Р Е Ш Е Н И Е
№ 168 20.11.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на двадесети октомври две хиляди двадесет и трета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател - Албена
Стефанова
Секретар- Ивалина Станкова
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 150 по описа за 2023 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В Производството
е по реда на Раздел I, Глава десета от
АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на М.М.Р., ЕГН- ********** *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0308-000171 от 21.07.2023г. издадена от
а.в.ана длъжност „полицейски инспектор“, РУ-Омуртаг
към ОДМВР-Търговище, с която на
основание чл.171,т.1,б „а“ от ЗДвП на М.М.Р., ЕГН- **********
е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до отпадане на
основанието затова.
В жалбата се излагат доводи, че не са
налице материалните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.171, т.1,б
„а“ от ЗДвП, тъй като „видимо“ не са налице медицински или психологични пречки, налагащи временното отнемане на
СУМПС. Оспорващият сочи в жалбата, че е вярно, че страда от посочените в
документите от ДПБ-Царев Брод и от МБАЛ-Търговище заболявания, но намира, че
това не е пречка да управлява МПС. Навежда, че има Решение на ТЕЛК от
МБАЛ-Търговище с 80% трайно намалена работоспособност, в т.5 на което е
записано, че е работоспособен и на основание на последното може да управлява МПС. Моли оспорената Заповед да бъде отменена
като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият не се
явява, не изпраща представител и не ангажира писмено становище.
Ответникът по оспорването – Полицейски
инспектор в РУ-Омуртаг към ОДМВР-Търговище - а.в.ав
съдебно заседание се представлява от гл.юрисконсулт Л.Ж., която счита жалбата
за неоснователна. Излага становище, че по делото са налице доказателства, от
които се установява, че оспорващият е с диагноза „**************“, която по международната
квалификация на болестите е психично заболяване. Излага подробни доводи,
обосноваващи наличието на материалните предпоставки по чл.171,т.1,б „а“ от ЗДвП
за предприемане на действие от страна на органа по прилагане на принудителната административна мярка,
наложена с оспорената Заповед. Излага становище за издаване на Заповедта в
съответствие с материалния закон, както и с целта на закона, с оглед и
наличието на доказателства по делото за рисково поведение на оспорващия Р. като
водач на МПС на пътя. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Не
претендира разноски. След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Във връзка с постъпил
в РУ-Омуртаг сигнал от М.М.Р. с твърдения, че от известно време виждал образи на
негови познати хора, които през тъмната част на денонощието влизали в неговия
дом и се представяли за полицейски служители, била извършена проверка по
ЯП 308000-8582/22.12.2022 г. В хода на
проверката било установено, че същият през 2019г. е освидетелстван, като му
е издадено ЕР на ТЕЛК и получава пенсия във връзка с психично
заболяване, от което страда. В хода на проверката Р. бил прегледан от д-р М.Г.- специалист
психиатър, която след извършения преглед е констатирала, че Р. страда от ********
и се нуждае от лечение при амбулаторни условия. Извършена била и още една
проверка с вх.№ 2902/2022г. на РП-Търговище, ТО-Омуртаг, при която се
установило че Р. страда от „******“ и се нуждае от лечение. Във връзка с направено запитване от страна на органа е
постъпило Писмо с рег.№ ИЗ-528/08.06.2023г. от ДПБ-Царев Брод в което била
описана хоспиталицзация на Р. с диагноза „ ****“. В следствие
направено запитване и в МБАЛ-Търговище в хода на проверката било установено че Р.
е бил хоспитализиран с диагноза „**************“. На основание така
установеното от фактическа страна от органа на 21.07.2023г. била издадена оспорената Заповед №
22-0308-000171/ 21.07.2023г. С нея на М.М.Р. на
основание чл.171,т.1,б „а“ от ЗДвП била наложена принудителна административна мярка - временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до
отпадане на основанието затова. В заповедта като отнето СУМПС е описано -СУМПС
№**** и КТ към него. Заповед № 22-0308-000171/ 21.07.2023г. е издадена от а.в.ана длъжност „полицейски инспектор“, РУ-Омуртаг към
ОДМВР-Търговище. В нея като фактически основания на органа са описани всички
горепосочени констатации от извършените проверки в РУ-Омуртаг по ЯП
308000-8582/22.12.2022 г. и в РП-Търговище, ТО-Омуртаг по преписка с № 2902/2022г.
Като правни изводи на органа е посочено, че заболяването на Р. фигурира в
Приложение №2, към чл.5 от Наредба №3/11.05.2011г. за изискванията за физическа
годност към водачите на МПС и условията за извършване на медицински прегледи.
Като правен извод на органа е посочено също така че по отношение на Р. са
налице предпоставките по чл.171,т.1,б „а“ от ЗДвП.
Оспорената Заповед
№ 22-0308-000171 от 21.07.2023г. на а.в.а- „полицейски инспектор“, РУ-Омуртаг
към ОДМВР-Търговище е връчена на М.М.Р. на 24.07.2023г.
Жалбата на Р. срещу
посочената Заповед е подадена в Административен съд-Търговище на 27.07.2023г. с
вх.№ УРИ 308000-6072, чрез органа издал оспорения акт.
Съгласно т.1.8 от приложената
по делото Заповед №363з-2315/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР-Търговище,
служителите на длъжност- „полицейски инспектори“ са оправомощени
органи да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки ,
в т.ч. и по чл.171,т.1 от ЗДВП, за цялата територия, обслужвана от
ОДМВР-Търговище.
От приложената по
делото характеристична справка, изготвена в хода на извършената проверка по
преписка с рег.№4897р-363/2023г. и приложенията към нея /стр.23/, в т.ч и копие
от СУМПС/стр.28/ по делото се установява че М.М.Р.
притежава СУМПС № №****, за кат „С“, валидно до 25.11.2026г. По делото е налице
единствено медицинско свидетелство на Р. от
15.11.2021г., което същия е приложил към заявлението си от 15.11.2021г.,
за издаване на СУМПС. Установява се също така че Р. има собствен автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№*****.
Видно от приложените
по делото Заповед № 363з-1508/30.06.2023. на Директора на ОДМВР-Търговище и Акт
за встъпване в длъжност от 03.07.2023г. лицето а.в.азаема
длъжността „полицейски инспектор V степен /ПК/“ в група „Охранителна полиция“ към РУ-Омуртаг, при ОДМВР-Търговище.
От приложеното към
жалбата ЕР на ТЕЛК №3625/03.12.2029г. по делото се установява че М.М.Р. е бил освидетелстван с диагноза за общо заболяване „ ********“
и с водеща диагноза „*****“.
От приложеното по
делото чрез административната преписка Писмо с изх.№ИЗ-528/08.06.2023г. от
ДПБ-Царев Брод по делото се доказва, че Р. е бил лекуван в Държавна
психиатрична болница-Царев Брод през периода от 09.07.2029г. до 04.11.2019г. с
диагноза „********. *****“.
От приложеното по
делото чрез административната преписка Писмо с изх.№11-02-66/05.06.2023г. на
Изпълнителния директор на „МБАЛ-Търговище“ по делото се доказва че М.М.Р. е бил хоспитализиран в „Психиатричното отделение“ на
МБАЛ-Търговище през периода от 13.01.2023г. до 08.02.2023г. с диагнозата „********“.
От характеристична
справка с рег.№4897р-363/2023г, както и от приложената справка с рег.№ 308р-978/20.01.2023г. по делото се
установява че Р. живее сам на постоянния си адрес в с.***********, като няма
близки, които да се грижат за него и да посочат-дали лицето редовно приема
лекарствата, които са му изписани във връзка със заболяването на психичното му
здраве, с което е диагностициран. Установява се че Р.
не работи и се издържа от пенсията си по болест. В снетите по време на
извършваната проверка в РУ-Омуртаг сведения от Кмета на с.Церовище- Л.М.М., в същите се съдържат данни, че Р. е управлявал
автомобила си из селото с висока скорост, като е налице и инцидент с блъснато
животно –котка, от негова страна
Описаната в
оспорената Заповед фактическа обстановка изцяло се подкрепя от фактите,
изложени в приложената по делото Докладна записка с
рег.№363р-16141/16.06.2023г.,изготвена от началник група „МПСВАНД“ до Директора
на ОДМВР-Търговище.
От приложената по
делото справка/стр.25/ по делото се установява че в централния полицейски
регистър М.М.Р. има три криминалистически
регистрации, последната от 25.04.2018 и две съдебни дела в РС-Омуртаг.
Така приетата за
установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по
следните съображения:
Жалбата е подадена
от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за
обжалване.
По основателността
на жалбата съдът, след като извърши проверка
по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
От събраните по
делото писмени доказателства по делото се доказа надлежно оправомощаване
на а.в.ада
издава Заповеди за налагане на ПАМ по
чл.171,т.1 от ЗДвП и при
регламентирана в закона възможност за делегация, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП. Доказа се също така, че
към деня на издаване на Заповедта а.в.ае заемал длъжността
„полицейски инспектор“. Съгласно изложеното,
съдът приема оспорената заповед за издадена от материално
компетентен орган. Налице са доказателства и за териториална и времева
компетентност за органа, издал акта.
В Заповедта в ясна
степен и в пълнота са изложени фактическите и правните основания, въз основа на
които е наложена принудителната административна мярка /ПАМ/. В хода на
производството по нейното постановяване не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на Р..
По изложените съображения, съдът приема
оспорената Заповед за издадена при спазване на законовите изисквания за форма и
съдържание на акта и при липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
По отношение на
съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:
Психичните
заболявания и състояния, при наличието на които свидетелство за управление на МПС
се издава, само след освидетелстване от транспортни областни лекарски експертни
комисии /ТОЛЕК/ са посочени в Приложение №2, към чл.5 от Наредба №3/11.05.2011г.
за изисванията за физическа годност към водачите на
моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските
прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните
категории/за краткост наричана по-долу само Наредбата/.
При съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за безспорно доказано по делото, че М.М.Р. страда от психичното заболяване -„ ********“, с водеща
диагноза „*****“. По делото също така по несъмнен начин се доказа и че през
2023г., а именно в периода 13.01.2023г. до 08.02.2023г. Р. е бил хоспитализиран
в „Психичното отделение“ на МБАЛ-Търговище и се е лекувал от психичното
заболяване с диагноза: „********“. Посоченото
психично заболяване на Р. попада в категорията заболявания по Приложение №2,
към чл.5 от Наредба №3/11.05.2011г. и съставлява несъответствие с изискванията
за физическа годност на водач на МПС. Предвид изложеното, съдът приема за
безспорно доказано по делото, че към деня на издаване на оспорената Заповед М.М.Р. не е отговарял на медицинските и психологични
изисквания, на които водачите на МПС трябва по нормативни изисквания да
отговарят и че по отношение на него са били налице всички материални
предпоставки по чл.171,т.1,б
„а“ от ЗДвП за прилагане на наложената му с оспорената Заповед принудителна
административна мярка. Възприятието на органа, наложил принудителната мярка, че
водачът на МПС не отговаря на медицинските изисквания за годност може да се
базира и на събрани документи, като не е задължително наличието на лично
видени от органа прояви от поведението
на водача на МПС. Съдът приема, че разпоредбата на чл.171,т.1,б „а“ от ЗДвП е
приложима във всички случаи когато са налице данни за поведение или състояние
на водача, несъответстващо на нормативно въведените изисквания, като източникът
на тези сведения може да бъде различен, в т.ч. постъпили и събрани от други
източници сведения, съдържащи се в официални документи, които обосновават, че
лицето не отговаря на медицинските и психологични
изисквания за водач на МПС, какъвто е и конкретният случай.
На основание
всички гореизложени съображения, съдът приема,
оспорената Заповед за издадена при правилно приложение на материалния закон.
По аргумент на
чл.171, ал.1 от ЗДвП, целта на ПАМ е не само пресичане на установено административно
нарушение, но и превенция –предотвратяване
извършването на административно нарушение. За постигане на целите на ПАМ
достатъчно е само наличието на данни, водещи до обосновано предположение, че водачът на МПС не отговаря на медицинските и психологични изисквания за
водач на МПС, което в конкретния случай безспорно се установява от събраните по
делото доказателства, в т.ч. и наличието на проявено от Р. рисково
поведение на управление на притежавания от него автомобил в с.Церовище.
Принудителната
административна мярка по Заповед № 22-0308-000171 от 21.07.2023г е наложена в определените в
закона граници на срока. По
аргумент на чл.7, ал.4 и чл.5
от Наредба №3/11.05.2011г. водачите на МПС, на които е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.1,б „а“ от ЗДвП могат да докажат, че отговарят на медицинските
и психологични изисквания за водач на МПС само посредством освидетелстване и
медицинско заключение от лекарите, посочени в тези разпоредби. По делото не е
представено от страна на оспорващия Р. медицинско заключение от някои от
посочените в чл.7, ал.4 и чл.5
от Наредба №3/11.05.2011г. лекари или медицинско заключение от
освидетелстване от експертна комисия /ТОЛЕК/, посочена в чл.5 на същата Наредба.
По изложените съображения, съдът приема и за недоказано по делото, че е
налице отпадане на основанието за
налагане на ПАМ.
На основание
всичко гореизложено, съдът намира жалбата на М.М.Р., ЕГН- ********** *** против
Заповед № 22-0308-000171 от 21.07.2023г.
на а.в.ана длъжност „полицейски инспектор“,
РУ-Омуртаг за неоснователна и следва като такава същата да бъде отхвърлена.
При този резултат на правния
спор и с оглед на изрично изразеното становище на процесуалния представител на
ответника че не се претендират разноски съдът намира че не следва да се
произнася по въпроса за разноските.
Воден от горното и
на основание чл.172, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.Р.,
ЕГН- ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0308-000171 от 21.07.2023г. издадена от а.в.ана
длъжност „полицейски инспектор“, РУ-Омуртаг към ОДМВР-Търговище, с която на основание чл.171,т.1,б „а“ от ЗДвП
на М.М.Р., ЕГН- ********** е наложена принудителна
административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водач до отпадане на основанието затова.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: