№ 278
гр. Пловдив, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330207363 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4664963 издаден от ОД МВР -
гр.Пловдив, с който на ИВ. Й. Д., с ЕГН ********** от ******* е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 800 / осемстотин / лв. за
нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д. моли Съда да отмени наложената глоба, по
съображения подробно изложени в жалбата и писмено становище от
повереник. Претендира и разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – Пловдив, не изпраща представител, но
също в писмено становище намира жалбата за неоснователна. Претендира
разноски, а алтернативно да се намалят до минимум разноските на
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение при отмяна на фиша.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество същата е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 18.03.2021г. около 17.21ч товарен автомобил Фолксваген Туарег, с
1
рег. № ******* преминал покрай полицейски автопатрул, находящ се в
гр.Пловдив, на бул. „Цариградско шосе” в близост до пътен възел „Скобелева
майка“. Автомобилът на жалбоподателя се движел в посока към
вътрешността на гр.Пловдив, а скоростта му била 90 км/ч при ограничение за
движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с АТСС
CORDON-М2 №МD1196. В последствие бил разпечатан електорния фиш
предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалб.Д. като
собственик на посоченото МПС.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимки към
него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила
и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.
Фишът съдържа предвидените в закона реквизити и съответства на одобрения
за него образец. Ето защо възраженията в тази насока на жалбоподателя не са
основателни. Макар същия да се приравнява като действие на наказателно
постановление, то законодателят не предвижда да съдържа същите реквизити
като НП. Същевременно проблем в настоящия казус е обстоятелството, че
жалбоподателя е санкциониран за превишение на скорост при правилата на
„повторност“, съдейки по правната квалификация на нарушението по ал.4 на
чл.182 ЗДвП. Словесно обаче това не е намерило отражение по никакъв начин
в обстоятелствената част на фиша при описание на нарушението, а следва да
има тъждественост при словесно и цифрово описание на нарушението. На
следващо място е следвало да се посочи в процесния фиш и с, кой предходен
фиш и/или наказателно постановление за нарушение правилата за скорост е
бил санкциониран жалб.Д. и кога той е влязъл в сила, за да се квалифицира
настоящото нарушение като извършено при условията на „повторност“.
Очевидно е, че липсата на последното поставя в е възможност жалбоподателя
да се защити. Дори от приложената справка за водач/нарушител по делото
пак не може да стане ясно как се формира повторността, доколкото в тази
справка липсва отбелязване на коя дата администрацията счита, че са влезли в
сила съответните предходни наказания. Като не е сторено горното е
допуснато съществено нарушение, което е ограничило възможността за
защита на нарушителя. Въпреки това обаче не следва процесния фиш да се
отменя, а само следва да се измени като се приложи закона за по-леко
наказуемото нарушение по основния състав на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, защото
2
фактите досежно това нарушение са ясно описани и се потвърждават от
приложените по делото доказателства. Разрешението възприето с
тълкувателната дейност ВАС по ТР №8/2021год. касаещо прилагането на
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение при липса на
изменение на обстоятелствената част, сочи че в процесния казус следва да се
приложи горната квалификация, тъй като след като е възможно да се премине
към правна квалификация, която изобщо не е описана, т.е. при съвсем
различна правна норма, то при правилно установени факти изобщо не е
проблем и в процесния казус от ал.4 на чл.189 да се премине към ал.1, т.4 на
ЗДвП, въпреки че последната не е описана цифром в процесния фиш.
Решения на други съдилища не представляват източник на право съгласно
ЗСВ, след като не са тълкувателни такива.
Настоящата инстанция не споделя възраженията на жалбоподателя, че
протокола от използване на АТСС не бил годно доказателствено средство,
тъй като в него липсвал подпис на лицето извършило проверка по него –
В.М.. Достатъчно е обстоятелството, че протоколът е подписан от лицето,
което го е изготвило - Р.Ж., а това е видно от самото съдържание на
документа. От значение е факта на употребата на техническото средство и
констатираното с него при съответните условия на место, време и начин на
разполагане, а не проверката му в последствие от друг служител. Пак в тази
връзка не е съществено нарушение обстоятелството, че в протокола е
отбелязано като режим на измерване приближаващ, тъй като от приложената
снимка е видно, че става дума за отдалечаване спрямо техническото средство
на автомобила на жалбоподателя. Последното обаче не влияе на факта на
извършеното нарушение, тъй като посоката на движение е към вътрешността
на гр.Пловдив, което изключва възможност за движение със скорост над 50
км/ч. На следващо място приложена е и снимка от разположение на уреда,
поради което не е основателна и критиката на жалбоподателя в тази насока.
При тези установени факти, то следва жалб.Д. да понесе отговорност за
нарушение правилата за скорост, тъй като с неговото МПС на посоченото
време и място във фишът е установено, че се е движел със скорост от 90 км/ч
в населено място. Съгласно правилата на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП водачът
следва да се санкционира с глоба в размер на 400лева, поради превишение с
40 км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимката от нарушението
скоростта е била по-висока – 93 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на
3
жалб.Д., а напротив отчетен е толеранс от измерването в негова полза.
В този смисъл следва да се измени и процесния фиш като се приложи
правилно материалния закон и се намали размера на наложената глоба от 800
лева на 400 лева.
С оглед на този изход на делото жалбоподателя има право на разноски
съгласно нормата на чл.63д, ал.1 ЗАНН. Видно от представения договор било
е заплатено такова в размер на 400 лева за повереник. Основателно е обаче
възражението на въззиваемата страна за намаляване на същото до неговия
минимум, който в случая е 300лева. тази сума съответства в пълнота на
фактическата и правна сложност на делото, което не се отличава съществено
от други от същия вид и предоставената помощ. Делото е приключило в едно
заседание и при изяснена фактическа обстановка от приложените по
преписката документи. При намаляване на половина на размера на
наказанието, то на жалбоподателя по съразмерност следва да си присъди
сумата от 150 лева. Тази сума следва да се възложи в тежест на ОДМВР-
Пловдив.
Същевременно на осн. чл.63д, ал.4 ЗАНН следва на въззиваемата страна
да се присъди възнаграждение за юрисконсулт предвид приложеното по
делото становище от такъв. Присъдено също по съразмерност от
минималното такова в размер на 80 лева, то в тежест на жалбоподателя Д.
следва да се възложи сумата от 40 лева.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 4664963 издаден от ОД МВР -
гр.Пловдив, с който на ИВ. Й. Д., с ЕГН ********** от ******* е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 800 / осемстотин / лв. за
нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП като преквалифицира
нарушението на такова по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и намалява размера на
глобата на 400 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР -гр.Пловдив да заплати на жалбоподателя ИВ. Й. Д., с
ЕГН ********** от ******* сумата от 150 лева разноски по делото за
повереник пред настоящата инстанция.
4
ОСЪЖДА жалбоподателят ИВ. Й. Д., с ЕГН ********** от ******* да
заплати на ОД МВР -гр.Пловдив сумата от 40 лева разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5