Р
Е Ш Е Н И Е № 260124 / 28.4.2022г.
гр.
П., 28.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на седми април, две хиляди двадесет и втора година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Лили Добрева като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5189 описа на ПРС за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу Ю.Е.Е., ЕГН **********,*** за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в
размер на – 19496,90 лева - представляващи главница по договор за потребителски
кредит № ***г. (Договора) ведно със законна лихва за забава върху от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателното изплащане на задължението; 876,17 лева
представляваща договорна лихва за периода от 21.11.2018 г. до 20.05.2019 г. и
968,38 лева представляваща обезщетение
за забава считано от 21.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
районен съд, за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
рамките на ч.гр.д. № 2425/2020 г. по описа на Районен съд П..
Обосновава активната ми процесуална и
материална легитимация като цесионер Приложение 1 от 20.05.2019 г., подписано
към индивидуален договор за прехвърляне на вземания от същата дата, към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 02.11.2018 г., по силата
на което е придобил процесното вземане от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД.
Допълва, че ответникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Твърди, че в негова полза е учредено пълномощно да извърши съобщаването на
цесията, поради което е изпратил уведомление в горния смисъл, но е върнато от
съответния куриер като непотърсено, поради което изявление в същия смисъл е
връчено чрез ЧСИ А. В., връчено при отказ. Прави изявление за съобщаване на
цесията и предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба и приложенията
към нея.
Конкретно сочи, че на 20.02.2018 г.
между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД
и ответника е сключен Договора. Размерът на предоставения с този договор
кредит бил 20 000,00 лева, като е начислена и такса за разглеждане на
заявлението в размер на 200,00 лева. Сочи, че ответникът сключил и групова
застраховка с премия в размер на 950,40 лева. Договорено било ответникът да
заплаща възнаградителна лихва с фиксиран размер, чиято обща стойност била
12011,60 лева за срока на договора, като всички суми следвало да бъдат
възстановени в рамките на 120 анюитетни месечни вноски, първата от които е
дължима на 21.03.2018 г., а последната на 21.02.2028 г. съгласно изготвения
погасителен план. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което на
основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от Общите условя кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем, а до ответникът е изпратено уведомление. С исковата молба
също се прави изявление в тази насока.
С оглед моли съда да признае за
установено, че в негова полза съществуват горепосочените притезания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. В
защитната си теза намира Договора за недействителен, тъй като не е спазено
изискването на чл.
10, ал. 1 ЗПК минимално допустимия размер на шрифта да е не по – малък от 12;
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – ГПР в Договора е посочен като абсолютна стойност
(11,48 %) без да са посочени взетите предвид допускания при изчисляването му,
което води до неяснота относно включените в него компоненти; Намира клаузата за дължимост на
такса разглеждане на кредита за нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Намира претенцията в размер на 950,40
лева за недължима, тъй като липсват доказателства за заплащането ѝ.
Намира клаузата за на чл. 12, ал. 1 от Общите условия - правото на кредитора да
прехвърли вземането си за нищожна на основание чл. 143, т. 15 ЗЗП. Оспорва надлежното съобщаване на
обявената предсрочна изискуемост преди заповедното производство, както и
липсата на данни за упълномощаване на цесионера от цедента, както и уговорка в
тази насока в самия Договор.
Оспорва дължимостта на претенциите за
възнаградителна лихва и обезщетение за забава.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява и изразява писмено становище като поддържа предявените искове.
Ответникът се представлява и поддържа
защитната си теза.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
В тежест на ищеца е при условията пълно
и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно правоотношение между
дружеството-заемодател и ответника, предаването на заемната сума на
заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока
на договора; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с лихва; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на
вземанията; 5). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното
основание – договор за цесия, сключен с дружество кредитор и уведомяването на
длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.
В тежест на ответната страна е да
установи погасяване на вземанията или други правоизключващи възражения, в
случай, че ищцовата страна изпълни разпределената ѝ доказателствена
тежест.
Исковото производство се развива, след
като за процесните суми е било образувано заповедно производство, в което
заповедта е била връчена на длъжника и той е подал възражение, поради което за
ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове
са процесуално допустими.
С определение на съда от 19.10.2020 г.
производството по делото относно предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове е прекратено, поради което същите не подлежат на разглеждане.
Както бе посочено, ищецът обосновава
активната си материална и процесуална легитимация с договор за цесия. Съгласно
чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
За да породи правни последици, договорът
за цесия следва да има за предмет съществуващо вземане (права) с титуляр
(кредитор) цедента спрямо конкретно трето за цесията лице – длъжник на цедента.
По силата на този договор настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение
- кредитор става цесионерът, а след като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи
изпълнение на цесионера.
По делото е представен рамков договор за
цесия от 02.11.2018 г., сключен межди цедента „Уникредит кънсюмър файненсинг“
ЕАД и цесионера „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Този договор по своя
характер определя съдържанието на един бъдещ договор и улеснява бъдещото
сключване на основния договор, но сам по себе си не е източник на права и
задължения. Съгласно параграф 2 от този договор, конкретните вземания следва да
бъдат описани в Приложение 1, което е неразделна част. По делото е представено
Приложение 1 от 20.05.2019 г., съдържащо множество заличени записвания и едно
незаличено. От него се установява, че ищецът е придобил вземане по договор за
потребителски кредит № ***г. с длъжник ответника.
По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие спрямо длъжника предишният кредитор трябва
да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да
упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник,
каквато е и настоящата хипотеза. В този случай представителната власт възниква
по волята на представлявания – цедента, като обемът й се определя според това,
което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД, за което има данни в чл. 7,
ал. 1 от договор за продажба на вземания от 19.05.2017 г. и представеното
изрично пълномощно. В тази насока Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. №
362/2015 на второ т.о. ВКС.
След като се прие, че цесията може да
бъде съобщена на длъжника от цесионера като пълномощник на цедента и от
доказаните конкретни фактически действия за съобщаването, настоящият състав
намира същите за достатъчни в изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. До
ответникът е изпратено уведомление за цесията от цедента, което е връчено на
17.01.2020 г. при отказ. Такова изявление е направено и с връчването на препис
от исковата молба, към която е са приложени конкретните изявления в тази насока
на цедента, и това на цесионера в качеството му на упълномощени лице съгласно
приложеното по делото пълномощно.
При този извод, следва да се разгледа исковата
претенция по основание и размер предвид конкретните твърдения на ищеца и
направени от ответника възражения.
По иска с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора.
По повод конкретно възражение на
ответника е допусната и приета СТЕ, съгласно която табличните полета в общите
условия и погасителния план към Договора са с шрифт 9 pt., което е под законоустановения
минимум – 12. Вещото лице е установило също, че документите са в мащаб 62%,
което не влияе на височината на шрифта, но го сбива, приемайки, че това е с цел
икономия на хартия.
От заключението по СТЕ настоящият състав
приема, че представения по делото
Договор е сключен в противоречие с цитираното законово изискване, доколкото по
делото се установи, че не всички елементи на договора са с еднакъв по вид
размер шрифт. Дори да се приеме, че табличните полета в общите условия, които
съдържат декларации от ответника, че не са част от същественото значение на
Договора, както и че мащабирането, при което се запазва височината на шрифта,
не съставляват нарушение на императивната разпоредба, то изготвянето на
погасителен план под шрифт размер 12, неминуемо рефлектира върху валидността на
Договора. В този смисъл е и определение от 14.04.2021 г. по дело С-535/20
("БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. Париж срещу Т. Г. М.), в което е
постановил, че чл. 10, параграф 2 и чл. 22, параграф 1 от Директивата трябва да
се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която да налага
всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Констатираното противоречие с
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, по силата на чл. 22 от ЗПК е предпоставка
договорът да се счита за недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него –
особена последица, с оглед общо приложимото право при недействителност на
договор.
В тази връзка, съдът приема, че чистата
стойност по кредита е 20000,00 лева, тъй като задължението за сума в размер на
200,00 лева - такса за разглеждане на кредит е в противоречие с императивното
правило на чл. 10а, ал 2 ЗПК, поради което е недължимо. Сумите за
застрахователна премия са извън предмета на настоящото производство, поради
което съдът не ги анализира и обсъжда.
Ищецът е твърдял, че е настъпила
предсрочна изискуемост по Договора. Съгласно чл. 12, ал. 2, т. а от Общите
условия за кредиторът е налице такава възможност в случай на забава с повече от
две седмици от падежа на две последователни погасителната вноска. От приетата
по делото ССЕ се установи, че последната погасителна вноска е направена на
20.11.2018 г., поради което за ищецът – кредитор е налице възможност да обяви Договора
за предсрочно изискуем. По делото липсват данни предсрочната изискуемост да е
съобщена преди връчване на исковата молба, с която е направено изявлението в
тази насока, като това обстоятелство обаче следва да бъде зачетено от съда по
правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК. С връчване на исковата молба е обявена предсрочната
изискуемост, като от деня следващ връчването – 10.07.2021 г. се дължи законна
лихва върху цялата остатъчна главница – 18045,50 лева (разликата между чиста
стойност и погасено), а не от депозиране на заявлението за издаване заповед за
изпълнение - т. 2 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г.,
ОСГТК.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
При извода за основателност на чистото
задължение по Договора, основателна е акцесорната претенция за обезщетение за
забава, чиято дължимост произтича пряко от закона. От ССЕ се установи, че
извършените плащания са в общ размер на 1954,50 лева, последното от които е на
20.11.2018 г. До 21.11.2018 г. са падежирали 9 месечни вноски всяка по 166,67
лева ( чиста стойност на главницата от 20000,00 лева, разделена на срока - 120
месеца) на обща стойност 1500,03 лева. С остатъка от 454,47 лева са погасени
следващите две месечни вноски и частично дванадесета, поради което ответникът
изпада в забава за 22.03.2019 г. – след падежа на дванадесета вноска за сума от
45,54 лева – непогасена част от нея. В следващите месеци до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до 27ма погасителна вноска
включително, ответникът е в забава, поради което по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение. По правилото на чл. 162 ГПК съдът изчисли, че дължимото
се обезщетение за забава от 22.03.2019 г. частично за 12та вноска до 03.06.2020
г. – датата на заявлението, както и това по останалите вноски от деня, следващ
падежа им до 03.06.2020 е в общ размер на 156,45 лева за която сума предявеният
иск следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния предявен размер.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е доказал разноски в размер на 431,96
лева за ДТ и 550,00 лева депозит вещо лице. При този изход от спора, на ищецът
се дължат разноски в размер на 837,51 лева от доказания в размер съобразно
изхода от спора.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 406,68 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът също е претендирал разноски съгласно
списък, ръкописно съставен върху гърба на отговора и при този изход от спора
има право на такива на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Доказани са разноски в
размер на 1100,00 лева, от които следва да бъдат присъдени 161,82 лева
съобразно изхода по спора.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл 23 ЗПК че
в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 съществува изискуемо вземане срещу Ю.Е.Е.,
ЕГН **********,*** в размер на 18 045,50 лева, представляваща непогасена част от чистата стойност
на кредита по договор за потребителски кредит № ***г., сключен с „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ ЕАД, ведно със
законна лихва от 10.07.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 156,45
лева, представляваща лихва за забава за периода от 22.03.2019 г. – начална
дата на забава до 03.06.2020 г. г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело № 2425/2020 г. по описа на
Районен съд П..
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените срещу Ю.Е.Е.
искове за приемане за установено, че в полза от Агенция за събиране на вземания” ЕАД съществува изискуемо вземане за
разликата над 18045,50 лева до пълния предявен размер от 19496,90 лева -
главница по Договора, за разликата над 156,45 лева до пълния предявен
размер от 968,38 лева в периода от 21.09.2018 г. до 03.06.2020 г., както и
изцяло иска в размер на 876,17 лева - представляваща договорна лихва за периода
от 21.11.2018 г. до 20.05.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело № 2425/2020 г. по описа на
Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Ю.Е.Е. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
сумите в размер на 837,51 лева – разноски в исковото производство и 406,68
лева – разноски в заповедното производство , съразмерно на уважената част
от исковата претенция.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.3 ГПК Ю. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да
заплати на Е.Е. сума в размер на 161,82 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________
Вярно с оригинала М.Я.