ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260763
гр.
Пловдив, 15.12.2020г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на петнадесети декември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Иван
Анастасов възз.ч.гр.д. № 3032 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от И.Д.К. против заповед за изпълнение на парично задължение № 260082/30.09.2020г., издадена по ч.гр.д.№ 1208/2020г. на Районен съд- гр.Карлово, в частта, с която е разпоредено жалбоподателят да заплати на кредитора „Евро финанс колект“ЕООД направените от същия съдебни разноски в заповедното производство, а именно: сумата от 25 лева- платена държавна такса, и сумата от 325,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за пълномощника на кредитора.
В частната жалба се сочи, че адв.възнаграждение за пълномощника на кредитора
е прекомерно с оглед размера на основното задължение- 28,43 лева, които при
това били платени в срока по чл.412, т.8 от ГПК. Сочи се също така, че на
жалбоподателя не било съобщено за извършената цесия и съответно- че дължи
горепосочената сума на „Евро финанс колект“ЕООД.
От въззиваемата страна „Евро финанс колект“ЕООД е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Спазена е и процедуарта по чл.414а, ал.2 и ал.3 от ГПК, като от жалбоподателя е подадено съответно възражение, с твърдение, че с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, а от кредитора е подадено писмено становище, с което е оспорено посоченото твърдение.
Заявлението, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260082/30.09.2020г., е подадено на 14.07.2020г. до СРС / производството пред СРС е прекратено, като заявлението е изпратено на РС- гр.Карлово и е образувано ч.гр.д.№ 1208/2020г. по описа на този съд/. Заповедта за изпълнение е връчена на И.К. на 26.10.2020г.. Към възражението по чл.414а от ГПК е приложено преводно нареждане от 26.10.2020г. за извършено плащане от същия на сумата от 28,82 лева, включваща претендираните от кредитора главница и мораторни лихви.
Видно от съдържанието на заявлението по чл.410 от ГПК, главницата от общо 22,36 лева и мораторните лихви в размер от 6,07 лева са претендирани по договор за телекомуникационни услуги от 30.01.2015г., сключен от жалбоподателя с „БТК“ЕАД, и за отчетни периоди от 22.06.2017г. до 21.10.2017г.. В т.12 от заявлението се сочи, че по силата на договор за цесия от 26.08.2019г. заявителят е придобил от телекомуникационното дружество всички вземания на последното от И.К..
Заявителят- цесионер няма задължение със заявлението си по чл.410 от ГПК да представи договора за цесия и доказателства за съобщаването й на длъжника. Именно поради това в настоящето производство не може да се направи мотивиран извод, дали твърдяният договор за цесия е породил предвиденото в чл.99, ал.4 от ЗЗД правно действие. Това обаче е без съществено значение, тъй като причина за предявяване на вземанията по договора за телекомуникационни услуги по съдебен ред и за извършване на съответните разноски от заявителя е неплащането на доставените от телекомуникационното дружество услуги в сроковете по договора от 30.01.2015г.. В случай, че жалбоподателят беше платил задълженията си по договора за телекомуникационни услуги, дори и след сключване на договора за цесия, но преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, и в случай, че, както твърди той, не му е съобщено за извършената цесия, плащането би било противопоставимо на новия кредитор. Плащането обаче е извършено след подаване на заявлението и след като вече са били платени адв.възнаграждение и държавна такса за завеждане на заповедното производство, поради което не е налице основание да се приеме, че жалбоподателят не е станал причина за тези разходи.
Съгласно чл.7, ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Съгласно чл.7, ал.1, т.1 от наредбата, при материален интерес до 1000 лева минималното адв.възнаграждение е в размер от 300 лева. То е в този размер и като се определи на база на половината от сумата от 28,82 лева. Платената държавна такса от 25 лева е дължима в този размер независимо от материалния интерес. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде уважена само за разликата между сумата от 325 лева- съдебни разноски за адв.възнаграждение по заповедта за изпълнение, и сумата от 300 лева, като в полза на въззиваемата страна бъдат присъдени 12/13- ти от направените от тях съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 200 лева, а именно сума в размер от 184,60 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение № 260082/30.09.2020г., издадена по ч.гр.д.№ 1208/2020г. на Районен съд- гр.Карлово против И.Д.К. и в полза на „Евро финанс колект“ЕООД, в частта за разноските за разликата между сумата от 325 лева- съдебни разноски за адв.възнаграждение по заповедта за изпълнение, и сумата от 300 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И.Д.К. частна жалба против заповед за изпълнение на парично задължение № 260082/30.09.2020г., издадена по ч.гр.д.№ 1208/2020г. на Районен съд- гр.Карлово, в частта, с която е разпоредено жалбоподателят да заплати на кредитора „Евро финанс колект“ЕООД направените от същия съдебни разноски в заповедното производство, а именно: сумата от 25 лева- платена държавна такса, и сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за пълномощника на кредитора.
ОСЪЖДА И.Д.К. ***, ЕГН: ********** да заплати на „Евро финанс колект“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Мария Луиза“№ 46, ет.4 сумата от 184,60 лева- съдебни разноски по настоящето дело.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: