Р Е Ш Е Н И Е № 23
гр. Сливен, 10.02.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди и
двадесета година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Радостина Желева и с участието на прокурора
като разгледа
докладваното от съдията административно дело №
500 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност
(ЗДДС).
Образувано по жалба на ЕТ „Д.Т. – А.“,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-535-0344963/16.10.2019 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ гр. Бургас, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която
по отношение на ЕТ „Д.Т. – А.“ е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – в. б., находяща се в гр. Н. З., *****,
стопанисван от ЕТ „Д.Т. – А.”, с ЕИК ******* и забрана за достъп до тях за срок
от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „г” от Закона за данък
върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна. Заявява, че не се оспорва стопанисването на
обекта, спрямо който е наложена процесната ПАМ. Твърди, че е спорно
обстоятелството за извършване на нарушение, като в заповедта липсвали адекватни
и достоверни мотиви, които да бъдат основание за налагането на ПАМ. Счита, че
констатациите на административния орган не отговарят на действителната
фактическа обстановка. От фискалното устройство бил излязъл съответният бон, но
поради неизвестна причина същият не бил отразен в системата на НАП. След
констатиране на проблема, бил извършен рестарт на системата, били подени същите
данни на изисквания документ, което било извършено преди издаването на
оспорения административен акт. Счита, че неподаването на информацията в системата
на НАП, било по-независещи от жалбоподателя причини. Твърди, че
административният акт не е достатъчно мотивиран. Заявява, че в обекта не се
извършва продажба на гориво, поради което било невъзможно да се укрият доходи.
В конкретния случай липсвала всякаква вреда. Моли съда да постави решение, с
което отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат Д.Г., който
поддържа жалбата, моли за уважаването й и за присъждане на разноски.
Ответникът – Началник на отдел
„Оперативни дейности“ гр. Бургас, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП в съдебно заседание се представлява от явява гл. юриск. Ж. Д., който
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на издадената заповед. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение претендирано от оспорващия.
От събраните доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
Административното производство е започнало по
инициатива на административния орган, във връзка с извършена проверка на 11.10.2019 г. в 13:20 часа на обект - в. б.,
находяща се в: гр. Н.З., ****, стопанисван ЕТ „Д.Т. - А.", с ЕИК: *******,
при която е констатирано, че дружеството в качеството си на лице по чл.118,
ал.10 от ЗДДС не подава данни в НАП за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива.
При проверката е установено, че за периода от
01.09.2019 г. до 15.09.2019 г. след получена справка от „Селекция" за
получените горива в ТО, е установено разминаване между данните от НИС
(нивомерна измервателна система) и регистрираните с баркод четец еАДД с УКН:
0000000004784214/04.09.2019 г. - 5000 л. дизелово гориво и еАДД с УКН:
0000000004811255/13.09.2019 г. - 5000 л дизелово гориво. Същите документи не били
подадени като данни към НАП съгласно разпоредбите на чл.118, ал.10 от ЗДДС. За
констатациите е съставен Протокол за извършена проверка № АА №
0344963/11.10.2019 г..
Предвид установеното от административния орган
нарушение на законовото изискване по чл. 118 от ЗДДС, Началник на отдел
„Оперативни дейности“ гр. Бургас, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП е издал Заповед № ФК-535-0344963/16.10.2019
г., с която по отношение на ЕТ „Д.Т. – А.“ е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – в. б., находяща се в
гр. Н.З., *****, стопанисван от ЕТ „Д.Т. – А.”, с ЕИК ******* и забрана за
достъп до тях за срок от 14 дни. Нарушението, което е описано в заповедта, е
неспазване на реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС към НАП,
което според административния орган осъществява състава на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "г" от ЗДДС.
По преписката е приложен и АУАН №
F516040/14.10.2019 г., видно от който жалбоподателят е привлечен към
отговорност за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС във връзка с чл.59а, ал. 3,
т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год.
Заповедта е връчена на представител на
жалбоподателя на 21.10.2019 г., а жалбата срещу нея е подадена по пощата на 01.11.2019
г.
Към преписката е приложено и писмено обяснения
от страна на управителя на фирма, че единствена дейност е производство на
селскостопанска продукция. За целите на дейността разполагали с автопарк от СС
машини, за зареждането, на които били изградили станция за зареждане с гориво
изцяло за собствени нужди находяща се в с. д. гp. Н. З. **** - обект на
проверка от НАП. По отношение на констатираните нередности при изпращане на
данни по документи с АДД с УКН 0000000004784214/04.09.19 г. с количество 5000
л. дизелово гориво за ИТТ и АДД с УКН 0000000004811255/13.09.2019 с количество
5000 л. дизелово гориво за ИТТ били предоставили копие на доставните документи
и копия на бележки/известия от ЕСФП за получените доставки, за това, че били
въвели доставките по документи, но поради технически причини не били изпратени
към НАП. Относно констатираната нередност, че заредените горива в машините,
които използвали за производство били отразени като продажба, а не като
вътрешно потребление се дължало на грешка при настройка на системата от
сервизния техник, тъй като той въвеждал системата в експлоатация, а те само оперирали
с нея. За целта била уведомена обслужващата фирма за отстраняване на
допуснатата грешка. Във връзка с прекъсванията на връзката между ЕСФП е колонка
и резервоар, те се дължали на чести токови удари поради разположението на
обекта, което било извън населеното място.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е по пощата на 01.11.2019
г. т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице участвало в производството по
издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като
непосредствен адресат от акта.
Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е
издадена от компетентен орган – началник отдел "Оперативни дейности"
Бургас в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, съгласно
заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП и Заповед №
2106/30.03.2018 г. за преназначаване, в рамките на предоставените му
правомощия, при условията на обвързана компетентност.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б."г" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в
Националната агенция за приходите. В нормата на чл. 118, ал.10 ЗДДС е
предвидено задължение за данъчно задължено лице - доставчик/получател по
доставка на течни горива, да подава в Националната агенция за приходите данни
за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива,
както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие
или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане
на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушения.
Съдът счита, че са спазени установената от
закона форма и изискванията за съдържание на заповедта съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и
правни основания за нейното издаване - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и редът
за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган.
Заповедта е издадена при спазване на
процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Възраженията на жалбоподателя, че не е налице
извършеното нарушение, като доказателство за това бил фактът, че поради
технически причини информацията за издадените еАДД не била изпратена до НАП в
деня на издаването им, но била изпратена преди издаването на оспорената ПАМ,
съдът намира за неоснователни.
Съгласно 118 ал.8 от ЗДДС данъчно задължено
лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или
друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и
отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4. Според чл.3 ал.12 от
Наредба № Н-18 лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от
стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно
прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с
вместимост над 1000 литра, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда
на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или
инсталации за производство и/или отопление. Съгласно чл.3 ал.3 от Наредба №
Н-18 всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни
горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва
нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен
контрол.
Подаването на данни в НАП за
доставените/получените количества течни горива е уредено детайлно в глава ІХ а
от Наредба № Н-18 (чл. 59а и чл. 59б). Според чл. 59а, лицата по чл. 118, ал. 9
и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) –
приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23,
за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива,
както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част
от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен
данъчен документ (еАДД)/единен административен
документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД,
ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ,
въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на
еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД
за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, се извършва чрез
баркод четец. Според ал. 3, лице по ал. 1 - получател по доставка на течни
горива: 1. подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото
гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП; 2.
подава ЕДД за промяна на местоназначение спрямо посочено в еАДД/EАД или
предходно ЕДД с изключение на случаите, когато горивото отива в обект с ЕСФП и
няма смяна на собственост; 3. подава ЕДД за престой на горивото повече от 24
часа; 4. подава ЕДД за промяна в превоза (превозвач, транспортно средство и/или
водач), посочен в еАДД/ЕАД или предходен ЕДД. Съгласно ал. 4, данните по ал. 2
и 3 се подават за всяка настъпила промяна в декларираните в еАДД, ЕАД данни.
Чл. 59б, ал. 3 от наредбата гласи,
че при подаване на данни се посочва само един УКН на еАДД/ЕАД. Кодът по КН на
горивото в подаваните данни трябва да съответства на кода по КН на горивото,
посочен в еАДД/ЕАД. Несъответствия в подадени ЕДД или ЕДП се отстраняват чрез
подаване на нови ЕДД или ЕДП не по-късно от деня, следващ деня на първоначално
подадените данни /ал. 4/. След изтичане на срока по ал. 4 в подадени ЕДД за
продажба на гориво и ЕДП се допуска да се извърши корекция на подадени данни за
стойността на данъчната основа на доставката, но не по-късно от 10 дни от първоначално
подадените данни. Коригирането се извършва с подаване на нови ЕДД/ЕДП.
С оглед на горните разпоредби се
налага извод, че при издаването на процесната заповед са спазени
материалноправните разпоредби на закона. Заповедта е издадена на осн. чл. 186,
ал. 1, т. 4, б. "г" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Съгласно разпоредбата на
чл. 186, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗДДС, принудителната административна
мярка "запечатване на обект за срок до тридесет дни" независимо от
предвидените глоби и имуществени санкции се прилага на лице, което не спази
реда или начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП. Съгласно чл.
118, ал. 6 от ЗДДС, всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни
горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби
на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните
складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива. Съгласно чл. 3, ал. 3, изр. 2
от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, за целта като средство за
измерване от одобрен тип се използва нивомерна измерителна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП (електронна система с фискална памет), като същата подлежи
на метрологичен контрол.
По делото безспорно е установено, че
проверяваната бензиностанция, стопанисвана от жалбоподателя, представлява
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС и че в същия има монтирана
нивомерна система за обем на течни горива от одобрен тип, както и че
доставките, регистрирани с баркод четец по еАДД с УКН:
0000000004784214/04.09.2019 г. - 5000 л. дизелово гориво и еАДД с УКН:
0000000004811255/13.09.2019 г. - 5000 л дизелово гориво. Същите документи не са
подадени като данни към НАП. Това е видно и от самите разпечатки на
документални доставки, приложени към жалбата, в които има съобщение за
"невалиден ADD номер". От това следва, че данните за тези доставки не
са подадени към НАП.
Тези констатации на практика не се отричат от
оспорващия, който в писмените си обяснения пред административния орган е
посочил, че грешката се дължи на технически причини. Съдът намира сочените от
жалбоподателя причини за допускане на нарушението за ирелеватни. В задължение
на регистриран по ЗДДС търговец, извършващ доставки/продажби на течни горива на
търговски обект, е да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива. Неизпълнението на
задължението е юридически факт, пораждащ правомощие на органа по приходите да
наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗДДС "запечатване
на обект".
Същевременно, чл. 187, ал. 1 от ЗДДС предвижда,
че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето. Предвид безспорно
установения факт на нарушението, необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката е налице. Целта на ПАМ съгласно разпоредбата на чл. 22, ал.
1 от ЗАНН е да се предотвратят и преустановят административните нарушения,
както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. При
налагане на ПАМ административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство
(фактът на извършеното нарушение) не е налице правна възможност, а задължение
за него да наложи ПАМ.
Правилно е определен и срокът за налагане на ПАМ
в заповедта – 14 дни, в рамките на предвидения в закона максимален срок до 30
дни, като при определянето на срока за налагане на ПАМ органът действа при условията на оперативна самостоятелност. Административният
орган е обсъдил конкретните факти, тежестта на нарушението, отчел е поведението
на нарушителя (декларираните от него финансови
резултати за предходни данъчни години),
съпоставил е тези данни с местоположението на търговския обект и е преценил, че
среднодневните обороти за този тип дейност са нереално ниски, като е направил
конкретна преценка на необходимостта да се предотвратят нежелани последици за
фиска и да се предотврати извършването на нови нарушения. Изложени са мотиви по
отношение продължителността на срока на наложената ПАМ, която има превантивен и
дисциплиниращ ефект, като административният орган е посочил целите, които иска
да бъдат постигнати с налагането на ПАМ - необходимата превенция да не се
извършва ново нарушение. Така посочените мотиви в достатъчна степен обосновават
определянето на продължителността на наложената мярка, поради което не се
констатира твърдяната несъразмерност.
Срокът на наложената ПАМ е
съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целта на ПАМ (превенция и
недопускане вреди за фиска предвид значимостта на охраняваните обществени
отношения), с тежестта на извършеното
нарушение (предвид местоположението на обекта,
вида на стоката – акцизна стока (гориво), и вида на нарушението - неподаването
на данни към НАП за движението на това гориво).
Изрично е посочено, че срокът е
съобразен с целената превенция за преустановяване на нарушенията, както и, че
при тази му продължителност няма да се засегнат права и законни интереси на
търговеца в по- голяма степен от необходимото за целта, за която актът се
издава. Тези мотиви са достатъчно конкретни и логически обосновани, поради
което позволяват да се извърши преценка на съответствието на заповедта с целта
на закона. Оспорената заповед не е в колизия с преследваната от закона цел,
както и с основния принцип на съразмерност в административния процес, залегнал
в чл. 6 АПК. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на
извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите
практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от търговеца. (Решение № 5447 от
11.04.2019 г. по адм. дело № 78/2019 г. осмо отделение на ВАС)
С оглед изложеното, съдът намира,
че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати
нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата
следва да се остави без уважение.
Предвид изхода от спора, като
основателно следва да бъде уважено искането на пълномощника на ответника за
присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание
чл. 172 ал. 2, предл. пето от АПК, Административен съд Сливен,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Д.Т.
– А.“ с ЕИК: *******, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-535-0344963/16.10.2019 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ гр. Бургас, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
ЕТ „Д.Т. - А.", с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление, гр. Н. З., ул. „П. Е." № ** да заплати
на ЦУ на НАП сума в размер на 100 лв. (сто лева) направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните,
чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: