Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр. Асеновград, 30.01.2020
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Асеновградския районен съд – ІІ наказателен състав в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БЕДАЧЕВ
При участието на секретаря Ася Иванова, като
разгледа НАХД № 641/2019 г. по описа на Асеновградския районен съд, за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 45 от 24.07.2019
г., издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив доц.д-р Стефан Иванов Шилев, с което на ***, представлявана от ***, на основание чл. 164
ал.1 от Закона за опазване на околната среда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10 000 лв. за извършено нарушение
по чл.125 ал.1 т.2 от Закона за опазване на околната среда.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния
представител на жалбоподателя – юрист Пенка Кисьова се излагат аргументи за
незаконосъобразност на наказателното
постановление и се навеждат нарушения както в процедурата по издаването му, така
и при приложението на материалния закон,
като искането към съда е за пълната му
отмяна.
Въззиваемата страна, РИОСВ –
гр.Пловдив, се представлява от процесуален представител в лицето на юрисконсулт
Илияна Хаджиева, която пледира за потвърждаване на наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
Съдът на базата на
доказателствата приема за установено следното от фактическа страна:
Община Асеновград имала издадено Комплексно разрешително № 451-НО/2013 г. за експлоатация на обект “Регионален
център за обезвреждане на твърди битови отпадъци – І –ви етап за общините Асеновград, Първомай, Садово, Куклен и Лъки“.
В цитираното разрешително като оператор на инсталацията е посочена Община Асеновград.
На 11.03.2019 г. била извършена планова
проверка на място и по документи от служители на РИОСВ- Пловдив, сред които и
актосъставителя А.А. на инсталацията РЦОТБО, находящ се в гр. Асеновград ул. „Боянско шосе“ № 4, с предмет на
проверката “Контрол по изпълнението на условията в комплексното разрешително“. При
извършената проверка било установено, че операторът на инсталацията – Община
Асеновград не изпълнява Условие № 11.3.2.1., поставено в Комплексното
разрешително № 451-Н0/2013 г. издадено от ИД на ИАОС на МОСВ, тъй като
депонирането на неопасните отпадъци не било съобразено с правилата и
експлоатационните изисквания, определени с Плана за експлоатация, който според
горното условие представлява неразделна част от технологията за депониране и
съответно от комплексното разрешително. Конкретното неизпълнение на условието
се състояло в това, че на базата на извършени измервания чрез геодезично
заснемане и поредица от изчисления на базата на данните за обема и плътността
на депонираните битови неопасни отпадъци било прието,че при разрешен полезен
обем на Клетка № 1, от 150 000 м3, към датата на проверката 11.03.2019 г. са
били депонирани 150 186,503 м3, т.е. приблизително с около 187 м3 повече. За
констатираното нарушение, а именно неизпълнение на посоченото условие по комплексното разрешително бил съставен АУАН на Община Асеновград за
нарушение на чл. 125 ал.1 т.2 от ЗООС. АУАН бил съставен в присъствието на
упълномощен представител на Община Асеновград. Същият го подписал, като при
предявяване на АУАН депозирал писмени възражения, които не били уважени от
административно-наказващия орган. Въз основа на АУАН било издадено и
атакуваното наказателно постановление.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от
надлежно легитимиран процесуален субект, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и
следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е основателна.
При пълната проверка на НП
по отношение на неговата законосъобразност съдът намира, че както АУАН, така и
НП са издадени от компетентни за това органи, в изискуемата от закона форма,
съдържат необходимите реквизити по ЗАНН. Правилно е описано и квалифицирано
твърдяното нарушение към нарушената
материално правна разпоредба- чл. 125 ал.1 т.2 от ЗООС /сега отменен/, като
правилно е приложена редакцията и действала към момента на извършване на
нарушението. Независимо от това съдът
намира, че НП е незаконосъобразно в частта, с която на жалбоподателя е наложено
административно наказание, тъй като нарушението с оглед неговите обективни
характеристики, следва да се квалифицира като маловажен случай и по отношение
на него е следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 28, б.А от ЗАНН. В ЗАНН няма легално определение на
понятието “маловажен случай”, но предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН,
следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл.
93, т. 9 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата
част на НК, а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на
вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият
случай е именно такъв, тъй като нарушението разкрива по–ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При
преценката на тежестта на нарушението и съответно степента на
обществена опасност, следва да се съобразят във всички
случаи конкретните обстоятелства по неговото извършване и обективните му
характеристики а именно: При проведената комплексна проверка по отношение на
всички условия зададени в Комплексното разрешително, което буквално съдържа
стотици конкретни условия, структурирани в 16 пункта е установено нарушение на само едно конкретно
условие, а именно 11.3.2.1. препращащо към правилата и експлоатационните изисквания,
съдържащи с в Плана за експлоатация.
Както вече се каза, конкретиката на нарушението се състои в превишаване на
полезния обем на Клетка № 1, фиксиран в Плана за експлоатация, който е
150 000 кубически метра. Превишението установено при проверката обаче е
в размер на по –малко от 187 м3, а именно
186. 503 м3. Ясно е, при елементарно аритметично
изчисление, че превишеното количество депонирани отпадъци е само 0,12% от общия разрешен обем, което количество
в сравнение с обемния капацитет на клетката е толкова незначително, че попада в
рамките на изчислителната грешка. Налице е пренебрежимо малко и несъществено несъобразяване
с обемния лимит на клетка № 1,
фиксиран в Плана за експлоатация, който в практически план поради използвания
метод за измерване на първоначалното количество чрез геодезично заснемане , няма
как да бъде отчетен от оператора в
момента на депониране на отпадъците. Не са отчетени и липсата на вредни
последици от нарушението. Отчитането на тези факти неминуемо води до извод за
незначителна степен на обществена опасност на нарушението, както и не са
преценени останалите смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че в
цялостния контекст на проверката и въпреки значителния и обем и голям
контролиран период, при нея не са открити други нарушения на Условията зададени
в комплексното разрешително. При това положение, налагането на имуществена
санкция в размер на 10 000 лв., макар и в минималния предвиден за нарушението
размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и
степента на обществена опасност на същото. При наличието на описаните по-горе
факти, административно-наказващия орган, е следвало да извърши преценка за
наличие на маловажен случай. С
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на
административно-наказващия орган да освобождава от административно-наказателна
отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен. Преценката за “маловажност
на случая” подлежи и на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в
този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност
/ТР №1/12.12.2007 г. на ОСНК - ВКС/.
Процесният случай, с оглед посочените
по-горе обстоятелства, както и предвид липсата на данни за извършени от
жалбоподателя на други нарушения на разпоредби по ЗООС, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и е
типичен маловажен случай на административно нарушение. Като не го е
квалифицирал като такова, административно-наказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за
прилагането на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, и не може да се приеме, че налагането на
такова административно наказание е в съответствие с целта на закона.
На второ място и отделно от
горното съдът намира ,че нарушението в твърдените в НП параметри не е установено и доказано по несъмнен
начин. Видно от описанието на нарушението и доказателствата по преписката
първоначалния обем на депонираните отпадъци е определен чрез геодезично
заснемане на видимия обем на клетката, като е констатирано, че обемът на
битовите неопасни отпадъци е 145 494 м3. Същото обаче е извършено
на 19.01.2019 г. За да приеме, че е налице превишение на обема на клетката към
11.03.2019 г., АНО е добавил количествата депонирани отпадъци по данните от
отчетните книги, но за периода от 01.01.2019 г. до 10.03.2019 г., като на
базата на аритметичен алгоритъм е приравнил приетото количество по тонове в
обемно съотношение от 4 692,803 м3 и стигнал до извода, че обемът на клетката е превишен с около 187 м3. По този начин
обаче количеството отпадъци депониране през периода от 01.01.2019 г. до
19.01.2019г. е добавено два пъти, тъй като те вече са били отчетени в обема при
геодезичното заснемане. Ако не беше така очевидно към датата на проверката
нямаше да има превишение, което дори и в този случай е в много малък размер от 187 м3. Горното налага извода, че от една страна извършването на нарушението не е
доказано по несъмнен начин, и от друга, че при коректно изчисление състава на
административното нарушение не е реализиран от жалбоподателя, а в тежест на АНО
е да докаже всички обстоятелства относими към обективния състав на нарушението.
Констатирания порок обуславя незаконосъобразност
на НП и е отделно и самостоятелно достатъчно основание за неговата отмяна.
Ето защо, поради изложените съображения
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 45 от 24.07.2019 г., издадено от Директора на
РИОСВ-Пловдив доц.д-р Стефан Иванов
Шилев, с което на ***,
представлявана от Кмета ***, на
основание чл. 164 ал.1 от Закона за опазване на околната среда е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 10 000 лв. за извършено нарушение по
чл.125 ал.1 т.2 от Закона за опазване на околната среда.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд- гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: