№ 19
гр. Варна, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. И.
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20223110101269 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Р. И. И. с ЕГН ********** от
град Варна, която е предявила Предявени са три кумулативно съединени претенции с
пр.осн.чл.344, ал.1, т.1,2,3 КТ, във вр.чл.225 КТ, чл.328, ал.1, т.2, предл.второ от КТ срещу
****, Булстат ****, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.**** № 1, представлявано
от ректора проф.**** с искане за постановяване на решение с което съдът 1/ отмени като
незаконно на уволнението със Заповед № **** г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл.328 ал.1 т.2, пр.2. от КТ - поради съкращаване
на щата; 2/ възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност "Ръководител на
сектор“ в отдел „Обществени поръчки и наеми“ в отдел ОПИП; 3/ осъди ответника да й
заплати сумата 7301.28 лева, представляваща обезщетение по чл.225 КТ за времето, през
което ищцата е останала без работа в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата до
окончателното й изплащане. Ищцата моли ответникът да й заплати съдебно-деловодни
разноски за производството.
Твърдения от които ищцата черпи права:
Страните са се намирали в трудово правоотношение към 06.12.2021 г. по силата на
трудов договор от 23.8.2019 г. с който И. първонаачално е била назначена на длъжност
"Експерт обществени поръчки" от 23.08.2019 г. до 03.10.2019 г., а от тази дата на длъжност
„Ръководител сектор" до 06.12.2021 г., когато трудовото й правоотношение било
прекратено със Заповед № **** г. на **** на ТУ - Варна, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. второ от КТ - поради съкращаване на щата. Счита уволнението и заповедта, с която
то е извършено за незаконосъобразни, поради което е завела предявения иск за неговата
отмяна в законоустановения срок. Твърденията са, че оспорената заповед за прекратяване
1
на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като не е налице визираното в
заповедта основание - съкращаване на щата. Прекратяването на трудовото правоотношение
при хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ изисква реално премахване на
длъжността, когато трудовата функция е престанала да съществува, или премахване на част
от щатните бройки за тази длъжност от щатното разписание на университета, когато е
отпаднала необходимостта от тези щатни бройки. Твърди, че в конкретният случай е
налице т.нар. фиктивно съкращаване на щата, тъй като е премахната само длъжността ми
като наименование, но е запазена трудовата функция, която ищцата е изпълнявала до
момента на уволнението и това обстоятелство прави уволнението незаконно. В този смисъл
е и задължителната съдебна практика на ВКС в решение № 126/02.05.2011г. на ВКС, 111-то
ГО, постановено по гр. дело № 1227/2010 г. На следващо място твърди, че уволнението е
незаконосъобразно, тъй като работодателят не е извършил подбор между работещите на
една и съща или сходна длъжност. В случай, че работодателят основава уволнението на
извършен подбор, твърди че същия е незаконосъобразен, тъй като е налице несъответствие
между обективно проявените от ищцата професионалните качества, умения и
квалификация и оценката на работодателя. При извършване на подбора не са спазени
императивни изисквания на Кодекса на труда и на Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ОС на гражданска колегия на ВКС от 16.02.2012г., тъй като е извършен по различни
критерии от тези, които са регламентирани в чл. 329 от Кодекса на труда, а именно -
професионална квалификация и ниво на изпълнение на задълженията и на работа са
останали лица, които имат по-ниско от образование и професионална квалификация от тази,
която притежавам. Неспазването на императивните изисквания за извършване на подбор
единствено съобразно критериите, посочени в чл. 329 от КТ прави уволнението поради
съкращаване на щата незаконосъобразно на самостоятелно основание. На последно място,
счита заповедта за уволнение за незаконосъобразна, тъй като при издаването й е нарушена
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Кодекса на труда. Според тази разпоредба трудовите права и
задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Това се
отнася и за работодателя при упражняване на субективното му право на уволнение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Тази разпоредба не допуска извършване
на уволнение на посоченото основание при липсата на предпоставки за това, а именно
реално съкращаване в щата. От началото на м. 11.2020 г. до уволнението на ищцата на дата
06.12.2021 г., ректорът на **** е упражнявал непрестанен психически тормоз и
дискриминационно отношение спрямо нея, като без причина изисква многобройни
обяснения за изпълняваните от И. задачи, както и обяснения за твърдяни от него нарушения
на трудовата дисциплина. Във всички разговори се е държал грубо, крещял, обвинявал я в
кражба и постоянно отправял въпроси „Кой ти работодателя? Кой ти плаща заплатата?
Защо ме заблуждаваш?, отправял заплахи за дисциплинарно уволнение, ако не подаде
молба за напускане по свое желание. Непрекъснато, без никакъв повод я викал в кабинета
си, за да й връчва многобройни искания за даване на обяснения от всякакъв характер или й
давал взаимноизключващи се заповеди, като след това изисквал обяснения за тяхното
изпълнение. На 25.01.2021 г., при идването й на работа, след ползването на два дни платен
2
отпуск, не успяла да влезе в кабинета си, тъй като по нареждане на ректора, тя била
запечатана и със сменена брава. Обяснението на работодателят било, че по негова заповед е
променено работното й място и трябва да се премести на друг етаж в друга стая, без достъп
до досиетата за водените обществени поръчки, което прави невъзможно изпълнението на
служебните й задължения. Освен това, по нареждане на ****, в интернет пространството
била публикувана обява за провеждане на конкурс за заемане на длъжността Началник
отдел „Обществени поръчки" с идентични изисквания, каквито са изискванията по
длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност „Ръководител сектор" в отдел
„****", като са променени единствено изискванията за наличието на юридическо
образование за заемане на длъжността. Твърди, че въвеждането на изискване за юридическо
образование за заемане на длъжността Началник отдел „Обществени поръчки" в
университета е въведено единствено с цел да не бъде допусната до конкурс за заемане на
тази длъжност и представлява злоупотреба с право, доколкото такова изискване за заемане
на тази длъжност никога не е съществувало в университета преди това. След
продължителния психологически натиск и тормоз на работното й място, в края на м. януари
2021 г., ищцата е подала жалба до Комисията за защита от дискриминация срещу **** на
**** - Варна по която е образувана административна преписка № 23/2021 г. и до настоящия
момент няма постановено решение, Според Конституцията на Република България и
действащото законодателство, основно правно задължение е да не се допуска злоупотреба с
право, както и упражняването на правата да не накърнява права или законни интереси на
други правни субекти /чл. 57, ал. 2 от Конституцията, чл. 8 от КТ, чл. 12 и чл. 63 от ЗЗД, чл.
3 от ГПК/. В тези и други разпоредби злоупотребата с право е дефинирана като
упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение, в противоречие с духа
и буквата на закона. Съдебната практика еднозначно приема, че злоупотреба с правото на
уволнение от страна на работодателя се изразява в противоречие с неговото предназначение
с цел да се увреди работника или служителя, в т.ч. и като се прекрати трудовото му
правоотношение на привидно законно основание. Счита, че е налице злоупотреба с право от
страна на работодателя при издаването на процесната заповед за прекратяване на трудовото
й правоотношение на привидно законно основание - по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от
КТ - поради съкращаване на щата, след като продължителен период преди уволнението е
упражнявал спрямо мен психически натиск и тормоз с различни недоказани обвинения за
допуснати нарушения и отправени покани да напусне сама университета, като в 4 случай,
че не го направи, ще я уволни по друг начин.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Счита предявените за
допустими, но неоснователни. Оспорва всички предявени кумулативно съединени искове
по основание, а осъдителния иск и по размер. Моли за отхвърлянето им и за заплащане на
разноски за производството.
Становище по обстоятелствата, на които се основават исковете: 1.Прекратяването
на трудовото правоотношение на ищцата Р. И. И. с ТУ- Варна е законосъобразно, тъй като
са налице основанията по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ поради съкращаването на щата.
3
Не е налице фиктивно съкращаване на щата, както се твърди в обстоятелствената част на
исковата молба. Трудовата функция на Ръководител Сектор „Обществени поръчки" в
Сектор „Обществени поръчки и наеми", която е заемала ищцата не е запазена. С решение
на Академичния съвет, взето на заседание с протокол № 40/29.11.2021 г. е решено да се
извърши закриване на сектор „Обществени поръчки и наеми“ и закриване на 2 щатни
бройки Ръководител сектор „Обществени поръчки и наеми“ и Експерт „Държавна
собственост“. За това решение не е необходимо нито ****, нито АС да излаган мотиви и за
обосновават необходимостта от съкращаването на щата. След като реално е извършено
съкращаване, не е необходимо да се изследват причините. В този случай не е налице
изискване за извършване на подбор, тъй като се съкращава единствената бройка.
При издаване на заповедта не е извършено нарушение на чл.8, ал.1 от КТ. Не е
налице недобросъвестно осъществяване на субективното право на работодателя да съкрати
длъжността, която е заемала ищцата. Изискването на обяснения е в правомощията на ****
и цели внасяне на яснота по определени въпроси, свързани с охраняване интересите на
университета, а не злоупотреба. С молба от 25.07.2022 г. оспорва твърденията в молбата и
заявява, че по време на работата си в университет ищцата не е изготвялаа и подавала
документи, свързани с провежданите обществени поръчки.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител поддържа исковата
молба и моли да се уважи.
Ответникът чрез процесуален представител поддържа отговора и моли за
отхвърляне на молбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото,
преценени заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Предявените искове са с пр.осн.чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнение,
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение
за времето през което служителят е останал без работа, определено съгласно разпоредбата
на чл.225, ал.1 СТ.
Не е спорно между страните, че по силата на сключен от тях безсрочен трудов
договор от 13.08.2019 г. /лист 7 от делото/ между тях е възникнало трудово правоотношение
и ищцата е назначена на длъжност „експерт обществени поръчки“, мяснто на работа отдел
„**** в сектор обществени поръчки и наеми към отдел ОПИП“.
С допълнително споразумение от 03.10.2019 г. е променена длъжността на ищцата
в „Ръководител сектор“.
С допълнително споразумение от 03.02.2020 г. е променено основното
възнаграждението на ищцата 906.00 лева.
Със заповед № **** г. на ректора на **** Варна е съкратен щата за длъжността на
ищцата „ръководител сектор“ - Отдел обществени поръчки и инвестиционно планиране –
сектор Обществени поръчки и наеми към отдер ОПИП. Посочени са причини - решение на
4
Академичния съвет – протокол № 40/29.11.2021 г. В същата е посочено, че лицето не ползва
защита по чл.333 от КТ съгласно подписано информирано съгласие и заключене на Служба
по трудова медицина. В заповедта е записано, че на лицето следва да се заплати
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие. Заповедта е връчена на ищцата
на 06.12.2021 г.
От доклад-заключение на Комисията за защита от дискриминация се установява, че
е насрочено открито заседание с призоваване на страните в съответствие с чл.60, чл.61 от
ЗЗДискр и чл.26, чл.27 от ППКЗД. В постъпилия отговор от ответната страна се оспорват
твърденията за извършен от ректора на университета акт на дискриминация.
Докладът е изготвен по жалба на Р. И., която е приложена на листи 11-13 от
делото.
С отговора е представено решение на Академичния съвет от 29.11.2021 г. по т.2.1,
т.2.2 и т.2.3 на дневния ред. Със същите се въвежда изменение в наименованието на Отдел
ОПИП в „Обществени поръчки и търгове“. Реорганизация на отдела и закпиване на сектор
„Обществени поръчки и наеми“. Закриват се две щатни бройки – на ръководител сектор
„Обществени поръчки и наеми“ и на експерт „Държавна собственост“. Решението е взето с
пълно мнозинство. Решението е взето във връзка с доклад на ректора до Академичния
съвет“.
С молба от 01.06.2022 г. ответникът е представил трудов договор на служителя
Д.Драганова, дл.характеристика на длъжност „Експерт обществени поръчки, юрисконсулт“,
дл.характеристика на длъжност „Началник отдел „Обществени поръчки и търгове“, справка
за трудови договори, сключени след 01.01.2022 г.
От заключението на вещото олице по ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно,
обосновано и компетентно дадено се установява, че при сравнителния анализ на дл.характ.
на сходните длъжности се установява припокриване отчасти на същността на основните
функции и задължения като в дл.характеристика на новите длъжности „Експерт Обществени
поръчки, юристконслт“ и „Началник отдел Обществени поръчки и търгове“ те са
формулирани с различен текст и са допълнени и разширени. Същото е оспорено от
ответника в частта в която се изследват задълженията по дл.характеристика на ищцата, тъй
като същият оспорва твърденията в молбата, че Р. И. изготвя документи във връзка с
обществени поръчки, които възлага университета.
От заключението по допълнителната ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно,
обосновано и компетентно дадено се установява, че през периода 23.08.2019 г. – 06.12.2021
г. в който ищцата е била в трудовоправни отношения с ответника са обявени общо 23
обществени поръчки. В 13 от тях е посочена от възложителя като лице за контакт.
Поръчките са подписани от инж.**** дл.главен секретар, упълномощен със заповед №
209/17.04.2019 г. От 13 общ.поръчки е обжалвана само една, обжалването е отхвърлено, но
същата поръчка е прекратена поради липса на финансов ресурс. За периода 06.12.2021 г. –
02.08.2022 г. са обявени общо 10 обществени поръчки. Две от тях са прекратени поради
5
установени нарушения при откриването им. От тях няма обжалвани. Три от тях са с под
писани договори. Останалите са в процес на провеждане. От обясненията на двещото лице в
о.с.з. се установява, че всички търгове за отдаване под наем на собственост са провеждани
в отдела на който ръководител е била ищцата Р. И.. Тя фигурира само като лице за контакт.
Всички са подписани с ел.подпис на главния секретар ****.
В изисканото ЛТД на ищцата се съдържат изследваните от вещото лице документи –
дл. характеристика, декларация за връщане на тр.книжка, обходен лист, заповеди,
сертификати за професионална квалификация и др.
От събраните гласни доказателства се установяват твърдяните от всяка страна
релевантни към производството факти.
Св.**** И. е работила в Техническия университет като финансов контрольор до
31.03.2021 год. Работела е с ищцата в отдел „Обществени поръчки и наеми“. Тогава Р. И. е
била сама в отдела. Когато я наазначили в отдела имало много преписки, тъй като нямало
назначен служител преди това и нямало проведени процедури и търгове. Р. си свършила
работата бързо и подредила преписките. Имало няколко проверки от „Сметна палата“ и
не еимало забележки по работата за обществени поръчки. Свидетелката е била очевидец на
отправени упреци и обиди по отношение на Р. от ректора, който през есента на 2020 год.
започнал да аправи коментари на нейната работа, относно личността и компетентността й.
Ищцата е показвала имейли, които получавала от ректора в почивни дни - събота и неделя.
Той й заповядвал и отправял упреци относно компетентността й. Имало съобщение “Ще
те дам под съд! Ще те уволня!“. Това било по повод някакви документи, които Р. е трябвало
да подготви. Карал я е да пренася кашони с документи от отдела в ректората. Тези
документи не се връщали обратно в отдела, а били необходими за подготовка на поръчките.
Освен Р. и останалите служители в отдела също били потърпевши, защото им се спирала
работата. Р. била обвинена от ректора в кражба, че липсват определени документи, които
по-рано му била занесла по негова заповед. Заплашил я е със съд в присъствие на
свидетелката. Когато Р. била в болнични, ректора запечатал кабинета й и преместил
всичката документация в кабинета на свидетелката, като й разпоредил да организира бюро
за Р.. По време на отсъствието й ректора назначил една дама на длъжност „началник отдел
за обществени поръчки“ като я представил и я похвалил пред останалите служители. Казал,
че Р. е некомпетентна и не може да си води задачите и по тази причина се наложило да
назначи нов човек. Отношението му към Р. било определено тенденциозно. Било практика
ректора да казва на служител, че не желае да работи с него и да го пита съгласен ли е да
напусне. Към свидетелката също имало такова предложение и тя се съгласила. Към Р. също
имало такова предложение, но тя не го приела.
Св.**** е работел в университета като главен секретар от 2019 год. до края на
2020 год. Р. е работила в университета от 2010 год. до 2015 -2016 год. и след това от 2019
год. до средата на 2021 год. в един и същ отдел на една и съща длъжност. Тя изготвяла
всички документи по проведените обществени поръчки. Свидетелят бил упълномощен от
ректора, а тя от негово име с неговия ел. подпис подавала информацията до Агенцията.
6
Само с неговия подпис се подавали документите за общестевените поръчки. Нямало е
оспорвания от контролни органи и от участници. Имало е психически и физически тормоз
от страна на ректора на университета към Р. И.. Психическия тормоз бил с телефонни
обаждания в извънработно време, с обаждания през почивните дни късно през нощта,
изпращане на имейли, искане на обяснения по отношение на обществените поръчки.
Физическия тормоз бил да й се разпорежда постоянно да разнася по етажите кашони с
документи. Правени са проверки от „Сметна палата“ и от „Агенцията“, но не е имало
забележки и не са констатирани нарушения по нито една от процедурите. Отправените
искания за обяснения към ищцата били с цел да се докаже някакво нарушение, защото била
заплашвана нееднократно от ректора, че ще я уволни. Свидетелят е иприсъствал на
телефонни разговори и след това е виждал състоянието на г-жа И.. От тези разговори е
чувал, че ректорът иска обяснения, защо по някакъв начин е направена обществената
поръчка, искане за обяснение как е направена и защо е направена. Отговорите на тези
въпроси били свързани с нормативната база. Не му е известно други колеги да са отправени
негативни оценки за работата на ищцата, но са му споделяли, че ректоръ е правил
квалификации и че ще я уволни. По време на болнични била преместена на третия етаж,
след като я върнал на петия етаж. Камери имало единствено на входните и изходните точки
на университета и в неговия кабинет, където е касата. Няма монтирани камери на други
кабинети, но на вратата на Р. била монтирана камера.
Св.Мянкова е започнала работа в „Техническия университет“, като „началник
отдел обществени поръчки и инвестиционно планиране“ през 2021 г. Р. И. й била
подчинена. Реално около 2-3 месеца е работила с нея. Върнала се на работа два-три месеца
преди да я освободят. Не е чувала ректорът да я заплашва, че ще я даде на съд и че ще я
уволни. Знае, че са й искани обяснения, но не знае дали е имало дисциплинарно наказание.
След започване на работа свидетелката изготвяла документи за обществени поръчки.
От ЛТД на ищцата се установява, че дл.лице ректор на ответния университет е
обжалвал болнични листове на ищцата Р.И. за които й е издадено експертно решение на
ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина-Варна“ ЕАД, писмо от ВРП за изискване на документи във
връзка с извършваща се проверка по преписка от 23.01.2017 г. От назначението на ищцата
до прекратяване на трудовия договор не се съдържат докладни или други писмени
доказателства за констатирани нарушения от страна на ищцата на трудовата дисциплина и
за несправяне с работата й.
Съдът кредитира изцяло показанията на всички свидетели, тъй като същите
кореспондират с писмените доказателства по делото за работата на ищцата като няма
никакви доказателства, че тя не се е справяла с работата.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск по трудов спор е процесуално допустим, като същият е предявен в
срока по чл.358, т.2 КТ.
7
От приетото заключение на ССЕ се установи, че при извършване на сравнителен
анализ на дл.характеристики на сходните длъжности се припокриват частично основните
функции и задължения, като в дл.характеристика на новите длъжности „Експерт
Обществени поръчки, юристконсулт“ и „Началник отдел Обществени поръчки и търгове“ те
са формулирани с различен текст и са допълнени и разширени.
Със заповед на работодателя № **** г. е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата Р. И. на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.второ от КТ – съкращаване на щата с
решение на Академичен съвет по протокол № 40/29.11.2021 г.
Заповедта на ректора на висшето учебно заведение е издадена в изпълнение на
решение на Академичния съвет на ****.
Заповедта е в писмена форма и е връчена, което връчване е удостоверено с дата и
подпис на служителя, следователно е спазено изискването на чл. 335, ал.1 КТ.
При оспорване законността на уволнение, извършено поради съкращаване на щата е
в тежест на работодателя да докаже реално съкращение на щата, извършено от компетентен
орган по съответния ред, предхождащо уволнението. Когато съкращаването в щата засяга
повече от една идентични или сходни длъжности, правото на подбор се превръща в
задължение за работодателя и изпълнението му е предпоставка за законност на извършеното
уволнение на работници и служители, заемащи тези длъжности. Правото на преценка кой от
всички работници и служители на определена длъжност работи по-добре, принадлежи на
работодателя, тъй като тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за
2011 г. на ОСГК на ВКС на съдебен контрол подлежи преценката на работодателя по чл.
329, ал.1 КТ - кой от служителите има по – висока квалификация и работи по – добре.
Същата преценка подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се
приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на
действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа.
Извършената от работодателя злоупотреба с правото на подбор при неговата
преценка кой служител работи по – добре не е критерий за упражняване на съдебен контрол
по отношение на извършения подбор.
В свои решения ВКС е установил последователна практика за правния извод, че на
работодателят е предоставена не само преценката по кои от законовите критерии да
извърши подбора, но след като в закона не е посочена относителната тежест на всеки от тях,
му е предоставена и възможността да определи, кой от избраните законови критерии каква
относителна тежест да има в общата оценка. Съдът не може да контролира относителната
тежест на избраните от работодателя законови критерии. При избор на оценяване по
8
точкова система, работодателят определя минималния и максималния брой точки за всеки
избран критерий. Критериите могат да бъдат определени описателно с посочване кой е
най-значим, кой е най-малко значим, кой е приоритетен, каква е поредността и др. По
какъвто и начин да е определена относителната тежест на избраните критерии от
работодателя, съдът не може да контролира тази негова преценка.
Така в **** от 19.07.2019 г. по гр. д. № 3037/ 2018 г. на ВКС, 3-то гр. отделение е
посочено, че работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно
регламентираните критерии, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки от критериите
с оглед спецификата на производството или службата, респ. значението им за конкретната
дейност, която работникът изпълнява, е въпрос на негова преценка. Съдът може да
проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя
показатели с действителните качества на работника.
В **** от 04.02.2019 г. по гр. д. № 2644/2018 г. на ВКС, 4-то гр. отделение е
посочено, че работодателят не е длъжен да остави на работа по-квалифицирания от
съпоставените работници. Той може да уволни и по-квалифицирания работник ако
останалия или останалите съпоставени работят по-добре, защото е решил да отдаде по-
голямо значение на критерия „качество на изпълнение на работата”. Тази преценка не
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за висшето образование
академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето
училище, който: „…т.3а взема решения за създаване, преобразуване или закриване на
департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище…“. Специалния закон
сочи, че органи за управление на висшето училище са общото събрание, академичният
съвет и ректорът /чл.24 ЗВО/. Техните правомощия са регламентирани съответно в
разпоредбите на чл. 29, чл.30 и чл.32 ЗВО. Общото събрание и Академичния съвет нямат
отношение по въпросите за сключването и прекратяването на трудовите договори, както с
членовете на академичния състав на висшето училище, така и с останалите членове от
персонала на същото. Законът е възложил на ОС основно организационни функции, а
функциите на АС са свързани с учебната и научната дейност на висшето училище.
Законодателят е възложил на ректора на учебното заведения оперативната,
представителната, административната дейност и тази по сключването и прекратяването на
трудовите договори с членовете от състава на висшето училище. В съответствие с чл.32,
ал.1, т.3а ЗВО, ректорът сключва и прекратява трудовите договори с както с
преподавателския състав, така и с останалия персонал на учебното заведение. На АС
законът не е възложил подобни правомощия – решение по в.гр.дело № 321/2020 г. на ВОС.
Отдел „****“ към който е обособен сектор „Обществени поръчки и наеми“ в който е
работила ищцата не е закрит. Със заповед № ЧР-03-97/6.12.2021 г. на **** е съкратен щата
като е закрита единствената щатна бройка на длъжността „Ръководител сектор обществени
поръчки“ в изпълнение на решение на АС. На същата дата е утвърдено новото щатно
разписание. Съгласно решението на АС на ТУ-Варна поради закриване на сектора е
9
направено предложение за изменение в наименованието на отдела, реорганизация на отдела
и закриване на сектор „Обществени поръчки и наеми“, закриване на две щатни бройки –
ръководител сектор „Обществени поръчки и наеми“ и експерт „Държавна собственост“.
Въпреки, че в заповедта е посочено основание решение на Академичен съвет,
доколкото прекратяването е извършено със заповед на ректора на ТУ-Варна следва да се
приеме, че съкращението на заеманата от ищцата длъжност и прекратяването на трудовото
правоотношение е извършено от компетентен орган.
От събраните доказателства се установява, че длъжността на ищцата – „Ръководител
сектор“ в отдел „****“ е премахната във вида в който е съществувала като съвкупност от
специфични трудови функции според длъжностната характеристика. Съкратената длъжност
е била единствената ръководна такава в сектора. Преди издаване на заповедта – на
03.12.2021 г. е разкрита щатна бройка „Експерт обществени поръчки, юристконсулт“ на
която е назначена свидетелката Мянкава. Със същата е въведено изискване за юридическо
образование. Разпитаните свидетели се установи, че функциите на ищцата временно се
изпълняванил от останалите служители в отдела.
В установената си практика ВКС приема, че когато се премахва единствената щатна
бройка за съответната длъжност и работникът или служителят, който я заема се уволнява,
извършването на подбор е право, но не и задължение на работодателя. В този случай,
работодателят може да извърши подбор между работниците и служителите, чиито
длъжности се съкращават с тези, чиито длъжности не се съкращават. Ако правото на подбор
е упражнено, то подлежи на съдебен контрол, но отказът да бъде упражнено това право не
подлежи на съдебен контрол и не е основание уволнението на работника, заемащ
единствената съкратена щатна бройка, да бъде обявено за незаконно. В конкретния случай
за длъжността на ищцата е била предвидена една щатна бройка в съответното структурно
обособено звено. Съгласно изискването за новата длъжност „Експерт Обществени поръчки,
юристконсулт“ и длъжност „Началник отдел Обществени поръчки и търгове“ е налице
припокриване на част от задълженията, те са формулирани по различен начин като са
допълнение и разширени. Въведено е изискване за юридическо образование, каквото ищцата
не твърди да има.
Преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, работодателятн е
въвел ново изискване за образование за въведената сходна длъжност “Експерт обществени
поръчки, юристконсулт“. Такова действие е допустимо, поради което възражението за
злоупотреба с право от страна на работодателя се явява неоснователно. Той може да
променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност. От
писмените доказателства, а и от заключението на ССЕ, кредитирано от съда като
обосновано и компетентно изготвено съгласно притежаваната квалификация от вещото
лице К. не се установи да е налице пълно припокриване на трудовите функции на
съкратената длъжност на ищцата и на откритата длъжност. Новото изискване за
юридическо образование е относимо към характера на работата. От изложеното, съдът
приема за установено, че работодателят е упражнил законосъобразно субективното
10
преобразуващо право за едностранно прекратяване на трудовия договор с ищцата съгласно
правомощията, които има. Това води до извод за неоснователност на предявения иск с
пр.осн.чл.344, ал.1, т.1 КТ, който следва да се отхвърли. Неоснователността на главния иск
обуславя неоснователност и на акцесорните искове за възстановяване на заеманата
длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора и молба по чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да заплати на
ответника разноски в размер на 1995.00 лева, съгласно представени доказателства за
плащане и списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. И. И. с ЕГН ********** от град Варна с пр.осн.чл.344, ал.1,
т.1, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т. 3 КТ, вр.чл.225 КТ, вр.чл.328, ал.1, т.2, предл.второ
от КТ срещу ****, Булстат ****, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.**** № 1,
представлявано от ректора проф.**** за отмяна на уволнението, извършено със Заповед №
**** г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328 ал.1
т.2, пр.2. от КТ - поради съкращаване на щата; за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност "Ръководител на сектор“ в отдел „Обществени поръчки и
наеми“ в отдел ОПИП; за осъждане на ответника да й заплати сумата 7301.28 лева,
представляваща обезщетение по чл.225 КТ за времето, през което ищцата е останала без
работа в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р. И. И. с ЕГН ********** от град Варна да заплати на ****, Булстат ****,
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.**** № 1 разноски за производството в размер
на 1995.00 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11
12