Р Е Ш Е Н И Е
№ 63/03.10.2023
г.
гр. Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ,
касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
СТОЯН
К.
При участието на секретаря СТОЯНКА ИВАНОВА
и прокурора МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН К. кас.
адм. нак. д. № 81/2023 г. по описа на АдмС - Търговище и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК,
вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.К.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му по делото адвокат Л. П., срещу
постановеното от ТРС, решение № 117/22.06.2023 г. по н. а. х. д. № 223/2023 г.,
с което е потвърдено издаденото от началник група в сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР – Търговище наказателно постановление № 21-1292-002077/23.11.2021
г., с което на касатора за нарушаването на чл. 21, ал. 1 ЗДвП са наложени,
на основание чл. 182, ал.. 1, т. 6 ЗДвП,
административни наказания „глоба“ в размер на 750 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
При позоваване на допуснати от въззивния съд
съществени процесуални нарушения и нарушение на закона се иска решението да
бъде отменено и наместо него да се постанови друго по съществото на правния
спор от касационната инстанция, с което обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно
постановление също да се отмени и на касатора да се присъдят направените за
двете съдебни инстанции съдебни разноски.
В съдебно заседание касаторът Д.К.Г., редовно
призован, не се явява. Чрез упълномощения адвокат Л. П., е депозирана молба, с която
изцяло се поддържа касационната жалба на посочените в нея основания за
неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касация – началник група в сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР – Търговище, редовно призован, не се представлява
в съдебно заседание. Не се изразява и становище относно касационната жалба.
Заключението на прокурора от Окръжна прокуратура -
Търговище е, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на касационната жалба, извършена в рамките на касационната
проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира
следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба
на чл. 63в ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в
преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК –
съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на
датата 29.06.2023 г., а касационната жалба е постъпила по електронен път в ТРС
на 13.07.2023 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд.
Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки
обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният
състав намира жалбата за неоснователна.
С обжалваното пред Районен съд – Търговище наказателно
постановление № 21-1292-002077 от 23.11.2021 г. е ангажирана
административнонаказателната отговорност по чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на
касатора Д.К.Г. за това, че на 28.04.2021 г. в 15:39 ч. в с. Пробуда, общ.
Търговище, по ул. „Витоша“ до кръстовището с ул. „Мургаш“, в посока към гр.
София, е управлявал собствения на „ОТП ЛИЗИНГ-КЛОН ВАРНА“ ЕООД, ЕИК
1313913690011 лек автомобил марка „Порше
Макан“ е рег. № ....., със скорост 109 км/ч., след приспадане на толеранс от 3%
в полза на водача, при максимално разрешена скорост за населеното място от 50
км/ч.
В наказателното постановление изрично е посочено, че
скоростта на движение на превозното средство е измерена, фиксирана и заснета с
АТСС „ARH CAM S1” е фабр. № 11743с4, отчело нарушението със снимков материал № 11743С4/0265162.
При така направената откъм фактическа страна
индивидуализация на нарушението АНО е приел, че водачът е нарушил виновно чл. 21, ал. 1 ЗДвП и му е
наложил, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, предвидените
в разпоредбата административни наказания „глоба“ в размер на 750 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел в решаващите мотиви, че АУАН е съставен и НП е издадено от
компетентни органи при спазване на изискуемите срокове по чл. 34 ЗАНН, съдържат
всички изискуеми реквизити по чл. 42 и 57 ЗАНН, в хода на АНП
не е нарушено правото на защита на нарушителя като АУАН му е бил връчен лично,
той се е запознал със съдържанието му и е имал възможност още в най-ранния етап
от производството да реализира защитата си. Наред с това съдът е приел, че
описаните в АУАН и в НП факти, релевантни за нарушаването на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, се доказват
безсъмнено с приложения по преписката снимков материал, извлечен от
използваната при установяване на скоростта на движение на автомобила АТСС „ARH
CAM S1” е фабр. № 11743с4, с която е установена скорост на движение на
превозното средство 113 км/ч (109 км/ч., след приспадане на толеранс от 3% в
полза на водача), при максимално разрешена такава за населеното място от 50
км/ч. Обсъждайки събраните доказателства съдът е приел, че в случая обжалваното
НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, който
предвижда освен наказание глоба и наказание лишаване от право да се управлява
МПС. Приел е, че посоченото обстоятелство изключва санкционирането на водача с
електронен фиш и при тези данни е споделил като законосъобразно е изпълнена
общата процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП.
Въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията
на жалбоподателя, че при съставяне на
АУАН не е спазен тримесечният срок, предвиден в чл. 34, ал. 1 ЗАНН, според
която разпоредба не се образува административнонаказателно производство, ако не
е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако
е изтекла една година от извършване на нарушението (за някои нарушения - две
години). Прието е от съда и че правилно въз основа на презумпцията по чл. 188, ал.
2 ЗДвП АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като законен
представител на „КИБЕРА РЕНТ А КАР“ ЕООД.
Решението е правилно като изложените в него
констатации и правни изводи на решаващия делото съд се споделят изцяло от
касационната инстанция, поради което тя препраща към тях, съгласно установената
за това правна възможност с чл. 221, ал. 2 изр. второ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Основани на данните по делото и на приложимите
материално-правни норми са изводите на районния съд, че подробно направената в
АУАН и в НП индивидуализация на нарушението откъм фактическата му страна сочи
на неспазването от страна на водача на максимално позволената по чл. 21, ал. 1 ЗДвП скорост
от 50 км./ч. при управлението на лекия автомобил в населеното място на датата 28.04.2021г.
в 15:39 ч. За да достигне до извод, че в случая е безсъмнено доказано
нарушаването на чл. 21, ал. 1 ЗДвП съдът
правилно се е позовал на приложените по преписката снимки, извлечени от
използваната на процесните дата, час и място АТСС „ARH CAM S1” Е ФАБР. № 11743с4,
на които ясно се вижда регистрационният номер на автомобила, както и измерената
скорост на движението му от 113 км/ч, от която е приспаднат полагаемият се
толеранс от 3%. От съда е съобразено, че по преписката са налични данни за
техническата изправност на използваната автоматизирана система за видеоконтрол
на скоростта, предвид удостоверение за одобрен тип средство за измерване, писма
от БИМ за извършена първоначална и последваща проверка на системата, ведно с
протокол № 72-С-ИСИС/ 22.10.2020г. със срок на валидност една година.
Въззивният съд е изложил подробни мотиви относно
изложените във въззивната жалба съображения за нарушаване на процесуалните
правила, изразяващи се в несъобразяване на изтекъл давностен срок по чл. 34,
ал. 1 ЗАНН. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на ТРС, че към
датата на съставяне на АУАН № GA166286 - 23.09.2021г. тримесечния срок считано
от откриване на нарушителя все още не е бил изтекъл. Съгласно Тълкувателно
решение № 48/28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981 г. на Общото събрание
на Наказателна колегия на Върховния съд, начало на тримесечния срок по чл. 34,
ал. 1 изр. 2 пр. 1 от ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е
легално дефинирано в специалния закон, но доктрината и съдебната практика
безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган
разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това
материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от
тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган
да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно
със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен
състав. Затова и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 изр. 2 пр. 1 ЗАНН започва
да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка от АНО, на
база получени достатъчно данни за нарушението и авторството му. Авторът на
нарушението следва да е безсъмнено установен а не да е предполагаем. Понеже Г.
не се е възползвал от правото да попълни декларация, в която да посочи друго
лице, което е управлявало автомобила, в случая установяването, му като
нарушител е извършено посредством презумпцията на чл. 188, ал. 2 ЗДвП. Ето защо
съдът приема за правилна преценката на ТРС, че началният момент, от който
следва да се отчита тримесечният срок по чл. 34 ЗАНН е датата на постъпване на
непопълнената от жалбоподателя декларация в администрацията при АНО. Същата е
била изпратена ведно с докладната
записка рег.№ 446р-26865/20.07.2021г. от Второ РУ – Варна. Правилно ТРС е приел
и че след като докладната записка датира от 20.07.2021г., а АУАН е съставен на
23.09.2021г. тримесечният срок по чл. 34 ЗАНН за съставяне на АУАН не е бил
пропуснат.
Във връзка с гореизложеното настоящият състав не
споделя и оплакването на касатора за неправилно извършена от въззивния съд
преценка, относно повдигнатото с въззивната жалба твърдение, че водач на
превозното средство в процесния момент е било друго лице, съгласно договор за отдаване под наем
на лек автомобил от 01.04.2021 г. между „Кибера рент а кар” ЕООД с управител Д.К.Г.,
като наемодател и „Хелиос бетони” ЕООД с управител Д. Г. З.. На първо място
следва да се има предвид, че такъв договор не е бил представен пред АНО в срока
за подаване надекларацията по чл. 188 ЗАНН и седемдневния за възражение по чл.
44, ал. 1 ЗАНН, а това е станало едва с подаването на въззивната жалба. Ето
защо съдът споделя изцяло становището на въззивната инстанция, че договорът за
наем и приемо-предавателния протокол към него, предвид липсата на достоверна
дата следва да се ценят, като съставени за нуждите на процеса. Както бе
посочено вече, на жалбоподателя е предоставена възможност да декларира
обстоятелството, че на 28.04.2021 г. МПС с рег. № ..... е управлявано от друг.
Същият не се е възползвал от това свое право, поради което презумпцията на чл.
188, ал. 2 ЗДвП е останала необорена.
Преценката на делото сочи, че сезираният с жалбата
срещу наказателното постановление съд е постановил решението си при пълна и
задълбочено извършена преценка на всички събрани доказателства, формирайки въз
основа на тях обосновани фактически констатации и правни изводи. Касационната
инстанция не констатира допуснати в работата на съда съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което и това бланкетно повдигнато с касационната
жалба оплакване е неоснователно.
Извършвайки, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, служебна проверка
за валидността и допустимостта на обжалваното решение, касационната инстанция
установи, че то е постановено от надлежен състав на районния съд вследствие на
сезирането му с допустима жалба срещу подлежащ на оспорване акт на особена
юрисдикция като с решението си при правилно конституиране на страните съдът се
е произнесъл по заявения с жалбата предмет на спора. Поради това решението е
валидно и допустимо.
В целостта си изложеното сочи на неоснователност на
подадената от Д.К.Г. касационна жалба, поради което оспореното с нея решение на
Районен съд – Търговище следва да се остави в сила от касационната инстанция в
съответствие с правомощието й по чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 117/22.06.2023 г. по н. а. х.
д. № 223/2023 г. на ТРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.