Определение по дело №104/2021 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 23
Дата: 8 октомври 2021 г.
Съдия: Вълко Драганов Драганов
Дело: 20217280700104
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 23/8.10.2021 г.                   гр. Ямбол

 

        Ямболският административен съд, І касационен състав, в публично заседание на тридесети септември  2021г. в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                     ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                            2.ВАНЯ С.

 

при секретар Ст. Панайотова

прокурор  Ж.  ИЛИЕВ

Като разгледа докладваното от съдия В. Драганов  КАНД     104  по описа за 2021 година

         За да се произнесе, взе предвид следното:

         Касационно анд № 104/2021г. е образувано по жалба на Дирекция „Инспекция по труда“-Ямбол, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Н. К.  против решение № 70/10.06.2021 г. по анд № 20212330200461/2021 г. по описа на Районен съд Ямбол.

            С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление № 28-0000902/24.03.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ямбол,  с което на осн.чл. 416 ал.5 вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ на “Тунджа ВК“ ЕООД“ гр. Ямбол, ЕИК ** е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева за извършено административно нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ, като е намален размера на имуществената санкция от 300/триста/лв. на 100/сто/лв. С решението е осъдена Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ямбол, да заплати на “Тунджа ВК“ ЕООД“ гр. Ямбол, ЕИК ** направените по делото разноски в размер на 100 лв., а  “Тунджа ВК“ ЕООД гр. Ямбол, е осъдена да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ямбол направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

     В жалбата се сочи, че решението на ЯРС се оспорва само в частта за разноските като неправилно и незаконосъобразно, тъй като разпоредбите на ГПК за съразмерност на разноските са неприложими  в  случая. Сочи се, че съгласно  разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН  присъждането на разноски е по реда на АПК,  а в  чл. 143, ал. 4 от АПК е регламентирано, че подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително адвокатско и юрисконсултско възнаграждение ако такива са поискани от страните. Прави се искане за отмяна на решението в тази му част с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

      В съдебно заседание касатора, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и направеното искане.

      Ответникът по касация  редовно и своевременно призован  изпраща процесуален представител адв. М. Х., която пледира за неоснователност на жалбата. Сочи, че въпросът за разноските е уреден с  препращащата  норма на чл. 63д от ЗАНН  към чл. 143 от  АПК, като в тази разпоредба действително няма хипотези за отговорността за разноски при изменение на административния акт, каквото искане е направено още с първоначалната жалба. Твърди, че нормата на чл. 143, ал.1 АПК е най близко като възможен вариант при изменение на обжалвано НП и  не следва да се  прилагат  принципите в гражданското производство, както е постъпил ЯРС. Моли за отхвърляне на жалбата с присъждане на направените разноски в касационното производство, съобразно представения списък.

        Представителят на ЯОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи, че  не е  налице основание за отмяна на съдебния акт в  оспорената му част.

        Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на допустимостта на така депозираната жалба констатира, че същата е недопустима като съображенията за това са следните:

          Настоящото производство е образувано  по жалба на Дирекция „Инспекция по труда“-Ямбол, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Н. К.  против решение № 70/10.06.2021 г. по анд № 20212330200461/2021 г. по описа на Районен съд Ямбол, единствено в частта му за присъдените разноски. Независимо, че жалбата е подадена чрез Районен съд-Ямбол до Административен съд-Ямбол, настоящата инстанция намира, че същата по своя характер и с оглед заявеното искане, представлява молба  за изменение на решението в частта за разноските.

      С изменението на чл. 63, ал. 35 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), Държавен вестник бр. 94 от 29.11.2019 г., в сила от 3.12.2019 г., законодателят регламентира правото на страните в административнонаказателното производство на разноски, което право се реализира по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Именно посочените разпоредби са приложими в настоящия случай, тъй като последвалите изменения в тях и създаването на новите разпоредби на чл. 63а-63д от ЗАНН, обнародвани Държавен вестник бр. 109 от 22.12.2020 г. са в сила от 23.12.2021 г.

       Административнопроцесуалният кодекс съдържа регламентация на отговорността за разноски в чл. 143 като визира държавните такси, разноските по производството и възнаграждението на един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, като определя в редакцията до Държавен вестник, бр. 15 от 19.02.2021 г., в сила от 23.02.2021 г., част от хипотезите, при които разноските са дължими, т. е. регламентира обхвата на дължимите разноските и предпоставките, при които са дължими, но не и специален ред за тяхното присъждане. Единствено в чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК е посочено, че решението на съда трябва да съдържа в тежест на кого се възлагат разноските. От така установената нормативна уредба следва, че за първоинстанционния съд по административнонаказателни дела е налице задължение, при наличие на визираните в чл. 143 АПК предпоставки, да се произнесе с решението за възлагане на разноските.

        Чрез препращащата разпоредба на чл. 144 АПК приложение в производствата по реда на Административнопроцесуалния кодекс намират и разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс/ГПК/. Член 248 ГПК предвижда изрично възможност за изменение на решението в частта за разноските като сезирането на съда става с искане на страните, направено в срока на обжалване, а когато решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК, искането за изменение на определените разноски е от компетентността на съда, който се е произнесъл досежно тяхната дължимост, като съгласно ал.3 на обжалване подлежи последващото определение за разноските по искането за изменение или допълване,  поради което настоящото производство следва да бъде прекратено  и делото изпратено по компетентност на РС- Ямбол.

     

            Предвид изложеното и на основание чл. 215,  т.4 от  АПК, Ямболският административен съд, първи касационен състав

                         ОПРЕДЕЛИ:

 

         Отменя протоколно определение от 30.09.2021г., с което е даден ход на делото по същество.

 

        Оставя без разглеждане жалбата на Дирекция „Инспекция по труда“-Ямбол, против решение № 70/10.06.2021 г. по анд № 20212330200461/2021 г. по описа на Районен съд Ямбол, в частта му за присъдените разноски.

 

        Прекратява производството  по КАНД     104/ 2021 г. по описа на Административен съд-Ямбол.

 

        Изпраща делото  по компетентност на Районен съд Ямбол, за произнасяне по искането с правно основание чл.248 ГПК.


       Определението е окончателно и не подлежи на  обжалване и протестиране.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/не се чете                   

                  

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/не се чете

 

                                                                                           2. /п/не се чете