Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 101, 10.11.2014г.,
град Д.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.кият окръжен съд,
наказателно отделение
на десети ноември, две хиляди и четиринадесета
година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Деница Петрова
Членове: Милена Хараламбиева
Калиптен Алид
Секретар: Т.Д.
Прокурор: Наталия Станчева
като
разгледа докладваното от съдия К.Алид ч.н.д. № 334 по описа за 2014г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл. 32, ал. І във вр. с чл. 16,
ал. І от ЗПИИРКОРНФС / Закон за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции/ за разглеждане на постъпило в Окръжен съд–град
Д. Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно признаване
на финансова санкция, постановена с наказателно постановление № 500.00717662.0
от 17.04.2014г., влязло в сила на 24.05.2014г. на Полицейски президиум
Рейнпфалц, Федерална Република Германия, засягаща българския гражданин М./М./ А.А. - роден на ***г.
В съдебно заседание представителят на ОП- град Д. изразява становище за уважаване
на искането.
От извършената
служебно справка за данните за лицето се установява, че се касае за българския
гражданин М.А.А., роден на ***г***, ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***.
Засегнатото лице не
се явява. Същото е депозирало писмено заявление вх.№ 7067/04.11.2014г. по описа
на Окръжен съд – Д., с което уведомява, че няма да може да присъства в съдебно
заседание по уважителни причини и не се противопоставя да бъде разгледано
делото по същество. В горевизирания документ прави изявление, че признава
финансовата санкция и ще започне изплащането й.
Д.кият окръжен съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение акт – наказателно
постановление № 500.00717662.0 от 17.04.2014г., влязло в сила на 24.05.2014г.
на Полицейски президиум Рейнпфалц, Федерална Република Германия, с което на българския гражданин М.А., роден на ***г*** е наложена финансова санкция – глоба за нарушение
на Правилника за движение по пътищата, извършено на територията на издаващата
държава С посоченото решение е наложена глоба на българския гражданин в размер
на 100 евро за извършено на 19.03.2014г. , в 13:20 часа в 53577 Нойщадт,
федерална магистрала 3, в посока Франкфурт, на 49 км за нарушение на §30, §69а
от Правилника за движение по пътищата, §24 от Правилника за движение по
пътищата, 214.2 ВКат. Съгласно удостоверение финансовата санкция е за сумата от
100 евро /глоба/ и 28 евро /разноски по делото/ - разходи по производството,
довели до постановяване на решението
По силата на Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща
държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за
налагане на финансова
санкция.
Изпратеното в Окръжен
съд – гр.Д. удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на
данните в приложения съдебен акт, чието
признаване се иска. Касае се за решение за налагане на
финансова санкция, по смисъла на нормата
на чл.3 ал.І
т.1 от ЗПИИРКОРНФС – в случая-
акт за налагане на задължение за плащане на
глоба за извършено престъпление, издаден от съдебен орган .
Деянието, осъществено
от засегнатото попада сред изброените в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата, поради което двойна
наказуемост не се изисква.
Не е налице нито едно от основанията, при
които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на
финансова санкция, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено
по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл.4
и чл.5 от
ЗПИИРКОРНФС. Срещу М.А.А. за
същото деяние в Р
България или в друга държава, различна от издаващата няма
постановено и приведено в
изпълнение решение за
налагане на финансови
санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по
българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на
българския съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Полицейски президиум Рейнпфалц,
Федерална Република Германия не се отнася и за деяния, които по българското
законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р
България, или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата
държава и българското законодателство не позволява
предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.
Наложената финансова санкция с решението е повече от 70 евро, респ. левовата им
равностойност. Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското
законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на
наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу
М.А.А. е било писмено, съдебно заседание не е провеждано, като А. е уведомен
съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва решението,
както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в
удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването
на лицето и съдът не следва да изисква изрично други доказателства за това
съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета от 24 февруари 2005
година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции – признаването на решение, предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото
решение да е без всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентния
орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение.
Както вече се посочи не са налице
основания за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като
основанията за отказ по рамковото решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС.
Съгласно чл.3 ал.1 т.3
от ЗПИИРКОРНФС разходите
по съдебните или административните процедури, довели до постановяване на акта
не е изрично предвидено да се съдържат като размер в самия акт / по арг. за
противното от т.1, 2 и т.4 от чл.3 ЗПИИРКОРНФС, в
които изрично е посочено, че съответните парични суми следва да фигурират в
акта – решението за налагане на финансова санкция/, съдът намира, че не е
налице основание за отказ за признаване на разходите по процеса, довели до
постановяване на акта, доколкото същите изрично са посочени като размер в
удостоверението – 28.50 евро, а в решението за налагане на финансова санкция
изрично е посочено, че разходите се възлагат на осъденото лице – М.А.. Освен това
основание за отказ по чл.35 т.1 от ЗПИИРКОРНФС би било налице ако удостоверението
не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на решението, какъвто не е
настоящия случай – удостоверението е представено, същото е по предвидения
образец и е пълно и очевидно отговаря на приложеното към него решение за
налагане на финансова санкция.
С оглед на
обстоятелството, че М.А.А. е роден на ***г***, ЕГН ********** е с постоянен и
настоящ адрес ***, т.е. местоживеенето му е на територията на Р България, съдът
намира, че е налице една от алтернативно предвидените предпоставки за
признаване на решението, съдържащи се в чл. 30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват
доказателства от засегнатото лице за пълно или частично изпълнение във връзка с
решението за налагане на финансова санкция, поради което не следва да се обсъжда чл.17 от ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл.16,
ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в
евро, съдът следва да определи равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на
решението за налагане на финансова санкция, а именно – 100 евро - глоба за
извършено нарушение на правилата за движение по пътщитата / равностойни на 195.60
лева /, както и 28.50 евро - сторени разходи по административното производство
/ равностойни на 55.75 лева /, или обща
финансова санкция в размер на 128.50 евро, равностойни на 251.35 лева към
датата на издаване на наказателното постановление – 17.04.2014г.р т.е.
засегнатото лице дължи по финансовата санкция общо сумата от 251.35 лева.
Направените в
съдебното производство разноски за превод от немски на български език следва да
бъдат възложени на А..
По гореизложените
съображения и на основание чл. 32, ал. І от ЗПИИРКОРНФС, Д.кият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА решение за
налагане на финансова санкция – наказателно постановление на Полицейски президиум Рейнпфалц, Федерална Република Германия от 17.04.2014г.,
влязло в сила на 24.05.2014г., с което на българския гражданин М.А.А., роден на ***г***, ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес *** е наложена финансова санкция парична сума – 100
евро - глоба за извършено нарушение на §30, §69а от Правилника за движение по
пътищата, §24 от Правилника за движение по пътищата, 214.2 ВКат / равностойни
на 195.60 лева /, както и 28.50 евро - сторени разходи по административното
производство / равностойни на 55.75 лева/, или
всичко общо в размер на 128.50 евро, равностойни на 251.35 лева по курс на БНБ
към датата на постановяване на наказателното постановление – 17.04.2014г.
Осъжда М.А.А., ЕГН **********
да заплати по сметка на ОС – град Д. сумата от 37.50 лева, съставляващи
разноски за превод на книжата.
Препис от решението да се връчи на
засегнатото лице.
Препис от настоящото решение, наказателно
постановление на
Полицейски президиум Рейнпфалц, Федерална Република Германия от
17.04.2014г., влязло в сила на 24.05.2014г., да се изпратят на
органите на Националната агенция по
приходите за изпълнение.
След получаване на
решението, НАП незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. ІІ от
ЗПИИРКОРНФС, като след приключване на изпълнението също да уведоми настоящия
съд, за да се съобщи на компетентния орган на издаващата държава.
Да се уведомят
компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да
се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – гр.В. в седмодневен срок от днес.
Председател: Членове:
1.
2.