РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300500643 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба с вх.№5799/04.03.2022г. депозирана от
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане„ АД ЕИК *********, чрез
процесуалния представител адвокатско дружество „Г. и партньори„ представлявано от С.
С. управител, със съдебен адрес: гр. С., ***, в качеството му на длъжник в изпълнителното
производство против Постановление от 06.01.2022г. на ЧСИ Росен Раев, с рег.№ 910 на
КЧСИ, с район на действие ПОС по изп.д.№20219100403706, в частта с която с което е
оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното
производство и в частта с която е отказано намаляване на пропорционалната такса по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на акта, в обжалваната
част като се твърди, че претендираното възнаграждение е прекомерно предвид правната и
фактическа сложност на конкретното изпълнително дело. Иска се намаляване на
адвокатския хонорар, претендиран от взискателя до 200лв за образуване на изпълнително
производство, доколкото се твърди , че единствените предприети от пълномощника на
взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнително дело с посочване
на способа на изпълнение, поради което не са налице основания за присъждане на хонорар
в заявения от взискателя размер. На следващо място се твърди, че определената по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса е прекомерна, доколкото включването на
адвокатското възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното
производство, в събраната сума по смисъла на т.26 ТТРЗЧСИ се явява незаконосъобразно,
тъй като материалния интерес, върху които се начислява пропорционалната такса, е само
1
присъденото вземане по изпълнителния лист. В условията на евентуалност, в случай, че
съдът счете, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в
събраната сума, то се иска същото да бъде , като съдът коригира и размера на начислената
по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Моли се да бъде отменено обжалваното
Постановление, в посочените части като вместо това съдът намали размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200лв, съобразно чл.10 т.1 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, както и да
коригира размера на начислената по т.26 от ТТРЗЦСИ пропорционална такса. Претендират
се разноски в настоящото производство, съгласно представения списък с направени такива.
Ответникът по жалбата, взискател в изпълнителното производство Г. Н. К., чрез
процесуалния си представител адв. Г.С. оспорва жалбата като неоснователна,
моли същата да се остави без уважение по съображения подробно изложени в отговора..
В депозираните на основание чл.436 ал.3 ГПК мотиви, ЧСИ Росен Раев е
изразил становище относно допустимостта, но неоснователността на жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Изпълнително дело №20219100403706ЧСИ по описа на Росен Раев, с рег.№ 910 на
КЧСИ, с район на действие ПОС е образувано по молба на взискателя Г. Н. К. въз основа
на издаден в нейна полза изпълнителен лист на 05.11.2020г. от Пловдивски апелативен
съд, за парично вземане в размер на 100 000лв, представляващо застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със сумата от 14 125.32лв,
представляваща обезщетение за забава плащане на застрахователното обезщетение.
С разпореждане от 16.12.2021г. на ЧСИ Росен Раев, за разноски е приет адвокатски
хонорар за образуване и водене на изпълнително дело в размер на 2110лв. и такса
дължима по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 7 998.33лв с ДДС.
С възражение с вх.№18636 /23.12.2021г. депозирано от длъжника „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - Застраховане„ АД ЕИК ********* е поискано намаляване на
приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение до размер на 200лв, с
твърдения, че претендираният адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства на
правната и фактическа сложност на делото, че същият е определен произволно от
взискателя и е законово, и логически неоправдан. Твърди се, че единствените действия
предприети от пълномощника на взискателя, са действия по подаване на молба за
образуване на изпълнително дело с посочване в същата на способа за изпълнение и
съответно не са налице основания за присъждане на хонорар в заявения от взискателя
размер. Направено е и искане за намаляване на пропорционалната такса по т.26 от
2
ТТРЗЧСИ като прекомерна, доколкото включването на адвокатското възнаграждение в
събраната сума по смисъла на т.26 от Тарифата е незаконосъобразно, тъй като материалния
интерес , върху който се изчислява пропорционалната такса е само върху присъденото
вземане по изпълнителния лист. В условията на евентуалност е направено искане за
намаляване размер на начислената такса по т.26 от Тарифата.
С Постановление от 06.01.2022г., ЧСИ Росен Раев е оставил без уважение молбата
на длъжника за намаляване на претендираното от взискателя адвокатското възнаграждение
за образуване и водене на изпълнителното производство и за намаляване на
пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Съдът е сезиран с жалба против това Постановление от 06.01.2022г на ЧСИ Росен
Раев с идентични с гореизложените оплаквания. Иска се отмяна на обжалваното
Постановление, в посочените части, като вместо това съдът намали размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200лв, съобразно чл.10 т.1 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, както и да
коригира размера на начислената по т.26 от ТТРЗЦСИ пропорционална такса
Наведените оплаквания настоящият съдебен състав намира за неоснователни по
следните съображения:
Съгласно чл.10 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на
страна по изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200лв - за образуване на
изпълнителното дело /т.1/ и в размер на 2 465.98лв за процесуално представителство и
защита, и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, съгласно
чл.10 т.2 във връзка с чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата при интерес от 100 000лв.
Видно от данните по изпълнителното дело, взискателят е представил договор за
правна помощ от 14.12.2021г., съгласно който е договорено адвокатско възнаграждение за
един адвокат в размер на 2110лв, което е изцяло изплатено от взискателя. В тази връзка
настоящият съдебен състав констатира, че договорения от взискателя размер от 2110лв не
надвишава минималния предвиден такъв в Наредба №1 от 09.07.2004г от 2665.98лв / 200лв
за образуване и 2 465.98лв за защита и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания/,
поради което възражението на жалбоподателя, че претендирания от взискателя адвокатски
хонорар е над законоустановеният минимум предвиден в Наредба №1 /2004г., е
неоснователно.
Неоснователно съдът намира и оплакването, че претендираното възнаграждение е
прекомерно предвид правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително дело,
както и че единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са -
подаване на молба за образуване на изпълнително дело с посочване на способа на
изпълнение.
Съгласно молбата с вх.№18306/16.12.2021г. за образуване на изпълнително дело,
взискателят е представляван от единият от двамата упълномощени процесуални
3
представители - адв. В. В., който ведно със искане за образуване на изпълнително дело е и
възложил на ЧСИ предприемане на съответния изпълнителен способ съгласно чл.18 от
ЗЧСИ. Следва да бъде отбелязано, че към момента на договарянето на адвокатското
възнаграждение между страните по договора за правна помощ и съдействие, същите не биха
могли с точност да определят, как би могло да се развие едно изпълнително производство и
колко време би продължило, като в тази връзка, следва да бъде взето предвид
процесуалното поведение на длъжника, който въпреки наличието на издаден изпълнителен
лист към ноември 2020г. и посочена банкова сметка на кредитора, не е заплатил
доброволно дължимото обезщетение като с поведението си е станал причина, година по-
късно взискателят да предприеме действия по образуване на изпълнително производство за
принудително събиране на вземането си, което обстоятелство от своя страна е довело и до
генериране на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение.
Отделно от изложеното, видно от данните по изпълнителното дело, налице е участие
и на двамата упълномощени представители на взискателя при предприемане на действия с
цел удовлетворяване на вземането, със своевременно депозиране на молби и становища по
повод искания на длъжника в изпълнителното производство.
Гореизложеното обосновава извода, че претендираното възнаграждение нито е над
законоустановеният минимум предвиден в Наредба №1 /2004г, нито е прекомерно предвид
както правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително дело, така и
участието на процесуалните представители на взискателя в изпълнителното производство,
поради което искането на жалбоподателя да се намали размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя до сумата от 200лв, се явява неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение.
По отношение на оплакването, че определената по т.26 от ТТР към ЗЧСИ
пропорционална такса е прекомерна: Съгласно т.26 б.“Е“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на
парично вземане се събира такса върху събраната сума като над 100 000 лв е 5220лв плюс
2 на сто за горницата над 100 000лв. Съдът констатира, че размерът на пропорционалната
такса от 8002.33 лв с ДДС е правилно изчислен и не надвишава една десета от
задължението. Адвокатското възнаграждение споделя характера на разноските в
изпълнителния лист, същото се включва в събраната сума по смисъла на т.26 от Тарифата,
поради което и върху него се изчислява пропорционалната такса от съдебния изпълнител,
ето защо направеното в тази смисъл възражение се явява неоснователно.
Гореизложеното обосновава неоснователността на жалбата, поради което
обжалваното постановление, в посочените части като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателят не се дължат разноски.
Мотивиран от горното съдът
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№5799/04.03.2022г. депозирана от
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане„ АД ЕИК *********, чрез
процесуалния представител адвокатско дружество „Г. и партньори„ представлявано от С.
С. управител, със съдебен адрес: гр.София, ***, в качеството му на длъжник в
изпълнителното производство против Постановление от 06.01.2022г. на ЧСИ Росен Раев,
с рег.№ 910 на КЧСИ, с район на действие ПОС по изп.д.№20219100403706, в
обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5