РЕШЕНИЕ
№…
15.12. 2017 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №231 по описа за 2016 год.
ИСК
с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ с цена на иска 787 500 лева.
ИСК с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ с цена на иска 19 236,40
лева.
Пред Плевенския оикръжен съд е постъпила искова молба от „***“ АД /н/ срещу „***“ ЕАД, С.Д.Е. и М.И.Н. по предявен иск с правно основание на иск чл.694, ал.1 от ТЗ с цена на иска 787 500 лева и иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ с цена на иска 19 236, 40 лева.
Ищецът твърди, че ответникът „***“ ЕАД – Плевен е в производство по несъстоятелност и, че претендираната сума в размер на 19 236,40 лева е приета от синдика като неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.05.2009 - 14.07.2010 година, ведно със законната лихва върху главницата от 01.02.2011 година до окончателното изплащане. Твърди се, че в производството по несъстоятелност е прието и вземане в размер на 787 500 лева неустойка по Договор за услуги от 06.03.2009 година. Ищецът твърди, че вземанията за неустойка не съществуват и не са уговорени от страните. По отношение на вземанията, приети като неизплатени трудови възнаграждения се твърди, че същите като основания нямат трудово правоотношение, а е Договор за възлагане на управление. Претендират се и двете суми като недължими и съответно се твърди, че неправилно са приети от синдика в производството по несъстоятелност и следва да бъдат признати.
Ответникът „***“ ЕАД е изразил становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани.
Ответникът синдикът М.Н. е изразил становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С Решение № 68 / 02.06.2016 г. по т.д.№ 138/ 2015 г. по описа на Плевенския окръжен съд ответникът „***“ЕАД е обявен в неплатежоспособност и свръхзадълженостг с начална дата 30.04.2015 г., открито е производство по несъстоятелност, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, назначен е за временен синдик М. И.Н. и е свикано първо събрание на кредиторите.С решение № 212/ 30.09.2016 г. по в.т.д.№ 180/ 2016 г. по описа на ВТАС решението на Плевенския окръжен съд е изменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността, като е определена начална дата 26.05.2014 г.
След предявяване на вземанията на кредиторите на „***“ЕАД синдикът е изготвил списък на приетите вземания в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ, обявен на 19.09.2016 г.
Ищецът е подал възражение по реда на чл.690, ал.1 от ТЗ срещу приетите предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ вземания на ответницата за неустойка по договор за услуги и вземания от трудови правоотношения.
С определение № 1030/ 14.12.2016 г. по т.д.№ 138/ 2015 г. по описа на Плевенския окръжен съд са одобрени списъците на синдика с приетите вземания на кредиторите по чл.688, ал.1 от ТЗ, като е оставено без уважение възражението на ищеца срещу приетите вземания на ответницата С.Е. за приетите вземания в размер на 787 500 лева и в размер на 19 236, 40 лева.Определението е обявено в търговския регистър на 14.12.2016 г.Исковете по чл.694, ал.1 от ТЗ са предявени на 22.12.2016 г., т.е. в преклузивния срок по чл.694, ал.6 от ТЗ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
1.По иска с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ с цена на иска 787 500 лева.
С молбата за предявяване на вземането си ответницата С.Е. се позовава на Договор за услуги, сключен с несъстоятелния длъжник, по силата на който е предвидена неустойка при предсрочно прекратяване на договора, като твърди, че договорът е прекратен преди изтичане на срока и съответно „***“ЕАД дължи неустойка в размер на 787 500 лева.
По делото е представен Договор за услуги от 06.03.2009 г., по силата на който несъстоятелният длъжник е възложил на ответницата да бъде негов представител и да извършва от негово име всички дейности във връзка с отдаването под наем и управлението на „***“.Възложителят „***“ЕАД се е задължил да заплаща ежемесечно на ответницата такса в размер на 3000 лева от датата на подписване на договора до откриване на Търговския център и ежегодно да заплаща такса за управление в размер на 12500 лева на месец.Уговореният срок на действие на договора е 10 години от датата на подписването му съгласно чл.3.Страните са уговорили неустойка при предсрочно прекратяване на договора виновната страна да дължи на другата страна неустойка в размер на 150 000 лева за всяка година от оставащите 10 години, платима в седмодневен срок от прекратяването.
По делото е представено уведомление от несъстоятелния длъжник до ответницата от 01.11. 2013 г. за прекратяване на договора считано от датата на получаване на уведомлението.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че размерът на неустойката за периода от 01.11.2013 г. до 06.03.2019 г. е 800 000 лева.
Ищецът твърди, че договорът няма достоверна дата, че е антидатиран и подписан само за целите на производството по несъстоятелност между свързани лица, като достоверната дата е 08. 09. 2016 г. – датата на която е постъпила в съда молбата за предявяване на вземането.
Съдът счита, че твърденията на ищеца са недоказани, тъй като от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод за антидатиране на договора за услуги и съответно, че достоверната дата е датата на молбата за предявяване на вземанията.По делото ищецът не е представил каквито и да е доказателства, които да доказват твърденията му, поради което съдът счита, че договорът за услуги е с достоверна дата и не е подписван с цел производството по несъстоятелност на ответното дружество.
В исковата молба се твърди, че договорът за услуги е нищожен поради липса на основание, невъзможен предмет, липса на съгласие относно съществените елементи на договора, както и поради привидност.Твърди се, че в договора липсва индивидуализация на посочения бизнес център, не се сочи в кое населено място се намира и липсва административен адрес.Твърди се, че търговският център към датата на подписване на договора за услуги не съществува дори на фаза проект, поради което е невъзможно изпълнението на услугите, предмет на договора и същият няма основание.Твърди се, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет и липса на основание, тъй като уговорените услуги са предмет на договора за възлагане на управление от 28.04. 2009 г. сключен между ответниците и услугите по договора за услуги са част от обема задължения по договора за възлагане на управление.
Съдът счита, че изложените твърдения за нищожност на договора за услуги са неоснователни.Предмет на договора е не самият бизнес център а правата и задълженията на ответницата С.Е. във връзка с управление на този бизнес център, когато бъде построен.От самия договор става ясно, че към датата на подписването ме бизнесцентърът не е построен, като страните са предвидили заплащане на ежемесечна така в размер на 3000 лева до датата на откриване на търговския център.Това че в договора не е определен бизнесцентърът не представлява съществен порок на договора, тъй като това не е договор за строителство или предварителен договор, а договор за поръчка и е свързан с конкретни функции на ответницата Е. във връзка с бъдещото управление на бизнесцентъра.
Обстоятелството, че липсват данни за изграждане на бизнесцентъра не означава, че договорът за услуги не е с достоверна дата, тъй като вероятно поради неизграждане на този център е прекратен и договорът за услуги през 2013 г. между страните.
Съдът счита, че не е налице нищожност на договора за услуги поради невъзможен предмет и липса на основание, тъй като за да е налице невъзможен предмет следва да са налице възлагане на такива функции, които не би било възможно да бъдат осъществени поради естеството им или поради забрана от закона.В случая не са налице такива функции за ответницата Е. като предмет на договора , за да се приеме, че е налице невъзможен предмет.Липсата на изграден бизнес център не означава невъзможен предмет, тъй като функциите, които са уговорени от страните са свързани с бизнесцентъра и когато такъв не се изгражда, договорът е прекратен.Съдът приема , че не е налице липса на съгласие по съществените елементи на договора поради липса на индивидуализиране на бизнесцентъра, тъй като страните подробно са определили параметрите на функциите на Е. като оператор по договора, за което не е необходимо индивидуализиране на обекта, в който ще се осъществяват тези функции.Не следва да се възприеме тезата на ищеца и относно припокриване на задълженията на Е. като оператор по договора за услуги и като изпълнителен директор на ответното дружество по договор за възлагане на управление, тъй като такъв договор по делото не е представен от страните и не става ясно какво припокриване на задължения е налице по двата договора.От друга страна, дори и да е налице такова дублиране на функции, то основанията им са различни и се отнасят до различен обем работа.
Ищецът твърди, че вземането за неустойка е нищожно поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.Твърди се, че е уговорена неустойка в размер по- голям от размера на главницата и несъответстващ на евентуалните вреди от прекратяване на договора.Цитирано е ТР №1/ 2009 от 15.06.2010 г по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.3.
Съгласно цитираното тълкувателно решение условията и предпоставките за нищожност за клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.Върховният съд е посочил примерни критерии, които следа да бъдат съобразени като естеството на парични или непарични задължения и размерът им , обезпечен с неустойката; има ли и наложени други обезпечения за същото изпълнение; видът на уговорената неустойка ( компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението – съществено или незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, други критерии въз основа на конкретните обстоятелства и факти за всеки отделен случай.Посочено е, че прекомерността на неустойката не я прави а приори нищожна поради накърняване на добрите нрави, а само ако целта на уговарянето й излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Видно от т.6.2. от договора за услуги страните са уговорили неустойка в размер на 150 000 лева всяка година от остатъка от уговорения от страните срок на действие на договора.Вещото лице е изчислило, че неустойката за 64 месеца ( или 5 години и 4 месеца считано от 01.11. 2013 г. до 06.03. 2019 г.) е в размер на 800 000 лева.
Ако се приеме, че вредите се изчисляват въз основа на възнаграждението, което би получила ответницата Е. за оставащия до 06.03.2019 г. срок, то сумата е в размер на 992 000 лева( сбор от 192 000 лева платими суми от 3000 лева месечно за 64 месеца и сумата от 800 000 лева платими суми от 12500 лева месечно за 64 месеца).
При така направената съпоставка между уговорената от страните неустойка и действителният размер на вредите, което са настъпили за ответницата Е. при предсрочното прекратяване на договора за услуги не по нейна вина се установява, че в действителност уговорената неустойка не компенсира изцяло всички загуби, които ответницата е понесла от предсрочното прекратяване на договора, като на практика почти се покрива само загубата от заплащане на ежемесечно такса управление в размер на 12500 лева.Що се отнася до уговорената за заплащане такса в размер на 3000 лева ежемесечно, общо в размер на 192 000 лева за 64 месеца до изтичане на 10- годишния срок, то тази сума не се покрива от уговорената от страните неустойка.Следователно неустойката е постигнала в един ограничен размер компенсационните си функции от загубите за Енчмева от предсрочното прекратяване на договора за услуги, поради което не е прекомерна и не е в противоречие с добрите нрави, както се твърди от ищеца.
По изложените съображения съдът счита, че сумата от 787 500 лева е дължима от ответното дружество, основателно е прието вземането в производството по несъстоятелност от синдика на ответното дружество, поради което искът по чл.694, ал.1 от ТЗ се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
2.По иска с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ с цена на иска 19 236, 40 лева със законната лихва
върху главницата от 01.02.2011 г. до окончателното й изплащане.
Ответницата С.Е. е предявила вземането си в производството по несъстоятелност на ответното дружество, като е представила изпълнителен лист от 06.03.2013 г. , издаден по гр.д.№ 10089/ 2012 г. по описа на СГС, с който ответното дружество е осъдено да заплати на С.Е. сумата от 19 236, 40 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за възлагане на управление от 28.04.2009 г. за периода от 01.05.2009 г. до 14.07. 2010 г. заедно със законната лихва върху тази сума считано от 01.02.2011 г. до окончателното й изплащане.
В молбата за предявяване на вземането ответницата е посочила, че сумата е възнаграждение от трудово правоотношение.Видно от списъка на приетите от синдика вземания по чл.687 вр. чл.688, ал.1 от ТЗ вземането на ответницата като кредитор в производството по несъстоятелност е квалифицирано от синдика като вземане от трудово правоотношение с поредност по чл.722, ал.1, т.4 от ТЗ- вземания от трудови правоотношения.
Съдът счита, че вземането на С.Е. не произтича от трудово правоотношение, тъй като основанието на вземането е договор за възлагане на управление с ответното дружество.Договорът за възлагане на управление не е трудов договор, с него не се регламентират трудови правоотношения, поради което и вземането по този договор не представлява трудово възнаграждение.В този смисъл е Решение № 646 от 28.04.2010 на ВКС по т.д.№ 431/ 2009 г., І т.о., ТК съгласно което договорите за управление съдържат елементите на договор за поръчка и по принцип са възмездни, но няма пречка договорът да е и безвъзмезден.Съгласно Решение № 179 от 04.06.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 665/ 2011 г., ІV г.о., ГК договорът за възлагане на управление на предприятието е граждански договор със страни собственикът на предприятието и лицето, което ще управлява дружеството.
С оглед изразените доводи и цитираната съдебна практика относно правната характеристика на договора за възлагане на управление като граждански договор, съдът счита, че не е налице съществуване на вземане на С.Е. към ответното дружество въз основа на трудово правоотношение, неправилно това вземане е включено в списъка по чл.687 вр. чл.688, ал.1 от ТЗ , като би следвало да е в списъка по чл.688, ал.1 от ТЗ с поредност на вземането по чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ.Следователно е налице вземане на С.Е. от договор за възлагане на управление, но не е налице вземане на същата ответница от неизплатени трудови възнаграждения въз основа на договора за възлагане на управление.
Пред вид изложеното съдът счита, че предявеният иск за несъществуване на прието вземане от трудово правоотношение на ответницата С.Е. е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.694, ал.7 от ТЗ ищецът следва да заплати държавна такса по сметка на Плевенския окръжен съд в размер на 192, 36 лева върху отхвърлената част от иска.
Ответниците следва солидарно да заплатят на ищеца направените по делото разноски , представляващи юрисконсултско възнаграждение върху уважената част от иска в размер на 1107, 09 лева.
По делото ответниците не са представили списъци по чл.80 от ГПК и не са направили искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнесе по присъждане на деловодни разноски.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на „***“ЕАД
с ЕИК***, гр.***, ул.“****“№*, ет.1, ап.1, представлявано от „***“ ЕООД с ЕИК***,
представлявано от Радостин И.И., С.Д.Е. с ЕГН**********,*** и синдика на „***“ЕАД
по т.д.№ 138/ 2015 г. по описа на Плевенския окръжен съд М. И.Н. с адрес ***
НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕ на С.Д.Е. с ЕГН********** в размер на 19236, 40
лева , представляващо прието вземане на основание чл.687 вр. чл.688, ал.1
от ТЗ от неизплатени трудови възнаграждения по изпълнителен лист , издаден по
гр.д.№4033/ 2011 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.02.2011 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
предявения на основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ ИСК от *** АД( в несъстоятелност) с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.***,
ул.“***“№10, представлявано от А.Н.Д и К.Х.М.,
двамата осъществяващи правомощията на постоянен синдик съгласно Решение № 196/ 13.11.2015 г. на УС на Фонда за
гарантиране на влоговете, чрез пълномощник адвокат Б.Б. със СЪДЕБЕН АДРЕС ***
срещу„***“ЕАД с ЕИК***, гр.Плевен, ул.“****“№*, ет.1, ап.1, представлявано от „***“
ЕООД с ЕИК****, представлявано от Радостин И.И., С.Д.Е. с ЕГН**********,*** и синдика на „***“ЕАД по т.д.№ 138/ 2015 г.
по описа на Плевенския окръжен съд М. И.Н. с адрес *** ИСК за установяване несъществуване на прието вземане
на С.Д.Е. с ЕГН********** в производството по несъстоятелност на „***“ЕАД с ЕИК*** по т.д.№ 138/ 2015 г. по описа на Плевенския
районен съд в размер на 787 500лева, представляващо неустойка по чл.6.2 от Договор за услуги от 06.03.2009 г.
ОСЪЖДА на основание чл.694,
ал.7 от ТЗ *** АД( в несъстоятелност) с
ЕИК*** да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер
на 192, 36 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.
чл.621 от ТЗ вр. чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/ 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения„***“ЕАД
и С.Д.Е. да заплатят солидарно на ***
АД( в несъстоятелност) с ЕИК***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1107, 09 лева.
РЕШЕНИЕТО след влизането му в
сила има установително действие на основание чл.694, ал.9 от ТЗ в отношенията на „***“ЕАД, синдика и всички
кредитори в производството по несъстоятелност по т.д.№ 138/ 2015 г. по описа на
Плевенския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: