МОТИВИ към Присъда № 26/23.07.2019 г. по
НЧХд. № 144/2019 г.:
Червенобрежки Районен съд е сезиран с тъжба от Р.А.Р.,
с ЕГН ********** *** против Т.П.К. ***, с обвинение по чл.146, ал.1 от НК затова, че на ***г.
около ***в гр. ***, обл. *** в съсобственото
дворно място на ъгъла на ***в присъствието на свидетели го нарекъл ***което го обидил. В наказателното
производство на основание чл.86 от НПК бе приет за съвместно
разглеждане предявеният от тъжителя срещу подсъдимия
гр. иск по чл. 45, ал.1 от ЗЗД за причинените в резултат на деянието неимуществени вреди за сумата от 3000.00 /три хиляди/ лева. Претендира разноски.
Тъжителя се явява лично и с адв.
И.А. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа
тъжбата. Изразява становище за доказаност на
обвинението. Пледира за осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск в
пълен размер.
Подсъдимият Т.К. – редовно призован се явява лично
и с адв. Ц.А. от ПлАК,
който от името на доверителя си пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на
гражданския иск. Претендира разноски.
Тъжбата е подадена на 27.05.2019
г. за деяние извършено на ***г., поради което Съдът намира,
че същата е подадена в преклузивния 6-месечен срок, процесуално
допустима е и следва да бъде
разгледана.
Съдът, като
прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства,
съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните в
процеса, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Т.П.К., роден на *** ***, с местоживеене ***, български гражданин, със
средно специално образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.
От събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, от обясненията на подсъдимия, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимия и тъжителят са във влошени междуличностни
отношения по повод ползването на притежаван в съсобственост недвижим имот и
разрушаването на построени незаконни постройки.
На ***г. около 14:30 часа, тъжителят Р.А.Р., се приготвял да тръгва за работа. В същото време на разстояние едва от 2-3 метра в
същия двор, като ги деляло само ограда от мрежа се появил подсъдимия Т.К. и без
да е предизвикан с нищо от тъжителя, започнал да говори на висок глас “Ням ли си, глух ли си,
ненормална работа, тъпак такъв“. В това време от приземния етаж на къщата се
появила и майката на пострадалия – св. П. С.която възприела думите, като подсъдимия
и към нея се обърнал с думи: ***след което тъжителя, възприемайки думите на
съседа си, видимо се разстроил, влезнал в колата, форсирал двигателя колата и
заминал за работа. На работата си бил напрегнат и разстроен, което възприел и
св. И.П.В.. Цялата случка в двора продължила около 2-3 минути, като и св. К.А.Р., успяла да чуе казаното от
подсъдимия, тъй като тъкмо се била прибрала от работа и била на терасата на
първия етаж, отстоящ на не повече от два метра от
двора.
Подсъдимия също признава
наличието на спорове с тъжителя и възникнали скандали между тях в последните
две години, като отрича да го е обиждал. Твърди, че е говорел на себе си –
„Какъв тъпак съм“.
По делото са било
допуснати и разпитани трима свидетели на тъжителя и един на подсъдимия – К.А.Р.– ***П. И. С.***и И.П.В., ***, без родство, както и В.И.К.– ***Видно от показанията на свидетелите
К.А.Р.– ***П.И.С.и ***е че на ***г.
около ***в гр. ***, обл. *** в съсобственото
дворно място на ъгъла на ***в тяхно присъствие подсъдимия нарекъл тъжителя ***което го обидил. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели,
тъй като те са обективни, логични и безпротиворечиви. Обстоятелството, че същите са близки родственици на тъжителя не указват за пряка заинтересованост
от изхода на делото, още повече, че напълно нормално и житейски обосновано е
именно поради това си качество да са се намирали на посочената дата, време и
място в дома на тъжителя.
Съдът счита, че от всички доказателства
са делото безспорно е установено, че отношенията между Р. и К. са влошени преди инцидента, като за това също
свидетелстват както събраните по делото
писмени доказателства, така и в тази насока
са и свидетелските показания. Съдът не приема за достоверни
онази част от обясненията на подсъдимия К. от с.з., в които се сочи, че с
израза „Какъв тъпак си“ се е обърнал към себе си, тъй като ако това бе така, то
би могло да се каже вътре в дома си и със съвсем спокоен и по-тих тон, така, че
да не се възприеме от други. В останалата част съдът приема за достоверни
обясненията на подсъдимия, защото кореспондират с кредитираните от съда гласни
и писмени доказателства.
При така
установените фактически положения, на база
събраните и обсъдени гласни и писмени доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимия Т.К. е годен
субект на осъщественото деяние, защото е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи своите постъпки. Той е бил под влияние на
кумулирани негативни чувства към Р.Р. от продължително време, но не
и в състояние на физиологичен афект. Също така е бил и в състояние на повишена
емоционалност, дължаща се на мълчанието на тъжителя, възприето като провокация,
което се е отразило върху способността му за регулиране на
собственото поведение, но не изключило
неговата вменяемост.
Осъщественото от подсъдимия деяние,
разкрива обективните и субективни признаци на предвидените в закона престъпления по чл. 148, ал.1 във
вр. с чл. 146 ал.1 от
НК.
При изграждане на фактическите
си изводи по делото съдът
се довери и на писмените доказателства
по делото: справка за съдимост,
Писмо с вх. №
2688/30.05.2019 г. о т РУ-***, ведно
с заверено копие на 2 бр. подадени жалби
от Р.А.Р. и К.А.Р.от гр. ***; писмо с вх. № 2687/30.05.2019 г. от РП –***,
ведно копие от постановление за отказ да се образува ДП по пр.№ 328/2019 г. – 2
листа; Справка с вх. № 3321/03.07.2019 г. от ***гр. ***, ведно с работните графици
периода 20-23 май 2019 г., с посочена часова ангажираност на работното място на
К.А.Р.; справка с вх. № 3626/12.07.2019 г. от
***ЕИК ***, ведно с работните графици в периода 20-23 май 2019 г., с
посочена часова ангажираност на работното място на Р.А.Р..
Трайно установено в съдебна практика положение е, че обясненията на подсъдимия имат двойнствена правна природа – като те са едновременно
средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може
да бъде априори
игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав
следва да ги подложи на
внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави
с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези
процесуални действия съдът следва да
реши дали да
ги кредитира или не.
В процесния
случай обясненията на подсъдимия, че активната страна
в конфликта му с Р. е бил
именно той, са изолирани и противоречат на всички останали събрани по делото
доказателства, поради което и съдът не
ги кредитира и ги намира за
израз на защитната позиция на подсъдимия.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, изпълнителното деяние при обидата се
изразява в казването или извършването на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово
присъствие, какъвто е и настоящия случай.
Обидните действия трябва да се възприемат от
потърпевшия, това ще стане като ги чуе или види (реш. №
664/ 1972 г. на Върховен съд). В друго решение ВС постулира, че „Законът
не уточнява и не ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно е
чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано
или извършено в негово присъствие, независимо от начина и формата на казването
или извършването“ –
№ 108/ 1983 г.
Правата на чест,
достойнство и добро име са защитени и с чл. 32 от Конституцията на Република България. Честта
и достойнството се свързват с дължимото уважение към качествата на личността,
нейните морални и етични принципи, доброто й име, почитта и уважението, които й
се дължат. Честта и достойнството по начало са
неделими, но обикновено честта се отнася до положителната обществена оценка за
личността, а достойнството – до самооценката на човека за собствената му
обществена значимост. От своя страна доброто име на
личността е също положителната обществена оценка за лицето. Според Върховния касационен
съд, реш. № 79/ 2016 г., „За да се приеме, че е
налице обида, следва да се установи, че поведението на извършителя противоречи
на общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат изначално
унизително значение или обидната им насоченост се извежда от контекста, в който
са употребени“. Безспорно е прието в съдебната
практика, че оценъчните съждения не следва да бъдат подлагани на доказване, но
за да се обоснове наличие на обида не е и необходимо да се доказва истинността
на отправените твърдения.
Деянието е извършено с пряк умисъл като
форма на вина. Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и пряко е желаел това. Подсъдимият е съзнавал
съдържанието на отправените от него обидни думи,
бил е наясно, че пострадалия е възприел
обидата и пряко
е целял тези обстоятелства.
По доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, а именно:
- писмени – Писмо с вх. № 2688/30.05.2019 г. о т РУ-***, ведно
с заверено копие на 2 бр. подадени жалби
от Р.А.Р. и К.А.Р.от гр. ***; писмо с вх. № 2687/30.05.2019 г. от РП –***,
ведно копие от постановление за отказ да се образува ДП по пр.№ 328/2019 г. – 2
листа; Справка с вх. № 3321/03.07.2019 г. от ***гр. ***, ведно с работните графици
периода 20-23 май 2019 г., с посочена часова ангажираност на работното място на
К.А.Р.; справка с вх. № 3626/12.07.2019 г. от
***ЕИК ***, ведно с работните графици в периода 20-23 май 2019 г., с
посочена часова ангажираност на работното място на Р.А.Р. и свидетелство
за съдимост на подсъдимия;
- гласни – обясненията на тъжителя и подсъдимия, показанията на трима свидетели
на тъжителя и един на подсъдимия – К.А.Р.–
***П. И. С.***и И.П.В., ***, без родство, както
и В.И.К.– ***Съдът кредитира показанията на тези свидетели като достоверни и от тях изведе изводите
си за фактическата обстановка. Те са
логични, свързани и непротиверечиви помежду си, освен това се потвърждават и от приложените по делото писмени доказателства.
По наказанието:
За престъплението по чл. 146, ал.
1 НК се предвижда наказание
„Глоба“ от 1000 до 3000 лв. При преценка на смекчаващите
и отегчаващите обстоятелства
по делото съдът намира, че
следва да се наложи наказание
по реда на
чл. 55 от НК, тъй
като е налице превес на смекчаващите над оттгечаващите
вината на дееца обстоятелства – налице е сравнително ниска степен на обществена
опасност на деянието, липсата на вредоносни последици от него, чистото съдебно
минало на подсъдимия и обстоятелството, че е в една напреднала възраст – пенсионер,
а именно в рамките на
размер под минималния
предвиден в закона,
а именно „Глоба“ в
размер на 500 /петстотин/ лева.
Съдът намира, че така определеното
наказание ще съдейства за постигане
целите, както на генералната, така и на специалната
превенция.
По
гражданския иск:
С тъжбата е предявен граждански иск за претърпени
от тъжителя неимуществени вреди в размер на 3000.00 лева. Гражданският иск в наказателния процес е
неразривно свързан с обвинението. Това е така, защото основанията и размерът на иска се определят от
престъплението, предмет на обвинението по конкретното дело. Отговорността за
непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда при наличието на причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди –
ППВС № 7/1959 г. В
съответствие с чл.45 от ЗЗД, съдът уважи предявения
от пострадалия против подсъдимия граждански иск за обещетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 500.00 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от ***год., до окончателното му изплащане, като отхвърли иска до пълния размер на сумата от 3000.00 лева претърпени от
тъжителя неимуществени вреди, като неоснователен и завишен.
По разноските:
При този
изход на делото и на основание чл.
189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да заплати
в
полза на Държавата,
по сметка на Районен съд – ***, СУМАТА от 20.00 лв. /двадесет лева/, държавна
такса върху уважения размер на граждански иск, както и 5 лева - държавна такса
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист и на тъжителя сумата от 532.00
лева /петстотин тридесет и два лева/ – направени по делото съдебно-деловодни
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
При тези доводи и съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: