№ 3432
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110206876 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 5575212 издаден от СДВР на СВ. Б. Б., с ЕГН
********** е наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с
чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в
срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, с аргумент за допуснати процесуални
нарушения, свързани с формата и съдържанието, а именно липса на дата на издаване, на име
и подпис на длъжностното лице, съставило същия, срок за обжалване и компетентен съд.
Изтъква се, че предвид изброените пропуски, ЕФ не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1
ЗАНН, който не може да бъде дерогиран от чл.189, ал.4 ЗДвП, като се поставя акцент, че
пропуските водят до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, в
частност на възможността за обжалване. В тази връзка се сочи и, че предвид изминалия
период между датата на деянието и датата на връчване на ЕФ, се изтъква нарушение на
чл.52, ал.1 ЗАНН, а именно произнасяне на наказващия орган извън установения месечен
срок. На следващо място жалбоподателят изтъква, че от приложената разпечатка не може да
се установи водача на превозното средство към датата на нарушението, както и липсват
данни за техническото средство, с което е установено същото. В заключение се сочи, че на
посочения в атакувания ЕФ пътен участък не е бил поставен пътен знак Е24, нито пък пътен
знак В26, който да въвежда ограничение на скоростта от 50 км/ч, каквото инфраструктурата
на същия не предполага.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява, като поддържа
искането за отмяна.
В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР, редовно призовани, не изпращат
представител. По делото са постъпили подробни писмени бележки в подкрепа на
процесуалната и материална законосъобразност на атакувания електронен фиш, с акцент
върху спазване на изискванията за експлоатация на техническото средство и неговата
1
изправност. Изтъква се и увеличеният брой нарушения от посочения тип, респективно
необходимостта за засилено противодействие на същите.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.01.2022г. в 15:00 часа в гр.София по бул. „История Славянобългарска“, в посока
от надлез Надежда към ул.“Каменоделска“ се движел лек автомобил марка „Санг Йонг“,
модел „Корандо“ с регистрационен номер СА **** СР, собственост на жалбоподателя СВ. Б.
Б.. По същото време в района на булеварда срещу ТЕЦ София бил осъществяван контрол за
спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел TFR1- М,
с номер на устройството № 509. Системата била въведена в експлоатация от служител на
ОПП-СДВР- Д.Ч., а измерването било извършено в периода от 14.30 до 16.30 часа на
посочената дата, съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта рег.№ 4332р-78.
Преминавайки в района на контрол, посоченият, собствен на жалбоподателя лек
автомобил се движел със скорост от 76 км/ч, след отчитане на отклонението, при
максимално разрешена скорост от за 50 км/ч. за населените места. Скоростта на движение
на моторното превозно средство била установена с посоченото по-горе техническо средство,
чрез изготвяне на фотоснимка с № 17678, отразяваща, дата, точен час, адрес и географски
координати, както и скорост и регистрационен номер на превозното средство.
Въз основа на посочения снимков материал и справка за регистрация на МПС, на
основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на лицето, собственик на превозното средство, а
именно СВ. Б. Б. бил издаден атакувания Електронен фиш, серия К, № 5575212.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия К № 5575212,
справка за регистрация на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш,
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от
03.01.2022г., Ежедневна форма на отчет, Протокол от проверка № 3-38-21/18.01.2021г.,
Удостоверение за одобрен тип техническо средство № 10.02.4835, Заповед № А-
616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТН, справка за генериране и връчване на ЕФ,
Справка от Столична община, дирекция "Управление и анализ на трафика" относно
организацията на движението и поставените пътни знаци на бул.“История
славянобългарска“, с приложена към същата схема, справка-картон на водача, веществени
доказателствени средства– фотоснимки, изготвени с техническо средство, заснемащо
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, дигитална снимка на техническото средство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие. Същите са официални документи или автоматично
генерирани фотоснимки, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под
съмнение, като предвид еднопосочния характер на доказателствените източници и по
аргумент за противното от разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 НПК съдът намира, че не
дължи обсъждането на всеки от тях поотделно, като при съвкупната им преценка по
безпротиворечив начин се установява изложената по-горе фактическа обстановка.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
2
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, а предвид липсата на
данни за датата на връчване на ЕФ, следва да се приеме за своевременно депозирана, с оглед,
на което е допустима, а разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда по
чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, се явява неоснователна в искането за отмяна.
На първо място не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието
на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити,
изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно:
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Тук е мястото да се посочи, че както правилно отбелязва и жалбоподателя цитираната
разпоредба на ЗДвП се явява специална по отношение на ЗАНН, респективно като такава
приложение намира именно тя, с оглед принцпа Lex specialis derogat legi generali
(специалният закон има примат над общия, а не просто го допълва). Електронния фиш,
предмет на проверка в настоящото производство в пълна степен отговаря на изисквания за
форма и съдържание на специалния текст, както и на образеца на ЕФ, утвърден със Заповед
№ 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи. На следващо място,
доколкото съгласно легалната дефиниция на & 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е
"електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира
автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно
физическо лице, поради което именно не съдържа издател или подпис, а за
законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната
система или неговата длъжност.
Що се отнася до липсата на дата на издаване, от една стана същата е видна от
справката в АИС-АНД, като ЕФ серия К, № 5575212 е генериран на 04.02.2022г. и връчен на
28.04.2022г., като на 13.05.2022г. срещу същия е депозирана жалба. С оглед на това не се
поставя под въпрос своевременното издаване и връчван на ЕФ, включително в рамките на
сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН, а още по-малко стои въпросът за изтичане на погасителна
давност, а във връзка с направеното в жалбата изрично възражение, относно срока по чл.52,
ал.1 ЗАНН, то следва единствено да се отбележи, че същият е относим единствено към
наказателните постановления, а освен това има инструктивен характер, и неспазването му не
съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените. Най-сетне по
отношение възражението за липса на изрично указание относно срока и реда за обжалване
по съдебен ред на електронния фиш, то видно от факта на настоящото производство, това не
е препятствало упражняването на правото на защита на санкционираното лице.
Електронен фиш е връчен на лицето вписано в регистрационния талон като
собственик на МПС, предвид на което и с оглед специфичните правила на ЗДвП правилно е
определен субекта на отговорността. Евентуалните възражения относно управлението на
МПС от страна на друго лице, член на домакинството на жалбоподателя е следвало да бъдат
релевирани по реда на чл.189, ал.5 ЗДвП, а именно чрез нарочна декларация пред
наказващата администрация и не подлежат на проверка в настоящото производство.
Съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на жалбоподателя
процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН и НП по
правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към
момента на деянието. Нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, в редакцията от 01.04.2019г. предвижда
3
че “при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение”. Понятието за автоматизирано техническо средство или система е
легално дефинирано в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, въведена също с изменението на ЗДвП от
13.03.2015г. Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да
бъде както стационарно, така и мобилно-”прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес”, както и в настоящия случай.
Мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M, с инвентарен номер 509, монтирана в
служебен патрулен автомобил с рег. № СА 6413 ММ, е въведена в експлоатация от
присъствалия на мястото на контрол служител на СДВР, което обаче не противоречи на реда
за използване на автоматизирани технически средства от категорията на мобилните,
включително с оглед разпоредбите на чл.9, ал.3 и ал.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. За същата е представено както
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, издаден от Българския институт по
метрология на основание чл.32 от ЗИ, така и Протокол от проверка удостоверяващ
изправността на конкретно използваното устройство към датата на контрол. Видно от
посочените документи, използваната система представлява одобрен тип техническо
средство, съгласно приложеното нарочно Удостоверение № 10.02.4835. Действително
цитираното удостоверение за одобрен тип е с валидност до 24.02.2020г., т.е. преди датата на
контрола, но съгласно изричната разпоредба на чл.30, ал.5 ЗИ, когато срокът на валидност
на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, т.е. не е необходимо последващо
одобрение. На следващо място видно от Протокол № 3-38-21, същото е преминало
периодична проверка за изправност на 18.01.2021г. в съответствие с чл.4, ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г., като проверката е с валидност една година, съгласно приложената
Заповед на председателя на ДАМТН, респективно към датата на контрол същото е
технически изправно и годно точно да отчита скоростта на движение на МПС.
При осъществения на 03.01.2022г. чрез мобилната система за видеоконтрол модел
„TFR1-M“, с инвентарен № 509, контрол върху скоростта на движение на превозните
средства, са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол на
правилата за движение, относно начина на извършване на контрола. Видно от приложения
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта,
съставен по образец, на 03.01.2022г. за времето от 14.30 до 16.30 часа контрол върху
скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо
средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие,
същото функционира без намеса на контролен орган. Протоколът съдържа всички
предвидени реквизити, проверен и заверен е от началника на ОПП-СДВР, придружен е със
снимка на техническото средство, чрез което е осъществен контрола, поради което не
съществува съмнение относно редовността на контрола. Следва да се отбележи
обстоятелството, че мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TRF1-M, е монтирана в служебно МПС, т.е. не се налага нарочното му
позициониране, нито пък експлоатацията, предполага специална подготовка.
С оглед на това, от една страна е спазена предварително определената процедура,
установена в цитирания подзаконов нормативен акт, като следва да се изтъкне, че
посочената наредба детайлно регламентира реда за използване на мобилните системи за
видеоконтрол, а използваното техническо средство, при установяване на нарушението
4
функционира без намеса на контролен орган т.е. същото отговаря на изискванията към
техническите средства по чл.165, ал.2, т.7 ЗДвП(редакция към датата на деянието), съгласно
даденото от върховната съдебна инстанция тълкуване и заложените в ТР № 1 от 2014г. на
ВАС, критерии. Поради това за установените чрез използваното техническо средство
нарушения, е приложим специалния ред за реализиране на административно наказателна
отговорност, чрез издаване на Електронен фиш. Следва да се изтъкне, че уточнението на
чл.189, ал.4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае процеса по
генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението.
Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила по издаване на Електронния фиш, нито пък нарушения на
процедурата по установяване на нарушението с АТТС. От приложения протокол се
установява точното местоположение, режима на работа- "стационарен", посоката на
задействане на техническото средство-"отдалечаващ", като в допълнение на същия е
приложена и дигитална снимка на МПС, на самото устройство. Видно от четирите
фотоснимки, направени при установяване на нарушението, в центъра на същите, а
респективно и в обсега на техническото средство е именно лекия автомобил с рег. № СВ
**** СР и използваната система за контрол на скоростта, разполага с вградено разпознаване
на номера на МПС и не съществува основание за съмнение по отношение на установените
при експлоатацията й данни. Тук е мястото да се отбележи, че актуалната нормативна
уредба не съдържа изискване за обозначаване на мястото на контрол с нарочен път знак(Е24
или Т17), като същото е отпаднало с отмяната на чл.7 с ДВ бр.7/2018г. в сила от 16.01.2018г.
Електронният фиш е законосъобразен и от материална страна. В хода на
административнонаказателното производство на жалбоподателя С.Б. е било повдигнато
обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като съгласно
атакувания електронен фиш е нарушена разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Санг Йонг“, с рег. № СВ **** СР се е
движило със скорост над максимално разрешената в таблицата част от посочената
разпоредба.
Съгласно приложените справка и схема на Столична община, дирекция "Управление и
анализ на трафика", скоростта на движение по бул. "История славянобългарска" е 50 км/ч,
като в участъка посочен в ЕФ, не е въвеждано различно от общото ограничение на
скоростта, и не са поставяни пътни знаци В26, предвид на което важимо е основното
правило на чл.21, ал.1 ЗДвП, и въведеното със същото общо ограничение на скоростта от 50
км/ч за населените места. Организацията на движението, видът и състоянието на
инфраструктурата, нито пък броя на пътните ленти оказват влияние върху това правило, при
липса на нарочна сигнализация за допустимо отклонение. Техническото средство за контрол
на правилата за движение по пътищата е отчело скорост на движение в посочения участък
от 79 км/ч, видно от представените фотоснимки, като след отчитане на допустимото
отклонение от 3км/ч, е прието, че същият се е движил със скорост от 76 км/ч. Следователно,
автомобилът управляван от жалбоподателя се е движил със скорост, превишаваща
максимално допустимата за съответния пътен участък с 26 км/ч, с което е нарушена
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
тъй като Б. е съзнавал общественоопасния характер на деянието - управление на МПС със
скорост над максимално допустимата, съобразно въведеното ограничение предвиждал е
общественоопасните последици - застрашаване на обществените отношения, свързани с
безопасността на движение по пътя, и пряко е целял настъпването им, доколкото съзнателно
е пренебрегнал наличието на ограничение на скоростта за движение и е шофирал с
избраната от него скорост.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя е законосъобразно
5
ангажирана по реда на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, който в редакцията действала към датата
на нарушението, предвижда за нарушения на максимално допустимата скорост за движение
при превишаване между 21 и 30 км/ч да се налага наказание глоба в размер на 100 лева, за
нарушения извършени в населено място, каквото е и настоящото. Санкцията е абсолютно
определена, поради което не съществува възможност размерът й да бъде изменен от съда, с
оглед, на което не се нуждае от допълнително обсъждане.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява
неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5575212 издаден от СДВР на СВ. Б. Б., с
ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6