Решение по дело №792/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е 

№ ........

гр. Варна, 08.02.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в публичното заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

 

при участието на секретаря Албена Янакиева и прокурора Нина Величкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 792/2018г. по описа на ВОС, съобрази следното:

 

 

Производството е образувано по предявен от К.К.Г. срещу ***иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, по което воденото срещу ищеца наказателно производство ДП № 3-П/2014г. по описа на СО – СГП е приключило с оправдателна присъда № 86/02.10.2015г., постановена по НОХД № 1022/2014г. по описа на ВОС, потвърдена с решение № 2/09.01.2017г. по ВНОХД № 437/2015г. по описа на ВАпС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 11.02.2017г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че през 2011г. срещу ищеца било образувано и водено сл.дело № 20-П/2011г. по описа на СО – СГП, впоследствие разделено и водено като досъдебно производство № 3-П/2014г. по описа на СО – СГП, прокурорска преписка № 4-196/2014г. на СГП за престъпление по чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК. Ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем на 16.02.2012г., като по отношение на него била взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 2000лв. Впоследствие СГП внесла във ВОС обвинителен акт срещу ищеца и още пет лица, като било образувано НОХД № 1022/2014г. по описа на ВОС. Повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено престъпление по служба било поддържано от прокуратурата във всички проведени по делото открити съдебни заседания. С присъда № 86/02.10.2015г., постановена по НОХД № 1022/2014г. по описа на ВОС ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Оправдателната присъда била протестирана от прокурор във ВОП, като въз основа на протеста и допълнителното изложение към него от 10.11.2015г. било образувано ВНОХД № 437/2015г. по описа на ВАпС, по което било постановено решение № 2/09.01.2017г., влязло в сила на 11.02.2017г., с което била потвърдена оправдателната присъда.

Излага се в исковата молба, че в резултат на повдигнатото обвинение ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на авторитета, доброто име и цялостната сфера на личен, професионален и социален живот, в причинени болки и страдания, силен емоционален стрес и тежко нервно напрежение, вследствие  на обвинението за извършено престъпление по чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК. Наказателното производство продължило пет години, като с повдигане на обвинението ищецът бил отстранен от работа. Всички близки, колеги и познати на ищеца разбрали, че срещу него се води дело за подкуп. Вследствие на това ищецът преживял силен емоционален стрес, вътрешно напрежение, промени в апетита и съня, в начина му на живот, което се отразило и на семейството му. Ищецът бил под непрекъснато напрежение, чувствал безпокойство, изпитвал нервност и бил угрижен. Воденото срещу ищеца наказателно производство се отразило и на здравословното му състояние, на името, на честта и на достойнството му. Никога по време на професионалния си стаж ищецът не бил изпадал в такова положение – да изпитва срам за нещо, което не е извършил, чувствал името си опетнено и трудно възстановимо.

През месец юни 2012г., около четири месеца след повдигане на обвинението, ищецът бил възстановен на работа, но наказателното производство продължило. Макар да бил сигурен в невиновността си, неизвестността от това какво ще бъде решението на съда оказала негативно влияние върху емоционалното му състояние. На случая била дадена и медийна гласност. Имало публикации в национални и местни ежедневници, както и в електронни издания, касаещи случая и повдигнатите обвинения. Към онзи момент ищецът вече бил посочен като човек, извършил престъпление по време на служба, в качеството си на длъжностно лице, без да са налице доказателства и осъдителна присъда. На служебното си място бил непрекъснато притискан, както и другите обвиняеми - негови колеги, от отдел „Човешки ресурси”, като му обяснявали, че не може да остане на работа в КАТ. В рамките на две седмици ищецът и колегите му, срещу които също било повдигнато обвинение, били викани при началниците с искане за писмени обяснения за случая и тъй като от написаното не се установявало виновно поведение, отново ги връщали да пишат обяснения. По този начин ищецът бил подложен на непрекъснат психически тормоз и несигурност, касаеща въпроса дали на следващия ден ще бъде на работа и как ще изхранва семейството си. Това се отразило на решението на ищеца да подаде рапорт и да поиска да се пенсионира по-рано, въпреки трудоспособната си възраст. Всички тези обстоятелства, свързани с повдигнатото му тежко обвинение, довели до силен емоционален стрес и значителна промяна в личния и професионалния живот на ищеца, като една от основните последици била негативната емоция, изживяна от факта, че с повдигнатото му обвинение били засегнати и опетнени името, честта и достойнството му. Прави се искане за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България, в който се оспорва иска като недоказан по основание и размер. Поддържа се, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените от него морални вреди, както и че същите са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Възразява се, че медийната гласност по повод воденото наказателно производство не е в резултат на действия от страна на прокуратурата, както и срещу твърденията на ищеца, че делото е приключило в неразумни срокове, с оглед обстоятелството, че същото е било срещу 6 лица и е било необходимо събирането на голям по обем доказателствен материал. Твърди се, че не са представени доказателства, че ищецът действително е бил отстранен от работа и че това е станало в резултат от действия на прокуратурата. Поддържа се, че претендираното обезщетение не е съобразено с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД., че липсва причинна връзка между твърдените вреди и действията на Прокуратурата. Възразява се срещу размера на претендираното обезщетение като прекомерен.

Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не се спори, че между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство ДП № 3-П/14 год. по описа на СО – СГП, като същият е бил привлечен в качеството на обвиняем с постановления от 17.02.2012г. и от 07.03.2013г. за извършени престъпления по чл.302 т.1 алт.2 вр.чл.301 ал.3 пр.1 вр.ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.387 ал.1 пр.2 алт.1 от НК и му била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 2000лв.

Въз основа на внесен във ВОС обвинителен акт от прокурор при СГП, с който ищецът е обвинен в извършването на престъпление по чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, е образувано НОХД № 1022/2014г. по описа на ВОС, като с влязла в сила на 11.02.2017г. присъда № 86/02.10.2015г., потвърдена с Решение № 2/09.01.2017г. по ВНОХД № 437/2015г. по описа на ВАпС, К.К.Г. е признат за невинен в това, че на 18.11.2011 около 20,30 часа в ***, в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.189 ал.1 от ЗМВР /държавен служител/ - полицай, младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” при сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” на ОД на МВР Варна, категория Е - I степен, осъществяващ административно-контролна дейност, в съучастие като съизвършител с *** по време на пътна полицейска проверка на св.*** да е приел от св.***дар, който не му се следва, а именно – 20 български лева, за да не извършат действия по служба – да не съставят акт за установяване на административно нарушение по чл.180 ал.1 т.1 и чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП, допуснато от св. ***, и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК.

С Протокол от 15.03.2012г. /л.175 от делото/ от ищеца са иззети служебното му оръжие и боеприпаси, като в протокола е отразено, че същите са иззети съгласно заповед на Директора на ОД на МВР – Варна рег.№ К-159/14.03.2012г. за временно отстраняване от длъжност, а с друг протокол от същата дата/л.176 от делото/ са иззети служебната му карта и полицейски знак, като в представеното по делото копие от протокола номера и датата на заповедта, въз основа на която е извършено изземването, са нечетливи.

Видно от Заповед рег.№ К-159/14.03.2012г. на Директора на ОД на МВР – Варна, цитирана в протокола  за изземване на служебното оръжие и боеприпаси от ищеца, е, че е било образувано дисциплинарно производство срещу лице, различно от ищеца – ***, което е отстранено от длъжност и срещу когото също е било повдигнато обвинение с гореописания обвинителен акт.

Видно от Заповед № К-576/15.10.2013г. на ВНД Директор на ОД на МВР – Варна е, че със същата, на основание чл.245 ал.1 т.13 от ЗМВР, е било прекратено служебното правоотношение с полицай К.К.Г., категория Е-I ст. – младши автоконтрольор  I ст. в сектор ”Пътна полиция” – отдел „Охранителна полиция” на ОД на МВР – Варна, поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от КСО – по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта.

