процесуално
представителство от които – 50,00 лева за подготовка на документи за завеждане на дело и 150 лева за защита по
заповедното производство.
На длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на
уведомление , съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от уведомяването. По предявена искова молба е
образувано настоящото гр. д. № 2158/2018 г. по описа на ЛРС .
От представения по делото Договор за
придобиване – покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити е видно, че "***" дружество, регистрирано в Малта,
продава и прехвърля на "***" ООД
"потрфейл", състоящ се от отписани от продавача необслужвани кредити,
включително главница, лихви и
такси. От извлечение от приложение № 1 към договора е видно, че вземанията
срещу ответника Г.И. по Договор № 422 от 30.08.2016 г. са част от прехвърлените
на ищеца по силата на договора за цесия и
същите включват: сумите кореспондиращи на тези, посочени в исковата молба.
Представени са Потвърждение за сключения
договор за цесия от представляващия дружеството – цедент, както и пълномощно от цедента в полза на
цесионера от името и за сметка на цедента
да уведоми длъжниците за цесията по реда на чл. 99 ЗЗД.
Други доказателства в производството не са
ангажирани.
Съдът не кредитира представените
"Общи условия към договор за гаранция /поръчителство/", тъй като
същите не са подписани нито от издалото ги дружество, нито от насрещната страна
по договора.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
От "***" ООД
са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.
422 ГПК вр. чл.
9 ЗПК вр. чл.
99 ЗЗД вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД вр. чл.
143 ЗЗД за признаване за установено, че ответника Г.А.И. дължи
на ищцовото дружество следните суми: сумата
2000,00 – главница, договорна лихва за периода от 29.09.2016 г. до
25.08.2017 г. – 460,00 лева, такси – 100,00 лева, гаранция по кредитната сделка
– 1540,00 лева, законна лихва – 101,77 лева от 26.08.2017 г. до 17.05.2018 г.
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението, 29.05.2018 г. до изплащане на
вземането, както и сумата
284,04 лв. разноски по делото, представляващи платена държавна такса –
84,04 лв., 200.00 лева процесуално
представителство от които – 50,00 лева за подготовка на документи за завеждане на дело и 150 лева за защита по
заповедното производство, за които суми е издадена Заповед по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 1024/2018 г. по описа на ЛРС .
Претендира се присъждане на сторените и в настоящото производство разноски.
Ищецът основава исковите си претенции с
твърденията да е било налице облигационно правоотношение по Договор за кредит №
422932 от 30.08.2016 г. между "***"
ЕООД и ответника облигационно правоотношение по
Договор за поръчителство, сключен с "***"
ЕООД на 30.08.2016 г., по силата на който "***"
ЕООД е погасило задължението на длъжника по сключения с "***" ЕООД Договор за кредит № 422932
от 30.08.2016 г., и е встъпил в правата
на удовлетворения кредитор, като вземанията са прехвърлени на заявителя с
Договор за цесия 01.12.2017г.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД:
За основателността на предявения иск с
правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение между
"***" ЕООД и
ответника по силата на валидно сключен Договор за кредит № 422932 от 30.08.2016
г.; 2. Реално предоставяне на заемната сума в твърдяния размер ; 3. Наличие на
облигационно правоотношение между "***"
ЕООД и ответника, по силата на валидно сключен
Договор за гаранция № 349238 от 18.02.2016 г.; 4. Изпълнение от страна на
поръчителя "***" ЕООД на дължимите от ответника
вземания към "***" ЕООД; 5.
Валидно сключен договор за цесия между "***"
ЕООД и "***" ООД, по силата на който
вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца; и 6. Уведомяване на ответника за
извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По отношение на горепосоченият фактически
състав, ищецът не е предприел необходимите действия и не е
ангажирал доказателства за следните обстоятелства: че е било налице валидно
облигационно правоотношение между "***"
ЕООД и ответника по силата на валидно сключен
Договор за кредит №422932 от 30.08.2016 г.; че заемната сума в твърдяния размер
е реално предоставена на ответника; че е било налице облигационно
правоотношение между "***"
ЕООД и ответника по силата на валидно сключен
Договор за гаранция № 422932 от 30.08.2016 г.; и че
поръчителят "***" ЕООД е
изпълнил и платил дължимите от ответника вземания
към "***" ЕООД. За посочените
обстоятелства не са представени никакви доказателства. Представената към
исковата молба справка – информация за кредит – без дата и без подпис /л. 8 от делото/ не
установява нито заемното правоотношение между "***"
ЕООД и ответника, нито реалното предаване на
заемната сума, нито облигационно правоотношение между "***" ЕООД и
ответника по силата на валидно сключен договор за гаранция.
С оглед на това осъществяването на
елементите от твърдяния от ищеца фактически състав не е доказано, което води до
неоснователност на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД:
Предвид неоснователността на главния иск,
то неоснователен се явява и кумулативно
обективно съединеният аксецесорен иск за заплащане на сумата от 460 лева,
представляваща договорна лихва върху главницата . Същият следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора за ищцовото
дружество не възниква право на разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от "***" ЕООД,
ЕИК *********, против Г.А.И., с ЕГН **********,
кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за
установено, че ответника, дължи на ищцовото дружество следните суми: 2000,00
лв. – главница, по Договор за кредит № 422932 от 30.08.2016 г., вр. с договор
за гаранция от същата дата, 460,00 лв. договорна лихва за периода от датата на
първата вноска 29 септември 2016г. до 25 август 2017г.-датата на последната
вноска, 100 лв. административна такса за събиране на вземанието, 1540 лв. такса
гаранция, мораторна лихва-101,77 лв. от 26.08.2017-17.05.2018г., представляващи
регресно вземане по Договор за поръчителство, сключен с "***" ЕООД на 30.08.2016 г., по силата
на който "***" ЕООД е погасило задължението на
длъжника по сключен с "***"
ЕООД Договор за кредит № 422932 от 30.08.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 577 по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 1024/2018 г. по описа на ЛРС.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: