Решение по дело №715/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 412
Дата: 16 май 2019 г. (в сила от 31 юли 2019 г.)
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20183100900715
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 май 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …./…….05.2019г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                     СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА  ХЕКИМОВА

при секретар Мария Манолова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 715 по описа за 2018г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" №260, представлявано от П.Д.и Д.Ш.- изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, действащо чрез пълн. адв. С. 'З., САК срещу П.Т.С., ЕГН **********,***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сума в размер на 139 386, 80 CHF /сто тридесет и девет хиляди триста осемдесет и шест швейцарски франка и осемдесет сантима/, представляваща част от общо неиздължена главница в размер на 200 672,10 шв.фр. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL40601 от 08.08.2008г., ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано от 14.08.2017г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда/ до окончателното й изплащане, както и сторените по заповедното производство съдебни и деловодни разноски, от които заплатена държавна в размер на 4 800, 00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 716, 00 лв., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6611 от 17.08.2017г., издадена по ч.гр. д. № 11820/2017г., 31 състав по описа на Районен съд - гр. Варна.

Твърди се в исковата молба, че на 08.08.2008г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД като кредитодател и ответника П.Т.С. с ЕГН **********, като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL40601. По силата на чл. 1, ал. 1 от договора банката предоставила на ответника кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 132 700 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД в деня на усвояване на кредита. Съобразно този механизъм за изчисляване на отпуснатата от банката главница ответникът усвоил по своя банкова сметка *** (двеста и деветнадесет хиляди осемстотин петдесет и осем швейцарски франка). В деня на усвояване на тази сума и в изпълнение на чл. 1, ал. 3 и чл. 5 от горецитирания договор за банков кредит било подписано приложение към договора (озаглавено „Приложение № 1 към Договор за банков кредит HL 40601/21.08.2008г."), представляващо неразделна част от него, с което страните удостоверяват, че предоставеният и усвоен от ответника кредит е в размер на 219 858 CHF.

С оглед обезпечаване вземанията на банката-ищец, произтичащи от процесния договор за банков кредит, ответникът учредил договорна ипотека върху закупения с кредита апартамент № 14, находящ се в гр. Варна, кв. Галата, ул. „Боровец" № 50. След учредяването на ипотеката и откриването на заемната сметка по процесния договор за банков кредит кредитополучателят усвоил кредита в размер на 219 858 CHF.

Поради реализираното забавяне на плащанията от страна на длъжника и с оглед на големия размер на просрочието, банката упражнила своето потестативно право по чл. 18, ал. 1 от процесния договор и обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем, за което на 13.06.2017г. кредитополучателят бил уведомен чрез нотариус С.К.с per. № 446 и район на действие Районен съд - гр. Варна. Твърди се, че в резултат на настъпилата на 13.06.2017г. предсрочна изискуемост на целия кредит кредитополучателят дължи на банката неиздължена главница по договора в размер на 200 672,10 CHF.

Вследствие неплащане на задължението, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е депозирала в Районен съд гр.Варна заявление по чл.417 т.2 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя за посочените в извлечението от счетоводните книги на банката суми по главница. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, на 05.04.2018г. е депозирано от длъжника П.Т.С. възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение от 17.08.2017г., поради което и на основание чл. 415 ГПК съдът е указал на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск. С изложеното ищецът обосновава правния си интерес в законоустановения срок да предяви иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземането си срещу длъжника П.Т.С..

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът П.Т.С., чрез назначения особен представител, е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявените искове, като твърди неравноправност на клаузите на чл.3, ал.1 и 5 от договора на осн. чл.143, т.9 и 10 от ЗЗП поради предвидената в тях възможност на кредитора да променя едностранно договорните клаузи, определящи приложимия лихвен процент. Сочи се и нарушение изискванията на чл.6, чл.7, т.4-14, чл.8, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10 от ЗПК, въз основа на които се твърди недействителност на договора и съответно дължимост само на чистата стойност на кредита. Твърди се също нередовно изпълнена процедура по връчване на нотариалната покана, с която ищецът твърди да е обявил предсрочна изискуемост на вземанията си по процесния договор за кредит,като се твърди, че при неплащане на уговорения брой вноски в срок автоматично е настъпила предсрочна изискуемост на 21.07.2012г. Твърди се също изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми по вноски с падеж до 21.03.2018г.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетия като доказателство по делото договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40601/08.08.2008г. се установява, че банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 132700 евро по курс купува за швейцарски франк към евро на Банката в деня на усвояване на кредита. Договореният кредит е предоставен за срок от 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, като в договора е предвидено начисляването на възнаградителна и наказателна лихва при определени условия и размер, както и заплащането на такса и комисиона за управление на кредита. Видно от приложение №1 към договора датата на усвояване на кредита е 21.08.2008г. Представени са също нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот от 25.07.2008г., както и нот. акт за учредяване на договорна ипотека в полза на „Юробанк България" АД от 18.08.2008г.

Представена е нотариална покана от „Юробанк България" АД до П.Т.С. за обявяване на вземанията по договор за кредит № HL 40601/08.08.2008г. за предсрочно изискуеми, връчена на кредитополучателя на дата 13.06.2017г., чрез залепяне на уведомление при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Назначена и приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която, кредитирано от съда като изчерпателно и обективно дадено, се установява, че размерът на усвоената главница по процесния кредит /чистата стойност на кредита/ е 219 858 шв.франка, размерът на погасената главница е 19 185,81 шв.франка, като непогасеният остатък възлиза на 200 672,19 шв.франка; първата забавена вноска за погасяване е с падеж 21.02.2012г.; през релевантния период нивата на БЛП са претърпели следните изменения: първоначално БЛП в шв.франкове е въведен на 01.01.2008г. със стойност 4,5%, от 07.07.2008г. е определена нова стойност 5%, от 10.10.2008г. е определена нова стойност 7,2% и от 10.09.2012г. е определена нова стойност 6,95%; първоначалният погасителен план е съставен при ниво на БЛП 5% съобразно решението на банката, като през периода от 21.09.2008г. до 21.10.2008г. месечната вноска е била в размер 1600,60 шв.фр., през периода от 21.11.2008г. до 21.10.2012г. – 1730,16 шв.фр., през периода от 21.11.2012г. до 21.03.2019г. – 1702,37 шв.фр. и през периода от 21.04.2019г. до 21.07.2028г. – 398,83 шв.фр.; съобразно изчисленията на вещото лице общият размер на лихвата по първоначалния погасителен план е 103433,43 шв.фр., а по действително прилагания погасителен план е 119162,88 шв.фр.; общо плащанията по договора са в размер на 73265,39 шв.фр., от които 19185,81 шв.фр. по главницата, 51562,03 шв.фр. за възнаградителна лихва, 385,08 шв.фр. за мораторна лихва и 2132,47 шв.фр. за такси; съобразно изчисленията на вещото лице по първоначалния погасителен план, ако с платената сума за главница и възнаградителни лихви по месечни вноски в размер на 70747,84 шв.фр. биха били погасени изцяло месечните вноски с падежи до 21.04.2012г., вкл. и част от възн. лихва от вноската с падеж 21.05.2012г., като общият размер на погасените лихви по месечни вноски би бил 47810,74 шв.фр., а по действителния погасителен план с общо платената сума в размер на 70747,84 шв.фр. са погасени изцяло месечните вноски с падежи до 21.01.2012г., вкл. и част от възн.лихва от вноската с падеж 21.02.2012г., като общият размер на погасените лихви по месечни вноски е 51562,03 шв.фр.

 

При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. Настоящата претенция предпоставя доказване наличието на облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е задължен за претендираната сума, настъпила предсрочна изискуемост на главницата на посочената в ИМ дата.

Съдът намира, че събраните в хода на производството писмени доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че страните са били обвързани по силата на валидно сключен Договор за кредит № HL 40601/08.08.2008г. От ответната страна се оспорва действителността на клаузите на чл.3, ал.1 и 5 от договора като неравноправни на осн. чл.143, т.9 и 10 от ЗЗП поради предвидената в тях възможност на кредитора да променя едностранно договорните клаузи, определящи приложимия лихвен процент. В настоящото производство не са претендирани суми за възнаградителна лихва, но възраженията за нищожност на тези клаузи подлежат на разглеждане с оглед на възражението, че част от изплатените по кредита суми, отнесени за погасяване на лихви, следва да бъдат приспаднати от дължимата главница.

Кредитополучателите – физически лица се явяват потребители на финансова услуга по см. на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, тъй като договорите за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансова услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл.143 ЗЗП, каквито са направени от ответниците. Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са предвидени различни хипотези относно начина, по който се достига до този резултат – т.10 определя като неравноправна клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително изготвените от търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, както и в случаите на договор при общи условия.

В отговора си ответната страна е визирала като неравноправни клаузите от договора, които дават възможност на банката да извършва едностранна промяна в условията на договора. Видно от чл.3, ал.1 от договора страните са уговорили размера на дължимата годишна лихва и начина на нейното формиране, като изрично е посочен и размерът на БЛП. Същевременно в ал.5 на същата клауза е предвидено, че действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Аналогично в чл.6, ал.3 е предвидено, че в случай на промяна на БЛП размерът на погас.вноска се променя автоматично в съответствие с промяната.

Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП. В разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП обаче законодателят е предвидил изключение от това правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147, ал.1 ЗЗП/. Потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин /в този смисъл е Решение №77/22.04.15г. по гр.д.№4452/14г. на ВКС/.

От приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че базовият лихвен процент се определя съгласно методиката на банката като сбор от два компонента – трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Съгласно заключението  трансферната цена на ресурса се формира от разходите, които банката прави при привличане на паричен ресурс в т.ч. пазарни лихвени мерители, рискова премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс и директни нелихвени разходи на банката по привличане на паричен ресурс. Буферната надбавка от своя страна включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива. При промяна в компонентите на БЛП, когато кумулативно стойността им се отклонява от текущото равнище, банката актуализира БЛП с решение на нарочен банков орган съобразно методологията на банката.

При така изложеното е видно, че в договора не се съдържат конкретни основания или критерии, даващи право на банката едностранно да променя БЛП, съответно липсва и конкретна методика или формула, която да определя съотношението между настъпилите изменения и посочените пазарни лихвени индекси. Ето защо клаузите от договора, които дават възможност на банката да извършва едностранна промяна в условията на договора, съдът намира, че не отговарят на изискването за добросъвестност, тъй като не въвеждат ясни, предвидими, определени или с възможност за точна определяемост параметри на задълженията, а са поставени в зависимост от настъпване на бъдещи обстоятелства изцяло по волята на кредитора без право да се договаря. Методиката на Банката за определяне на базовия лихвен процент, както и визираните в нея компоненти за изчисляването му, са факти извън договорното съдържание и като такива невключени в постигнатото между страните съгласие.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че клаузите на чл.3, ал.1 и 5 се явяват неравноправни по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП, тъй като дават възможност на ищеца нерегламентирано да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, което води и до тяхната нищожност съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Така установената нищожност предвид разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД обаче съдът не намира, че обуславя извод за нищожност на целия договор.

Възраженията за нищожност на договора поради противоречие на чл.6, чл.7, т.4-14, чл.8, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10 от ЗПК ДВ, бр. 53 от 30.06.2006г., действащ при сключване на процесния договор, съдът намира за неотносими към настоящия договор, на основание чл.3, ал.5 ЗПК, съгласно който разпоредбите на закона, с изключение на чл. 15, не се прилагат за договори за кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, какъвто е настоящия.

Качеството на банката – кредитор като изправна страна по договора следва от установяване на факта, че е изпълнила задължението си да предостави на заемополучателя уговорената парична сума. За доказване изпълнението на задължението на кредитора за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на банката, както е установено от заключението на вещото лице. Именно със заверяване на разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се счита за усвоена/предоставена на кредитополучателя. В този смисъл е и решение № 125 от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Неизпълнението от страна на кредитополучателя, изразяващо се в незаплащане на дължими погасителни вноски, не се оспорва и се установява от заключението на вещото лице, съгласно което последната издължена вноска е тази с падеж 21.01.2012г., изплатена със забава на 01.08.2014г. От допълнителното заключение по СЧЕ се установява, че при условията на първоначалния погасителен план, без да се прилага актуализацията на БЛП, извършвана въз основа на приетите като нищожни договорни клаузи, последната погасена с внесените от ответника суми би била вноската с падеж 21.04.2012г. изцяло и част от възн.лихва от вноската с падеж 21.05.2012г. Тъй като след тази дата до момента на обявяване на предсрочната изискуемост не са заплащани суми, е налице неизпълнение като предпоставка по смисъла на чл.18, ал.2 от договора.

За да настъпят правните последици на предсрочната изискуемост за длъжника обаче е необходимо това потестативно по своето правно естество право на кредитора да бъде упражнено с нарочно изявление, което да достигне до длъжника. Предсрочната изискуемост се счита настъпила на датата, на която това волеизявление на кредитора е достигнало до длъжника (в този смисъл т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и трайно установената съдебна практика, в т.ч. решения на ВКС по чл.290 от ГПК, като например Решение № 53 от 18.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 888/2014 г., II т. о., ТК; Решение № 64 от 9.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5796/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 420 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3079/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 135 от 21.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 565/2016 г., I т. о., ТК и други).

В отговора на ИМ е релевирано възражение за нередовно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост, поради ненамиране на адресата, което се явява неоснователно с оглед на представените по делото доказателства за редовно връчена на 13.06.2017г. нот. покана по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на кредитополучателя, след спазване на процедурата за трикратно посещение на адреса, залепяне на уведомление и изтичане на двуседмичен срок.

Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаването от длъжника на изявлението на банката за обявяване на кредитния дълг за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. В случая уведомлението следва хронологично момента, в който са спрени плащанията, поради което и тази предпоставка следва да се приеме за установена.

От заключението на вещото лице по приетата СЧЕ се установява размера на непогасените задължения, от които непогасения остатък от главница е в размер на 200 672,19 шв.фр. С оглед на така установената по-горе неравноправност на клаузите на договора, съдът намира, че в отношенията между страните по повод предоставения кредит при определяне на задълженията приложение следва да намери изрично уговорения в договора лихвен процент, а именно – 5 % базов лихвен процент плюс договорна надбавка от 1,2 пункта, или общо 6,2 %. Съобразно изчисленията, извършени от вещото лице по СЧЕ, изготвени при съобразяване с така договорения лихвен процент, се установява, че размера на непогасената изискуема вече в цялост главница възлиза на 196 920,90 шв.фр., представляваща разликата между отпуснатия и усвоен общ размер на кредита 219 858 шв.фр. и частта от главницата в размер на 22 937,10 шв.фр., която би била погасена с внасяните от кредитополучателя суми при приложение на първоначалния погасителен план.

На следващо място съдът намира неоснователно релевираното от ответника възражение за изтекла давност. Настоящото вземане произтича от договор за кредит, разновидност на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. В този смисъл е константната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, поради което е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. По отношение началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва да тече давността по чл. 114 ЗЗД, като приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. /Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №795/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК/

В случая периодът на погасителния план към момента не е изтекъл, съобразно договорения между страните 240-месечен срок на издължаване с начален момент датата на усвояване на кредита, която съобразно заключението на вещото лице съвпада с датата на сключване на договора. До датата на завеждане на заповедното производство - 14.08.2017г., приложимият петгодишен давностен период не е изтекъл и съответно вземанията за главница, включени в неизплатените вноски, не са погасени по давност.

С оглед на така изложеното съдът намира, че дължимата от ответника сума за главница е в размер на 196 920,90 шв.фр., с оглед на което предявеният частичен иск за сумата 139 386 шв.фр. се явява основателен и доказан и следва да се уважи. Следва да се присъди и законната лихва от подаване на заявлението върху главницата.

При този изход на спора се следват разноски в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК в общ размер 9340 лв., вкл. заплатена държавна такса, депозит за особен представител и депозити за вещо лице, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства. Съгласно т.12 от ТР №4/2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ВКС следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство в размер на 9516 лв., вкл. държавна такса и адв. възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" №260, че ответникът П.Т.С., ЕГН **********,***, дължи на ищеца на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК сума в размер на 139 386, 80 CHF /сто тридесет и девет хиляди триста осемдесет и шест швейцарски франка и осемдесет сантима/, претендирана като част от общо неиздължена главница в размер на 200 672,10 шв.фр. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL40601 от 08.08.2008г., ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано от 14.08.2017г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда/ до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6611 от 17.08.2017г., издадена по ч.гр. д. № 11820/2017г., 31 състав по описа на Районен съд - гр. Варна.

 

ОСЪЖДА П.Т.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път №260, сумата 9340 лв. /девет хиляди осемстотин триста и четиридесет лева/, представляваща разноски в исковото производство, както и сумата 9516 лв. /девет хиляди петстотин и шестнадесет лева/ разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                    СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: