Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти първоинстанционен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
при участието
на секретаря Даниела Ангелова и прокурор Малчев, като разгледа докладваното от
председателя гр. дело № 138 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А.М.Д. *** срещу В.Т.Д. ***, с която е предявен иск
с правно основание чл. 5 ЗЛС, вр. чл. 336, ал. 1 ГПК за поставянето й под
запрещение. Твърди, че ответницата – нейна майка, страда от съдова
деменция и мозъчно-съдова болест. Наред с това има други съпътстващи
заболявания, трудно подвижна е и няма физически и психически капацитет да се
обслужва сама, в т.ч. за елементарни хигиенни и битови нужди; не може да си
осигурява сама храна и лекарства; не може да разбира и преценява нуждите си, да
пазарува и др. В последните месеци все по-често изпада в състояния, които водят
до неориентираност във времето и
пространството, както и до непознаване на близки и роднини. Поради заболяването
си ответницата не е в състояние да се грижи за себе си и да защитава интересите
си, като се нуждае от постоянен надзор и подпомагане в обслужването й. Сочи, че
са налице предпоставките на чл. 5 от ЗЛС за поставянето й под пълно запрещение.
Ответницата, действаща чрез особен представител адв. Ч.
е подала отговор на исковата молба с твърдение, че искът е допустим и следва да
бъдат събрани поисканите от ищеца доказателства. В писмена молба изразява
становище съдът да се произнесе по същество, въз основа на събраните по делото
доказателства, вкл. приетата съдебно-психиатрична експертиза.
Представителят на С. взема становище за поставяне на
ответницата под пълно запрещение.
При
преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:
Ответницата В.Т. е родена на *** год.
Видно от удостоверение от „А.“ ООД от 07.10.2020 год.
ответницата, на 90 години, страда от съдова деменция и мозъчно-съдова болест.
Видно от удостоверение за раждане от *** год. на СО-
районен съвет „Васил Левски“ молителката А.М. е дъщеря на ответницата В.Т..
Според заключението на приетата съдебно-психиатрична
експертиза на в.л. Р. от 15.06.2021 год. ответницата е прегледана за нуждите на
експертизата в дома й в гр. К.. Ответницата заема активно положение в леглото,
но не е в състояние да се изправи сама. Обгрижвана е почти изцяло на легло, с
памперси, като понякога успяват да я поставят на тоалетен стол, но повечето
пъти не може да контролира тазови резервоари или дава фалшиви сигнали. В
дясната половина на носа има туморно образувание, което непрекъснато разчесва.
Психичен статус – дезориентирана е за време, частично ориентирана е за
собствена личност, съобщава трите си имена, но не знае на каква възраст е, коя
година и кой месец е; не знае колко внуци има; налице е дементен синдром.
Според вещото лице при ответницата са налице значителни когнитивни дефицити и
нарушения на емоционално-волевата сфера, в ежедневното и социално
функциониране, достатъчни за поставяне на диагнозата „деменция съдов тип“.
Деменцията е синдром, дължащ се на болест на мозъка, обикновено от хронично
прогресиращо естество, в случая мозъчно-съдова болест. При деменцията се
увреждат множество функции – памет, мислене, ориентация, разбиране, смятане,
възможност за заучаване, език и съждения. Когнитивните нарушения се придружават
от отслабване на контрола върху емоциите и деградация на социалното поведение.
При освидетелстваната деменцията се е развила постепенно, без да е предшествана
от остър мозъчно-съдов инцидент. Наличието на съдова деменция е нарушило
напълно способността на освидетелстваната да възприема факти от
действителността, да разбира свойството и значението на постъпките си и да се
грижи за своите работи. Нарушени са бизисните й психични годности правилно да
възприема фактите от действителността и да ръководи постъпките си. В бъдеще не
се очаква възстановяване или оздравяване.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото
състояние на В.Т.. Същата отговаря с
кратки изречения на зададените й въпроси, трудно се задържа активното й внимание. При ответницата е
налице разкъсан мисловен процес,
отговорите невинаги имат връзка със зададения въпрос. Не знае на колко години
е, кога е рожденият й ден, не помни колко деца има и как се казват; не е
ориентирана за време и място.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, които кредитира.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от
дъщерята на ответницата, която е активно легитимирана, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед вида
и степента на заболяването на ответницата същата следва да бъде поставена под пълно
запрещение.
Поставянето
под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред
и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно
физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да
се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС
пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се
грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават
недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние
не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на
чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал.
1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се
прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и
ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и
непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест
не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността
лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице
под запрещение, т.е. за да се постави едно лице под запрещение, следва да са
налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на
второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.
От събраните в производството по делото доказателства
безспорно се установи, че ответницата страда от мозъчно-съдова болест, довела
до деменция, съпроводено с увреждане на множество функции – памет, мислене,
ориентация, разбиране, смятане, възможност за разумен говор и и съждения. Наличието на съдова деменция е
нарушило напълно способността на освидетелстваната да възприема факти от
действителността, да разбира свойството и значението на постъпките си, като
процесът е необратим, т.е. налице е първият критерий- медицински за признаването й за
недееспособна по чл.5 от ЗЛС.
Налице
е и втората предпоставка, а именно - ответницата не може пълноценно да се грижи
за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. От приетата
експертиза се установява, че здравословното състояние на ответницата е сериозно
увредено, като при тази степен на
умствено изоставане освидетелстваната не може да преценява и защитава личните и
имуществените си интереси. Това
състояние се потвърждава и при личното изслушване на ответницата от съда.
С
оглед изложеното съдът намира, че ответницата следва да бъде поставена под
пълно запрещение.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО
ЗАПРЕЩЕНИЕ В.Т.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. с чл. 336,
ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане на решението в сила, заверен препис от
същото да се изпрати на органа по настойничество при община К., обл. С. за учредяване на настойничество.
СЪДИЯ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
06.07.2021 год.
Да се направи справка от НБД „Население“ по гр.д. №
138/21 год. на СОС за лицето В.Т.Д. с ЕГН ********** с
адрес ***.
СЪДИЯ: