№ 20328
гр. С, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110106621 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „БГН И“ ЕООД, чрез адв. Н., срещу „Н Х“
ЕООД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 365
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 9 550,42 лв., представляваща главница за неизплатено задължение по тристранно
споразумение от 13.07.2023 г., сключено между "Н Х" ЕООД, с ЕИК *********, "Н Г"
ЕООД, с ЕИК ********* и БГН И" ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва за
период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането; 114,85 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 28.07.2023 г. до 29.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.09.2023г. по ч.гр.д. № 49085/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
13.07.2023 г. било сключено тристранно споразумение между „Н Х“ ЕООД, „Н Г“ ЕООД и
„БГН И“ ЕООД, по силата на което дружествата са признали задълженията си едни към
други и са установили сключването на договор за цесия, по силата на който „Н Г“ ЕООД е
прехвърлило вземането си от „БГН И“ ЕООД в полза на „Н Х“ ЕООД. Твърди, че след
установяване на насрещните задължения и извършено прихващане, ответното дружество
следвало да заплати в полза на „БГН И“ ЕООД сума в размер на 29 550,42 лв., дължима в
четиринадесетдневен срок от датата на сключване на процесното споразумение. Сочи, че
ответникът е погасил частично дълга си с изплащането на сума в размер на 20 000 лв.,
заплатена на 01.08.2023 г. със забава от пет дни, съобразно уговорения падеж. Твърди, че до
настоящия момент ответното дружество не е заплатило остатъка от дължимото вземане,
както и че в полза на „БГН И“ ЕООД е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 49085/2023 г. по описа на СРС, 167 с-в, за непогасения остатък от дълга в
размер на 9550 лв., както и за сумата от 114,85 лв. – мораторна лихва, начислена върху
стойността на главницата за периода от 28.07.2023 г. до 29.08.2023 г. Сочи, че ответното
1
дружество възразило срещу издадената заповед за изпълнение, поради което моли съда да
признае за установено, че „Н Х“ ЕООД дължи на „БГН И“ ЕООД сума в размер на 9550,42
лв., представляваща непогасения остатък от задължение по тристранното споразумение от
13.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна
лихва в размер на 114,85 лв., начислена върху стойността на главницата за периода от
28.07.2023 г. до 29.08.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Й., е подал отговор на исковата молба.
Оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 365 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че
между него и ответника е сключено споразумение от 13.07.2023 г., при посочените в
исковата молба параметри, по силата на което ответното дружество е поело задължението да
му заплати сума в общ размер на 29 550,42 лв., по отношение на която е налице непогасен
остатък в търсения размер от 9 550,42 лв. и е настъпил падежът на процесното
задължение.
Ответникът следва да докаже наличието на правопогасяващи и/или правоизключващи
дълга обстоятелства.
От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че на
13.07.2023 г. между „Н Х“ ЕООД, „Н Г“ ЕООД и „БГН И“ ЕООД било сключено тристранно
споразумение, съгласно което посочените дружества са признали задълженията си едни към
други и по силата на чл. 7, ал. 2 „Н Х“ ЕООД и „БГН И“ ЕООД извършили прихващане на
насрещните си задължения, за които страните признали, че са ликвидни и изискуеми, в
резултат на което размерът на насрещните задължения бил погасен до размера на по –
малкото. В резултат на извършеното прихващане, съгласно чл. 7, ал. 2 от споразумението,
останал незаплатен остатък от задължението на „Н Х“ ЕООД към „БГН И“ ЕООД в размер
на 29 550,42 лв.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от споразумението, „Н Х“ ЕООД се задължило да заплати на „БГН
И“ ЕООД сумата в размер на 29 550,42 лв. в срок до 14 дни, считано от деня на подписване
на споразумението (13.07.2023 г.) по посочената банкова сметка на „БГН И“ ЕООД.
Представеното по делото споразумение носи подписа на законния представител на
ответника, като в производството не е оспорена автентичността на този документ.
На следващо място, не е спорно между страните по делото, а и от представеното
преводно нареждане за кредитен превод се установява, че на 01.08.2023 г. ответното
дружество заплатило в полза на ищеца сумата в размер на 20 000 лв., с посочено основание
за превода „споразумение тристранно 13 юли 23“.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че по делото е установено при условията на
пълно и главно доказване, че между ищеца и ответника е сключено споразумение от
13.07.2023 г., при посочените в исковата молба параметри, по силата на което ответното
дружество е поело задължението да заплати на „БГН И“ ЕООД сума в общ размер на 29
550,42 лв., по отношение на която е налице непогасен остатък в търсения размер от 9 550,42
лв. и е настъпил падежът на процесното задължение.
Доказателствата за плащане на остатъка в размер на 9 550,42 лв. не са ангажирани от
ответника, който носи тежестта на доказване, поради което, в приложение на
2
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
съдът приема този факт за недоказан.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
365 ЗЗД е изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на предявения иск предполага кумулативната наличност на следните
предпоставки: 1/ съществуването на парично задължение (главен дълг), което 2/ не се
изпълнява от длъжника в уговорения между страните срок.
От доказателствата по делото несъмнено се установява съществуването на парично
задължение на ответника в полза на ищеца, което не е било изпълнено в уговорения между
страните срок до 14 дни считано от 13.07.2023 г. (чл. 7, ал. 3 от споразумението), т.е. до
27.07.2023 г. Ето защо считано от 28.07.2023 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи на
ищеца мораторна лихва в претендирания размер от 114,85 лв. за периода от 28.07.2023 г. до
29.08.2023 г.
С оглед горното, съдът намира иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за изцяло основателен по
основание и размер.
Неоснователно е релевираното от ответника в отговора на исковата молба възражение
за изтекла погасителна давност, тъй като срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.08.2023
г., от която дата установителните искове се считат предявени - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл.
116, б. "б" ЗЗД.
Предвид изложеното исковете са основателни до пълния им предявен размер.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
единствено ищецът, като в съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, с който претендира присъждането на
следните разходи, извършени в хода на процеса: 1994 лв. – разноски в заповедното
производство, от които 194 лв. – държавна такса и 1800 лв. – адвокатско възнаграждение;
238,01 лв. – държавна такса и 2000 лв. - адвокатско възнаграждение за исковото
производство.
Както в отговора на исковата молба, така и в проведеното на 17.10.2024 г. открито
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител, е релевирал възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът приема за основателно, като аргументите за това са
следните.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
3
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.
В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., е
определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по дело, което не се отличава с
фактическа и правна сложност, като е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Като взе предвид вида и обема на осъществената правна защита в заповедното и
исковото производство, липсата на фактическа и правна сложност на спора, както и броя на
проведените в исковото производство открити съдебни заседания – едно заседание,
настоящият съдебен състав приема, че на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. за исковото производство и 500 лв. за заповедното. Т.е.
общият размер на разноските на ищеца възлиза на сумата от 1932,01 лв., от които: 194 лв. -
държавна такса в заповедното производство, 500 лв. – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, 238,01 лв. – държавна такса за исковото производство и 1000 лв.
- адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че „Н Х“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. С, ж.к. Р“, бл. ******** дължи на „БГН
И“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С, р-н „О к“, ул. „К“ №
******, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 365 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните
суми: 9 550,42 лв., представляваща главница за неизплатено задължение по тристранно
споразумение от 13.07.2023 г., сключено между "Н Х" ЕООД, с ЕИК *********, "Н Г"
ЕООД, с ЕИК ********* и БГН И" ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва за
период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането; 114,85 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 28.07.2023 г. до 29.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.09.2023г. по ч.гр.д. № 49085/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „Н Х“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С,
ж.к. Р“, бл. ******** да заплати на „БГН И“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. С, р-н „О к“, ул. „К“ № ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 694 лв. – разноски за заповедното производство, както и сумата в размер на
1238,01 лв. – разноски за исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5