Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1789
гр. Пловдив, 22.10.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на трети септември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 4537/2018г. по описа на ПРС, XXV
нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0329-000188/15.05.2018г. на Началник
група в РУ Раковски при ОДМВР Пловдив, с което на В.Г.П. с ЕГН **********, на
основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137А,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 200
/двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца
за нарушение на чл.103 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539
на МВР са отнети общо 6 контролни точки.
Жалбоподателят
П. в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление /НП/ в частта
му, с която на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП са му наложени
административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП. В останалата
му част постановлението не е обжалвано, поради което не подлежи на разглеждане
от съда по същество.
В
съдебно заседание се явява лично и с процесуалния представител адв.Н.К., който поддържа
жалбата и моли НП да бъде отменено в обжалваната му част. Алтернативно излага
доводи за намаляване размера на наложената глоба в т.2 от НП.
Въззивемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не излага становище относно жалбата.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Атакуваното
наказателно постановление е издадено въз основа на съставен на 09.02.2018г. от С.Д.К.
– м. п. и. при РУ Раковски при ОДМВР Пловдив АУАН срещу жалбоподателя В.П. за
това, че на същата дата, около 11:00 часа в гр.Раковски, кв.“Секирово“,
ул.“Г.С.Раковски“ срещу № 183, управлявал
лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег.№ …, собственост на Г.В. П., ЕГН **********, като не използва обезопасителен колан
по време на движение, с какъвто е оборудван автомобила и не изпълнява дадените
дадените му указания. Същият напуска мястото на проверката. С описаното
жалбоподателят виновно нарушил разпоредбите на чл.137А, ал.1 и чл.103 от ЗДвП. П.
отказал да подпише така съставения акт, което било удостоверено с подписа на
един свидетел.
В
законоустановения тридневен срок пред контролните органи жалбоподателят
упражнил правото си на писмено възражение срещу съставения АУАН по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На
основание констатациите в акта било издадено и атакуваното НП, с което на
основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание - глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175,
ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено наказание –
глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП, както и на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки.
В
проведеното съдебно производство беше разпитан актосъставителят – свидетелят С.К.,
който поддържа съставения от него акт. На процесната дата спрели за проверка
лек автомобил, чийто водач не използвал обезопасителен колан. Служебният
полицейски автомобил бил спрян, а този на водача се движел към Раковски.
Свидетелят имал добра видимост, тъй като автомобилът се движел бавно. На
жалбоподателя било разяснено, че ще му бъде съставен АУАН. Извършена била
справка дали водачът се издирва и дали има криминални прояви. Св.К. сочи, че по
времето, през което съставял акта, жалбоподателят напуснал с управляваната от
него кола мястото на проверката. Документите на водача останали у полицейските
служители. Уточнява, че не видял как водачът бил тръгнал, но колата я нямало,
затова в акта вписал второ нарушение за това, че жалбоподателят осуетявал
полицейска проверка и напуснал мястото на проверката. Първоначално П.
представил документите си на полицейските служители и впоследствие напуснал
мястото на проверката, без да посочи причина за това. Впоследствие свидетелят
разбрал, че водачът посетил районното управление. Допълва,че първоначално
водачът не искал да си даде документите, но после представил лична карта,
шофьорска книжка и талон на автомобила. След това си тръгнал и се върнал след
10 минути. Тогава подписал акта. Свидетелят изразява предположение, че е иззел
контролния талон. Отново потвърждава, че водачът подписал акта. Колегата му Д.
К. също видял извършеното нарушение.
Съдът
кредитира показанията на св.К., с изключение на частта, в която същият сочи, че
АУАН е подписан от нарушителя, тъй като същите не се подкрепят от останалите
доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
В хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
съдът намира, че не се установи по безспорен и категоричен начин виновно
нарушаване на чл.103 от ЗДвП от страна на жалбоподателя П.. Твърдяната за
нарушена разпоредба задължава водачът на пътно превозно средство при подаден
сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания. От данните по делото с категоричност се
установява, че жалбоподателят е възприел подадения от контролния орган сигнал и
е спрял за полицейска проверка, с което на практика е изпълнил даденото му
указание от представителя на службата за контрол. П. е изпълнил и друго
указание на полицейските служители, касаещо представянето на изисканите от него
документи и по този начин е съдействал при осъществяване на полицейската
проверка. Тези фактически обстоятелства се установяват категорично от
показанията на актосъставителя, които обаче се явяват в противоречие с
направените от него констатациите в АУАН, възприети и от наказващият орган при
издаване на НП. Св.К. изрично заявява, че водачът е представил лична карта,
шофьорска книжка и талон на автомобила, последният иззет като доказателство при
съставяне на АУАН, което по никакъв начин не обосновава извода за неизпълнение
на дадените указания и осуетяване на полицейската проверка. Нещо повече в
момента, в който жалбоподателят е напуснал мястото на проверката, за да посети
районното управление, документите му са се намирали в контролния орган. Установява
се още, отново от показанията на актосъставителя, че П. се е върнал 10 минути
след като напуснал мястото на проверката, което само по себе си не може да бъде
определено като поведение целящо да избегне или осуети полицейската проверка. На
практика липсва отказ от страна на жалбоподателя да изпълни нарежданията,
дадени от органите за контрол, което би било основание да се приеме, че е
нарушена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Ето защо съдът счита, че изложеното в
акта и НП като фактическа обстановка, като обективно съставомерно поведение и
субективно отношение на дееца, не се потвърдиха от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, включително и от показанията на
актосъставителя.
В
разглеждания казус са нарушени разпоредбите на чл.6 от ЗАНН и е ангажирана
неправилно отговорността на жалбоподателя, без да е доказано по безспорен начин
същият да е осъществил състава на административното нарушение, предмет на настоящото
производство. Самото НП не създава в настоящият случай презумпция за виновност.
Административнонаказващият орган е длъжен да докаже с акта си и приложените към
него доказателства виновността на нарушителя и обстоятелствата, при които е
извършено административното нарушение. В случая това не е изпълнено и е довело
до незаконосъобразност на НП, поради което постановлението следва да бъде
отменено в обжалваната му част по т.2 като
недоказано.
Водим
от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0329-000188/15.05.2018г. на Началник РУ Раковски при ОДМВР
Пловдив, в частта му, с която на В.Г.П.
с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 200
/двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца
за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.Р.