№ 572 / 8.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
08.10.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в съдебно заседание при закрити врата от 19.09.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора..........................................................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1407 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс.
Ищцата С.С. xxx, чрез процесуалния си представител адвокат П.П.,xxx, с изрично пълномощно, съгласно разпоредбата на чл.34 ал.2 от ГПК, изх.№ 1325 от 08.05.2019 година на Генерално консулство на Р. Б. в град М. Г., твърди, че с ответника по иска – К.И.С., сключили граждански брак на 26.12.1999 година.
От брака си имат две деца, едното от които е навършило пълнолетие – И. К. И., ЕГН xxxxxxxxxx и С. К. И., ЕГН xxxxxxxxxx, която се отглежда и възпитава от баща си К.И., с подкрепата на неговата майка.
От момента на фактическата им раздяла, преди около четири години, не си комуникират, не живеят заедно. Счита, че бракът им с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и изчерпан от съдържание, както и че разстройството е сериозно и непоправимо.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да допусне развод и се прекрати брака им, без да се установява вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на съпрузите.
Родителските права за детето С. К. И. да се предоставят за упражняване от бащата К.И.С., като детето да остане да живее на адреса на бащата.
Да се определи месечна издръжка в размер на 140.00 лв. на детето С. К. И., чрез К.И.С., като законен представител, считано от завеждане на делото, както и да се определят лични контакти с детето С. К. И. с нея всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя.
Моли след развода фамилното и име да бъде запазено, каквото е след сключения граждански брак.
Не претендира издръжка от съпруга си.
Сочи, че нямат придобито жилище по време на брака и не претендира ползване на семейно такова.
Ответникът К.И.С.,xxx в срока, предвиден за отговор по реда на чл.131 ал.1 ГПК, взема становище по иска.
В него сочи, че исковата молба, подадена от ищцата за прекратяване на брака им е допустима и основателна – в смисъл, че бракът наистина е разстроен и следва да се прекрати.
Признава факта, че със съпругата си са във фактическа раздяла от около четири години и не живеят заедно.
Признава, че от брака имат родени две деца, едното навършило пълнолетие – И. К. и С. К., която се отглежда от него с подкрепата на родителите му.
Моли съда да постанови решението си, като се прекрати брака им, без да се установява вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство. Родителските права да се предоставят на него по отношение н ненавършилата пълнолетие С., която да живее съвместно с него в с.Ерден, обл.Монтана, в жилището на родителите му. Майката за заплаща по 140.00 лв. месечна издръжка за нея, считано от завеждане на делото до промяна на обстоятелствата, не възразява и срещу режима на лични контакти между майката и детето, както и че ищцата да запази фамилното си име, което е приела при сключването на брака.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 26.12.1999 година в град Монтана, признат единствено за официален такъв в Р. Б., за което е издадено Удостоверение за сключен граждански брак, въз основа на Акт за граждански брак № 262 от 26.12.1999 г. При сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си С.. От брака имат родено навършило пълнолетие дете – син – И. К. И., роден на xxx година и дъщеря С. К. И., ненавършила пълнолетие, родена на xxx година .
Предявен е иск от съпругата С.С.С. за допускане развод и прекратяване на брака, с доводи за настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство, като не претендира да се установява вина на някой от съпрузите за това.
Майката не претендира упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете. Бащата приема да упражнява родителските права по отношение на С..
Няма спор и относно обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от около четири години.
Разпоредбата на чл. 49 ал. 1 от СК по своя социален смисъл предпоставя възникването на субективното преобразуващо право да се иска прекратяване на гражданския брак с развод, с наличността на такова порочно и съвършено неприемливо обективно негово състояние, което е довело до пълното му формализиране и невъзможност по какъвто и да било начин да се нормализират вече съпружеските отношения, за да се реализират всички семейни, нравствени ценности и цели, очертани в нормите на чл.14, чл. 15, чл. 17 от СК, а именно: уважение, доверие, разбирателство, взаимопомощ, обща загриженост за материалното благополучие на семейството, взаимност, съвместен живот и др. Разбира се практически много рядко в живота всички тези отношения, лични подходи, състояния, поведение и адекватна реакция съществуват едновременно и в някаква идеална и идилична хармония в едно семейство - винаги се срещат несъвместими елементи в характерите, интересите, възгледите, преценките и разбиранията на двамата съпрузи - въпросът опира до преодоляване на противоречията с търпение, компромис, великодушие и не проявен егоизъм, да се подтисне желанието за надмощие, налагане и доминиране в брачната връзка, но също така е вярно, че дори някой от тези ценности упорито и продължително да отсъства, това може да доведе до окончателен срив и безперспективност на брака, невъзможност от неговото по-нататъшно съхраняване и съществуване. В конкретния случай е ясно, че е налице пълна липса на дължимото от закона и морала горепосочено жизнено съдържание на брачната връзка между страните, тъй като в тяхното съзнание вече битува непреодолимо от субективно – волево гледище виждане - усещане за разделност, т.е. всеки живее вече сам за себе си, изразено в пълна липса духовно, емоционално, физическо и интимно общуване, още повече, в различни държави. Това несоциално, непълноценно и неприемливо състояние на брака между съпрузите показва същия като дълбоко и непоправимо разстроен, обезсмисля по-нататъшното му съществуване в правния свят, поради житейската му безпредметност и налага прекратяването му с развод като един единствено възможен и краен коректив - израз на идеята за привеждане на правното положение в съответствие с фактическото. То е каузална и закономерна последица на продължителната социална, практическа раздяла, обективно противостояща на моралната и правна повеля за съвместен живот, разрушила безвъзвратно устоите на брака и довела по естествен психологически път до душевно отчуждение между съпрузите и липса на съзнание за общност. Никой от тях не желае да промени това положение на разделност.
В тази връзка, искът с правно основание чл. 49, ал.1 от СК за развод, поради настъпило разстройство на брака, е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения, обич, грижовна мисъл и зачитане между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, отчужденост, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, продължителната фактическа раздяла, отчуждението и незаинтересоваността е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства. От разпитаните свидетели, в лицето на двамата братя на ищцата, се установява, че съпрузите действително са разделени от около четири години. Сестра им е заминала за Г., където се е установила да живее и работи. Макар да търси децата, да изпраща пари и да се интересува от тях, са прекъснати всякакви връзки със съпруга и.
Установената между страните по делото фактическа раздяла и отчужденост, които, макар и да са живели съвместно, са безразлични един към друг, не поддържат никакви физически и духовни отношения като съпрузи, които обстоятелства и факта, че всеки един от тях води живот отделно и независимо от другия, мотивира съда да приеме, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните, което е основание за допускане на развод. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство между съпрузите. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от Семейния кодекс, която е в основата на брачната връзка и липсата на които означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. Доколкото всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо от другия, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях. Докладчикът достига до извод, че между страните не съществуват нормални съпружески отношения и че бракът им се е превърнал в една формалност. Установената фактическата раздяла е достатъчно основание да се приеме, че този брак не може да бъде заздравен. Не е налична основната предпоставка на брака и неговото запазване – съвместното живеене на съпрузите. Страните пребивават в различни държави. Мотивиран от изложеното до тук съдът намира, че брачните отношения между страните са изпразнени от съдържанието, което влагат в тях законът /чл. 2, 14, 15, 17 и др. от СК/ и моралът. Установеното разстройство в брачната връзка на страните е непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните отношения помежду им, поради бракът им се явява дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод.
Тъй като ищцата не е поискала съдът да се произнася по въпроса кой от двамата съпрузи е виновен за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, а ответникът с отговора си също не е пожелал това, то съдът не следва и произнасяне в тази насока.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
В случая, при условие, че между родителите, които не живеят заедно е постигнато съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с родителя и издръжката им, следва съдът да приеме, че в най-добър интерес за С. е да остане с баща си.
Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на децата от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, и на децата. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на детето, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак.
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, режима на лични контакти с другия родител е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето, което е най-важното, съществено и определящо при разрешаването на такъв спор.
Досежно това, кому да бъдат предоставени упражняването на родителските права върху роденото от брака дете, съдът съобрази, следното:
Между родителите не съществува спор кой от тях да упражнява родителските права и произтичащите от това фактически последици.
В такъв случай основен критерий за решението при кого от двамата да живее детето и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции - материални грижи, възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, било здравословни, емоционални и др., са единствено и само интересите на самото дете. Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/74 г., което не е загубило силата си понастоящем, и при действието на Семейния кодекс, в сила от 01.10.2009 г. Съобразно постановеното в него, съдът следва да извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор, с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен безспорен авторитет. Самата грижа към детето предпоставя освен отговорност, отдаденост, постоянна, всеобхватна, непрекъсната и цялостна грижа и внимание. Според посочената задължителна съдебна практика при решаване на спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; материалните условия на живот.
В тази връзка следва да се отбележи, че С. е на 17 години и 8 месеца, към настоящия момент е все още непълнолетна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е безспорно, че С., от раждането си е отглеждана в семейна среда, от своите родители, всички живеещи съвместно, обгрижвана, спокойна и задоволена. След раздялата на родителите си е останала при своя баща, живее с него, който е подпомаган от своите родители. При произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, съдът следва да спази правилото на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето и във връзка с основното начало за поставянето на децата под закрилата на държавата и обществото /чл. 14 от Конституцията на Р. Б./, закрилата се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето, както и при кой от родителите децата ще се чувства по-добре. Съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение и не само следва да прецени твърдените на страна или направено доказателствено искане, но е длъжен да прояви активност при събиране на доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, които следва да бъдат подложени на решаваща преценка с оглед интереса на детето в спора между родителите, като служебно прецени и съответното доказателствено средство. Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права по отношение на детето.
Във възрастта, в която се намира С., в която се счита, че вече е осъзната, създадени са навици и умения, внушени са ценности, детето е изградено като личност.
В конкретния случай, съобразено с всички доказателства по делото и по убеждение на съда, интересът на детето налага упражняването на родителските права да бъде възложено на бащата. Съдът, като взе предвид родителските му и морални качества, полагането на непосредствени грижи и умението за възпитание, подпомагането на подготовката за придобиване на навици, умения, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на детето, необходимостта от постоянна грижа, внимание и обич и контрол, както и фактът, че то живее и понастоящем с него, привързаността им, намира, че в най-голям интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. Решаващ и единствен критерий за съда в случая е обективният интерес на С., поради което и намира, че в конкретния случай, на настоящия етап в създадените отношения, бащата е по-пригоден, като той следва да поеме грижата за отглеждането и възпитанието и.
Следва освен да се определи местоживеенето на детето, то и режима на лични контакти с майката и издръжката на С..
Същественото е, че личните отношения между родители и деца следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за поддържането им, без те да стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Същевременно решението на съда не следва да изброява всички форми на лични отношения, а да предостави до известна степен свобода на преценка и избор на родителя и детето, като се има предвид и възрастта му. Независимо от това, на кого са предоставени за упражняване родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля, значение и отговорност за формиране и подпомагане развитието на детето и никой от родителите не може да бъде ограничаван за това от съда. Обичайното поведение на всеки родител е да действа в интерес на детето си. Той носи отговорност за своите действия и при липса на доказателства за злоупотреба, по тези въпроси следва да му се предостави свобода на преценка. Поддържането на лични отношения е жизнено необходимо не само за родителя, но и за детето. От една страна, личният контакт дава възможност на родителя да изпълнява своето естествено родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага за него непосредствени грижи, да участва в неговото възпитание, развитие, съзряване. Но този контакт е необходим най-вече за детето, което чувства естествена потребност да общува и с двамата си родители. Чрез личните отношения се избягва отчуждаването между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; осуетява се опасността от създаване в съзнанието на детето на неправилна представа за този родител, запазват се добрите чувства на детето към последния. Личните отношения приближават създадената обстановка до нормалната. Развитието на детето се извършва при условия, наподобяващи обикновените: при грижите, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всичко това е особено съществено за развитието на детето. Затова мерките за лични отношения трябва да обезпечават възможния най-широк контакт между родителя и детето. Приетите по делото факти и обстоятелства обосновават убеждението на съда, че между майката и ненавършилото пълнолетие дете са осъществявани нормални контакти през годините, не е прекъсната връзката между тях, майката проявява отговорност към децата си. Следва да се определи режим на лични отношения, който да създаде възможност за детето, общувайки с майка си да запазят своите чувства на привързаност, обич и доверие. Това ще съдейства за правилното и развитие и личностно формиране, за тяхното спокойствие и самочувствие; да приема не само грижите и подкрепата на бащата, но и на тези на майката.
Предоставянето на родителските права за упражняване по отношение на детето от бащата, обуславя извода и за определяне нейното местоживеене, което съгласно изискването на закона се постановява и в отделен диспозитив.
По отношение на издръжката, дължима от майката:
Според задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а и възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи, са установени с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на децата се вземат предвид при определя размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. За задоволяване нуждите на роденото от брака дете С. от храна, облекло, и други ежедневно необходими разходи, макар и без луксозните такива, са нужни средства, които следва да се поемат от родителите и – страните по делото – съобразно доходите и възможностите им. По делото не са представени доказателства, които да установят какви доходи реализират и двамата родители. Майката реализира трудови доходи в Р. Г.. Съдът, като взе предвид липсата на доходи на родителите и възрастта и потребностите на детето и съобразно законовата разпоредба на чл. 142 от СК, намира, че месечната издръжка, която двамата родители следва да осигурят за С. следва да бъде не по-малко от 260 лева. Съгласно чл. 140, ал.3 от СК тези суми следва да се разпределят между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на бащата. С оглед предоставянето на упражняването на родителските права върху детето на него, то ищцата следва да поеме частта от ежемесечните разноски по отглеждането и, като заплаща по 140 лева месечна издръжка за С., считано от предявяването на иска - 27.05.2019 година. Останалите необходими средства ще се дават от бащата, който ще продължи да полага преки и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на детето.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Относно ползването на семейното жилище, от което са се разделили съпрузите, то такова по смисъла на закона не съществува.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
По отношение фамилното име след прекратяването на брака, което ще носи ищцата, съдът намира, че с допускането на развода и прекратяването на брака между страните отпадат основанията, поради която тя е приела да носи фамилното име на съпруга си. Съдът не е сезиран с иск по чл. 53 СК, тъй като преобразуващото право уредено в закона възниква само в случаите, когато съпругът, който е сменил фамилното име при сключване на брака може да иска възстановяване на предбрачното си име. Понастоящем ищцата е променила фамилното си име при сключването на брака, но не е направила искане за допускане промяна, поради което и съда не следва да допусне такава.
При този изход на делото, се дължи по сметка на Районен съд Монтана държавна такса от 50.00 лв. за допускане развода и прекратяването на брака, 201.60 лв. за определения размер на месечната издръжка, 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите и разноските, платими от ответника.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между С.С.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и К.И.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 26.12.1999 година в град Монтана, за което е издадено Удостоверение, въз основа на Акт за сключен граждански брак в Р. Б., № 262 от 26.12.1999 година на Община Монтана, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася относно вината на съпрузите за това състояние.
ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕ РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на непълнолетното дете, местоживеенето му, издръжката и личните отношения
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права по отношение на С. К. И., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx xxx, на бащата К.И.С., ЕГН xxxxxxxxxx.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на С. К. И., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx година, на адрес: xxx.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични контакти на С.С.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx със С. К. И., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx година, както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, и по 30 дни през лятото, които не съвпадат с разрешен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАЩА на С. К. И., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx година, със съгласието на нейния баща К.И.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, месечна издръжка от 140.00 лв., считано от 27.05.2019 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до окончателното и изплащане, до настъпване на причини и обстоятелства, касаещи нейното прекратяване или изменяване.
СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ, по смисъла на закона съпрузите не притежават.
НЕ ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата, която след прекратяването на брака ще носи брачното си фамилното име С..
СЪПРУЗИТЕ, след прекратяването на брака не си дължат издръжка един на друг.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса от 201.60 лв. за определения размер на месечната издръжка и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА К.И.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса за допускането на развода и прекратяването на брака в размер на 25.00 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
На основание чл.242 ал.1 предложение първо ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД - МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: