НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 19.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
11607/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен
иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4 съществува вземане
срещу ответника З.Г.Р., ЕГН **********
*** за сумите, както следва: 1416,87лева, представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит № *********/24.02.2017г., сключен с „Провидент
Файненшъл България” ЕАД, като задължението е
прехвърлено на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с договор за цесия от 01.07.2017г., а впоследствие от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на
заявителя с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г. и приложение № 1 от дата 01.03.2019г. към допълнително
споразумение от 01.11.2017г.; 170,30лева-
договорна възнаградителна лихва за периода 13.08.2017г. до 22.04.2018г.; 300,60лева- лихва за забава за периода
13.08.2017г. до 13.02.2020г.вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението- 14.02.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 882/17.02.2020г. по ч.гр.д. № 2188/2020г. по описа
на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 24.02.2017г. между „Провидент
Файненшъл България” ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски заем № *********. По силата на договора, на
ответника е отпуснат паричен заем в размер на 2150лева. Сумата е предоставена
от кредитен консултант в брой по местоживеене на кредитополучателя. С
подписването на договора, ответникът е удостоверил получаването на сумата, на
Стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, както и
че разбира и приема клаузите на договора и ОУ. В договора е уговорено, че
размерът на дължимата договорна лихва е 424,10лева. Връщането на заема е
следвало да стане на 60равни седмични вноски в размер на 42,90лева, първата с
падеж 05.03.2017г. и последната с падеж 22.04.2018г. Поради допусната забава в плащане
на вноските се твърди, че заемополучателят дължи и
обезщетение за забава. На 01.07.2017г. е бил сключен договор за цесия, по
силата на който „Провидент Файненшъл
България” ЕАД е прехвърлило вземанията си по договора за заем на „Изи Асет Мениджмънт“ АД“. По силата на приложение № 1/01.03.2019г. към
допълнително споразумение от 01.11.2017г. към рамков договор за цесия от
16.11.2010г., ищецът придобил вземането по договора на заемодателя спрямо
ответника, с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности. Към исковата
молба се представя уведомление за извършената цесия, за което ищецът сочи да е
бил изрично упълномощен от цедента. За събиране на вземането си, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, с което обосновава и интереса си от търсената защита.
Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
Първото по делото
заседание е проведено на 08.02.2021г., като редовно призована ответницата не се
е явила, не е представлявана и не е направила искане за разглеждане на делото в
нейно отсъствие.
Видно от приложените
по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и за
възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите по чл.
422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът е
ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се
преценяват като достатъчни, с оглед доказване наличие на валидно сключен договор
за потребителски кредит № *********/ 24.02.2017г., по който „Провидент Файненшъл България” ЕАД
е предоставил на ответника сумата от 2150лева със задължение за нейното връщане на 60седмични погасителни вноски. Размерът
на погасителната вноска по погасителен план е 42,90лева. Усвояването на така
отпусната сума е извършено в брой. Получаването й от ответника е удостоверено с
подписа му върху договора, служещ за разписка в тази му част /чл.27/. Крайният
срок за издължаване на кредита е 22.04.2018г., т.е понастоящем падежът е настъпил.
Плащанията по договора са били преустановени, доколкото липсват доказателства
опровергаващи това твърдение. Съгласно чл. б.В от договора,
страните са уговорили дължимост на възнаградителна лихва, представляваща
печалба на кредитора. Договорено е възнаграждение при фиксиран лихвен процент
от 31,82% за целия срок на договора. Т.е установява се дължимостта на
претендираната договорна лихва. На основание чл. 9 от договора, при забава плащането
на погасителна вноски се дължи и обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноски. Заявяването й в случая е
с начало първата неплатена погасителна вноска по погасителния план, от когато
всъщност ответникът е в забава и начисляването й е до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, поради което и при липса на твърдения за извършвани
плащания, дължимостта й се явява доказана. Следва да се приеме, че така
уговореният фиксиран за срока на договора размер на възнаградителната лихва от 31,82%
и годишен размер на разходите 48% не противоречат на закона и добрите нрави,
защото не надхвърлят нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора
за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя,
вкл. и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е
направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и
възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя. В тази
връзка съдът съобрази разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Затова и съдът
приема в изпълнение на служебното си задължение с
оглед дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, че тези клаузи
са действителни.
Установява се наличие за валиден договор за цесия, по
силата на който ищецът като цесионер е придобил от „Провидент Файненшъл България” ЕАД
съществуващо вземане на последното към ответника. Цесията е била надлежно съобщена най- късно с връчване
препис от исковата молба, а и принципно този факт би имал значение при наличие
на твърдения за извършвани плащания преди това, каквито обективно липсват.
Предвид горното, преценени
в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за вероятната
основателност на претенциите, както по основание, така и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради
което и претенцията следва да се уважи по този ред.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК. Реализираните разноски в настоящото производство са за юк. възнаграждение и 118,91лева допълнителна ДТ. На
основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съдът определя юк.
възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева. Или общо разноски за
исковото производство от 218,91лева.
Съобразно т.12 ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от
него разноски в заповедното производство в общ размер на 87,76лева, от които 37,76лева
платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4
съществува вземане срещу ответника З.Г.Р.,
ЕГН ********** *** за сумите, както следва: 1416,87лева, представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит № *********/24.02.2017г.,
сключен с „Провидент Файненшъл
България” ЕАД, като задължението е прехвърлено на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД с договор за цесия от
01.07.2017г., а впоследствие от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на заявителя с рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и приложение № 1 от
дата 01.03.2019г. към допълнително споразумение от 01.11.2017г.; 170,30лева- договорна възнаградителна
лихва за периода 13.08.2017г. до 22.04.2018г.; 300,60лева- лихва за забава за периода 13.08.2017г. до
13.02.2020г.вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението- 14.02.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 882/17.02.2020г. по ч.гр.д. № 2188/2020г. по описа
на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА З.Г.Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 218,91лева,
представляваща направени в исковото производство съдебно- деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА З.Г.Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 87,76лева,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 2188/2020г. по описа на
ВРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239,
ал.4 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ
при РС- Варна: