№ 146
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100509688 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 436 и сл. ГПК, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК,
вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „ОЗК“ АД, ЕИК ******* срещу
Постановление на ЧСИ М.П., с рег. № 851, с р-н на действие СГС,
постановено по изп.д. №20218510401586 и обективирано в Съобщение до
длъжника изх. № 35743/15.06.2021 г., с което е отказано намаляване на
приетите по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, представляващи
адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното делото до
размера от 200,00 лева и намаляване на размера на начислената по т.26 от
ТТРЗЧСИ пропорционална такса.
Жалбоподателят счита, че претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на 350,00 лева с ДДС е завишено и несъобразено с
фактическата и правна сложност на спора, както и с извършените от
процесуалния представител действия в изпълнителното производство.
Твърди, че възнаграждението следва да бъде определено в минималния
размер от 200,00 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., като
не следва да се включва сума по т. 2 от Наредбата за водене на
1
изпълнителното дело, доколкото това не съответства на морала и
справедливостта.
Взискателят не взема отношение по жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил
мотиви, в които поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като уговореното
между взискателите и процесуалния им представител адвокатско
възнаграждение е установено в съответствие със закона, същото се дължи за
образуване и процесуално представително в изпълнителното дело, като
приетата сума е в минималния размер съгласно Наредбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с
доказателствата по делото, намира за установено следното:
От представените по делото доказателства се установява, че
изпълнителното дело е образувано по молба на процесуалния представител на
взискателя на 07.06.2021 г., към молбата е приложено договор за правна
защита и съдействие, който представлява и разписка за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 350,00 лева за извършване действие по
образуване на процесното изпълнително дело и процесуално
представителство. Поканата за доброволно изпълнение е получена от
длъжника на 09.06.2021 г. На 15.06.2021 г., в срока на доброволно
изпълнение, е постъпило възражение от страна на длъжника относно размера
на претендираното адвокатско възнаграждение. Сумите по изпълнителния
лист не са заплатени преди образуване на изпълнителното производство, а
няма данни за тяхното заплащане и в срока за доброволно изпълнение.
С обжалваното постановление се отказва намаляване на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК, таксите и разноските в хода на
изпълнителното производство са за сметка на длъжника, освен когато
изпълнението бъде изоставено, делото се прекратява по реда на чл. 433 от
ГПК поради плащане, извършено преди неговото образувано, или са
направени за изпълнителни способи, които не са приложени, когато те са за
сметка на взискателя. В случая не са налице основания длъжникът да бъде
освободен от отговорността си за разноски, тъй като не се твърди
осъществяване на нито едно от изключенията предвидени в чл. 79, ал.1 от
ГПК.
2
С оглед установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че не следва да намалява размера на претендираното адвокатско
възнаграждение. Същото е в минимален размер съгласно чл. 10, т. 2 на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая приложение не може да намери разпоредбата на чл.
10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., тъй като последната касае разноски само за
образуване, а процесното изпълнително дело не се ограничава само до
образуването му, пред вид липсата на плащане на дълга с получаване на
призовката за доброволно изпълнение и подадената жалба.
Неоснователно се явява и искането за намаляване на таксата по т. 26
ТТРЗСЧИ, с оглед неоснователността на искането за намаляване на размер на
адвокатското възнаграждение, което е включено в размера на таксата.
При това положение процесното Постановление е законосъобразно и
следва да се потвърди.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД „ОЗК“ АД, ЕИК *******
срещу Постановление на ЧСИ М.П., с рег. № 851, с р-н на действие СГС,
постановено по изп.д. №20218510401586 и обективирано в Съобщение до
длъжника изх. № 35743/15.06.2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за
сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3