Решение по дело №2500/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1758
Дата: 2 октомври 2019 г. (в сила от 3 февруари 2020 г.)
Съдия: Стояна Илиева Илиева Станева
Дело: 20193110202500
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №1758/2.10.2019г.

                                   Година 2019                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На  втори октомври                                           Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2500 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба  на  Д.А.А. с ЕГН ********** срещу НП №  368/08.10.2018 год. на зам. кмета на Община Варна, с което за извършено нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП на осн. чл.178е от ЗДвП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв..

            В жалбата се оспорва фактическата обстановка изложена в НП, в това число и мястото на паркиране на процесното МПС и се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от адв.А. А., ВАК,който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като недоказано.

            Въззиваемата страна – Община Варна, редовно призована се представлява от юк Карагеоргиева.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

            Към 06.10.2018 год. жалбоподателя Д.А.  притежавал мотоциклет „ Кимко“ с рег. № В2171В. На 25.07.2018 г. в 14.45 часа, заради паркиране на паркирал мотоциклет „ Кимко“ с рег. № ***в гр.Варна върху тротоар на ул.“ Македония“ до № 6, М.Х.Я., в качеството и на полицай при група „Общинска полиция“ ОД МВР Варна изготвила фиш – под № **********/25.07.2018 год., в отсъствие на нарушителя. Паркирането на мотоциклета на такова място и по този начин – на тротоара  приела, че съставлява нарушение на правилото за паркиране по чл.94, ал.3 от ЗДВП.

         Жалбоподателя депозирал възражение срещу съставената глоба с фиш, съставения при условията на чл.186, ал.3 от ЗДВП , оспорвайки извършването на административното нарушение, което наложило св. Г.Г. да  състави на 30.08.2018  г. АУАН  № 0006857/30.08.2018 год. затова, че на 25.07.2018 год. около 14,45 часа в гр.Варна, ул.“ Македония“ до № 5, жалбоподателят Д.А. е паркирал  мотоциклет „ Кимко“ с рег. № ***в гр.Варна върху тротоар, без разрешение на собственика на пътя или местната администрация – нарушение на чл. 94,ал.3 от ЗДвП.

            Актът бил предявен на нарушителя и подписан от него с  възражения, идентични с тези изложени в жалбата срещу фиша.

В срока по чл.44,ал.1от ЗАНН не са направени  писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка АНО издал НП № 368/08.10.2018 год. на кмета на Община Варна, с което за извършено нарушение на чл. 94,ал.3 от ЗДвП, на осн. чл.178е от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв..

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел, актосъставителя Г.Г.  потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

От показанията на св. М.Я. се установява, че при обход на ул.“ Македония“ установила паркиран мотоциклет върху пешеходен тротоар. Направила справка, от която установила собственика на мотоциклета и в негово отсъствие съставила фиш, като оставила уведомление.

По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел Васил Димитров, от чиито показания се установява, че се е намирал на мястото на нарушението, като твърди, че е видял на ул.“ Македония“,полицейски служители да пишат акт на мотор. След това твърди, че на мястото дошъл жалбоподателя, който бил паркирал мотора на място, на което не пречел и не попадал в зоната на забраненото паркиране. Твърди , че това място не представлявало тротоар, а се намирало между две саксии, на това място завършвала градинката, след това имало подход към жилищната сграда, където се паркирали автомобили.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни, логични и последователни и относими към предмета на делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на  показанията на свидетелите Г.Г.,  М.Я. и Васил Димитров, както и от приложените по делото писмени доказателства,  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

 АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- зам. кмет на Община Варна, въз основа на Заповед от №4791/25.11.2015 год., като акта също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. 

            Според разпоредбата на  чл.94 ал.3 от ЗДП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Неспазването на тези правила съставлява административно нарушение по смисъла на чл.178е от ЗДП.

От събраните по делото доказателства и най-вече от показанията на св.Димитров се установява, че мотоциклета на жалбоподателя А. е бил паркиран върху градинката до № 6 на ул.“ Македония“, в близост до която са се намирали и саксии и подход към жилищна сграда.

В случая по делото не е спорно, че собственик на пътя е Община Варна, по силата на §7 ал.1 т.4 и т.7 от ПЗР на ЗМСМА, вр. чл. 2 ал.1 т.1 от ЗОС.  По делото не са ангажирани и  доказателства, че тази градинка е била определена от общинската администрация за паркиране на автомобили, няма и твърдения в тази насока.

Съгласно разпоредбата на чл.178е от ЗДвП, се наказва с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Горното предпоставя като субект на нарушението само лицата, осъществяващи неправомерно паркиране в качеството им на водачи на МПС.

 В случая по делото безспорно се установиха единствено фактите, че на посочените в АУАН и НП време и място, е било осъществено неправомерно паркиране на мотоциклет „ Кимко“ с рег. № В2171В, собственост на жалбоподателя върху тротоар. Липсват обаче каквито и да е доказателства относно авторството на нарушението и неговия конкретен субект, още по-малко такива, че този субект е именно жалбоподателя.

Конкретното нарушение е установено и констатирано след осъществяването на неправилното паркиране, като няма свидетели очевидци на извършването му. По делото няма данни за осъществяване на процедура по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Изложеното дава основание на състава на съда на приеме, че  нарушението не е категорично доказано от субективна страна в лицето именно на жалбоподателя.

Безспорно тежестта на доказване в административно наказателното производство лежи върху наказващия орган. В тежест на административно наказващия орган /по аргумент от чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.103, ал.1 от НПК/, тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има извършено административно нарушение от жалбоподателя А., и че то е извършено виновно от него (ППВС № 10/1973г.).

Предвид горното състава на съда намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради което и на  основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  НП №  368/08.10.2018 год. на зам. кмета на Община Варна, с което на Д.А.А. с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП на осн. чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено. 

                                                                                                                                 

                                               СЪДИЯ в РС ВАРНА :