М О Т
И В И към
присъдата по ВНОХД № 105 по описа на Варненския апелативен съд за 2020 г.,
наказателно отделение.
Предмет на
въззивното производство е присъда № 13/10.02.2020 г., постановена по НОХД № 722/19
г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимата И.Б. е оправдана по чл.343, ал.1,
б.”в” от НК и са отхвърлени разглежданите съвместно два граждански иска за причинени
неимуществени вреди.
За да вземе това
решение, окръжният съд е приел, че подсъдимата не е извършила престъплението,
вменявано й във вина от прокуратурата - на 17.10.2018 г. в гр.Варна, при
управление на лек автомобил „Опел Корса” с ДК№ В 5384 КТ, поради нарушение на
чл.50, ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост да е причинила смъртта на Иван Ченешков.
Въззивното
производство е по протест на прокурора в първата инстанция и жалба на поверениците
на частните обвинители и граждански ищци, с които поради необоснованост на оправдателната
присъда се иска отмяната й, признаване на подсъдимата за виновна съгласно
внесеното обвинение и осъдена да заплати претендираните обезщетения. В съдебно
заседание жалбоподателите, в т.ч. представителят на въззивната прокуратура,
поддържат направените писмено оплаквания, а защитата моли за потвърждаване на
присъдата. Подсъдимата не участва лично във въззивното производство.
При въззивната
проверка е проведено съдебно следствие за попълване на доказателствената
съвкупност с нови гласни и писмени доказателства, и е допусната и изслушана нова
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза с арбитражен характер.
Относимите към
поведението, респ. отговорността, на подсъдимата факти, накратко са:
На инкриминираната
дата подсъдимата И.Б., правоспособен водач на МПС със съответната категория,
управлявала лек автомобил „Опел Корса" по обичаен за нея маршрут. Непосредствено
преди произшествието тя се придвижвала по еднопосочната ул.“Хаджи Димитър“ в
участъка, където последната пресича бул.“Сливница“, а продължаването на
движението е възможно единствено чрез завой надясно в посока центъра на града,
тъй като в района на образуващото се кръстовище платното на булеварда е
разделено от затревена ивица в комбинация с метална ограда. От двете улици,
главен път бил бул.“Сливница“, което за подсъдимата било сигнализирано чрез
пътен знак „Б2“, със значение „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“, видим добре и известен й от преди.
Съответно в
половината от платното на бул.“Сливница“, в което следвало да навлезе
подсъдимата, по направлението от кварталите към центъра, движението също се
осъществявало еднопосочно, в две пътни ленти, разделени с единична прекъсната
надлъжна маркировка. Преди кръстовището с ул.“Хаджи Димитър“ имало стандартна
светофарна уредба, синхронизирана с двусекционен пешеходен светофар, обслужващ
маркираната след кръстовището пешеходна пътека за пресичане на булеварда.
Непосредствено
преди произшествието пострадалият Иван Ченешков, правоспособен водач на МПС със
съответната категория, се движел с мотоциклета си Триумф Спринт по
бул.“Сливница“ в посока центъра на града, като приближавал кръстовището с
ул.“Хаджи Димитър“ със скорост 106 км/ч при разрешена 45 км/ч. Преди да навлезе
в кръстовището подсъдимата спряла двукратно – първо на стоп-линията, а след
това на границата на платното за движение, за да огледа пътя. Видимостта й в
ляво била неограничена на значително разстояние, но въпреки това тя не
възприела идващия мотоциклет, и при потегляне от място с плавно ускорително
движение излязла на булеварда, с насоченост да слее маневрите „завиване на
дясно“ и престрояване от дясна в лява лента.
Когато, при
дъговидна траектория на движението си и в ускорителен режим, подсъдимата
преминала през пешеходната пътека, и предна лява част на лекия автомобил била
на разделителната линия при косото му разположение под ъгъл 10⁰ спрямо надлъжната
ос на пътя, при достигната максимална скорост на движение 22 км/ч, възникнала пресечна
точка с осъществяващия праволинейно движение около лявата част на дясната пътна
лента мотоциклетист, който в последния момент предприел минимално отклонение с
1-2⁰ вляво. Последвал удар между предно-лявата странична повърхност на
автомобила и дясната предна странична част на мотоциклета, който се отклонил на
ляво и охлузил в левия бордюр, а водачът му излетял и се ударил в разположено
на разделителната ивица дърво. Подсъдимата възприела мотоциклета едва в момента
и след удара, когато чак предприела спиране и установила автомобила в покой
успоредно на посоката на движение с десни колела върху разделителната линия.
Пристигналият на
мястото по сигнал на трети лица медицински екип само констатирал смъртта на
мотоциклетиста, в последствие по експертен път била установена причината –
съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, начинът на получаване на
травматичните увреждания – по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи
предмети с голяма кинетична енергия и триене на тялото в твърда повърхност,
като било дадено заключение, че биха могли да възникнат при условията на
конкретното ПТП.
С възразения акт
подсъдимата била оправдана, тъй като съдът приел, че не по своя вина тя е била
поставена в невъзможност да избегне настъпването на обществено опасните
последици, и че за казуса е относимо правилото по чл.15 от НК.
Настоящият състав
на въззивната инстанция не споделя горния извод на първостепенния съд и намира
протестът и жалбата за основателни.
За правилното
решаване на делото, при така възведеното обвинение за нарушение по чл.50, ал.1
от ЗДвП, преди всичко са от съществено значение отношението на предимство в
кръстовището, образувано от двете улици, по които са се движили подсъдимата и
пострадалия, и възможността за водача, който излиза от път без предимство, да
възприема движещи се по главния път ППС, за да ги пропусне, респ. имало ли е
такива.
Независимо от
израза, използван в писмото на общинското предприятие ТАСРУД Варна /на л.55 от
делото в окръжния съд, в т.1/, кръстовището между бул.“Сливница“ и ул.“Хаджи
Димитър“ не следва да се определя като светлинно регулирано, защото въведената
там светлинна регулация не е относима към режима на преминаване между пресичащите
се два пътя, а урежда единствено отношения на предимство между транспортни
средства и пешеходци, движещи се само по единия от тях, а именно булеварда.
Наличните на бул.„Сливница“ две светофарни секции – една стандартна, и една
двусекционна, с пешеходна заявка, не въвеждат ред, и не влияят на реда за предимство
при преминаване на ППС, движещи се по всеки от двата пътя, а този ред е ясно,
недвусмислено и безпротиворечиво уреден единствено чрез наличието на пътен знак
„Б2“ на ул.“Хаджи Димитър“ преди навлизането на булеварда. За водачите на ППС, които
се движат по улицата и приближават кръстовището, не съществува задължение, нито
правно уредена възможност, да правят предвиждания, та дори и въз основа на
видимия за тях в дясно по булеварда двусекционен светофар, относим единствено към
пешеходците, какъв е светлинният сигнал на невидимата за тях стандартна тройна
секция, находяща се вляво и с гръб на светещите тела спрямо тях, и въз основа
на подобни предвиждания да преценяват допустимостта на своето навлизане в
булеварда. Тази допустимост е обвързана единствено с категоричното правило на
знака „Стоп“, според което те са длъжни първо да се убедят движат ли се по пътя
с предимство ППС, и ако има такива, да ги пропуснат. Този въпрос е изяснен без
никакво съмнение чрез всички доказателства по делото, които са еднопосочни, в
т.ч. чрез отговора на задача VІІ по експертизата, изслушана в окръжния съд.
По делото няма данни, вкл. подсъдимата не
съобщава такива, за налични неподвижни, нито движещи се обекти, които да
ограничават възможността й да възприеме превозно средство, което се движи по
главния път – участъкът от неговото платно е изцяло прав на далечно разстояние,
практически до предното голямо кръстовище, отстоящо по измерванията на втората
експертиза на повече от 200 метра. Самата тя обяснява, че е виждала пътя чак до
това предходно кръстовище, а при изслушване на експертизата във въззивния съд
вещите лица заявиха, че двамата водачи могат и имат техническа възможност да се
възприемат на повече от 120-140 метра.
Следва да се изясни
спорният въпрос – когато подсъдимата предприема навлизане в главния път, движел
ли се е по него мотоциклетът, управляван от пострадалия, при това на отстояние,
което да изисква тя да го изчака и пропусне. За разлика от фактическото
обвинение по обвинителния акт, с което по същество се твърди именно това,
окръжният съд в мотивите си е приел, че „…поради липсващи каквито и да е
опасности и след като се убедила, че няма да застраши нито пешеходци, нито МПС,
подс.Б. предприела равноускорителна бавна маневра завой надясно….“, както и че
„…подс. се уверила, че по бул. Сливница не се движат МПС, ППС,….тя е имала достатъчно добра
възможност за възприятие и ……не е възприела никакви движещи се превозни
средства“.
При решаването на горния
въпрос, наред с относимите писмени и гласни доказателства, съдът без съмнение
се нуждае от специални знания. Съставът
на окръжния съд е решавал делото при налични две експертизи със съответните
задачи – автотехническа експертиза, изготвена на досъдебното производство от
вещо лице инж.Тони Тонев, и комплексна съдебномедицинска, автотехническа и
трасологична експертиза, допусната в хода на първоинстанционното съдебно
следствие след изслушване на инж.Тонев, и разширена с участието на съдебен
лекар и трасолог. И в двете експертизи като специалист по автотехническите
въпроси участва единствено вещото лице инж.Тонев, но те са противоречиви по
съществени въпроси с пряко отношение към главния факт на доказване, като
скоростта на движение на лекия автомобил, мястото на контакт с мотоциклета и
съответно отстоянието помежду им към момента, когато подсъдимата предприема
навлизане в кръстовището, както и за траекторията на движение, разположението
на МПС и изминатия път по платното на бул.“Сливница“.
При съществуващите
противоречия първоинстанционният съд е кредитирал комплексната експертиза, за
което се е обосновал със събрани нови доказателства, а за единичната е
отбелязал, че е изградена върху „…недостатъчен фактологичен материал, като
огледния протокол, чийто описания и измервания не съответстват на снимковия
материал, фотоалбума към него и показанията на посочените по-горе свидетели“
/тук не става ясно кои свидетели се визират/, и че в нея са ползвани
показанията на подсъдимата, дадени единствено в качеството й на свидетел, което
е недопустимо. Следва да се отбележи, че съществените различия в двете
експертизи са възникнали основно след като с позоваване на обясненията на
подсъдимата и показанията на съвместният й съжител – свидетеля Добрев, вещите
лица са възприели нов начин на навлизането й в кръстовището, а за част от
констатираните увреждания по автомобила е прието, че са от предходни пътни
инциденти. По мнението на настоящия състав последното не е достатъчно да се
направят и възприемат като установени по несъмнен начин новите изводи, тъй като
за проверка истинността на твърденията на лицата с доказан правен интерес е
необходима внимателна и задълбочена преценка въз основа на обективни критерии,
в изпълнение на което при въззивната проверка се допусна нова комплексна
експертиза, наречена арбитражна поради необходимостта да се разрешат
съществуващите противоречия. В отговора
по т.4.11 на въпроса кои изводи на предходните експертизи не се споделят и
защо, се аргументира защо възприетото в тройната автотехническа експертиза
разположение на автомобила към момента на удара е технически недостоверно, а
отхвърлянето му предопределя изключване и на други изводи, направени въз основа
на него.
За да достигне до
фактическата обстановка, изложена в съответната част на настоящите мотиви, както
и до правните изводи, които тя налага, въззивният съд се ползва от събраните в
хода на съдебното следствие и в двете инстнации доказателства, от които не
кредитира обясненията на подсъдимата само във връзка със скоростта й на движение
и следите от увреждане по предната броня на автомобила в зоната на нейното
закръгляне, достигащи до въздушния дифузор, относно последното – и показанията
на свидетеля Добрев, както и заключението по назначената в окръжния съд
комплексна съдебно медицинска, автотехническа и трасологична експертиза в някои
съществени за правилното решаване на делото негови части, и същевременно приема
изцяло експертизата, допусната и изслушана при въззивното съдебно следствие,
като обективна и технически обоснована. За
по-лесно разграничаване на тези две експертизи в последващото изложение първата
от тях ще се обозначава като „комплексната“, а втората като „арбитражната“.
Констатираните при
огледа на лекия автомобил увреждания са били: по предната лява част на облицовката
на бронята – типични следи от протриване на твърд предмет, увредено конзолно
закрепване на предната лява част на бронята – облицовката в лявата си част е
провиснала, откачен пластмасов подкалник /той се прихваща за предната
облицовка/, хлътнатина по предния ляв калник в областта на веждата,
непосредствено над гумата, провиснал на кабела си преден ляв халоген – излязъл
от гнездото си, хоризонтални следи от протриване, които започват от самата
външна периферия на бронята в долната й част и продължават напред по заобления
й край почти до въздушния дифузер – видими от фотоматериалите.
С позоваване на обясненията
на подсъдимата и свидетеля Добрев относно състоянието на автомобила преди ПТП,
комплексната експертиза е приела наличието на предходно причинени увреждания, но
без да изброи изрично кои са стари, и кои във връзка с инкриминирания пътен
инцидент, въз основа на което е дала заключение, че контактът между двете МПС е
бил само с десния крак на мотоциклетиста, както и че в този момент автомобилът
е бил с траектория, успоредна на посоката на движение по булеварда. Това
заключение не може да се приеме, както поради съществуващата неяснота, така и защото
при разпита си подсъдимата всъщност е казала само какво тя е забелязала по
автомобила си след удара - паднал халоген, ожулване в областта на калника и друго
леко хлътване. Свидетелят Добрев е посочил най-общо, че по автомобила преди
инцидента е имало много малки, леки побитости и драскотини, без да конкретизира
къде, а като старо увреждане е споменал охлузване, видяно от него на л.33,
сн.34. Веднага след неговия разпит е зададен въпрос на подсъдимата Б. относно
наличието на стари увреждания, и тя е посочила като такова видяното от нея на
същата снимка – „в горния ляв ъгъл“, а относно снимките на л.34 е заявила: „охлузването,
което заема цялата ширина на лявата предна броня мисля, че е много
старо“. От писмените доказателства на л.81 и л.90 във въззивното дело се
установява, че лекият автомобил е бил застрахован за първи път през 2007 г.
като фабрично нов, а полиците са били подновявани ежегодно без необходимост от оглед
поради незаявяване на щети, и единственото обявено застрахователно събитие се
явява инкриминираното ПТП.
Арбитражната
експертиза обаче аргументира наличие на протривен ударен процес между две твърди
повърхнини при движение с относително по-голяма скорост на мотоциклета спрямо
автомобила, като ударният процес е със сила и интензитет, достатъчни да
предизвикат трептения в еластичната пластмасова предна броня, в резултат на
които предният ляв халоген се откъсва от скобите на закрепването си, съответно посочва,
че е имало съприкосновение с предното колело на мотоциклета, /увреждания в
областта на каплата не са констатирани/, и отделно от това определя натискът
върху предния ляв калник като типичен за контакт на десния крак на
мотоциклетиста с повърхността на калника. Подсъдимата не отрича забелязано от
нея след удара ожулване в областта на левия калник, допълнителният й разпит по
тези въпроси и показанията на свидетеля Добрев не допринасят с категоричност за
отграничаване на нови и стари следи, стари събития не са обявявани пред
застрахователя, контактът единствено с меките тъкани от десния крак на
мотоциклетиста по веждата на левия калник
няма как да доведе до разкачане на предния халоген от гнездото му и
увреждане на конзолното закрепване с провисване на облицовката в лявата част на
предната броня, а арбитражната експертиза намира пълно съответствие между
възприетите от нея следи по автомобила и движението на двете МПС едно спрямо
друго до осъществяването на контакт с предно колело на мотора и десен крак на
мотоциклетиста, който извод почива изцяло на анализа на обективните находки, за
това и въззивният съд го приема за достоверен.
Въпреки разположението
на уврежданията по автомобила в област, над която е прикрепено лявото странично
огледало, безспорно е, че последното не е засегнато. Този факт обективно
обуславя съществуването на ъгъл между надлъжните оси на автомобила и
мотоциклета минимум 10°, а този ъгъл, от своя страна изключва възможността,
възприета с комплексната експертиза, преди удара автомобилът да се е движил
праволинейно в лявата лента. Наред с техническата обосновка, противоречи на
всяка логика, ако мотоциклетът застига автомобил, който се движи праволинейно в
лявата лента, да не премине по дясната, а вместо това, също да се насочи/остане
в лявата, и то в оставащата ширина по-малка от два метра, нещо повече – от там
да се насочи под ъгъл надясно към автомобила. За това и при задължителното
наличие на такъв ъгъл, и обстоятелството, че преди произшествието мотоциклетът
се движи направо, а автомобилът излиза на пътя с десен завой, арбитражната
експертиза правилно дава категорично заключение, че в момента на контакта
автомобилът е бил насочен косо спрямо оста на платното за движение на мотоциклета,
като при технически възможното отклонение на последния леко наляво към момента
на удара, ъгълът между надлъжната ос на автомобила и оста на пътя възлиза на
11-12°.
В огледния протокол не са описани протривни следи върху платното за
движение, но във фотоматериалите последната експертиза е отдала внимание на видимите
специфични S-образни следи от гуми, като е отбелязала, че те напълно се
идентифицират с мястото на удара между двете превозни средства, защото имат
характера на оставени при едновременното търкаляне и странично плъзгане на
гумите на мотоциклета. Тяхната относимост още по-убедително се подкрепя от
факта, че продължението им е до левия бордюр, където са налични други следи -
също не описани, но видими на фотоснимките, дори разглеждани и интерпретирани
от комплексната експертиза, която е отбелязала, че от техническа гледна точка
това не променя автентичността на следата като носител на информация, и в
т.ХІІІ също е приела, че е оставена от протриване на предната гума на
мотоциклета, респ. че се намира в причинно-следствена връзка с инкриминираното
ПТП.
Въз основа на тези следи, техния характер и законите на физиката, в
отговора по т.4.3 арбитражната експертиза много подробно и аргументирано е
изяснила траекторията на движение на автомобила преди достигане на крайното
положение на покой, респ. подходът при маневрата за завой надясно с достигане
на мястото на удара – илюстрирано на скицата на л.158-159 в делото /л.16-17 от
експертизата/, като не се констатира противоречие с обясненията на подсъдимата.
Макар да се е позовала на същите обяснения, комплексната експертиза
необосновано е приела /защото няма такива твърдения в казаното от Б. при
разпита й пред съда/, че автомобилът е навлязъл в булеварда перпендикулярно на
посоката на огледа и така е пресякъл цялата дясна лента /мерено спрямо предната
броня/, след което при докрай навит десен волан е продължил с движение в лявата
пътна лента, поради което и тази експертиза е достигнала до други изводи, които
не съответстват на доказателствата по делото, а видно от споделеното от самите
вещи лица, очевидно почиват на наблюденията им върху това как някои други
водачи извършват същата маневра в обследваното кръстовище /л.218 от делото в
окръжния съд, в.л. трасолог Атанасов/.
Мястото на удара е
определено от арбитражната експертиза въз основа на изминатия от подсъдимата общ
път при потегляне от място /нулева начална скорост/ от дясната граница на
платното за движение до момента на установяване в покой /при вече възприетия
начин на навлизане/ - измерен на 22.6 м, от които чрез изчисления се получават
15.6 м изминати в ускорителен режим при плавно потегляне, и 7 м в закъснителен режим
поради предприетото спиране след удара, съответно при време за ускоряване от
5.1 секунди. В съответствие с обективните находки, траекторията на автомобила и
мотоциклета, съответното им геометрично разположение към момента на удара и
получените при изчисленията данни, арбитражната експертиза е заключила, че ударът
е последвал във фазата на ускорителния режим на движение на автомобила, на
нивото на разделителната линия между лентите за движение. Този извод се споделя
от настоящия въззивен състав, защото е направен изцяло и единствено по
обективни данни, но следва да се отбележи, че той не влиза в противоречие и с
обясненията на подсъдимата, която е казала, че е предприела завой с навлизане
направо в лявата лента, но не е посочила докъде точно по ширина на платното е
била достигнала към момента на удара, и същевременно е заявила, че е била
връхлетяна от мотора при изминати „15-тина метра“ от навлизането си в
кръстовището - така съобщеното от нея разстояние е именно в рамките на
установената от експертизата по математически път величина на изминатото в
ускорителен режим разстояние – 15.6 м.
Скоростта и на
двете МПС също е изчислена изцяло по математически път, като относно движението
на мотоциклета, поради липса на други данни, се приема да е осъществявано с
постоянна скорост около 106 км/ч. Движението с постоянна скорост косвено се
подкрепя и от показанията на разпитания пред въззивния съд свидетел М.М., който
е вървял по отсрещния тротоар на булеварда, и първият звук от движението на
мотоциклета, който е възприел зад гърба си, е бил на изфорсиране, последвано
при обръщането му от сблъсъка на тялото на мотоциклетиста в дървото.
Форсирането предполага промяна на скоростта, според свидетеля, не с цел тя да
бъде намалена, а с подаване на повече газ без промяна на предавката /задържане
на скоростта, по неговия израз/, което, предвид момента, в който го е чул –
точно преди удара на тялото в дървото, не влияе на извода за предходна
постоянна скорост, но пък свидетелства за реакция на мотоциклетиста да избегне
съприкосновението с лекия автомобил, очевидно оказала се закъсняла и
неефективна.
Относно автомобила,
предвид установените по делото данни за неговото движение от момента на
потегляне до установяване в покой се приема движение от нулева скорост в
плавноускорителен режим, при който се достига максимална скорост от 22 км/ч,
след което следва намаляване на скоростта, като резултат от предприето спиране
след удара без да остават спирачни следи. При разпита си вещите лица
допълнително разясняват и категорично потвърждават тази скорост, която не се
„приема“ от тях, а е изчислена само върху обективни данни. Така възниква
противоречие с казаното от подсъдимата: „движила съм се, по мое виждане, някъде
с 10 км/ч“, при което следва да се отчете достоверност на обективното
експертното изчисление пред нейното субективно възприятие, още повече, че по
думите й то е само нейно виждане, без да споменава, че е следила показанията на
таблото през цялото време на движението до мястото на удара, или дори в
конкретен отделен момент.
Не се възприема
посочената от комплексната експертиза скорост на движение на лекия автомобил
13.34 км/ч, определена чрез установяване на възможно най-голямата скорост, с
която автомобилът би могъл да извърши възможно най-малък десен завой /без
протривни следи/, защото както вече беше изяснено, не по този начин е била
извършена маневрата. Изключването на скоростта на движение на автомобила, респ.
способът на извършената с него маневра, посочени от комплексната експертиза,
съответно обуславят и отхвърляне на отговора й относно мястото на удара, тъй
като са използвани при неговото определяне.
Въз основа на
отговор 4.7 по въпросите за отстоянието между двете МПС и възможността водачите
да се възприемат взаимно, дадени в арбитражната експертиза, настоящият съдебен
състав приема, че подсъдимата е имала техническа възможност да възприеме
наличието на приближаващ се мотоциклет от лявата й страна преди да навлезе на
платното за движение по бул.“Сливница“, като в момента на потеглянето й от
покой мотоциклетът е бил на около 102.5 м от мястото на удара, до където тя се
е придвижила за 3.5 секунди. Предвид обясненията на подсъдимата, че тя е
виждала пътя чак до предходното голямо кръстовище /на 200 и повече метра/, дори
и при ограничението, въведено при разпита на вещите лица, че двамата водачи
обективно могат да се възприемат от разстояние, не по-малко от 120-150 метра,
изчисленото отстояние на мотоциклета от 102.5 м остава в рамките на зоната на
видимост, т.е. подсъдимата е могла и е била длъжна да го възприеме, да прецени
разположението и скоростта му, въз основа на която преценка да предприеме маневрата
си едва след като го пропусне. Същото отстояние, изчислено от комплексната
експертиза на 293.77 м, няма как да бъде възприето. Макар получено въз основа
на пресмятания, то е наречено от самите вещи лица „теоретично“, и поставя
мотоциклетиста още преди предходното голямо светлинно регурлирано кръстовище,
което е изключително сложно поради големия брой транспортни потоци, които се
срещат в него и многообразието на възможните посоки на движение. Невъзможността
отстоянието да е било такова сочи на свое отделно основание и на невъзможност
скоростта на движение на лекия автомобил да е била 13.34 км/ч, доколкото
последната участва като величина при неговото изчисляване.
От своя страна пострадалият
е имал техническата възможност, предвид установения факт на реципрочна
неограничена видимост, да забележи
автомобила още към момента на състоянието му на покой. Но да го възприеме като
опасност, той е бил длъжен едва след като се убеди, че противно на своето
задължение да го пропусне, подсъдимата решава да навлезе с управлявания от нея
автомобил в неговото платно за движение, като експертизата е приела, че този
момент е след нейното потегляне до изминавенето на около 1 м, и спрямо него е
изчислила възможността му да я възприеме в рамките на 64 м, които той изминава
за 2.2 секунди. При установените в 4.6 величини
на опасната зона за спиране при движение с действителната и с разрешената
скорост на мотоциклетиста – съответно 95 м и 27.7 м. е очевидно, че той реално
не е можел да избегне произшествието, но би успял да спре безопасно в нейните
граници, ако се движеше със скорост 50 км/ч. Последният извод е относим изцяло
и за по-малката скорост на движение от 45 км/ч, с която той е бил обвързан
съобразно действалата нормативна уредба, и има правно значение при изследване
на въпроса налице ли е съпричиняване.
От всички кредитирани
доказателства по делото следва, че подсъдимата не е възприела своевременно
мотоциклета не защото той не се е намирал на платното за движение /или е бил,
но извън зоната й на видимост/, а единствено по субективни причини – защото при
второто спиране и съответно потегляне от границата на платното за движение на
булеварда, при съществуващата необходимост да следи едновременно и за движение
на ППС, идващи отляво, и за наличието на пешеходци, пресичащи булеварда
отдясно, не е концентрирала достатъчно вниманието си в посока ляво, и съответно
не е наблюдавала до последния момент на навлизането си пътното платно в тази
посока, от която с много висока за градски условия скорост е приближавал
мотоциклетистът.
При така
възприетото се налага извод, че не е налице случайно деяние, а подсъдимата не е
изпълнила предписанието на закона в чл.50, ал.1 ЗДвП да пропусне движещото се
по пътя с предимство превозно седство, с което би избегнала настъпването на
общественоопасните последици, и това законосъобразно обуславя наличието на
причинно-следствена връзка между поведението й като водач на МПС и настъпилия
вредоносен резултат - смъртта на пострадалия, съобразно и констатациите от
съдебномедицинската експертиза. Той от своя страна е съпричинил резултата, като
се е движил със скорост, надхвърляща повече от два пъти разрешената, и именно
това не му е позволило при възприемането на опасността да спре своевременно,
което е от значение за степента на вината и отговорността - наказателна и
гражданска, на подсъдимата.
Възможното
преминаване от страна на пострадалия през стандартната светофарна секция при
наличието на забранителен светлинен сигнал, чиято функция е да гарантира
единствено безопасността на пешеходците, е факт без съществено правно значение
по делото, а само косвено такова, тъй като дори и да се приеме за установен,
той по никакъв начин не влияе и не освобождава подсъдимата от задължението,
възникващо за нея по силата на ангажиращия я знак „Б2“. Докато нарушението на
режима на скоростта от страна на Ченешков е с пряко значение в причинния
процес, и дори той да беше преминал с мотоциклета доказано на червен светофар,
при движение със скорост 45 км/ч отново би избегнал произшествието. Все пак за
пълнота на аналитичната дейност следва да се отбележи, че при отсъствието на
други доказателства, опровергаващи твърдението на подсъдимата, че е предприела
навлизане в кръстовището в момент, когато пешеходната секция е светела зелено,
съдът го приема за достоверно. И няма спор, че от това следва подсъдимият да е
преминал през стандартния трисекционен светофар преди кръстовището на
забранителен сигнал.
Съвкупният правен
анализ на фактите позволява от тях законосъобразно да бъдат изведени признаците
на престъпния състав по чл.343, ал.1, б.”в” от НК, каквото е било обвинението
по внесения обвинителен акт, и към което изцяло се е присъединило и частното. Това
престъпление е непредпазливо и е извършено под формата на престъпна небрежност,
като няма данни и не може да бъде споделено разбирането на частното обвинение,
че е налице самонадеяност, в който случай би следвало да се приеме, че
подсъдимата е видяла мотоциклета, но е смятала, че ще премине в кръстовището
безопасно преди него.
Критиките към арбитражната експертиза, развити
подробно от защитата в становищата по приключване на въззивното съдебно
следствие, не се споделят от съда.
Неоснователно се твърди, че правилното решаване на
делото изисква поставяне на допълнителни въпроси, респ. възлагане на
допълнителни изчисления към тази експертиза. Няма неяснота във връзка с начина
на определяне на скоростта от 22 км/ч, която вече беше коментирана. Видно е, че
вещите лица са отчели обясненията на подсъдимата за начина й на навлизане в
кръстовището, но направените изчисления се разминават с виждането й за движение
с 10 км/ч. Изчислената от тях величина показва развитие на скоростта в рамките
на два нулеви момента - от потегляне при състояние на покой, до установяване в
състояние на покой, което се осъществява при изминаване на едно известно
разстояние, в условията на плавно ускоряване с последващо спиране без оставяне
на спирачни следи. Този механизъм не изисва установяването и на друга скорост,
наречена от защитата „минимално възможната скорост“, само на база на това, че
относимата по делото е наречена от експертизата „максимално достигнатата
скорост“ - терминология, обяснима и обусловена от начина на осъществяване на
движението, в процеса на което тя нарства.
Не се налага и допълнително оразмеряване на S-образната следа, оставена от протриването на предната гума на
мотоциклета след съприкосновението с лекия автомобил, чрез посочване на началните
й и крайни координати, както и ъгъла, който сключва с разделителната линия.
Независимо, че тази следа не е отразена в огледния протокол, тя е видяна от
вещите лица във фотоматериалите, отразена в изготвената от тях скица, интерпретирана
при използване на фотограметрични
техники и достатъчно подробно коментирана въз взаимовръзка с другите налични
обективни находки.
Арбитражната експертиза не е едностранчива, нито
хипотетична и основана на предположения, и по мнението на съда допринася за
правилното изясняване на делото. Тя е основана на измервания, а вещото лице доц.
д-р инж.У. лично е посетил и огледал местопроизшествието. Защитата твърди, че експертизата
не зачита и игнорира налични по делото обективни данни, без да посочва
конкретни такива. Наистина е налице противоречие по основни въпроси с
предходната тричленна експертиза, но и съответно обоснован отговор защо и на
какво се дължи то, което позволява да се направи избор в съответствие с
обективно установени факти. Независимо, че няма други данни за това, вещите
лица са изразили становище къде по пътното платно се е движил мотоциклетистът
непосредствено преди удара - около лявата част на дясната пътна лента, и този
извод, ведно с приетия ъгъл от 2° градуса спрямо лявата част на автомобила на Б.,
както обясниха в съдебно заседание, е направен след подробен и динамичен анализ
на самия удар, мястото и взаимното разположение на участниците в ПТП. По
отношение на ъгъла от 10° между самите МПС защитата допуска възможността да
съществува такъв и при движение на автомобила успоредно на платното, но това би
означавало мотоциклетът да приближава към него от лявата му страна под същия
ъгъл, което в конкретната пътна ситуация няма обяснение и подкрепа с други обективни
данни, а и не може логически да се обясни. S-образната следа
действително не съществува в протокола за оглед и скицата към него и не е взета
предвид от предходните експертизи, но може да бъде видяна във фотоматериалите
/л.154 на въззивното дело, или л.13 на самата експертиза/, като същото се
отнася и до черната протривна следа по левия бордюр, с тази разлика, че тя е
приета от предните вещи лица и срещу това не се правят възражения. А връзката
между двете, като последователно оставени от колелата на мотоциклета в момента
и след удара, е добре обяснена в арбитражната експертиза. Не е вярно
твърдението, че вещите лица не поддържат изводите си досежно същата следа в
съдебно заседание, обратно, те дават допълнителни разяснения в подкрепа на
възприемането й, а отговорът им, че друг мотор да има същото движение е една
техническа възможност, сочи на хипотетичност по-скоро именно на тази теоретична
възможност, а не на извода за връзката на следата с конкретното ПТП, която е
изведена поради динамичния й характер и съответствие на положението на другата следа
по левия бордюр.
При определяне на пътя до мястото на удара вещите
лица не са взели предвид едно разстояние не от 20 см, както твърди защитата, а
от 13 см, което е между края на страничната маркировъчна линия и десния бордюр
Както стана ясно при разпита им, такава стойност попада в рамките на
статистическата грешка и зачитането й не би довело до съществени изменения в
направените изводи, тъй като би променила пътя с 20-30 см. Приложеният коефициент за спирачно закъснение от 4.5 м/сек² е в
съответствие с обективните данни и в полза на подсъдимата, защото се прилага
при осъществено технически правилно спиране – с максимална ефективност без
оставяне на спирачни следи.
Отговорите на въпроса каква е била опасната зона за
спиране на мотоциклета и автомобила не са в основата на всички останали изводи
на арбитражната експертиза, както твърди защитата, за това и липсата на такъв
по отношение на автомобила и пресмятането на база разрешена скорост от 50 км/ч
вместо 45 км/ч за мотоциклета не са пречка за правилното решаване на делото.
Въз основа на установения начин на навлизане от път без предимство в главен
такъв, изминатото разстояние и мястото на удара, е очевидно, че амтомобилът,
управляван от подсъдимата, представлява възникнала опасност за водача на
мотоциклета, а не обратно, поради което и от значение по делото се явява
неговата опасна зона, а разликата от 5 км/ч при относимата величина не променя извода,
че пострадалият би могъл да спре в рамките на опасната си зона при движение с
разрешената скорост. В пряка връзка с опасната зона е оспореният един метър
навлизане на автомобила, но той не е въведен за нуждите и възможността за опознаване на двамата
участници в движението, а защото, за да приеме, че на пътя му възниква
опасност, водачът по път с предимство следва да се убеди, че водачът от
второстепенния път няма да го пропусне, а ще предприеме навлизане на платното
му.
Въззивният съд не възприема и тези възражения на
защитата, развити при пледоариите по същество, които не са намерили конкретен
отговор в изложеното до тук.
Контактът между лекия автомобил и мотоциклета не е
възприет от никой от разпитаните по делото свидетели, поради което и е неправилно
да се твърди, че всички те са категорични, че мястото на инцидента е след
кръстовището на ул.“Хаджи Димитър“ и бул.“Сливница“, нито че към момента
светофарната уредба е работела. Последното не се установява и от писмата и
циклограмата на общинското предприятие ТАСРУД. Относими за този факт са
единствено обясненията на подсъдимата, и то само досежно пешеходната секция.
Пропуските в огледния
протокол са констатирани по делото, забелязани са при първата единична АТЕ,
отчетени са в комплексната експертиза и са били обект на конкретна задача,
поставена на арбитражната експертиза, поради което не може да се твърди, въз
основа на очевидната грешка в скицата към него, че дясната лента за движение е
с широчина от 3.90 м. Възприемането на S-образните следи
е именно в резултат на анализ на налични и обективни по делото доказателства и
находки, очевидно е, че информацията за тях не може да се извлече единствено
чрез наблюдение с просто око, а се налага обследването им със съответни
технически средства и методите на фотограметрията. В компетентността на вещите
лица проф. д.т.н. инж.С.К. и доц. д-р инж.Х.У., с оглед образованието и
квалификацията им, е изследването и даването на заключения въз основа на следи,
оставени при ПТП, а вещото лице трасолог, участвал в комплексната експертиза,
не е правил изявление, че изключва да има други следи по пътното платно със
значение за доказателствения анализ. При защитата на заключението си експертите
от арбитражната експертиза не са изразявали за себе си съмнение относно
произхода на двете S-образни следи.
Не съответства на
показанията на свидетеля С.Й. /с.з. от 21.01.21 г./ твърдението на защитата, че
същият е чул остър рязък звук от смяна на предавка на мотор.
Подсъдимата е навлязла в
кръстовището по недопустим начин не само защото технически правилно е маневрите
да се извършват по най-краткия път, с цел да не се създава опасност за другите
участници в движението, както обясняват вещите лица. Защитата е права, че
разпоредбата на чл.35, ал.3 от ЗДвП, на която се позовава частното обвинение, е
неотносима към конкретната пътна обстановка. Но общото правило за разположение
на нерелсовите пътни превозни средства върху пътя, разписано в чл.15, ал.1 от ЗДвП гласи, че на пътя водачът на ППС се движи възможно най-вдясно по платното
за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва
най-дясната свободна лента. С ал.2, т.2 на същата норма се създава едно
изключение, с привидно значение за настоящия случай, а именно, че в населените
места, на пътно платно с две и повече пътни ленти за движение в една посока,
обозначени с пътна маркировка или пътен знак, по които е разрешено движението
на пътни превозни средства със скорост не по-голяма от 80 км/ч, водачът на МПС
може да използва за движение най-удобната за него пътна лента. Това, че може да
я използва, обаче, по никакъв начин не отменя другите правила, които важат
когато движението се осъществява в две и повече ленти за движение в една
посока, и те са откриват в нормите на чл.25 ЗДвП и съответстващите им
разпоредби на чл.81 от ППЗДвП. Навлизайки в платното за движение на
бул.“Сливница“, независимо от последващите й намерения, първоначално
подсъдимата се оказва в дясната от наличните там две пътни ленти за движение в
същата посока. Ако счита, че по-удобна за нея се явява съседната лява лента, тя
трябва да извърши маневра престрояване по смисъла на чл.81, ал.1 от ППЗДвП, или
маневра според израза в чл.25, ал.1 от ЗДвП „да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента“.
Предприемането на маневри се подчинява на едно безусловното задължение за
водача - преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да я извърши като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Задължение, което, изпълнявайки по установения начин
своите маневри – практически сливайки завой на дясно с престрояване,
подсъдимата изцяло е игнорирала.
На кръстовището между
ул.“Хаджи Димитър“ и бул.“Сливница“ не е имало несъответствие между
светлинните сигнали и пътните знаци относно предимството, поради което и
защитата неправилно се позовава на задължението за участниците в движението да
се съобразяват със светлинните сигнали, въведено с чл.7, ал.2 от ЗДвП.
Становището на въззивния съд по въпроса как се урежда предимството за
преминаване там, е изложено по-горе.
Трисекционният светофар на
булеварда е поставен преди пресечката, а не преди пешеходната пътека, не за да
обвърже излизащите от ул.“Хаджи Димитър“ превозни средства, а за да не се
създават условия за задръстване в кръстовището. Характерът на всяка от двете
секции е безспорен предвид писмените доказателства от ТАСРУД и заключенията в
тази част по всяка от наличните експертизи, които не си противоречат – едната е
пешеходна, и действително пропуска само пешеходци, а другата е стандартна и
относима към транспортните потоци по булеварда, или, съгласно законовите
дефиниции, и двете представляват пътен светофар, първият от тях посочен в
чл.12, ал.4 от ЗДвП „за регулиране движението на пешеходците“, а вторият в чл.12,
ал.1, пр.2 от ЗДвП „за регулиране движението на пътните превозни средства на
пешеходни пътеки“.
По направлението Хаджи Димитър не свети
никакъв сигнал, и това следва изрично да бъде отбелязано. Навлизане в тази
посока е забранено и улицата е с еднопосочно движение /само в тази част, защото
на отстерщната страна на булеварда, по продълението на същата улица, движението
е вече двупосочно/, при което е налице грешка в схемите от ТАСРУД /л.56 и л.58
от делото в окръжния съд/, без значение за решаване на делото. Работещата светофарна
секция преди кръстовището не отменя действието на знака „Б2“ за подсъдимата Б.,
за която независимо от сигнала на трисекционния светофар, който тя дори няма
как да възприеме визуално, поради мястото, където е монтиран, е действало
задължението да премине едва след като пропусне движещите се по булеварда ППС.
Действало е, разбира се, и задължението да пропусне евентуално пресичащи в
дясно от нея пешеходци, с което преминаването през това конкретно кръстовище
реално се затруднява, доколкото се налага раздвояване на вниманието в две
противоположни посоки. Ако трисекционният светофар е показвал забранителен
сигнал, което трябва да се приеме за установен факт поради липсата на други
доказателства, оборващи твърдението на подсъдимата, че е навлязла в кръстовището при зелен сигнал за
пешеходците, то пострадалият Ченешков не е имал право да продължи движението си
по булеварда, но това негово нарушение не се намира в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП, а както беше изяснено по-горе, движението му със скорост над
разрешената.
Неправилно е да се твърди,
че правото на предимство, така, както е дефинирано в § 6, т.31 от ДР на ЗДвП, е
принадлежало на подсъдимата Б., защото какъвто и да е бил сигналът на светофара,
той не е създавал за нея право да премине през кръстовището преди пострадалия
Ченешков, който се е движел по пътя с предимство, и за нея това ясно е било
указано с наличието на знака „Б2“.
Съгласно § 6, т.8 от ДР на
ЗДвП, кръстовище е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се
или се събират на едно ниво. Прочитът на чл.50, ал.1 от ЗДвП не сочи, че нарушение
по него ще е налице само ако пътен инцидент възникне в самото място на
пресичане, както предполага възражението на защитата за неотносимост на
материалния закон защото инцидентът не е в кръстовище. Мястото на удара, което
се приема както го е установила арбитражната експертиза, е на първата черта от
прекъснатата разделителна осова линия веднага след пешеходната пътека, по
израза на цитираната стр.17 е „непосредствено след кръстовището и пешеходната
пътека“, а в този момент подсъдимата е изминала едва седем метра от навлизането
си в кръстовището . За това и правоотношенията в конкретния случай не са били
между автомобил, който се движи по бул.“Сливница“ и бива застигнат от мотор в
същото направление, а именно между двама участници в рамките на кръстовище,
движещи се по различни направления под определен ъгъл. Когато мотористът е
достигнал разположения косо на пътното платно автомобил, съчетаната маневра на подсъдимата
Б. определено все още не е била приключила,
и тя не се е била установила в нито едната от двете ленти за движение, като
противното становище на експертното заключение пред ВОС беше отхвърлено
по-горе. Подсъдимият Ченешков е възприел не движещ се пред него автомобил, защото
ако беще така, той би преминал по свободната лента, а е възприел автомобил, от
който е очаквал да остане на място и да го пропусне, а когато противно на
очакваното последният все пак се е придвижил в ускорителен режим и косо към
средата на пътното платно, поради своята висока скорост, вече не е могъл да
спре, за да предотврати удара.
В процеса на индивидуализация
на наказанието съдът констатира наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на данни за други санкционирани
нарушения на правилата за движение по пътищата, добри характеристични данни,
съпричиняване от страна на пострадалия със значителна тежест и продължителност
на периода, изминал от извършване на деянието до реализиране на наказателната
отговорност, които са многобройни и спрямо тях предвиденото в специалната норма
минимално наказание лишаване от свобода за две години би се явило несъразерно
тежко и несъответно на извършеното, поради което в хипотезата на чл.55, ал.1,
т.1 от НК съдът определи това наказание в размер на една година, и прецени, че както
за поправянето на подсъдимата, така и за нуждите на генералната превенция, не
се налага то да бъде изтърпявано ефективно, поради което отложи изпълнението му
с минималния изпитателен срок съгласно чл.66 от НК.
Във връзка
с решението си за налагане на наказанието лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство, и в нормативно зададената рамка от една до четири
години, съдът прецени, че престъплението е в резултат на нарушение на едно от
най-важните правила за движение, уреждащо предимство за преминаване, за това го
определи в размер към средния възможен. В конкретния случай нарушението е
особено укоримо заради начина, по който подсъдимата е излязла на главния път от
път без предимство, в опит да пресече цялото платно за движение в тази посока,
което се е състояло от две пътни ленти, вместо първо да излезе в дясната лента,
и после да извърши самостоятелната маневра престроява, като сигнализира
намерението си с подаване на десен мигач. Преминаването от път без предимство
директно в крайна лява лента на главния път е особено укоримо, защото движещите
се по пътя с предимство с няколко отделни ленти, дори и да възприемат, че друго
МПС навлиза от второстепенен път в тяхната част на платното, ще очакват то да
остане, поне първоначално, в дясно, защото изключението в чл.15, ал.2, т.2 от ЗДвП не отменя правилата по чл.25 ЗДвП и съответстващите им разпоредби на чл.81
от ППЗДвП.
С признаването на подсъдимата за виновна да е извършила деянието по
обвинителния акт, възниква основание за ангажиране и на гражданската й
отговорност по претендираните срещу нея две обезщетения за неимуществени вреди
от майката и сестрата на пострадалия. Установено е, че гражданските ищци са изгубили
своя син и брат в много млада възраст, и завинаги са лишени от съществувалите
силни връзки и отношения помежду им, както и от оказваната им цялостна подкрепа.
Подкрепата е била от най-съществено значение за майката, съвместно с която той
е живеел и е споделял немалките си доходи предвид моряшката професия. Като
коректив на тези фактори при удовлетворяване на обществения критерий за справедливост,
съдът отчете съпричиняването от страна на пострадалия, който в нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП се е движил със скорост 106 км/ч, вместо с разрешената 45
км/ч, като последната би му позволила да спре безопасно, с което да избегне ПТП,
поради което прие, че за да е в съответствие с изискването по чл.52 от ЗЗД,
размерът на обезщетенията следва да възлиза на 150 000 лева за майката и
120 000 лева за сестрата Ченешкови.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимата
всички деловодни разноски, направени до сега по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: