М О Т И В И
По присъда №7/07.06.2011г., постановена по НОХД №680/2011г.
по описа на ДРС.
Срещу подсъдимите са повдигнати
обвинения от ДРП, съответно:
На
подсъдимия Г.М.С.:
по чл.195
ал.І т.3 предл.”първо” във вр. с чл.194 ал.І във вр.
с чл.26 ал.І във вр. с чл.20 ал.ІІ от НК,
по чл.354а ал.ІІІ т.1 от НК
и
по чл.206 ал.І от НК
И
На
подсъдимия В.Г.Д.:
по чл.195
ал.І т.3 предл.”първо” във вр. с чл.194 ал.І във вр. с чл.20 ал.ІІ във вр. с чл.63 ал.І т.3 от НК.
В съдебно заседание
обвинението се поддържа от представителя на ДРП по отношение и на двамата
подсъдими.Същият пледира, след прилагане разпоредбата на чл.58а от НК спрямо тях
да бъдат наложени наказания от вида
“лишаване от свобода”, в размер близък до минималния предвиден в закона
за извършените от тях деяния.Претендира се спрямо подс.С. по първото
обвинение да бъде наложено наказание - “лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години, по
второто - “лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година и «глоба» в размер на
2 000.00 лева и по третото - “лишаване от свобода” за срок от 1/една/
година, като след приложение разпоредбта на чл.23 ал.І от НК да бъде определено
за изтърпяване най-тежкото от тях, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо
общежитие от „закрит” тип, при първоначален „строг” затворнически режим, като
към него на основание чл.23 ал.ІІІ от НК да бъде присъединена изцяло наложената
„глоба”.Иска се, на основание чл.68 ал.І от НК подс.Г.С.
да изтърпи наложеното му с Присъда от 27.01.2010г. по н.о.х.д. №1071/2009г. по
описа на ДРС, влязла в законна сила на 12.02.2010г. наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1/една/ година, изпълнението на което е било отложено за
срок от 3 години.Това наказание следва да бъде изтърпяно първо и отделно от
наказанието - “лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години, в затвор или затворническо
общежитие от „закрит” тип, при първоначален “строг”
затворнически режим.При изтърпяването на така наложените наказания иска да бъде
зачетено времето, през което подс.С. е бил с
постоянна мярка за неотклонение – „Задържане под стража” по настоящото дело,
считано от 04.10.2010г.
Представителя на ДРП
пледира, след прилагане разпоредбата на чл.58а от НК спрямо подс.В.Д. да бъде наложено наказание - “лишаване от свобода” за срок от
1/една/ година, изтърпяването на което да бъде отложено, на основание чл.69
ал.І във вр. с чл.66 ал.І от НК за срок от 3/три/ години.
По отношение на предявените за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански искове от страна на
пострадалите,
пледира да бъдат уважени по размер, ведно със законната лихва от датата на
деянието.
Гражданският ищец – Б.Г.Б., с ЕГН ********** *** поддържа предявения
иск, като пледира за определянето на обезщетение за претърпени имуществени
вреди от деянието в размер на 300.00/триста/
лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.09.2010г. до
окончателното изплащане на сумата.
Гражданският ищец – Д.Г.Ц.,
с ЕГН **********
*** поддържа
предявения иск, като пледира за определянето на обезщетение за претърпени
имуществени вреди от деянието в размер на 70.00/седемдесет/ лева, представляваща обезщетение за
причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 01.09.2010г. до окончателното изплащане на сумата
Подсъдимите признават вината си и
изцяло фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се възползват от правото си да не дават обяснения
относно извършването на процесните деяния.
Защитникът на подс.Г.С. пледира за
постановяване на наказание съобразно разпоредбите на чл.58а от НК, както и за
налагане на наказания “лишаване от свобода” за срок от 6/шест/ месеца.
Защитникът
на подс.В.Д. пледира за постановяване на наказание съобразно
разпоредбите на чл.58а от НК, както и за отлагане изтърпяването на наложеното
наказание, на основание чл.69 ал.І от НК, а като основание за това сочи
наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства.
След като обсъди и анализира в
съвкупност и поотделно събраните по делото доказателства, съдът от фактическа
страна установи следното:
Подсъдимият
Г.М.С. е осъждан многократно
за извършени тежки умишлени престъпления,
преди и след извършването на процесното деяние, а подс.В.Г.Д. не е бил осъждан към момента
на извършване на деянието си, но към настоящия момент вече е осъждан.
Подсъдимите са в близки приятелски отношения и към момента на извършване на деянията са били
ежедневно заедно.Към него момент те са били
безработни, при това без други източници на доходи за препитание.В този смисъл
ниският жизнен стандарт на живот, тежкото социално положение на семейството им и
невъзможността същите да си осигурят каквато и да е постоянна работа,
поради липсата и на професионална квалификация,
могат да се посочат като основни мотиви, подбуди към осъществяване на
инкриминираните деяния.
І.
1. На 01.09.2010г. двамата подсъдими се
разхождали из гр.Добрич.Когато се намирали в близост до жилищна сграда,
находяща се на ул.„***” №**, решили да влязат в един от входовете й.На партера
във входа видели монтирана охранителна камера.Решили да я вземат и подс.В.Д. свалил камерата, изтръгвайки я от мястото, където
била поставена, а през това време подс.Г.С. се
насочил към помещение, намиращо се в близост до асансьора.С двете си ръце подс.С. разтворил халките, за които бил закачен катинара,
заключващ вратата, водеща към вътрешността на помещението, и проникнал в
него.От това помещение подс.С. взел намираща се там
парогенераторна ютия „***”.Двете, отнети по описания начин, вещи двамата
продали на неустановено при разследването лице, като получената сума пари
изхарчили за собствени нужди.
В хода на
разследването било установено, че охранителната камера, спомената по-горе, е
била поставена на мястото, от където била отнета от подс.Д.,
от нейния собственик Б.Г. ***, свидетел по делото, който имал сервиз за
поправка на електрически уреди, а ютията, отнета от подс.С.,
се оказала собственост на свид.Д. ***, който я бил
оставил преди време на свид.Б., за да бъде
ремонтирана, но не си я бил взел.
2. Няколко дни по-късно, на 18.09.2010г. подс.С.,
намирайки се в района на бившето кино „***” в гр.Добрич, видял оставен от
неговия собственик – свид.М.П.Д. *** велосипед „***”.Подсъдимият
решил да го открадне, качил се на велосипеда и подкарал в посока ж.к.„***” в
гр.***.На кръстовището, на бул.„***” и ул.„***.”, подс.С.
бил спрян от свидетелите - Ч.Г.Д. и Д.Р.Р.,***, служители на І-во РУП при ОД на
МВР-гр.Добрич, и отведен в сградата на посоченото РУП, където със съответен
протокол от 18.09.2010г. подсъдимия предал на разследващия полицай велосипеда,
който малко преди това отнел от владението на свид.Д..С
разписка от 23.09.2010г. вещта била върната на майката на пострадалата, тъй
като последната е малолетна.
При разследването стойността
на охранителната камера била определена от вещото лице, изготвило назначената
по делото оценъчна експертиза, на 300.00 лева, стойността на парогенераторната ютия била определена на 70.00 лева, а тази
на велосипеда била определена на 160.00 лева.Общата стойност на противозаконно
отнетите вещи от подс.Г.С. била 530.00 лева, а тази
на отнетите от подс.В.Д. вещи била 370.00 лева.
ІІ. Когато на 18.09.2010г. бил отведен в І-во РУП при ОД на
МВР-гр.Добрич, подс.С. му бил извършен полицейски
обиск, при който у него била открита суха тревна маса.Полицейският служител,
който извършил обиска, предал на същата дата на разследващия полицай намерената
у подс.С. суха тревна маса.
От изготвената при
разследването физикохимична експертиза е видно, че откритата на 18.09.2010г. в подс.С. суха тревна маса представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно като МАРИХУАНА /индийски коноп/, които
били с общо тегло 0.91 грама и със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0.15 %.
Марихуаната, имаща
наркотично действие и нямаща легална употреба, пазар и производство, е
поставена под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък 1 на
Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от
Република България като Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, в който същата е включена в Приложение №1 към
чл.3 ал.ІІ, в който са включени растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве.
Стойността на
наркотичното вещество, открито в подс.Г.С., била
оценена от вещо лице на 5.46 лева.
ІІІ. На 27.09.2010г. подс.С. ***.Когато
се намирал в близост до бар „***”, находящ се в района на ж.к.„***” видял
свид.А. В.Я. и свид.Н.Д.С., с които се познавал
отпреди.Доближил се до тях и помолил първия от тях да му услужи с велосипеда си,
с който свидетелят бил по това време.Свид.Я. се
съгласил и му предоставил за ползване собствения си велосипед „***”.Подсъдимият
се качил на велосипеда, потеглил и повече не се върнал.До края на разследването
велосипеда така и не бил върнат на свид.А.Я..
Стойността на
велосипеда била определена от вещото лице, изготвило оценъчна експертиза по
делото, на 40.00 лева.
До приключване на досъдебното
и съдебно производство от страна на подсъдимите не е възстановена сумата,
предмет на обвинението в размер на 410.00 лева.Граждански искове са предявени
от страна на двама от пострадалите - Б.Г.Б., с ЕГН ********** ***, за сумата от
300.00/триста/ лева и от
Д.Г.Ц., с ЕГН ********** ***,
за сумата от 70.00 лева, представляващи обезщетение за причинени от деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.09.2010г.
до окончателното изплащане на сумата.
Описаната фактическа обстановка се
установява от самопризнанията на подсъдимите, дадени на досъдебното
производство пред съдия от ДРС и от тези направени по реда на чл.371 т.2 от НПК
в съдебно следствие, от показанията на свидетелите, заключенията на ВЛ по
оценъчните експертизи, свидетелства за съдимост, справки, характеристики, както
и от всички останали, приложени по дознанието писмени доказателства.
От правна
страна, с оглед на установената фактическа обстановка съдът констатира
следното:
С
гореописаната си деятелност подс.Г.М.С. е осъществил от обективна и субективна
страна съставите на престъпления: по чл.195 ал.І т.3 предл.”първо” във вр. с чл.194
ал.І във вр. с чл.26 ал.І във вр. с чл.20 ал.ІІ от НК, наказуемо с “лишаване от свобода” от 1/една/ до 10/десет/ години, по
чл.354а ал.ІІІ т.1 от НК, наказуемо с “лишаване от свобода” от 1/една/ до 6/шест/
години и „глоба” от 2 000.00 до 10 000.00 лева и по чл.206 ал.І от НК,
наказуемо с “лишаване от свобода” до 6/шест/ години.
С
гореописаната си деятелност подс.В.Г.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.195
ал.І т.3 предл.”първо” във вр. с чл.194 ал.І във вр.
с чл.20 ал.ІІ във вр. с чл.63 ал.І т.3 от НК, наказуемо с “лишаване от
свобода” до 3/три/ години.
От обективна страна:
Подс.Г.М.С. е
осъществил състава:
на престъпление по чл.195 ал.І т.3 предл.”първо” във вр.
с чл.194 ал.І във вр. с чл.26 ал.І във вр. с чл.20
ал.ІІ от НК,
като през периода 01.09.2010г. –
18.09.2010г. в гр.Добрич, при условията на продължавано престъпление, на
01.09.2010г. в съучастие като съизвършител с В.Г. *** и чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот отнел чужди движими вещи –
парогенераторна ютия „***” и охранителна камера, на обща стойност 370.00 лева,
от владението на Б.Г. ***.09.2010г. отнел чужда движима вещ – велосипед „***”,
на стойност 160.00 лева, от владението на М.П.Д. ***, без ничие съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетите вещи
възлиза на 530.00 лева,
на престъпление по чл.354а ал.ІІІ т.1 от НК,
като на 18.09.2010г.
в гр.Добрич без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество – марихуана, с тегло 0,91 грама и активен
компонент тетрахидроканабинол 0,15 %, на стойност
5.46 лева
и на престъпление по чл.206 ал.І от НК,
като на 27.09.2010г.
в гр.Добрич противозаконно присвоил чужда движима вещ – велосипед „***”,
собственост на А. В.Я. ***, която владеел.
Подс.В.Г.Д. е осъществил състава на
престъпление по чл.195 ал.І т.3
предл.”първо” във вр. с чл.194 ал.І във вр. с чл.20
ал.ІІ във вр. с чл.63 ал.І т.3 от НК,
като на
01.09.2010г., като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като
съизвършител с Г.М.С. *** и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот отнел чужди движими вещи – парогенераторна ютия „***” и охранителна
камера, на обща стойност 370.00 лева, от владението на Б.Г. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна :
И двамата
подсъдими при извършване на деянието са действали при условията на пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.ІІ от НК, като са осъзнавали общественоопасния характер
на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са искали
настъпването им, както и с намерението противозаконно да унищожат вещта,
обективирано от действията им при извършване на деянието.В хода на досъдебното
и съдебно производство не са възникнали съмнения у разследващите органи, в това
число и съда, изхождайки от поведението на лицата относно възможността им да
разбират свойството и значението на извършеното и да могат да ръководят
постъпките и действията си, поради което не е назначавана СПЕ.Причини за
действията на подсъдимите са: липса на гражданско правосъзнание, незачитане на
правовия ред в Р България, в частност на чуждото право на собственост и желанието
за лесно набавяне на вещи.
Индивидуализация на наказанието:
Подсъдимият Г.М.С. с ЕГН **********.До настоящият момент
деецът е осъждан общо 3 пъти за извършени тежки
умишлени престъпления, предимно против собствеността на гражданите, като
за последното от тях му е наложено наказание „пробация”, което е заменено с „лишаване
от свобода”.
По
отношение на първото извършено от подс.Г.С. деяние,
съдът взе предвид следните смекчаващи вината обстоятелства: направените пълни
самопризнания в хода на досъдебното и съдебно производства, изразеното критично
отношение към извършеното, както и тежкото материално състояние, а като
отегчаващи вината обстоятелства – лошите характеристични данни по местоживеене
/изготвени от РИ при ОД на МВР-гр.Добрич/, наличие на предходни осъждания и
неприключили наказателни производства срещу него, както и на два квалифициращи
признака за всеки от осъществените състави, т.е. при превес на отегчаващи
вината обстоятелства.В случая не са налице материално-правните предпоставки за
прилагането на чл.55 от НК/респ. чл.55 ал.І т.1 от НК/, тъй като деянието е
извършено при превес на отежняващи вината обстоятелства.Този правен извод се налага от факта, че деянието му не е инцидентна проява, тъй като подсъдимия
има и други осъждания, с последното от които е наложено наказание „пробация”,
което е заменено с „лишаване от свобода”.След
като съобрази императивната разпоредба на чл.373 ал.ІІ от НПК, указваща
задължително прилагане на чл.58а от НК, съдът намира, че наказанието следва да
бъде от вида “лишаване от свобода”.Изложеното мотивира съда да наложи
спрямо подс.С. за конкретното деяние наказание от
вида “Лишаване от свобода” прилагайки разпоредбата на чл.58а във вр. с чл.54 ал.І от НК.Съдът определи на подс.С. наказание “лишаване от свобода“ за
срок от 3/три/ години,
което на основание чл.58а ал.І от НК намали с 1/3, като наложи на подсъдимия С. наказание „лишаване от свобода”, за срок
от 2/две/ години.Съдът констатира, че не са налице материално правните
предпоставки на чл.66 ал.І от НК и изпълнението на наказанието следва да се
изтърпи ефективно, при първоначален “строг” затворнически режим в затвор или
затворническо общежитие от „закрит” тип, предвид факта, че това не е първото
наказание от вида „лишаване от свобода” на подс.Г.С..Единствено
по този начин, с налагане на гореописаното наказание биха се постигнали целите
на индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл.36 ал.І от НК.Въпреки,
че е осъждан преди извършване на настоящото деяние, съдът намира, че целения с
налагането на наказание възпитателен ефект спрямо него би бил постигнат и без
да се налага исканото от представителя на прокуратурата по-високо наказание,
тъй като подс.С. е бил мотивиран да извърши
инкриминираното деяние отчасти и от тежкото материално положение, в което се е
намирал.За второто престъпление извършено от подс.С.,
съдът, мотивиран от изложеното по-горе му наложи за конкретното деяние
наказание от вида “Лишаване от свобода” прилагайки разпоредбата на чл.58а във вр. с чл.54 ал.І от НК.Съдът определи на подс.С. наказание “лишаване от свобода“ за
срок от 1/една/ година,
което на основание чл.58а ал.І от НК намали с 1/3, като наложи на подсъдимия С. наказание „лишаване от свобода”, за срок
от 8/осем/ медеца и «глоба» в минималния размер от 2 000.00 лева.Съдът
констатира, че не са налице материално правните предпоставки на чл.66 ал.І от НК и изпълнението на наказанието следва да се изтърпи ефективно, при
първоначален “строг” затворнически режим в затвор или затворническо общежитие
от „закрит” тип, предвид факта, че това не е първото наказание от вида
„лишаване от свобода” на подс.Г.С..Единствено по този
начин, с налагане на гореописаното наказание биха се постигнали целите на
индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл.36 ал.І от НК.Въпреки, че
е осъждан преди извършване на настоящото деяние, съдът намира, че целения с
налагането на наказание възпитателен ефект спрямо него би бил постигнат и без
да се налага исканото от представителя на прокуратурата по-високо наказание,
тъй като подс.С. е бил мотивиран да извърши
инкриминираното деяние отчасти и от тежкото материално положение, в което се е
намирал.По отношение на третото извършено от подс.Г.С.
деяние, съдът, мотивиран от вече изложеното му наложи за конкретното деяние
наказание от вида “Лишаване от свобода” прилагайки разпоредбата на чл.58а във вр. с чл.54 ал.І от НК.Съдът определи на подс.С. наказание “лишаване от свобода“ за
срок от 1/една/ година,
което на основание чл.58а ал.І от НК намали с 1/3, като наложи на подсъдимия С. наказание „лишаване от свобода”, за срок
от 8/осем/ медеца.Съдът констатира, че не са налице материално правните
предпоставки на чл.66 ал.І от НК и изпълнението на наказанието следва да се
изтърпи ефективно, при първоначален “строг” затворнически режим в затвор или
затворническо общежитие от „закрит” тип, предвид факта, че това не е първото
наказание от вида „лишаване от свобода” на подс.Г.С..Единствено
по този начин, с налагане на гореописаното наказание биха се постигнали целите
на индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл.36 ал.І от НК.Въпреки,
че е осъждан преди извършване на настоящото деяние, съдът намира, че целения с налагането
на наказание възпитателен ефект спрямо него би бил постигнат и без да се налага
исканото от представителя на прокуратурата по-високо наказание, тъй като подс.С. е бил мотивиран да извърши инкриминираното деяние
отчасти и от тежкото материално положение, в което се е намирал.
Съдът
констатира, че са налице условията за групиране на така наложените наказания и
определяне на едно общо такова, поради което и на основание чл.23 ал.І от НК, групира
наложените наказания и наложи за изтърпяване най-тежкото от тях - “лишаване от свобода” за
срок от 2/две/ години, което определи да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от
„закрит” тип, при първоначален „строг” затворнически режим, към което на основание
чл.23 ал.ІІІ от НК присъедини изцяло наказанието „глоба” в размер на 2 000.00/две хиляди/
лева.
На основание
чл.59 ал.І от НК, следва да се зачете при изтърпяване на наложено наказание “лишаване от
свобода”от подс.С., времето, през което е бил с МНО – „Задържане под стража” по
настоящото дело, считано от 04.10.2010г. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл.68 ал.І от НК, подс.Г.С. следва да изтърпи наложеното му с Присъда от
27.01.2010г. по н.о.х.д. №1071/2009г. по описа на ДРС, влязла в законна сила на
12.02.2010г. наказание „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година, изпълнението
на което е било отложено за срок от 3 години.Това наказание следва да бъде
изтърпяно първо и отделно от наказанието - “лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години, в затвор или затворническо
общежитие от „закрит” тип, при първоначален “строг” затворнически режим.
Подсъдимият В.Г.Д., с ЕГН **********.До настоящият
момент деецът не е осъждан.
По отношение на
извършеното от подс.В.Г.Д. деяние, съдът взе предвид следните смекчаващи вината
обстоятелства: направените пълни самопризнания в хода на досъдебното и съдебно
производства, изразеното критично отношение към извършеното, както и тежкото
материално състояние, а като отегчаващи вината обстоятелства – лошите
характеристични данни по местоживеене /изготвени от РИ при ОД на
МВР-гр.Добрич/, наличие на предходни осъждания и неприключили наказателни
производства срещу него, както и на два квалифициращи признака за всеки от
осъществените състави, т.е. при превес на отегчаващи вината обстоятелства.В случая не са налице
материално-правните предпоставки за прилагането на чл.55 от НК/респ. чл.55 ал.І
т.1 от НК/, тъй като деянието е
извършено при превес на отежняващи вината обстоятелства.Този правен извод се налага от
факта, че деянието му не е инцидентна проява, тъй като подсъдимия има извършено и
друго престъпление, за което е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено наказание по реда на чл.78а от НК.След като съобрази императивната
разпоредба на чл.373 ал.ІІ от НПК, указваща задължително прилагане на чл.58а от НК, съдът намира, че наказанието следва да бъде от вида “лишаване от свобода”.Изложеното мотивира съда да
наложи спрямо подс.С. за конкретното деяние наказание от вида “Лишаване
от свобода” прилагайки разпоредбата на чл.58а във вр. с чл.54 ал.І от НК.Съдът определи на подс.Д. наказание “лишаване от свобода“ за срок от 9/девет/ месеца, което на основание чл.58а ал.І
от НК намали с 1/3, като наложи на подсъдимия Д.
наказание „лишаване от свобода”, за срок от 6/шест/ месеца.Съдът констатира, че
са налице материалноправните предпоставки за прилагането на чл.69 ал.І във вр.
с чл.66 ал.І от НК спрямо непълнолетния подсъдим и изпълнението на наказанието
следва да се отложи с по-продължителен изпитателен срок от 2/две/ години,
предвид факта, че това не е първо престъпление на В.Д..Единствено по този
начин, с налагане на гореописаното наказание биха се постигнали целите на
индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл.36 ал.І от НК.Съдът
отчитайки факта, че подс.В.Г.Д. вече е наказван от съда по реда на чл.78а от НК, преди извършване на настоящото деяние, намира, че целения с налагането на
наказание възпитателен ефект спрямо него би бил постигнат и без да се налага
по-високо наказание и като му бъде дадена една последна възможност да се
поправи и превъзпита.Становището на съда явно се споделя и от органите на
досъдебното производство, тъй като в противен случай биха наложили спрямо подс.В.Д.
някаква постоянна мярка за неотклонение.Единствено по този начин, с налагане на
гореописаното наказание биха се постигнали целите на индивидуалната превенция
по отношение на подс.В.Г.Д. и генералната превенция по отношение останалите
очевидци на престъплението, визирани в чл.36 ал.І от НК, както и че целения с
налагането на наказание възпитателен ефект спрямо него би бил постигнат и без
да се налага по-високо наказание и като му бъде дадена възможност да се поправи
и превъзпита.
В хода на досъдебното производство от страна на
подсъдимите не е възстановена сумата, предмет на обвинението в размер на 410.00
лева.
Предявеният граждански иск
черпи правното си основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.Безспорно от
събраните по делото доказателства се установява, че извършеното от дейците
престъпно деяние се намира в причинно-следствена връзка с нанесените на
пострадалото лице – Б.Г.Б., с ЕГН ********** *** имуществени вреди в размер на 300.00/триста/
лева.Посочената
експертна оценка не бе оспорена в хода на съдебното следствие от страните,
поради което съдът я прие за справедлива и обоснована по размер, с оглед реално
настъпилите вреди от престъплението.
В хода на досъдебното
производство от страна на подсъдимите не са възстановени нанесените щети, предвид което, съдът прие, че гражданският иск е правилно
предявен за цялата стойност на щетата в размер на 300.00/триста/
лева, ведно със законната лихва от
датата на деянието – 01.09.2010г., до окончателното изплащане на сумата и
следва да се уважи изцяло.Сумата трябва да се
заплати солидарно от подсъдимите, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 01.09.2010г.
Предявеният граждански иск
черпи правното си основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.Безспорно от
събраните по делото доказателства се установява, че извършеното от дейците
престъпно деяние се намира в причинно-следствена връзка с нанесените на
пострадалото лице – Д.Г.Ц., с ЕГН **********
*** имуществени вреди в размер на 70.00/седемдесет/
лева.Посочената
експертна оценка не бе оспорена в хода на съдебното следствие от страните,
поради което съдът я прие за справедлива и обоснована по размер, с оглед реално
настъпилите вреди от престъплението.
В хода на досъдебното
производство от страна на подсъдимите не са възстановени нанесените щети, предвид което, съдът прие, че гражданският иск е правилно
предявен за цялата стойност на щетата в размер на 70.00/седемдесет/ лева, ведно
със законната лихва от датата на деянието – 01.09.2010г., до окончателното
изплащане на сумата и следва да се уважи изцяло.Сумата
трябва да се заплати солидарно от подсъдимите, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 01.09.2010г.
На основание чл.189 ал.ІІІ от НПК
подсъдимите, следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно сторените по делото
разноски в размер на 102.00 лева по сметка на ОД на МВР-гр.Добрич,
представляващи възнаграждения на ВЛ и в размер на 80.00 лева по сметка на ДРС,
представляващи възнаграждения на ВЛ и държавна такса върху размера на уважените
граждански искове.
На основание гореизложените
фактически констатации и правни изводи и съображения ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД постанови
настоящата присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :