РЕШЕНИЕ
№
126
гр. Хасково 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд, въззивен
наказателен състав, в публично съдебно заседание проведено на първи октомври,
две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове: 1.КРАСИМИР ДИМИТРОВ
2.МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,
прокурор: Цвета Пазаитова,
секретар: Женя Григорова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Цветанов ВНОХД № 435
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 313 и сл. от глава ХХІ от НПК.
С
Присъда № 8/04.07.2019 г. постановена по НОХД № 3/2019г., Районен съд –
Ивайловрад е признал подсъдимия Г.И.Б. за виновен в това, че на
21.02.2018 г., на път III-598 от Републиканската пътна мрежа, в община И., в посока с.С., в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с наказателно постановление № 17-0276-000005/ 15.02.2017г.,
на началника на РУП към ОДМВР – Хасково, РУ – Ивайловград, влязло в сила на
17.05.2017г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, извършил друго
такова деяние, като управлявал МПС – товарен автомобил „ЗИЛ-131“ с рег. № * **** **, без съответно
свидетелство за управление, за което и на основание чл. 343в, ал.2 във вр. с
чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 12
месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим, на основание чл. 57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС и наказание „Глоба“ в размер на 500 лева. Със същия акт
съдът, на основание чл. 68, ал.1 от НК, привел в изпълнение присъда
№39/11.09.2015г., постановена по НОХД № 218/2015г. на РС – Свиленград,
потвърдена с решение № 159/28.12.2015г. на ОС – Хасково, с която подсъдимият
Г.И.Б. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343в, ал.2 във вр.
с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, и му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години.
Недоволна
от присъдата останала адв. Г.Г. ***, която, като защитник на подсъдимия Г.Б.,
обжалва съдебния акт в срок с оплаквания за неправилност и несправедливост и
иска присъдата да бъде отменена, като вместо нея въззивната инстанция постанови
нова, с която подсъдимият да бъде оправдан на основание чл.9, ал.2 от НК.
В
пледоарията си в съдебно заседание защитникът обосновава оплакванията си с
твърдения за неаргументираност при доказателствения анализ на съда по отношение
кредитирането на едни доказателства при наличието на противоречащи им други;
негодност на част от доказателствата да послужат за установяване на фактическата
обстановка и неизясненост на същата; вътрешни противоречия между кредитираните
доказателства, изведени на база твърдения за темпорални и географски
несъответствия. Пледира за прилагане разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, с аргументи
за крайна необходимост от извършеното инкриминираното деяние и липса на
общественоопасни последици и рискове за движението по пътищата. Твърди
несъразмерност на наложените наказания с обстоятелствата по случая.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и счита
жалбата за неоснователна, с аргументи за достатъчност и коректен съдебен анализ
на събраните доказателства, намирайки ги във взаимен унисон по отношение
предмета на доказване. Смята за правилни индивидуализирането на наказанието и
привеждането в изпълнение на това по предишна присъда. Иска потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
Подсъдимият
се явява във въззивно заседание, изразява съжаление за стореното и иска да бъде
оправдан.
Хасковският окръжен съд, като
провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания,
изтъкнатите доводи, събраните доказателства и служебно, приема за установено
следното:
Подсъдимият
Г.И.Б. се занимавал с *******, като ****** ****** и *****, които да работят за
*** по ****. Същият не притежава СУМПС валидно за категория „С“. На дата
21.02.2018г. той бил ангажирал четирима товарачи - П., Й., А.и С., както и
***** - К., да работят на ****** в района на с.******* с товарен автомобил „ЗИЛ
– 131“ с рег. № ******. Автомобилът бил паркиран на черен път - отбивка на път III-598 от Републиканската пътна мрежа,
в покрайнините на гр.И. Сутринта подсъдимият закарал товарачите с лек автомобил
„Тойота“ до камиона „ЗИЛ-131“, като преди това, около 07,00 часа, в града, му
бил съставен фиш за неправилно паркиране на лекия автомобил. Тъй като шофьорът
К. не се явил при камиона в уреченото време и не отговарял на телефонните
обаждания на Б., подсъдимият подкарал товарния автомобил, с качили се на него
товарачи, в продължение на около 200 метра, и малко, след като излезнал на
асфалтовия път, в посока с.С., бил
застигнат и спрян за проверка от ****** ******** К.и Ч.. Същите установили, че водачът Б. управлява товарния
автомобил, без да притежава необходимото за това СУМПС, валидно за категория
„С“. На мястото пристигнали и други техни колеги, сред които Х.и Д.. Последният
съставил на Б. АУАН за констатираното нарушение на ЗДвП. От ******* ******
било установено, че спрямо Б. има влязло в сила на 17.05.2017г. наказателно
постановление № 17-0276-000005/ 15.02.2017г. на началника РУ И., за същия вид нарушение. По този повод било образувано и
настоящото наказателно производство.
Производството
пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава 27-ма, при условията на
чл. 372, ал.3 във вр. с чл. 371, ал.1, т.1 от НПК.
Доказателственият материал се е изразил в показанията на
свидетелите Н.К., Т.Ч., Д.Д., Х.Х., Б.Р., В.Й., И.З., Н.С., Р.П., Н.К. и М. К.,
обясненията на подсъдимия Г.Б., справки от информационни системи на МВР относно
движението и местоположението на ****** автомобили на инкриминираната дата, НП № 17-0276-000005/ 15.02.2017г. на началника РУ И., АУАН от 21.02.2018г., Серия Д, бл. № *******, справка за
нарушител/водач, справка за съдимост и характеристична справка на подсъдимия
Б..
Настоящата инстанция намира, че
първоинстанционният съд е постановил присъдата при изяснена фактическа
обстановка като е събрал доказателствата относими към извършеното престъпление
и след обсъждането и преценката им е достигнал до обосновани изводи за
установена по несъмнен начин съставомерност и авторство на инкриминираното
деяние от обективна и субективна страна, които правилно е привел към
материалния закон. В тази връзка настоящата инстанция акцентира на следното:
От
приложените по делото справка
за нарушител/водач се установява, че подсъдимият не притежава СУМПС, включващо
категория „С“, необходима за управлeние на товарния
автомобил „ЗИЛ-131“ с рег. № ******.
От НП № 17-0276-000005/15.02.2017г. на
началника РУ И. се установява, че подсъдимият е наказван по административен
ред за управление на МПС без съответно свидетелство. Видно от подписаната
разписка в края на постановлението, то е било връчено на Б. лично - на
основание чл. 58, ал.1 от ЗАНН, на 09.05.2017г. (вторник) и по аргумент от
разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН е влязло в сила след изтичането на
предвидения за обжалване 7-дневен срок от връчването – на 17.05.2017г. (сряда).
Съдът
кредитира изцяло надлежно събраните по реда на чл. 159 от НПК горепосочени
писмени доказателства, като безспорни по съдържание официални документи.
От
събраните свидетелски показания с приоритет следва да бъдат анализирани тези,
дадени от преките свидетели – очевидци на инкриминираното деяние. Tе условно могат да бъдат разделени на две групи. Едната – на
******** служители, установили нарушението, а другата – на наетите
от Б. *****-******, присъствали на мястото. В показанията си служителите на
реда – К.и Ч. ясно и непротиворечиво описват мястото и ситуацията при която са
спрели за проверка товарния автомобил, а именно – на път III-598, км. 3,300, на излизане от кв. Л. в посока с. С. В това отношение съдът кредитира напълно
заявеното и от двамата ******, чиято
професия предпоставя доброто познаване на обслужваната територия и точна
ориентация за местоположението им към момента на установяване на
инкриминирантото деяние. В отлика от конкретиката на *****
при описване на мястото, показанията и на четиримата свидетели–товарачи са
идентични и недвусмислени - че никой от тях не познавал района, липсвала им ориентация
къде се намирали спрямо близките населени места и в коя посока трябвало да
свият при излизане от черния път, като за свидетелят З.
това било до степен да не различава дясно от ляво. И четиримата работници
обаче, с категоричност твърдят, че именно Б. е управлявал товарния автомобил в
продължение на около 200 метра. В тази част показанията им са едносмислени и в
унисон с тези на К.и Ч., също сочещи подсъдимия за водач на инкриминираното
МПС, поради което следва да се приемат за правдиви, както коректно е направил и
първоинстанционния съд. Макар че от заявеното от болшинството от четиримата
товарачи не става ясно откъде ги е приближил спрелия ги ****** *****,
показанията на В.Й. потвърждават пресъздадената от двамата ***** ситуация, като свидетелят сочи, че докато са се движили с
камиона, ***** са дошли зад тях. Обективно районният съд е отбелязал
твърдението на същия свидетел, че камионът не се е движил по асфалтовия път, но
то е изолирано и неубедително, доколкото от показанията на останалите трима
товарачи и ******* ******,
едносмислено става ясно, че камионът е бил на асфалтовия път, когато ***** са предприели спирането му. В тази връзка П. е
конкретизирал, че към онзи момент и товарният автомобил и ****** кола са се движили именно по този път. Както и
първоинстанционният, настоящият състав приема за установена последно описаната
ситуация, като логична и сходно пресъздадена от почти всички свидетели. Във
връзка и с нея следва да бъдат анализирани и даваните от Б. обяснения, в
двойствената им процесуална роля – освен на доказателствено средство - и на
средство за защита. В мотивите на атакувания съдебен акт коректно са маркирани
противоречията в дадените на различни етапи от производството обяснения. Сред
тях - на етап досъдебно производство Б. е посочил, че вече е бил спрял камиона,
когато е видял насреща си да се задава полицейския автомобил. Тези негови
обяснения са в противоречие с показанията на останалите свидетели – очевидци,
поради което съдът не им дава вяра. Освен това, те се отнасят за факти -
ирелевантни за съставомерността на извършеното управление на товарния
автомобил. Последното е изрично признато от Б. в обясненията давани и пред
разследващ орган, и пред първоинстанционния съд и кореспондира с показанията на
всички други очевидци на случилото се.
Основен
принцип при доказването е, че първичните доказателства не могат да бъдат
заменяни с производни, ако първите съществуват и могат да бъдат установени, но
производните доказателства имат и предназначението да служат като контролни
факти за проверка на достоверността на първичните доказателства. Характер на
такива производни доказателства имат показанията на разпитаните непреки
свидетели – Д.Д., Х.Х., Н.К. и М.К.. Те също
биха могли да се разделят на две групи, като първите двама свидетели –
полицейски служители, освен че безпротиворечиво предават казаното им от техните
колеги К.и Ч. относно установения водач и посоката му на движение, от първо
лице потвърждават мястото на извършеното нарушение, заявявайки, че са заварили
товарния автомобил спрян именно там – път III-598, км. 3,300м. Показанията на Х.и Д. са ясни,
последователни, непротиворечиви-както взаимно, така и по отношение тези на К.и
Ч.. Предвид това съдът ги приема за достоверни. Тези характеристики са присъщи
и за показанията на другите двама свидетели – К. и М.К., с разликата, че те
касаят обстоятелства, не толкова относно иначе препредаденото признание на
изпълнителното деяние, колкото такива, свързани с личностни качества на
подсъдимия и обществената опасност на деянието му. От заявеното от К. се
потвърждава, че действително е имало уговорка той да управлява камиона на
инкриминираната дата, но се е успал и не е отишъл. Това кореспондира както с
показанията на товарачите, така и с обясненията на Б. и се кредитира с доверие
от съда. То обаче не влияе на съставомерността на извършеното от подсъдимия.
Обясненото от него намерение да управлява камиона само за малко разстояние – до
асфалтовия път, с цел да стане по-лесно
откриваем за евентуален друг шофьор, изглежда логично и смислено в контекста на
изяснената обстановка. Съпоставката обаче с показанията на К., Ч. и товарачите
дава основание за различна интерпретация, което е отбелязано и от първата
инстанция. На първо място, както гореобосновано се прие, товарният автомобил е
бил застигнат и спрян от ******* служители, докато се движел по асфалтовия път. На следващо място
– от показанията на четиримата товарачи става ясно, че новият шофьор, който
подсъдимия щял да изпрати, трябвало да ги вземе от мястото, където се намирали
с преместения камион. Това предполага, че те така или иначе са щели да го чакат
край шосето, което обезсмисля преместването на товарния автомобил с оглед
откриването му. Последното опровергава и
твърдяното от защитата, че управлението на товарния автомобил от Б. е било
поради „крайно необходими“ причини, наложени от работата му.
