Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../29.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно
заседание проведено на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7767 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от
Г.Ж.А., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, ***, чрез адв. В.Д. срещу И.А.Л.В.,
адрес: *****, иск с правно основание чл.86,
ал.3 ЗДСл за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 990 лева, представляваща
командировъчни за периода 25.05.2016г. – 31.01.2019г., за 99 работни дни по 10 лева дневно, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба - 22.05.2019г. до окончателното й изплащане.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: Полагал е труд по
служебно правоотношение с ответника, възникнало по силата на акт за назначаване
№ *****/30.10.2006г. на Изпълнителния директор на ИАЛВ, считано от 01.11.2006г.
на длъжността Главен инспектор в Териториално звено – Варна ТД Лоза и вино *****,
Главна дирекция Контрол в лозаро-винарския сектор.
Със Заповед № *****/25.03.2019г. на изпълнителния директор на ИАЛВ, на
основание чл.97 ЗДСл във вр. чл.90, ал.1, т.5 ЗДСл му
е наложено дисциплинарно наказание – уволнение и на основание чл.107, ал.1, т.3
ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение, считано от 27.03.2019г.. Не му
е определено и изплатено обезщетение по чл.106, ал.3 ЗДСл, поради придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 50 на сто от
месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на
служебното правоотношение за всяка прослужена година като държавен служител.
Обжалвал е заповедта за прекратяване на правоотношението по съдебен ред, като е
образувано дело №1081/2019г. по описа на Административен съд – Варна. В периода
01.11.2006г. - 27.03.2019г. е работил при ответника без прекъсване на трудовия
стаж или общо 12 години, 4 месеца и 26 дни. Пенсионирал се е поради придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 16.04.2015г., съгласно
разпореждане № ********** на ТП на НОИ. Уведомил е ответника, че е упражнил
правото си на пенсия с писмо от 04.01.2019г.. Размерът на основната му заплата
към датата на прекратяване служебното му правоотношение възлизал на 1026 лева.
Във връзка с изпълнение на служебните си задължения за периода 25.05.2016-31.01.2019г. е бил командирован в други населени места без
нощуване общо 99 дни, като не са му изплащани дневни в размер на 10 лева,
съгласно чл.19, ал.2 от Наредба за командировките в страната. В тази връзка обективира
искане за осъждане на ответника - работодател да престира
посочените суми.
Ответникът,
в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който счита предявеният иск за
допустим и основателен. Не оспорва, че по силата на служебно правоотношение в
периода 01.11.2006г.
- 27.03.2019г., ищецът е
заемал длъжността Главен
инспектор в Териториално звено – Варна ТД Лоза и вино *****, Главна дирекция
Контрол в лозаро-винарския сектор. Не оспорва, че
правоотношението е прекратено със Заповед № *****/25.03.2019г. на
изпълнителния директор на ИАЛВ, считано от 27.03.2019г.. Признава, че не е изплатил претендираните в настоящото
производство суми. Не оспорва,
че в перода 25.05.2016г. – 31.01.2019г., ищецът е бил командирован, но не са му изплатени
дневни пари в размер на 990 лева. Твърди,
че причината за това е липса на финансова възможност.
В
хода на проведеното съдебно заседание страните поддържат заявените с исковата
молба и отговора по нея становища.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По
делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване в отношенията между страните, че по силата на служебно правоотношение в периода 01.11.2006г. -
27.03.2019г., ищецът е
заемал длъжността Главен
инспектор в Териториално звено – Варна ТД Лоза и вино *****, Главна дирекция
Контрол в лозаро-винарския сектор, както и че учреденото между
страните правоотношение е било прекратено едностранно от работодателя без
предизвестие,
на основание чл. 107, ал.1, т.3 ЗДСл, считано от 27.03.2019г., за което е
издадена Заповед № № *****/25.03.2019г. на изпълнителния директор на ИАЛВ. Това
се установява и от Акт за назначаване №*****/30.10.2006г.;
Заповед № *****/25.03.2019г.; Заповед № *****/05.02.2019г.; Заповед № *****/15.03.2019г..
Приложени са на л.36-135 от делото,
издадени от работодателя заповеди за командироване на ищеца.
С влязло в сила решение №
5997/22.05.2020г. по адм. дело № 11391/2019г. по
описа на Върховен административен съд е отменена Заповед № *****/25.03.2019г. на
изпълнителния директор на ИАЛВ.
Със Заповед № *****/03.06.2020г.
ищецът е възстановен на длъжност при работодателя.
По
делото относно размера на претендираните суми са
ангажирани специални знания посредством допуснатата ССчЕ.
От заключението на вещото лице се установява, че в рамките на исковия период
ищецът е бил командирован 99 дни, като са дължими командировъчни по 10 лева на
ден. Общият размер на неизплатените командировъчни възлиза на 990 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.86, ал.3
ЗДСл.
Претендира
се присъждане на сумата 990 лева, представляваща дължими дневни пари за времето
на командировката.
От
събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че ищецът в рамките на исковия период е бил
командирован 99 дни от работодателя да изпълнява задълженията си в други
населени места извън определеното му място на работа по възникналото служебно
правоотношение. Доказано е и обстоятелството, че дневните пари за
командировките не са изплатени на ищеца.
От
приложените документи и заключението на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че размерът им възлиза на общо 990 лева.
По тези
искове следва да се постанови положително решение, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на главниците.
Претенцията
не е погасена по давност, тъй като исковата молба е подадена в съда на
22.05.2019г.
Относно
разноските:
На
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство в производството, което съдът определя на 150 лева
съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение №
5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.). Възнаграждението по
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата се определя от съда, а не от лицата
получили безплатна правна помощ.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена
дължимата по делото държавна такса за разглеждане на предявения иск в общ
размер на 50 лева. В негова
тежест ще се възложат и разноските за ССчЕ, изплатени
от бюджета на съда в размер на 160 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.А.Л.В., адрес: *****
ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ж.А., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 990 лева/деветстотин и
деветдесет лева/,
представляваща командировъчни за периода 25.05.2016г. – 31.01.2019г., за 99 работни дни по
10 лева дневно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба - 22.05.2019г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.86, ал.3 ЗДСл.
ОСЪЖДА И.А.Л.В., адрес: *****
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.К.Д. ***, адрес на
кантората*** сумата от 150 лева /сто и
петдесет лева/, представляваща дължимо възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА И.А.Л.В., адрес: *****
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Варна сумата от 210 лева /двеста и десет лева/, представляваща дължимата държавна такса и
депозит за вещо лице, изплатен от бюджета на съда, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: