№ 18102
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110143609 по описа за 2023 година
Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.
М. М. Т. е предявила срещу „Олимп – Ю.В. – София“ ЕООД искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание
„уволнение“, наложено със заповед от 30.05.2023г., за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „главен счетоводител“ и за присъждане на сумата от 5333 лева –
обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 03.06.2023г. – 01.08.2023г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (01.08.2023г.) до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че е получила процесната заповед за уволнение на 03.06.2023г. с куриерска
пратка. Оспорва да е извършила дисциплинарните нарушения, описани в оспорената заповед.
Поддържа, че счетоводителят отразява в счетоводството на дружеството първични счетоводни
документи, предадени му от отговорните за това лица, вкл. от управителя. Посочва, че
счетоводителят притежава специални икономически познания и при съставяне на счетоводните
статии, счетоводните регистри и финансови отчeти се ръководи изцяло от разпоредбите на Закона
за счетоводството, подзаконови нормативни разходи и приложимите счетоводни стандарти
съобразно счетоводната политика и сметкоплана на дружеството. По отношение на твърденията, че
е предоставила на трети лица лаптоп, съдържащ отразени счетоводни записи, възразява, че след
като лаптопът не e собственост на дружеството, ведно със счетоводния софтуер, то ищцата като
служител няма нито основание, нито задължение да задържа чуждата собствeност при предявяване
на претенция от трето лице. Ищцата не носeла отговорност за съхранение на счетоводната
информация на лаптоп, като отговорност за опазване на личните данни на останалите служители
била на работодателя с оглед задължението му за създаване на организация и за спазване на
правилата по Закона за защита на личните данни. Ищцата отрича да е изнасяла каквито и да било
счетоводни записи, софтуери и компютри, на които да е била съхранявана счетоводната
информация на дружеството. Възразява, че не й е била връчвана покана за даване на писмени
обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ. Оспорва твърдението, че подадената от нея годишна данъчна
декларация на дружеството за 2022г. е с невярно съдържание. Ищцата твърди още, че е била подала
писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, като го е предоставила на главния
юрисконсулт, който бил на пряко подчинение на работодателя. Въпреки това обаче трудовият й
договор не бил прекратен на основание подаденото от нея предизвестие. Освен това при издаване
1
на оспорената заповед не била спазена нормата на чл.195, ал.1 КТ относно изискуемото
съдържание на заповедта – липсвало описание на вменените нарушения, не била посочена и датата
на извършване на съответните действия или бездействия. Предвид това, че трудовият договор бил
сключен за неопределено време ищцата следвало да бъде възстановена на предишната работа. За
процесния период ищцата останала без работа, поради което й се следващо обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Позовава се на
изтекъл срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ за оспорване на уволнението по съдебен ред. В тази връзка
възразява, че заповедта за уволнение била връчена на ищцата на 30.05.2023г. при отказ, което било
удостоверено с подписи на свидетели. Впоследствие заповедта била изпратена по пощата и
получена от ищцата на 03.06.2023г. По същество оспорва иска за признаване на уволнението за
незаконно, като поддържа, че при издаване на оспорената заповед са спазени изискванията на
чл.195 КТ. Била проведена и процедурата по чл.193, ал.1 КТ, като от ищцата били изискани
писмени обяснения, но същата отказала да ги депозира, което било удостоверено с подписи на
свидетели.
Софийски районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
Не е спорно между страните, а и от събраните доказателства (препис от трудова книжка - л.13
от делото, която е официален удостоверителен документ за вписаните обстоятелства от трудовата
дейност на работника/служителя – чл.347 КТ) се установява, че по трудов договор на 11.05.2021г.
ищцата М. М. Т. е била назначена при ответника „Олимп – Ю.В. – София“ ЕООД на длъжността
„главен счетоводител“.
Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че на 30.05.2023г.
ответникът е издал заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата. В
заповедта са описани следните нарушения : В началото на м.април 2023г. на ищцата било
възложено да изработи годишен финансов отчет за 2022г. на ответника - работодател. Ищцата
предала работата си по посочената задача на 24.04.2023г. на главния юрисконсулт, като при преглед
на материалите било установено, че като недокументирани разходи са осчетоводени 14549,17 лева
от разходите на дружеството, направени на основание договор за наем към наемодателя Златина
Гълъбова, както и неизплатени средства за поддържане на общ части в сградата, в която се намира
офисът на дружеството, към управителя на етажната собственост и към арх. Станислав Визирев, на
когото била възложена проектантска работа срещу хонорар. Ищцата в качеството си на главен
счетоводител на дружеството била включила посочените разходи в графа „недокументирани“, без
да се допита до работодателя и подала годишна данъчна декларация с този счетоводен запис. На
ищцата било възложено да преосчетоводи и провери записите на дружеството, което тя не
изпълнила.
По – нататък в оспорената заповед е посочено, че на 28.04.2023г. ищцата е предоставила без
основание на трето неизвестно на нея и на работодателя лице работния лаптоп, на който се
извършвало електронното счетоводство нанасяне на записите на дружеството. Това лице, по
сведения на ищцата, се представило като представител на Александър Пеновски – близък на
ищцата, с когото дружеството имало договор за финансово и данъчно обслужване. След изрична
покана ищцата не била предала счетоводните записи.
В уволнителната заповед е посочено още, че на 02.05 – 04.05.2023г. от ищцата са били
изискани обяснения от страна на главния юрисконсулт на дружеството. На 09.05.2023г. отново й
били изискани обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ за извършени нарушения, като бил проведен
разговор в присъствие на главния юрисконсулт и още двама служители на дружеството, за който
разговор бил съставен протокол. В този разговор ищцата посочила, че е подала годишната данъчна
декларация, като заявила, че това е начинът, по който годината „се приключва“. Същата не дала
обяснения за това по каква причина не е изискала договор за наем, макар че в банковите преводи
било посочено като основание „наем“. От ищцата били изискани и обяснения за други счетоводни
записи, а именно осчетоводяване на „заеми“ от собственика на дружеството – работодател. Ищцата
посочила, че не е получавала указания за начина, по който следва да осчетоводи посочените суми.
В оспорената заповед е изложено още, че ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя,
2
като не е разяснила или не се е допитала при осчетоводяване на парични средства на голяма
стойност (над 200000 лева), които са предоставени на дружеството. Така, използвайки електронния
подпис на дружеството, ищцата подала годишна данъчна декларация с невярно съдържание.
На първо място съдът намира за неоснователно възражението за неспазен срок за оспорване на
уволнението по съдебен ред съгласно чл.358, ал.1, т.2 КТ, който е двумесечен. В конкретния случай
не се доказа по делото, при тежест на ответника за това (арг. чл.154, ал.1 ГПК), че процесната
заповед е връчена на ищцата на 30.05.2023г. (в деня на издаването й) при отказ, удостоверен с
подписи на свидетели. Върху копието от оспорената заповед, представено от ответника и прието
като доказателство по делото, има изписване, че заповедта е връчена при отказ, което е
удостоверено с подписите на свидетели. Последното изявление, обективирано в частен
свидетелстващ документ, не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила и предвид
обстоятелството, че съдържанието му се оспорва като невярно от ищцата, в тежест на ответника е
да докаже с други доказателствени средства, че удостоверените обстоятелства са действително
настъпили, а именно че уволнителната заповед е връчена при отказ на 30.05.2023г. Такова
доказване не беше проведено, като ответникът се отказа от разпита на допуснатите свидетели за
установяване на сочените обстоятелства. Отделно от това следва да се отбележи, че в издадената
заповед за уволнение изрично е посочено, че от 09.05.2023г. след проведен разговор по повод
вменените дисциплинарни нарушения ищцата е напуснала работното си място и повече не се е
явила на работа. За неявяване на ищцата на работа след 09.05.2023г. свидетелства и ангажирания от
ответника и приет като доказателство протокол от 01.06.2023г. (л.85 от делото), достоверността на
чието съдържание не е оспорено от ищцата. При това недоказано е твърдението, че процесната
заповед за уволнение е била връчена при отказ на ищцата на 30.05.2023г. Единственото надлежно
връчване е извършено на 03.06.2023г. чрез куриер – чл.195, ал.2, изр.2 КТ, което връчване изрично
се признава и от ответника. По арг. на чл.335, ал.2, т.3 КТ дисциплинарното наказание „уволнение“
се счита наложено с връчване на уволнителната заповед – в случая на 03.06.2023г. Исковата молба е
подадена на 01.08.2023г. (датата на изпращането й чрез куриер – чл.62, ал.2 ГПК), т.е. в рамките на
двумесечния срок. При това давностният срок за оспорване на уволнението по съдебен ред е спазен.
В открито съдебно заседание предвид направените от страните изявления съдът прие за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 10.05.2023г. ответникът е получил
по електронната поща изявление от ищцата за прекратяване на трудовия договор на основание
чл.326, ал.1 КТ, считано от 02.05.2023г. Това се потвърждава и от ангажираните от ищцата и
приети по делото доказателства – извлечение от електронна кореспонденция между страните и
заявление – покана от ищцата (л.9 и л.10 от делото). При това съдът приема за установено, че
ищцата е отправила на 10.05.2023г. спрямо ответника чрез управителя на дружеството изявление по
чл.326, ал.1 КТ за прекратяване на трудовия договор, считано от 02.05.2023г. От това следва, че
ищцата е упражнила потестативното право за едностранно прекратяване на трудовия договор по
чл.326, ал.1 КТ, без спазване на срока за предизвестие – арг. чл.220, ал.1, вр. чл.326, ал.2 КТ. В
случая е спазена изискуемата писмената форма на изявлението по чл.326, ал.1 КТ, защото е
направено електронно изявление, обективирано в електронен документ – чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ. При
неспазен срок на предизвестието при прекратяване на трудовия договор на основание чл.326, ал.1
КТ, същият е прекратен с достигане на изявлението до другата страна, а именно на 10.05.2023г. по
арг. чл.335, ал.2, т.3 КТ. Изявлението по чл.326, ал.1 КТ не е се нуждае от приемане, затова и
неиздаването на заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.326, ал.1 КТ не е
елемент от фактическия състав на прекратяване на трудовия договор на посоченото основание.
Касае се за упражняване от работника/служителя на субективно преобразуващо (потестативно)
право за прекратяване на трудовия договор и прекратяването му настъпва с връчването на
изявлението на работодателя при заявената от ищцата воля, че няма да спазва срока на
предизвестието. При спазването на срока за предизвестието по чл.326, ал.1 КТ трудовият договор
се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при неспазен срок на предизвестието
(какъвто е настоящия случай) – с достигане на изявлението до работодателя, като и в двата случая,
за да настъпят правните последици на прекратяване на трудово – правната връзка, не е необходимо
издаване на акт на работодателя. Дори и да бъде издадена заповед от работодателя, тя би имала
само декларативно значение. В такъв смисъл е и решение по гр.д. № 1656/2015г. на ВКС, IV ГО,
решение по гр.д. № 192/2009г. на ВКС, IV ГО, решение по гр.д. № 1896/2009г. на ВКС, III ГО на
3
ВКС.
От горното следва, че трудовият договор е прекратен на 10.05.2023г. на основание чл.326, ал.1
КТ, поради което повторното прекратяване на трудовия договор чрез налагане на процесното
дисциплинарно наказание „уволнение“ на 03.06.2023г. не произвежда правни последици.
Установеното прекратяване на трудовия договор по воля на ищцата преди извършване на
процесното уволнение не води до извод за липса на правен интерес от предявяване на иска по
чл.344, ал.1, т.1 КТ, както неоснователно се поддържа от ответника, а на липса на субективно право
на ответника да прекрати трудовия договор, след като същият вече е бил прекратен, и обуславя
незаконност на уволнението – в този смисъл е решение № 75 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. №
876/2012 г., решение № 565/2010г. на III ГО.
Предвид горното уволнението е незаконно и оспорената заповед следва да се отмени, без да се
разглежда спорът по същество. Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и следва да се уважи.
Макар уволнението да е незаконно ищцата не може да бъде възстановена на предишната
работа, защото трудовото правоотношение е прекратено от ищцата на 10.05.2023г. на основание
чл.326, ал.1 КТ. Правото на възстановяване на предишната работа предпоставя трудово
правоотношение, което би продължило да съществува, ако не беше незаконното уволнение. Както
се прие по – горе, трудовият договор е прекратен на основание чл.326, ал.1 КТ на 10.05.2023г.,
поради което трудовото правоотношение не би продължило да съществува и без да е било налице
незаконното уволнение. При това положение ищцата няма право да бъде възстановена на
предишната работа – в този смисъл е и горецитираното решение № 565/2010г. на ВКС, III ГО.
Искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователен е и искът за присъждане на обезщетение за оставане без работа, защото дори и
ищцата да е останала без работа за период след уволнението, то оставането й без работа не се
дължи на процесното уволнение, а на това, че трудовоправната връзка между страните е прекратена
по воля на ищцата на основание чл.326, ал.1 КТ – в този смисъл е и горецитираното решение №
565/2010г. на ВКС, III ГО. При това поради липса на причинно – следствена връзка между
процесното уволнение и оставането без работа искът по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
При изхода на делото ищцата има право на разноски съразмерно с уважената част от
исковете. Същата е доказала направени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
2000 лева посредством представения договор за правна защита и съдействие, който обективира и
разписка за плащане на сумата. Неоснователно е възражението за неговата прекомерност. Според
НМРАВ минималният размер на възнаграждението е 1613,30 лева (по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 КТ – общо 780 лева на основание чл.7, ал.1, т.1 НМРАВ и по иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225,
ал.1 КТ – 833,30 лева на основание чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ). Макар определените минимални
размери в НМРАВ да не са обвързващи за настоящия съд съгласно решение на СЕС по дело C -
438/2022, то посочените в нея размери на адв. възнаграждение могат да служат като ориентир за
съда при определяне на справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение. В случая правната
и фактическа сложност на делото не е ниска и е под средната за дела със сходен предмет,
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, като следва да се отчете и
обстоятелството, че платеното от ответника адв. възнаграждение е в същия размер, в който е и
платеното от ищцовата страна. При това възражението за прекомерност е неоснователно. Предвид
уважената част от исковете на ищцата следва да се присъдят разноски за адв. възнаграждение в
размер на 1000 лева, доколкото съгласно чл.7, ал.1, т.1 НМРАВ за първите два неоценияеми иска по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ се дължи общо възнаграждение, т.е. следва да се присъди 1/2 от общия
размер на хонорара.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, като същият
е доказал плащане на адв. възнаграждение в размер на 2000 лева. От така заплатените разноски
следва да се присъди сумата от 1000 лева по горните съображения.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СРС
държавна такса и възнаграждение за вещо лице съразмерно с уважената част от исковете или от
4
разноски в общ размер от 517,32 лева (265,32 лева – д. такса и 250 лева – възнаграждение за вещо
лице) ответникът дължи сумата от 258,66 лева (1/2 от общия размер на разноските).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „уволнение“ на М. М. Т.,
ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Генерал Паренсов“ № 24Б, ет.1, ап.1 – адв. Г.,
наложено със заповед от 30.05.2023г. от управителя на „Олимп – Ю.В. – София“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Христо Вакарелски“ № 15.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, предявени от М. М. Т.,
ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Генерал Паренсов“ № 24Б, ет.1, ап.1 – адв. Г.,
срещу „Олимп – Ю.В. – София“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Христо Вакарелски“ № 15, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „главен счетоводител“ и за присъждане на сумата от 5333 лева – обезщетение за оставане
без работа поради уволнението за периода 03.06.2023г. – 01.08.2023г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (01.08.2023г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. М. Т., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Генерал Паренсов“ №
24Б, ет.1, ап.1 – адв. Г., да плати на „Олимп – Ю.В. – София“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр. София, ул. „Христо Вакарелски“ № 15, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 1000 лева – разноски.
ОСЪЖДА „Олимп – Ю.В. – София“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „Христо Вакарелски“ № 15, да плати на М. М. Т., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ул. „Генерал Паренсов“ № 24Б, ет.1, ап.1 – адв. Г., на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 1000 лева – разноски.
ОСЪЖДА „Олимп – Ю.В. – София“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „Христо Вакарелски“ № 15, да плати по сметка на Софийския районен
съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 258,66 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5