От показанията на свид. К. ***, се установява, че срещу свидетеля и ищеца, както и срещу други четирима техни колеги било образувано наказателно производство за вземане на подкуп в размер на 20лв., приключило с оправдателна присъда, като свидетелят заяви, че също е завел иск срещу прокуратурата по ЗОДОВ. Повдигането на обвинението и процеса се отразили много зле емоционално на ищеца. Той не бил същия човек – затворил се в себе си, не се обръщал когато някой го викал по име. Преди това имал широк кръг от приятели, ползвал се с уважение сред колегите си, бил весел, отзивчив. След привличането му в качеството на обвиняем се затворил в себе си, не разговарял с колектива. Приятелите му престанали да го търсят, не вдигал телефона си. След повдигане на обвиненията и свидетелят, и ищецът останали без приятели. Ищецът сам се изолирал, страх го било да помоли някого за нещо. И шестимата обвинени в извършване на престъплението били отстранени от работа за два, плюс един месец, за вътрешно разследване. През този период свидетелят, поне два пъти, се обаждал на ищеца, като последният му споделил, че това е края и че ще бъдат изгонени от работа. Делото продължило шест години и всички обвиняеми били с мярка за неотклонение “Парична гаранция” в размер на 2000лв. След тримесечното отстраняване били възстановени на работа и след известно време свидетелят и ищецът били пенсионирани, като от началник кадри в РДВР Варна разбрали, че ги пенсионират заради делото, макар и двамата да имали право на продължат да работят. Заповедите им за пенсиониране били връчени в един обикновен работен ден, като сутринта били извикани в дирекцията. На свидетеля не му било известно дали след това ищецът е работил другаде.

От показанията на свид. ***– майка на ищеца, се установява, че същата живее в с. ***заедно със сина си. Той бил оправдан по наказателното дело, водено срещу него за подкуп като полицай към КАТ. Делото продължило седем години и това предизвикало голям стрес у К.. Започнал да получава писма от София чрез кметицата и скоро всички в селото научили в какво е обвинен, цялото село разбрало за делото. Колегите и приятелите му спрели да поддържат връзка с него, а преди това били все заедно и ходели в дома му. Преди това телефонът не спирал да звъни, винаги го търсели, събирал се с приятели, но като разбрали за какво е обвинен не искали да контактуват с него. Отстранили го от работа за няколко месеца и тогава стоял в дома им, бил стресиран. В един обикновен работен ден ищецът се върнал сутринта към 9-10 часа и й казал, че вече е пенсиониран и че не е очаквал това да се случи, не знаел каква е причината да го пенсионират и бил неприятно изненадан. След приключване на наказателното дело и оправдателната присъда К. се успокоил, че е оправдан.

От заключението на допусната по делото съдебно-психиатрична експертиза, неоспорено от страните по делото и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, че установява, че при психиатричното освидетелстване на ищеца не се диагностицират клинични данни за актуални компоненти на разстройства в когнитивните процеси. Отчита се промяна в личностовата сфера и социалното функциониране, като тези психологически маркери са характерни за капсулираните стресови разстройства. При ищеца е налице дълготрайно емоционално състояние – стрес, понижено настроение. Преживяванията му за водените дела, както и преживяното от него ПТП през 2013г. са психическа травма, като ищецът приема, че те са причина за настъпилите промени в социалното и емоционалното му функциониране, по-силно изразени непосредствено след ПТП. След положителния резултат от делото ищецът е със стабилизирано емоционално състояние. Той е с нов социален статус, но все още не е преработил рационално психотравмените си изживявания, свързани със събитията, техния отзвук в обществото. При интеграцията на личността към дистреса се наблюдават два резултата: благоприятен – когато има приемане на реалността на загубата и възвръщане към физическото и психическото добруване и неблагоприятен – когато реалността на загубата се приема с продължителна депресия. Към момента, независимо от неприлагането на специфично лечение за психичните проблеми, дистресът е с благоприятен резултат за ищеца, той е без актуални психични отклонения. Преживеният дистрес от него, свързан с делото, както и ПТП-то през 2013г., е рационално непреработен, но към настоящия момент е капсулиран.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна и при съобразяване на изложеното в исковата молба и възраженията на ответника в отговора на същата и в съдебно заседание, намира следното:

Предпоставка за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от правозащитни органи, е незаконността на техните действия, а в случая, предвид постановяването на оправдателна присъда, тази незаконност е налице.

Безспорно е установено по делото, че вследствие воденото наказателно производство срещу ищеца, във връзка с извършени действия на длъжностни лица от Прокуратурата на Република България, която е повдигнала обвинението, внесла е в съда обвинителен акт, по който е било образувано НОХД № 1022/2014г. по описа на ВОС, приключило с влязла в сила на 11.02.2017г. оправдателна присъда, на ищеца са били причинени неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с тези действия. При образуване на наказателно производство за тежко умишлено престъпление, както е в случая, върху психоемоционалната сфера на лицето се въздейства неблагоприятно, то има своите негативни преживявания на страх от осъждане, притеснения, безпокойства, неудобства, които представляват неимуществени вреди и подлежат на обезвреда.

Посредством събраните гласни доказателства се установи, че воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило негативно върху емоционалното и психическото му състояние - търпял е тревоги, стрес и притеснения от неоснователното наказателно преследване. Страдал е как широкото медийно отразяване на наказателното производство срива авторитета му на съвестен служител на МВР, макар по делото да не се събраха доказателства за разгласяването на информация за воденото срещу ищеца наказателно производство да е било извършено от длъжностни лица от прокуратурата. Ищецът се затворил в себе си, тежко преживявал отдръпването на колеги и приятели. Пострадало самочувствието му, като образуваното досъдебно производство срещу ищеца дало негативно отражение върху професионалната му реализация – ищецът бил временно отстранен от работа, а след възстановяването му на работа преди приключване на наказателното производство, постоянно бил привикван да дава писмени обяснения по случая от началниците си, казвано му било, че с такова обвинение не може да остане на работа в КАТ и това станало причина да подаде рапорт за пенсиониране, макар още да бил работоспособен, като прекратяването на служебното му правоотношение станало по инициатива на органа по назначаването. Безспорно се установи по делото наличието на връзка между обвинението в извършването на престъплението, за което е оправдан, и временното отстраняване на ищеца от работа и за по-ранното му пенсиониране - по инициатива на органа по назначаването. Наказателното производство продължило пет години, което предвид броя на обвинените лица и извършените следствени действия, големия обем доказателствен материал, не може да се приеме за неразумен срок, макар за ищеца периодът от време, в който е било висящо производството по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по служба да се явява продължителен. От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се установи, че при ищеца е налице дълготрайно емоционално състояние – стрес, понижено настроение. Дистресът, видно от същото заключение е предизвикан както от воденото наказателно производство, така и от ПТП през 2013г., и е с благоприятен за ищеца резултат, но е рационално непреработен и към момента е капсулиран. Експертът е категоричен, че е налице промяна в личностовата сфера и социалното функциониране на ищеца, който все още не е преработил рационално психотравмените си изживявания, свързани със събитията и техния отзвук в обществото.

В случая, при съобразяване на всички посочени по-горе обстоятелства и независимо от това, че по отношение на ищеца е била взета единствено мярка за неотклонение „парична гаранция“, съдът счита, че релевантно при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е обстоятелството, че незаконното обвинение е за деяние, свързано с областта, в която е професионалната реализация на обвиненото лице и че обвинението е станало публично достояние.

Преценявайки по справедливост, в съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и интензивността на причинените на ищеца морални болки и страдания от повдигнатото обвинение, за което е бил оправдан /по отношение на които се събраха доказателства, че са в причинно-следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство/, като съобрази общата продължителност на наказателното производство по повдигнатото му обвинение за тежко умишлено престъпление, както и че по време на цялото наказателно производство ищецът е изпитвал неудобства, чувствал се е унизен, притеснен и несигурен, съдът намира, че сумата, достатъчна за репариране на причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди, като необходима и достатъчна за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на ищеца възлиза на 10 000лв., поради което до тази сума предявеният иск се явява доказан по размер, а за разликата над 10 000лв. до 150 000лв., като недоказан, искът следва да бъде отхвърлен.

Посочената по-горе сума се дължи, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 11.02.2017г., до окончателното й изплащане.

Предвид изхода на спора и като съобрази разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер общо на 20,79лв., от които 10лв. – внесената от ищеца държавна такса и 10,79лв. – разноски по делото, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК, определени в този размер, съразмерно на уважената част от иска.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ***да заплати на К.К.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 10 000лв./десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, по което воденото срещу ищеца наказателно производство ДП № 3-П/14 год. по описа на СО – СГП е приключило с оправдателна присъда № 86/02.10.2015г., постановена по НОХД № 1022/2014г. по описа на ВОС, потвърдена с решение № 2/09.01.2017г. по ВНОХД № 437/2015г. по описа на ВАпС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 11.02.2017г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 10 000 лв./десет хиляди лева/ до 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ и за лихвата върху нея.

ОСЪЖДА ***да заплати на К.К.Г., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер общо на 20,79лв./двадесет лева и 79ст./, съобразно уважената част от иска, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.78 ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: