РЕШЕНИЕ
№
260255
гр.Русе, 15.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XII гр.
състав, в публично заседание на 16 февруари
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВАВЕЛИКОВА
при секретаря Светла
Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4807 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Н.И.К. твърди, че на
06.05.2020 г. сключил договор за потребителски кредит с ответника Стик-Кредит
АД. Договорът бил сключен от разстояние чрез платформата им в интернет на
адрес: https://stikсгеdit.bg/ за сумата от 400 лв. – главница и 12 лв. –
фиксирана лихва, като условието било да бъде върната заетата сума заедно с
лихвата до 06.06.2020 г. Поради независещи причини не успял да изпълни това
условие и по-късно получил уведомително писмо, с което сумата за връщане се
оказала 770,92 лв. На 14.07.2020 г. в офиса на Easy Рау установил, че
задължението му за няколко дни било нараснало на 806,54 лв. С разписка №
0300011255925475 от 14.07.2020 г. погасил изцяло исканата сума от 806,54 лв.
Заявява, че не дължи наказателна лихва в размер на 250,92 лв., неустойка в
размер на 108 лв. и такса за събиране на вземането в размер на 35,62 лв. или
общо сумата от 394,54 лв.
Иска да бъде осъден ответника да
му заплати сумата от 394,54 лв., платена без основание и представляваща: 250,92
лв. – недължима наказателна лихва за забава, 108 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, 35,62 лв.
– фиксиран разход за събиране на кредита при забава от страна на длъжника, ведно със законната лихва, считано
от 19.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът счита предявените
обективно съединените изкове за неоснователни.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 06.05.2020 г. страните по
делото сключили Договор за потребителски кредит № 611087, по силата на който на
ищецът бил предоставен от ответника кредит в размер на от 400 лв., лихва по първи транш - 12 лв. – според чл.4, т.5, фиксиран лихвен процент - 0% - чл.11; ГПР -
42,58% - чл.12. Срокът на кредита бил 12 месеца. Срокът на лихвено плащане бил
на 30 ден от датата на усвояване на първи транш, а при непогасяване на първи
транш на всеки 30 ден от датата на падежа на предходното лихвено плащане за
срока на кредита - чл.4, т.7.
В чл.17 от договора е посочено,
че ищецът следва в 3 дневен срок от
подписване на договора, да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане
на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема
банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да
заплати на Стик-Кредит АД всички задължения на кредитополучателя по Договора за
Кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е
получила писмено искане от страна на ответника АД за заплащане на тези
задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да е най-малко 30 дни след падежа на последната
вноска.В чл. 20 е установено, че при неизпълнение на това задължение кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0.9 % от стойността на всеки усвоен
транш, платима на падежа на всеки транш. Според текста на чл.32 от договора ако
кредитополучателят забавел заплащането на погасителна вноска, същият дължал на
кредитора заплащане на 10 лв., представляващи направените разходи за събиране
на просрочените вземания. Разходите се начислявали и за всеки следващ период,
през който има погасителна вноска, чието плащане било забавено. Всички
начислени разходи по събирането на просрочени погасителни вноски, не можели да
надхвърлят 120лв.
Видно от разписка №
0300011255925475 от 14.07.2020 г. ищецът заплатил на ответника сума от 806,54
лв. по процесния договор.
Според заключението на
назначената по делото съдебно икономическа експертиза, което съдът кредитира,
предвид специалните знания на вещото лице, размерът на заплатената от ищеца
сума на 14.07.2020 г. за напълно погасяване на дълга по Договор за
потребителски кредит — кредитна линия №611087 от 06.05.2020 г. бил 806,54лв.
Размерът на дължимата наказателна лихва от 07.06.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл.,
според представения по делото от ищеца договор за кредит, препращащ към чл.33
от ЗПК, следвало да е 4,11лв. Размерът на нeycтойката за неизпълнение на договорно задължение по чл.20
във връзка с чл.17 -108лв. Размерът на начислените разходи
за събиране на вземането за периода от 06.06.2020 г. до 13.07.2020 г. според
следвало да е 20лв., а според Тарифата, публикувана в сайта на „Стик
Кредит АД следвало да бил137,50лв. Размерът на ГПР по процесния договор само на посочената в него неустойка
по чл.20 във връзка с чл.17 бил 364,50%.
Съдът не следва да коментира
представеният на вещото лице втори договор за кредит между страните, тъй като
същият не е предмет на настоящото производство.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Изхождайки от предмета на Договор
за потребителски кредит № Договор за потребителски кредит № 611087/06.05.2020 г.
и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа
извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска
дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който
законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
Съда на ЕС многократно е
подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този
начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като
аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.
Настоящият състав на съда счита,
че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК,
поради което е недействителен.
На първо място, в договора е
визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност - 42,58%
%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР
по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1 ЗПК/.
Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора,
съгласно чл.22 ЗПК.
Макар и поместени в индивидуалния
договор с ответника, а не в общите условия към него, клаузите на същия не са
индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Касае се до
еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може
да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са
представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители.
Освен това ищецът нито е твърдял, нито е доказал условията по договора да са
били уговорени с ответника индивидуално. По тези съображения съдът намира, че
същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – арг. от
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението
на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор
с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства
за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този
начин“.
Съдът прима, че начислената сума
от 250.92 лв.-наказателна лихва за просрочие начислена на основание чл.4.7 от
договора прикрива една неустойка за
забава, а съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на мораторната лихва. На следващо
място неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди
(няма данни за ищеца да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т. 3
от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСTK, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
поради което ищецът не е дължал плащане на посочената сума.
Клауза, като уговорената в чл. чл.
17, вр. чл.20 от договора и чл. 17.3 от ОУ към него, според която се дължи неустойка
на ден в размер на 0.9 % от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа
на всеки транш при неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на
договора на обезпечение чрез поръчители отговарящ на изискванията на чл.19 от
договора или банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На
практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го
стори дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава.
Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както е изрично посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена
преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз
основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи
договор за кредит. В конкретния случай няма никакви данни как е извършена
проверката за кредитоспособност на ответника и какво е становището на кредитния
консултант.
Съдът счита, че посочената сума,
касае предоставяне на допълнителни услуги, и те следва да бъдат включен в
годишния процент на разходите, тъй като това са възнаграждения по самия договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПП, но в случая това не е
сторено.
От приетото по делото заключение
на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в посочения годишен
процент на разходите е включена само договорната лихва, но не и
възнаграждението за поръчителство, предвидено в самия договор, като при
включването му, ГПР значително се завишава на 364,50%.. Тези обстоятелства
относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно посочени при сключване
на договора, за да може потребителят да прецени дали да сключи договора за кредит при така
определените условия за връщането на заетата сума.С оглед изложеното ищецът н е
следвало да заплаща на ответника тази
сума.
По отношение на начислената такса
разходи за събиране на вземането поради забава в плащането на паричните вноски
в размер на 35.62 лева, същата не е платима. Макар вземанията да са наименувани
„разходи“, то те на практика представляват такса, но срещу тях не се дължи
никакво поведение от страна на заемодателя, а точно обратно – изискуемостта на
това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава,
без значение дали са извършени посочените действия. По делото липсват както
твърдения, така и доказателства такива разходи да са били действително
извършени. По изложените съображения съдът намира, че сумата 35.62 лева също не
се дължи от потребителя.
С оглед горното предявените
искове като основателни и следва да се уважат, като ответникът дължи на ищеца
заплатените без основани суми.
Предвид изхода на спора ответникът
дължи на ищеца сумата от 604.50 лв. разходи по делото.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Стик
Кредит АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Нови пазар,
ул. Васил Левски №1616, вх.2, ет.4, ап.8 да заплати на Н.И.К. ЕГН ********** ***,
платените без основание суми както следва: 250,92 лв. – недължима наказателна
лихва за забава, 108 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, 35,62 лв. – фиксиран разход за събиране на кредита
при забава, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, по Договор за потребителски кредит № 611087/06.05.2020
г. сключен между тях както и сумата от 604.50 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: