РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. ХАСКОВО, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500253 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ - Щ. Х.Щ. е останал недоволен от
Решение № 23/15.02.2022 год., постановено по гр. дело № 701/2021 год. по
описа на Районен съд - Свиленград, в частта, с която са уважени предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД – гр. София обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за дължимост на следните суми: 70,99
лева – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия
за периода м. 10.2018 год. – м. 04.2020 год. за топлоснабден имот, находящ
се в гр. ***; 8,70 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
15.09.2019 год. – 10.06.2021 год. и 36,14 лева – дължима главница за дялово
разпределение за периода м. 05.2018 год. – м. 04.2020 год., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 21.06.2021 год., до окончателното изплащане на вземанията, за
които е издадена Заповед № 169 от 06.08.2021 год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 594/2021 год. по описа на РС -
Свиленград, поради което го обжалва с оплаквания за неправилност и
необоснованост, с искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с
което въззивният съд отхвърли иска. Въззивникът поддържа, че от събраните
по делото доказателства се установявало, че е извършено незаконосъобразно
отчитане на измервателните уреди в сградата, находяща се на ул. ***, в
1
гр.***. Разглежданото дело било трето по ред, при което дружеството
претендирало заплащане на топлинна енергия без да е отстранил доказаната
вече двукратно монтажна грешка при узаконяване на топломерите,
вследствие на която обект - гараж № 1, се отчитал от топломер с № ***, а не -
от топломер с № ***, който се водил на абонатен № ***. Неправилен бил
извода на съда, че съществуващата в предходен период грешка в отчитането
на двата съседни обекта е била отстранена. Твърди, че дружеството
претендирало заплащане на сумата от 70,99 лева, представляваща
незаплатена реално потребена топлинна енергия, като в исковата молба не
било уточнено, че този иск се основава на база незаплатена сградна
инсталация. По делото се установило, че липсва реално потребена топлинна
енергия, поради което така предявеният иск се явявал напълно неоснователен
и съдът неправилно го уважил. Изразява несъгласие с приетото от съда за
установено, че дължи посочената сума в размер на 36,14 лева - главница за
дялово разпределение за периода м. 05.2018 - 04.2020 год., както и сумата за
сградна инсталация, доколкото същите били формирани на база потребление,
касаещо топломер с № ***, който отчитал потреблението на топлоенергия на
друг обект в сградата, а не - на процесния гараж. Претендира разноски по
делото.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД – гр.София – оспорва въззивната жалба.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ - "БРУНАТА" /с
предишно наименование „Бруната България“/ ООД – гр.София не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства - по отделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове,
предявени в условията на обективно, кумулативно съединение с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, от „Топлофикация София“ ЕАД – гр. София против Щ. Х.Щ., за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът - Щ.
Х.Щ. дължи на ищеца - „Топлофикация София“ ЕАД – гр.София сумите,
както следва: 70,99 лева – главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода м. 10.2018 год. – м. 04.2020 год., 8,70 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода 15.09.2019 год. –
10.06.2021 год., 39,91 лева – дължима сума за дялово разпределение за
периода м. 05.2018 год. – м. 04.2020 год., 7,58 лева – обезщетение за забава
върху сумата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 год. – 10.06.2021
год., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.06.2021 год., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 594 / 2021 год. по описа на РС -
Свиленград. Исковата претенция е обоснована с твърдения за съществуващо
между страните валидно облигационно правоотношение по договор за
2
продажба на топлинна енергия при Общи условия, като в изпълнение на
задълженията си за процесния период, ищецът доставил топлинна енергия до
собствен на ответника топлоснабден обект, находящ се в гр.***, като от
страна на абоната-въззивник не бил осъществен дължимия насрещен резултат
за заплащане на доставената и ползвана топлоенергия.
За претендираните суми е подадено заявление по чл.
410 от ГПК и е издадена Заповед № 169 от 06.08.2021 год. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 594/2021 г. по описа на РС-
Свиленград, срещу която длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 от
ГПК. В тази връзка на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за
установяване съществуването на вземането, удостоверено в заповедта за
изпълнение, от което се извежда правния интерес от предявяване на исковете
в законоустановения едномесечен срок.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил
писмен отговор, с който исковете се оспорват по основание и размер.
В първоинстанционното производство са събрани
писмени доказателства, както и експертни заключения по съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи, от които се установява следното:
На основание нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, нот. дело № *** от *** год.,
ответникът Щ.Х.Щ. е придобил собствеността върху недвижим имот,
представляващ гараж № 1, разположен на партерния етаж на сграда № ***,
находяща се на ул. ***, гр. ***. Сградата – етажна собственост, в която се
намира собственият на ответника обект, е присъединена към топлопреносната
мрежа. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и битово горещо
водоснабдяване между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на „Бруната България“
ООД – гр.София /с актуално наименование „Бруната“/, съгласно договор от
13.10.2000 г. С писмено заявление до третото лице помагач „Бруната“ ООД,
ответникът е декларирал, че от м. 12.2014 г. ще преустанови потреблението
на топлинна енергия. Към доказателствената съвкупност са приобщени
справки, съгласно които „Бруната“ ООД – гр.София е начислило сумата от
общо 70,99 лева, представляваща стойност за използвана топлинна енергия,
от която 36,36 лева - за сградна инсталация за периода м. 05.2018 год. – м.
04.2019 год. и 34,63 лева - за сградна инсталация за периода м. 05.2019 год. –
м. 04.2020 год.
Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства са изготвени заключенията по допуснатите съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи. За целите на експертното заключение по
техническата експертиза е извършен и оглед на място в процесния имот –
гараж № 1, разположен на партерния етаж на сграда № ***, находяща се на
ул.***, гр.***, от което се установява, че сградата е била с непрекъснато
топлоподаване за периода м. 10.2018 год. – м. 04.2020 год., като ежемесечно
са били извършвани отчети на общия топломер. Съгласно експертното
3
заключение, дяловото разпределение, извършено от „Бруната“ ООД –
гр.София за етажната собственост и процесния имот е било в съответствие с
методиката, нормативната уредба, проверените документи и данните от
уредите за сградата и имота. Общата сума за топлинна енергия, прогнозно
изчислена от ищеца, за абоната през процесния период била на стойност 52,71
лева, дължима за сградна инсталация. Извършените измервания в абонатната
станция, прогнозните изчисления, дяловото разпределение и
остойностяването на потребената топлинна енергия за ответника с аб. № ***
са били в съответствие с изискванията на действащата Наредба за
топлоснабдяването и цени на топлинна енергия за процесния период. Уредът,
който отчитал потреблението на топлоенергия на гараж № 1 на ул. ***, видно
от заключението, е индивидуален топломер № ****.
От констатациите на вещото лице по съдебно -
счетоводната експертиза се установява дължимостта на следните суми: 36,36
лева за периода м. 10.2018 год. – м. 04.2019 год. и 34,63 лева за периода м.
05.2019 год. – м. 04.2020 год., представляващи стойност за използвана
топлинна енергия; 8,70 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 15.09.2019 год. – 10.06.2021 год., както и сумата от 7,58
лева, дължима лихва за забава, начислена върху сумата за дялово
разпределение в размер на 39,91 лева за периода от 01.07.2018 год. до
10.06.2021 год.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът приема предявените искове за основателни и частично
доказани по размер, до какъвто извод е достигнал и контролирания съд в
обжалваното решение. Въззивният съд споделя подробно установената
фактическа обстановка от контролираната инстанция и направените въз
основа на нея правни изводи. При разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд са събрани всички поискани от страните, относими
и допустими доказателства, въз основа на които съдът е формирал извод за
основателност на исковете, поради което въззивният съд препраща към
мотивите на обжалваното решение на основание чл. 272 ГПК. С оглед
оплакванията във въззивнита жалба и на основание чл. 236, ал. 2 ГПК, съдът
излага и следните допълнителни съображения, в подкрепа правилността на
обжалваното решение.
Ответникът е собственик на гараж № 1, разположен на
партерния етаж на сграда – блок № ***, находяща се на ул. ***, гр. ***,
съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том
***, рег. № ***, нот. дело № *** год., за който при ищовото дружеството се
води партида с абонатен № ***. Сградата в гр. *** е топлоснабдена,
удостоверено от приетите и неоспорени по делото доказателства - протокол
от ОС на ЕС от 20.09.2000 год., договор от 13.10.2000 год. между етажната
собственост /ЕС/ и ‘‘Бруната България‘‘ ООД, като в списъка на етажните
собственици, инкорпориран в протокола на ОС на ЕС, като етажен
собственик за гараж с горепосочения абонатен номер, е вписана и Ц.П.С. -
праводател на ответника – обстоятелство, обосноваващо извода за това, че
4
въззивникът с процесуалното качество на ответник по иска при разглеждане
на делото пред първоинстанционния съд, се явява потребител на топлинна
енергия за битови нужди, съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката,
като качеството му на потребител не се изгубва при прекратяване на
топлоподаването в имота му, доколкото и след това същият остава
потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Така учредената
договорна връзка е продължила да съществува и през исковия период, поради
липсата на доказателства, установяващи противното. Ответникът, като
етажен собственик дължи цената на топлинна енергия за отопление на
общите части, в това число и за сградната инсталация, която представлява
обща част на ЕС. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 год. на ВКС по т.д. № 2 / 2016 год.,
ОСГК, съгласно които в сградите – етажна собственост, присъединени към
топлопреносната мрежа за битови нужди, етажните собственици са задължени
да плащат цената на реално потребената топлинна енергия, включително и за
общите части на сградата. В решението се посочва още, че отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата,
доколкото топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. От
заключението, представено по допуснатата съдебно техническа експертиза се
установява, че за исковия период топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, е изчислена съгласно приложимата методика на Наредбата за
топлоснабдяването, при измерване на количеството й в абонатната станция с
годни средства за измерване. Въпреки, че в процесния гараж, собственост на
въззивника няма отоплителни тела, за същия е налице задължение да заплаща
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация съгласно чл. 145, ал. 3
Закона за енергетиката /ЗЕ/, независимо дали ползва такава за самия
притежаван от него гараж, в който смисъл е и чл. 153, ал. 6 от ЗЕ. По делото е
установено, че сградата в гр. ***, в която се намира и имота на ответника, е
топлоснабдена, като няма данни топлоснабдяването да е било преустановено
по решение на Общото събрание на ЕС, съгласно чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Ето
защо, без оглед на това дали реално е ползвал или не топлинна енергия, то по
силата на чл. 38, ал. 1 от ЗС, съгласно която обща за всички етажни
собственици в сградата са стълбищата, коридорите и топлопреносната
инсталация, наред с другите общи части на сградата, въззивникът като етажен
собственик на самостоятелен обект в сградата, се явява задължен да заплаща
и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. В тази връзка не е необходимо уточняване на
начина на ползване на топлинна енергия от гледна точка на това дали се касае
за топлинната енергия за отопление на имот, за такава, отдадена от сградната
инсталация, или за отопление на общите части.
Като неоснователно съдът намира възражението за
недължимост на претендираните суми, обосновано с твърдения за допусната
5
монтажна грешка при узаконяване на топломерите. От екпертното
заключение, представено по делото, категорично се установява, че
остойностеното от ищеца количеството енергия за сградна инсталация
безспорно се отнася до обекта на ответника. От устния доклад на вещото лице
Калпачка се установява, че от преди четири години няма промяна в
показанията на топломера, монтиран в гаража на ответника, от страна на
който не била ползвана топлинна енергия за отопление на имота и такава за
битово горещо водоснабдяване. С оглед на това съдът приема за ирелевантно
твърдението на последния, че монтираният в имота му топломер отчитал
стойностите на топлинна енергия, ползвана от съседен имот, предвид това, че
от страна на ищеца не се претендира заплащане на стойност на реално
потребена енергия за отопление на имота, а само стойност на енергия,
отдадена от сградна инсталация и стойност на услуга „дялово
разпределение“, като съотношение от пълния отопляем обем на гаража в
кубични метра и този на етажната собственост.
Достигайки до същите фактически и правни изводи за
основателност на исковете и уважавайки същите в размери, установени в
заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза и съгласно
чл.162 от ГПК, първоинстанционния съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което по изложените по-горе съображения следва
да бъде потвърдено и към мотивите на което съдът препраща на основание
чл.272 от ГПК.
С оглед изхода на спора, обусловен от неоснователност
на въззивната жалба, въззивникът следва да заплати на въззиваемото
дружество направените пред настоящата инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23 от 15.02.2022 год.,
постановено по гр.д. № 701 / 2021 год. по описа на Районен съд -Свиленград.
ОСЪЖДА Щ. Х.Щ., с ЕГН ********** от гр.***, с
адрес за призоваване – гр.София, *** – адвокат А.М. да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, сумата в размер на 100 /сто/
лева – възнаграждение за юрисконсулт за осъществено процесуално
представителство пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7