Р Е Ш Е Н И
Е № .....
гр. Враца, 16 ноември 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 15.11.2018 г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при участието на секретаря
Мария Богданова
като разгледа докладваното от
съдия И. гражданско дело № 3169 по
описа за 2018 г. на Врачанския
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1,
предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Делото е образувано
по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК *********, гр.
Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2
срещу З.Н.Д. с ЕГН ********** ***.
Ищецът поддържа в исковата молба,
че страните са били в облигационни отношения по
силата на общи условия, в изпълнение на които ищецът е предоставял на ответника
на горепосочения адрес на имота питейна вода за битови нужди.
Тъй като
ответникът не изплатил процесните задължения за доставена питейна вода, на 29.03.2018 г. ищецът подал срещу
ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано
ч. гр. дело № 1344/2018 г. на Врачански районен съд, като с разпореждане по
същото съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 30.03.2018 г.,
която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на
уведомление на постоянния му и настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК
ответникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно
изисканата от съда справка е видно, че длъжникът няма действащи трудови
договори, поради което е предявен настоящият иск.
Ответникът З.Н.Д. не е подал писмен отговор в срока и
по реда на чл. 131 от ГПК.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 1344/2018 г.
на Врачанския районен съд също липсва подадено от длъжника З.Н.Д. възражение
по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес
на длъжника.
Искането към съда е да признае за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 169,88 лв.-главница за неплатена вода за
периода от 15.04.2017 г. до 14.09.2017 г., начислена за имот в гр. Враца, ***********, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.03.2018 г. до
изплащане на вземането. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован за
съдебното заседание на 15.11.2018 г. по реда на чл. 41, ал. 1 от ГПК, видно от два
броя призовки, съответно на л. 25 и на л. 30 от делото, не се явява и не се представлява.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, с оглед
наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Съдът намира за
основателно искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото
съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като на ответника е указано с връчването на исковата молба, а също и с
връчването на определението за насрочване от 09.10.2018 г. по делото, че при
непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание,
без да е направено искане за разглеждането му в отсъствие на него и негов
представител може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца.
От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод
за вероятна основателност на разглежданата искова претенция, която следва да
бъде уважена.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК и съгласно задължителното разрешение, дадено с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГКТ на
Върховния касационен съд, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски, съразмерно с частта от заявлението по чл. 410 от ГПК, за която е
предявен иск по чл. 422 от ГПК и същият е уважен, както следва: по заповедното
производство сумата 23,73 лева-внесена държавна такса, както и направените по
делото разноски: сумата 23,73 лева-внесена държавна такса и сумата 94,93 лв.-юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерността на присъждане на разноските произтича от това,
че липсват наведени от ищеца твърдения да са налице независещи от волята на ищеца обстоятелства,
поради които не е предявен иск за мораторна лихва.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на З.Н.Д. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ООД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2 сумата 169,88 лева-главница за
неплатена вода за периода от 15.04.2017 г. до 14.09.2017 г., начислена за имот
в гр. Враца, ***********, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.03.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед от 30.03.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1344/2018 г. на
Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З.Н.Д. с
ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ООД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2 сумата 23,73 лева-внесена държавна такса в заповедното производство-ч. гр.
дело № 1344/2018 г. на Врачански районен съд, както и сумата 23,73 лева-внесена
държавна такса и сумата 94,93 лева-юрисконсултско
възнаграждение – разноски по гр. дело № 3169/2018 г. на Врачанския районен
съд, всички разноски изчислени съразмерно с частта от заявлението по чл. 410 от ГПК, за която е предявен иск по чл. 422 от ГПК и същият е уважен.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Районен
съдия: