№ 10528
гр. София, 26.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20211110165029 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. К. Д., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к.///, вх.А, ет.2, ап.4, подадевна чрез адв.Й. със съдебен адрес гр.София,
бул.“Витоша“ № 39, ет.3, ап.5, с която са предявени отрицателни установителни искове по
чл.439 от ГПК, за установяване, че ищцовата страна не дължи на ответника „Софийска вода“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №
159, сума в размер на 2425.32 лв., представляваща незаплатена сума за потребена вода за
периода от 29.01.2008 г. към 15.09.2016 г., ведно със законната лихва от 28.09.2016 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1231.54 лв. за периода от 29.02.2016
г. до 15.09.2016 г., както и съдебни разноски от 431.13 лв., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 54299/2016 г. на СРС, 141
състав и за събирането им е образувано изп.дело № 1817/2017 г. по описа на ЧСИ Сия
Халаджова, рег.№ 863 от КЧСИ.
В исковата молба, както и в последващите уточнителни молби от 29.03.2022 г. и от
18.04.2022 г., ищцата е посочила, че оспорва процесните суми поради това, че тя не е
собственик и/или ползвател на процесния имот.
При тези данни и извършвайки служебна проверка на допустимостта на иска
съгласно чл. 130 ГПК съдът намира, че предявеният иск е недопустим. Съображенията за
това са следните:
Предмет на делото са отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК, с които се
оспорват вземанията по изпълнителното основание – в случая заповед за изпълнение на
парично задължение, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 54299/2016 г. на
СРС и за удовлетворяване на които е предприето срещу длъжника – ищеца Н.Д.
принудително изпълнение по изп.д.№ 1817/2017 г. на ЧСИ Сия Халаджова, рег.№ 863 от
КЧСИ.
1
Правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането по
изпълнението е признато с разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК. Този иск е средство за защита
на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но
при конкретно посочени от закона предпоставки. Оспорването на изпълняемото право от
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В разглежданата
хипотеза е налице приключило заповедно производство (ч.гр.д.№ 54299/2016 г. на СРС) с
изтекъл срок по чл.414, ал.2 ГПК за писмено възражение срещу заповедта за изпълнение по
ал.1 на същия текст, след което тя е влязла в сила (чл.416 ГПК).
В случая оспорването на вземането по изпълнението се основава на факти
(собственостат и ползването на имота, за който са начислени задълженията за периода
29.01.2008 г. – 15.09.2016 г.), които са настъпили преди изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК да се стабилизира окончателно – с изтичане на срока за подаване
на възражение по чл. 414 ГПК. Следователно, предявените искове се основават на факти,
които са били известни на ищеца, който е могъл да ги посочи в срока за възражение по
чл.414 ГПК, поради което и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Преклудират се и възраженията
срещу основателността на претенцията. Поради това и предявеният отрицателен
установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя
сумата, за която е издадена заповедта, е недопустим (решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр.д.
№ 12/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 6 от 21.01.2016 г. по т.д.№ 1562/2015 г. на ВКС, I
т.o., определение № 635 от 30.11.2015 г. по ч.т.д.№ 2032/2015 г. на ВКС, I т.о. и др.). Пътят
за искова защита остава открит само при наличието на специалните хипотези по чл.424 ГПК
или чл.439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на
вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК. На новонастъпили (настъпили след влизане
в сила на заповедта за изпълнение) факти длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл. 439 ГПК. Изложените в исковата молба факти, на които са основани
предявените искове не са от категорията на предвидените нито в чл.424 от ГПК, нито в
чл.439 ГПК, тъй като нямат качеството на новооткрити и/или новонастъпили (настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение) факти.
Придвид посоченото по-горе и доколкото всички наведени в исковата молба
доводи и възражения за недължимост на процесните суми касаят твърдения за
началната недължимост на вземанията по издадената заповед, въз основа на които
ищцовата страна е могла да подаде възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта и да ги
релевира при предявен след това срещу нея от заявителя установителен иск по реда на чл.
422 ГПК, то те с апреклудирани и не могат да обосноват допустимост на предявения иск.
В същото време, константна е съдебната практика, че извън уредените в заповедното
производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита (Определение
№ 688/14.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 692/2009 г. на ВКС-III г.о., Определение № 244/12.05.2010 г.
по ч.гр.д.№ 180/2010 г. на ВКС-III г.о.), както преди, така и след влизането в сила на вече
2
издадена заповед за изпълнение.
Ето защо съдът намира, че предявените искове са недопустими, поради което
исковата молба, с която е сезиран съдът следва бъде върната, а производството по делото
прекратено.
Така мотивиран, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№ 88021/15.11.20211 г., подадена от Н. К. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к.///, вх.А, ет.2, ап.4, с която са предявени отрицателни
установителни искове за признаване за установено, че ищцовата страна не дължи на
ответника „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 159, сума в размер на 2425.32 лв., представляваща
незаплатена сума за потребена вода за периода от 29.01.2008 г. към 15.09.2016 г., ведно със
законната лихва от 28.09.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
1231.54 лв. за периода от 29.02.2016 г. до 15.09.2016 г., както и съдебни разноски от 431.13
лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по 410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 54299/2016 г. на СРС, 141 състав и за събирането им е образувано изп.дело №
1817/2017 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег.№ 863 от КЧСИ.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 65029/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, 128 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3