Решение по дело №120/2022 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 41
Дата: 22 май 2022 г. (в сила от 15 юни 2022 г.)
Съдия: Елена Симеонова Геренска
Дело: 20223610200120
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Велики Преслав, 22.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20223610200120 по описа за 2022 година
Производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН е образувано по въззивна
жалба от М. Р. П., срещу електронен фиш серия К № 5016133, на ОДМВР-
Шумен, с който за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр.чл.182, ал. 2, т. 6 от
същия закон му е наложено административно наказание „глоба" в размер на
700 /седемстотин/ лева.
Същото е било предмет на проверка от друг състав на
първоинстанционен съд приключила с Решение № 9/10.01.2022г. по ВНАХД
№ 196/2021 г. по описа на ВПРС, с което е отменен като незаконосъобразен
издадения ЕФ, който съдебен акт е отменен с Решение №60/22.03.2022 г. по
КАНД №36/22 г. по описа на АдмС-Шумен и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
С жалбата ЕФ се оспорва като незаконосъобразен и неправилен и се
иска неговата отмяна, като посоченото се поддържа и в съдебно заседание
пред настоящия състав от процесуалния представител на въззивника, който
допълва същата с нови аргументи свързани с отмяна на оспорения фиш.
Претендират се и разноски.
Представител на въззиваемата страна не се явява.
Призованата на осн. чл.62 ат ЗАНН Районна прокуратура-Шумен, не
изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 16.06.2021 г. свидетелят Я.Х. – служител при РУ-В.Преслав, ОД
МВР Шумен, работил с монтирана в служебния му автомобил радарна
система за видеонаблюдение, като същият бил позициониран на път Ш-73 км
1
20+031 в посока от гр. В. Преслав към с.Драгоево, общ. В. Преслав, където
било въведено с пътен знак В 26 ограничение на скоростта от 60 км/час.
Около 09,33 часа, радарната система засякла лек автомобил „Опел Зафира" с
per. № СА 4618 ХС, който се движел със скорост от 76 км/ч. Движението на
автомобила с посочената скорост било записано с автоматизираното
техническо средство – мобилна радарна система тип "TFR1-M", № 553. От
справка в централна база – КАТ била установена собствеността на
автомобила-а именно на М. Р. П..
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта бил
издаден атакуваният Електронен фиш серия К № 5016133, от ОДМВР -
Шумен, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на
М.П. било наложено административно наказание глоба в размер на 700,00
лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП. В
Електронния фиш било посочено, че на процесния пътен участък е въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч, като разрешената
стойност на скоростта при определянето й била посочена на -15 км/ч,
установената скорост на движение - 76 км/ч., а превишаването на разрешената
скорост - с 61 км/час.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани доказателства –писмени и веществени такива, които съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви разгледани поотделно
и в своята съвкупност.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на
движение извън населени места е 90 км/ч, а в ал.2 е посочено, че когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по
делото е, че на посочената дата – 11.06.2021 г. в 09.33 часа, л. а. „Опел
Зафира" с per. № СА4618ХС се движел със скорост от 76 км/ч. по път Ш-73
км 20+031 в посока от гр. В. Преслав към с. Драгоево, общ. В. Преслав– извън
населено място, в участък с въведено с пътен знак В 26 ограничение на
скоростта от 60 км/час. Това е видно, както от представеното писмо, ведно
със схема от АПИ Областно пътно управление – Шумен обективиращи, че
към датата на нарушението на посочения пътен участък път е бил поставен
знак В26 (60 km/h), както и от представения по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство, в който е удостоверено,
че на процесното място съществува пътен знак за ограничение на скоростта
до 60 km/h.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2,т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на
скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер
на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че
в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо
средство – мобилна радарна система тип "TFR1-M", № 0553. Системата е
заснела и записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя 79
км/ч, като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в
измерването, същата следва да се счита 76 км/ч. По делото като писмено
доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез
системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била
2
засечена на 11.06.2021 г. в 09.33 часа, както и че регистрационния номер на
моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е № СА 4618
ХС. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство
по смисъла на чл.189,ал.15 от ЗДвП. Видно от представеното като писмено
доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и Протокол от проверка № 1-55-20/16.12.2020 г., системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена на. и същата е регистрирала грешка при измерване на
скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км. /ч.
От представената по делото Справка от КАТ за собственост на МПС се
установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор КАТ
е регистриран л. а. „Опел Зафира" с per. № СА4618ХС собственост на М. Р.
П., като в случая същият не е предприел действия по реда на чл.189, ал.5 от
ЗДвП свързани с посочване на друго лице, което да е управлявало автомобила
на посочената в ЕФ дата.
В конкретния случай безспорно по делото се установи че на процесните
дата и място жалбоподателят е управлявал МПС-то посочено в електронния
фиш, че на пътния участък е въведено ограничение на скоростта с пътен знак
В26, както и че жалбоподателят е управлявал МПС със скорост 76 км/ч.
В този смисъл и решаващ крайния изход на делото е въпросът касателно
законосъобразноста на издадения електронен фиш, свързан с обективираните
в него факти, респ. приложената санкционна разпоредба на ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш, съдът намира за издаден в съответствие
с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържа
посочените в чл.189, ал.4,изр.2 от ЗДвП реквизити – данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
В същият е посочено, че установената със съот.АТС на посоченото
място скорост с която е управляван автомобилът е 76 км/ч при въведено
ограничение с пътен знак В26 от 60 км/ч. При определяне стойността на
превишаване на скоросттта от страна на водача, една от двете за
получаването й изходни величини – а именно разрешенета скорост, въпреки,
така посочената по-горе такава, е била вписана на 15 км/ч, като съотнесена
към правилно посочената скорост на движение от 76 км/ч, като стойност на
превишена такава, съотв. на базата на тези две числа е вписано - 61 км/ч и е
приложена съотносимата към този размер санкционната разпоредба на
чл.182,ал.2,т.6 от ЗДвП
Съдът намира, че доколкото в случая всички съставомерни факти са
намерили отражение в издадения ЕФ, като, един от тях – а именно
разрешената скорост, първоначално посочена на 60 км/ч, въведена със знак
В26 и след това на 15 км/ч - последната послужила за изчисляване и на
превишената скорост, явяваща се и неправилна такава с оглед реално
установеното и респ. довела до прилагане на неотносим санкционен състав,
то и посоченото не е в състояние да формира извод за незаконосъобразност
на обжалвания ЕФ, водещ до неговата отмяна. При правилно установени -
3
нарушител и индивидуализиращи елементи на извършено нарушение по
чл.21, ал.2, вр.чл.1 от ЗДвП, то предвид посочената неточност, довела и до
приложение на съотв.санкционнна разпоредба некореспондираща с
установените факти, съдът следва да упражни правомощието си по чл. 337,
ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, както и чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и да
преквалифицира нарушението като приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение. В случая санкционната разпоредба следва да се преквалифицира
по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, предвиждаща, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място от 11 до 20 km/h – се
наказва с глоба 50 лв , доколкото и установената скорост на движение на
процесното МПС, управлявано от жалбоподателя е 76 км/ч, а разрешената –
60 км/ч, предвид и което превишената стойност се явява в размер на 16 км/ч.
В настоящото производство разноски са претендирани от страна на
жалбоподателя, който е представил доказателства за направени такива в
размер на 300,00 лева. Предвид изхода от делото следва да бъде възложено на
въззиваемата страна направените по делото разноски от жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.63, ал.7 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК,
вр.чл.78 от ГПК, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно - сумата от 278,57 лева.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ издаден от ОД на МВР-Шумен електронен фиш серия К №
5016133, с който на М. Р. П., гр. София, за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4,
вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от същия закон е наложено административно наказание
„Глоба" в размер на 700,00 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената
санкционна норма в такава по чл. 182, ал. 2, т. 2, във вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от
ЗДвП и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложеното наказание "Глоба" от 700
лева на 50,00 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Шумен ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. П. с ЕГН
********** сумата от 278,57 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред Районен
съд – Велики Преслав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
4