На основата на така изяснената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият Г.И.Б.,
на 21.02.2018 година, на път III-598 от Републиканската пътна мрежа, в посока с
С., е управлявал МПС- товарен автомобил
„ЗИЛ-131”, с рег. № ******, без съответно свидетелство за
управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление №
17-0276-000005/ 15.02.2017г., на началника РУ на МВР – И., влязло в сила на 17.05.2017г.
От
обективна страна събраните по делото доказателства установяват по категоричен
и несъмнен начин, че именно подсъдимият Б. е автор на изпълнителното деяние,
изразило се в действията
по: управление на МПС, въпреки липсата на правоспособност, и наказването му
вече в едногодишен срок за същото по вид нарушение по административен
ред. Кумулативното наличие на горепосочените обстоятелства
предопределя съставомерността на извършеното - като престъпление по чл. 343в,
ал.2 от НК.
Предвид естеството на престъплението – формално, от субективна страна то е осъществено с
пряк умисъл, като подсъдимият е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици и е искал същите. Като правоспособен водач с други категории Б. е
знаел, че не притежава изискващата се за управление на товарния автомобил
такава „С“, и му е било известно лично връченото му преди по-малко от година НП
№
17-0276-000005/15.02.2017г. Фактът на
предишни съдебни актове, с които подсъдимият е бил санкциониран, включително
осъден, за същия вид деяния е показателен, че Б. е бил наясно с престъпния
характер на извършеното.
Аргументиран
с гореизложеното съдът
намира за несъстоятелни доводите на защитата. Във връзка с тези от тях,
засягащи изясняването на фактическа обстановка, следва да се отбележи, че
напълно ирелевантни за предмета на доказване са последвалите извършеното престъпление
обстоятелства, свързани с преместването на товарния автомобил от полицай в посока
гр.И., с оглед на което обсъждането им е безпредметно.
При наличието на безпротиворечиви доказателства за управление на товарния
автомобил от неправоспособния за това водач Б., на посоченото от установилите
нарушението полицаи място, дори посоката на движение на инкриминираното МПС е
без значение за съставомерността и обществената опасност на деянието. Въпреки
това, с горния доказателствен анализ настоящата инстанция обоснова приемането
именно на км. 3,300 на път III-598 за
местоизвършване на престъплението, както и на посоката на движение – към с. С.
В тази връзка, по повод оспорената от защитата доказателствена стойност на
данните от базираната на GPS-данни система, за движението и местоположението на ****** автомобили, следва да се отбележи, че те са
коректно разчетени от първата инстанция като подкрепящи ***** показания, а са и в повече от необходимото за
установяване на гореобосновано приетите за доказани факти. Доводът на адв. Г.
за разминаване в данните от системата и показанията на служителите на реда не
държи сметка, че отбелязания в самия АУАН и в показанията на полицаите „км.
3,300“ не е разстояние от края на гр.И., а обозначава километъра на съответния конкретен път, считано от
административно приетото му начало, посочено и в мотивите на първата инстанция.
Доводът на защитата, за темпорално несъответствие на краткия период между
съставянето на фиша за неправилно паркиране – в 07,00 часа, и на АУАН за
извършеното управление – около 07,15 часа, с изложените от свидетелите
обстоятелства по зареждане с гориво на товарния автомобил и телефонни обаждания
от страна на Б., не просто е аргументирано оборен от районния съд, а правилно е
послужил и като съображение в полза на приетото също и от настоящата инстанция
място на нарушението. В това отношение по съответната част на
първоинстанционните мотиви, следва да се добави, че в показанията си К. е заявила, че от гр. И. е закарала подсъдимия да вземе лекия си
автомобил до въпросното място за около 5 минути.
Настоящият състав намира за
неоснователен довода на защитата, че деянието е малозначително по смисъла на
чл.9, ал.2 от НК. Малозначителността следва да се преценява с оглед характера
на обекта на посегателство и степента, в която той може да бъде засегнат,
характера на конкретното деяние - с оглед на конкретната възможност, която то
създава за определено засягане на този обект; а отрицателното значение за
деянието може да бъде повишено и поради някои особени качества на дееца и в
следствие на по-високата степен на обществена опасност на неговата личност.
Непосредствен обект на престъплението по
чл. 343в НПК са обществените отношения, свързани с безопасността на движение,
осъществявано по пътищата на страната с МПС. В него се включват имуществени
интереси, живота и здравето на огромен брой хора, като въздействието върху
предмета на престъплението предизвиква обща опасност.
Относно характера на инкриминираното
деяние с оглед на конкретната възможност, която то създава за засягане на
обекта на престъплението, настоящият състав съобрази, че от свидетелските
показания се установява не само пътните настилки, по които е управляван
автомобила, а и самия му вид – камион, както и обстоятелството, че съгласно
показанията им - поне трима от товарачите (Й., С. и П.) са се намирали в
управляваното от неправоспособния подсъдим МПС, което неизменно влияе негативно
на създадената потенциалната възможност за засягане обекта на престъплението.
Макар в мотивите на първата инстанция по
въпроса за приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 НК да се забелязва смесване на
различните понятия „маловажност“ и „малозначителност“, съображенията на
районния съд за неприложимостта й, поради характеристики на дееца, са по
същество правилни. Относно личността на дееца и настоящата инстанция съобрази
трайните му навици за несъобразяване със законоустановените норми, регулиращи
правилата за движение. Същите се установяват категорично от приложените по
делото справка за съдимост и справка за нарушител/водач. От тях е видно, че
освен с множество наказателни постановления за шофиране без съответна
правоспособност, подсъдимият е санкциониран четири пъти с административни
наказания за същия вид престъпление като настоящото, по отношение на него има
влязла в сила присъда, отново за такова престъпление, и е извършил
инкриминираното деяние в изпитателния й срок.
За съдебния състав изложените
обстоятелства са несъвместими с извод за малозначителност на конкретното деяние.
Съобразно правната квалификация на
извършеното от подсъдимия престъпление, предвиденото в закона наказание е от
една до три години лишаване от свобода и глоба от 500 до 1200 лева.
В отлика от постановеното от районния съд, при
индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода настоящата инстанция
намира, че предвиденият в съответната норма минимум е с несъразмерна тежест
спрямо конкретната престъпна проява и санкцията следва да бъде определена
съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Аргумент за това е
количеството на смекчаващите отговорността обстоятелства, установени по делото.
Сред тях съставът отчита: управлението на товарния автомобил основно по черен
път, предполагащо по-ниска обществена опасност, макар и не до степен
приложението на чл.9, ал.2 НК; доказаната непредвиденост на неявяването на
ангажирания шофьор на камиона, предизвикала погрешната преценка на подсъдимия в
стремежа му да не загуби работния ден; младата възраст на Б.; трудовата му
инициативност, включително по отношение на други лица; неговата социална
семейна ангажираност във връзка с полаганите грижи за ****** му *****. Така
мотивиран, съдът счита за справедливо и съразмерно спрямо извършеното,
наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца.
Относно глобата следва да се съобрази декларираното
имотно състояние на дееца и това, че упражнява трудова дейност, от която
получава доходи. В този контекст съдът прецени, че минимално предвиденият в
нормата размер от 500лв. се явява достатъчен и подходящ, в съвкупност с
лишаването от свобода, за постигане на целите по чл. 36 от НК.
Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС,
така редуцираният размер на наказанието лишаване от свобода следва да бъде
изтърпян при първоначален общ режим.
Настоящото умишлено престъпление от общ характер е
извършено в изпитателния срок на влязла в сила присъда по НОХД 218/2015 г. на
РС- Свиленград, с която Б. е осъден условно на наказание лишаване от свобода, а
това обстоятелство законово предопределя приложението на чл. 68 от НК.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т.3 във вр. чл. 337, ал.1, т.1 от НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ
Присъда № 8/04.07.2019г. постановена по НОХД № 3/2019г. по описа на Районен съд
– Ивайловрад, в частта й относно размера на наложеното на подсъдимия Г.И.Б. с
ЕГН ********** наказание "Лишаване от свобода" - като НАМАЛЯВА
определения срок на наказанието от 12 /дванадесет/ месеца на 4 /четири/ месеца
"Лишаване от свобода", което наказание подсъдимият да изтърпи при
първоначален "общ" режим.
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата й част.
Наказанието
по приведената в изпълнение присъда № 39/11.09.2015г. по НОХД №218/2015г. на
РС-Свиленград, потвърдена с решение №159/28.12.2015г. на ОС-Хасково,
подсъдимият да изтърпи при първоначален „общ“ режим.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.