Р Е Ш Е Н
И Е
Номер
793 08.07.2016година гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки
районен съд ІV
гр. състав
На
09.06. година 2016
В
открито съдебно заседание в следния състав:
Районен
съдия: Десислава Ахладова
Секретар:
Г.А.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №03178 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК.
Производството е
образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., кв. “Мошино” 2303 против Е.Й.И., с
адрес: ***, с която са предявени
искове за признаване за установено по
отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество сума в общ
размер на 4071.11лева, включваща главница за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран недвижим имот, находящ се в гр.П.,ул.”Ю.Г.”**/***“*“,
за периода 01.05.2011г. до 30.04.2014г. вкл. в размер на 3422.78 лева, обезщетение за
забава върху всяко неплатено месечно задължение, включващо се в главницата от 3422.78
лева за периода 30.06.2011г. до 18.02.2015г.г. в размер на 648.33лева и
обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.03.2015г.) до
окончателното изплащане на задължението.Претендира присъждане на разноски.Представя
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът е
получил препис от исковата молба и доказателствата към нея и в
законоустановения срок е депозирал отговор, с който оспорва предявените
исковете като неоснователни. Твърди, че не е собственик на процесния недвижим
имот. Оспорва наличие на облигационно правоотношение за доставка на топлинна
енергия за процесния период и относно процесния недвижим имот. Оспорва
притежаването на качеството “клиент на топлинна енергия” за процесния период.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на задълженията за главница и
на обезщетенията за забава, позовавайки се на тригодишна погасителна давност.
Претендира присъждане на разноски.
Пернишкият районен съд като съобрази събраните
доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал.
3 ГПК намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по
делото, а това се установява и от приложеното към настоящото частно гр. дело №01176/2015
г. по описа на ПРС, че срещу ответника въз основа на заявление на „Топлофикация
– П.” АД е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите,
които са предмет на настоящото производство, като в срока по чл. 415 ГПК
ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. Предвид това,
предявените установителни искове са допустими и като такива следва да бъдат
разгледани по същество.
В съответствие със Закона
за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г.), страна по облигационното
правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия,
какъвто по силата на легалното определение, съдържащо се в нормата на § 1, т.
42 ДР на Закона за енерегетиката, може да бъде само физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Оспорването, направено от ответника в отговора на исковата
молба и поддържано в съдебно заседание, че не е собственик на процесния
недвижим имот за процесния период въвежда същото обстоятелство както и наличието
на облигационно правоотношение между страните като спорни обстоятелства по
делото, които в съответствие с нормата на чл. 153 ГПК подлежат на главно и
пълно доказване от страна на ищеца. Носената от последния доказателствена
тежест изрично е указана от съда в изготвения доклад по делото в съответствие
със задължението по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК и 146, ал. 2 ГПК. По делото не е представено
пряко доказателство за принадлежността на правото на собственост върху
процесния недвижим имот. Видно от съдържащото се писмено доказателство –
удостоверение изх. №16/МСИ-778-1 от 25.04.2016г. на Община П., Отдел “Местни
данъци и такси”, процесният недвижим имот е деклариран с декларация по чл. 14 ЗМДТ на името на Е.Й.И. притежаваща 1/2 идеални части.Коментираното
удостоверение създава вероятност в твръдението на ищцовата страна, че
ответникът към датата на подаване на декларацията е притежавал право на
собственост върху процесния недвижим имот. Същото доказателство обаче не
представлява пряко такова, което да създава сигурно убеждение в съществуването
на подлежащия на доказване факт, а именно,че за процесния период: 01.05.2011г.
до 30.04.2014г. вкл. ответникът по иска е бил собственик или ползвател на
процесния недвижим имот.Представеното удостоверении не е предвиден в закона
способ нито за придобиване право на собственост върху недвижим имот, нито за
неговото доказване. В този смисъл са константната практика на ВКС, както и
Решение № 972 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV г. о., ГК,
включващо се в практиката задължителна за съдилищата. Декларирането на един
имот като собствен пред данъчните власти има само административноправно значение,
но няма гражданскоправни последици и не оказва влияние върху правото на
собственост върху същия.
По изложени по-горе
съображения, удостоверението от Отдел “Местни данъци и такси”и Декларацията по
чл.14 от ЗМДТ като косвени доказателства за принадлежността на правото на
собственост не би могло да обезпечи необходимото пълно доказване, тежащо върху
ищцовото дружество. Прилагайки правните последици от разпределението на
доказателствената тежест в процеса, настоящият съдебен състав приема за
установено, че ответинкът по иска не притежава качествата собственик или
ползвател на процесния имот, поради което и не притежава производното качество
„ползвател на топлинна енергия”.
Предвид
изложеното съдът счита, че остана недоказан от страна на ищеца първият и
най-важен елемент, обуславящ основателността на иска - наличето на облигационно
правоотношение между страните за процесния период. Това е достатъчно основание
да мотивира настоящия съдебен състав да отхвърли предявения главен иск за
вземането за главница в размер на 3422.78 лева, като неоснователен, без да
раглежда останалите твърдения и възражения на страните и да обсъжда събраните
във връзка с тях доказателства. Предвид неоснователността на претенцията за
главница, неоснователни се явяват и тези за обезщетение за забава върху всяко
неплатено месечно задължение, включващо се в главницата от 3422.78 лева за
периода 30.06.2011г. до 18.02.2015г. в размер на 648.33 лева и обезщетение за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение (05.03.2015г.) до окончателното изплащане на
задължението.
Предвид
установената неоснователност на предявените искове на друго основание, съдът не
разглежда направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност на
част от процесните задължения.
Предвид изхода на
делото и по аргумент за противното от чл. 78, ал. 1 ГПК като неоснователна
следва да бъде отхвърлена претенцията на ищцовото дружество за заплащане на
разноски по делото и юрискосултско възнаграждение.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски,в
размер на 300.00 лева ,поради което с оглед изхода на делото следва да се
уважат.
Предвид
гореизложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш
И:
Отхвърля предявените от “Топлофикация
– П.” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. П., кв.
“Мошино” 2303 искове да бъде признато за установено по отношение на ответника Е.Й.И. с
адрес: *** с ЕГН:**********,че същата дължи на ищцовото дружество сума в общ
размер на 4071.11лева, включваща главница за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран недвижим имот, находящ се в гр.П.,ул.”Ю.Г.”**/***“*“,
за периода 01.05.2011г. до 30.04.2014г. г. вкл. в размер на 3422.78 лева,
обезщетение за забава върху всяко неплатено месечно задължение, включващо се в
главницата от 3422.78 лева за периода 30.06.2011г. до 18.02.2015г.г. в размер
на 648.33лева и обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.03.2015г.) до
окончателното изплащане на задължението,като
неоснователни.
ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” АД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. П., кв. “Мошино” 2303 ДА ЗАПЛАТИ на Е.Й.И. с адрес: *** с ЕГН:********** сумата от 300.00
лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на
решението в сила, препис от същото, ведно с приложеното ч.гр.д. да бъдат
докладвани на съдията-докладчик по заповедното производство.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: