№ 13643
гр. София, 12.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело №
20241110153043 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба (подадена първоначално пред
Районен съд – Дупница) на Г. В. К. срещу „Кредит тайм“ ЕООД с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника,
че сключеният между страните Договор за паричен заем № 106623/28.06.2023
г. действа помежду им без клаузите на раздел трети от договора, които
уреждат „еднократна такса за експресно разглеждане“ в размер на 3746,40
лева и цена за „изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер
на 3746,64 лева, поради нищожността на последните поради противоречие със
закона – неравноправност, или евентуално – противоречие с добрите нрави.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем №
106623/28.06.2023 г., по силата на който последният му е предал сумата от
5000 лева, която ищецът следвало да върне на 12 месечни вноски по 808 лева
до 28.07.2024 г., като заплатил лихва от 10 % годишно, а в договора е записан
годишен процент на разходите (ГПР) от 10,34 %. Въпреки това в договора
били включени и двете посочени в горния абзац клаузи, които увеличавали
общото задължение от 9696 лева на 12 768 лева. Клаузите се оспорват, като
уреждащи забранени в Закона за потребителския кредит разходи за отпускане
и усвояване на кредита, евентуално – като несправедливо увеличаващи
размера на задължението по потребителски договор, поради което са или
неравноправни, или противоречат на добрите нрави. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Кредит
тайм“ ЕАД с който предявеният иск се оспорва като нередовен и поради това
недопустим, а и като недопустим поради това, че ищецът не бил платил
оспорените от него такси, поради което ответникът не бил дал повод за водене
1
на делото.
В съдебното заседание страните не изпращат представители, с писмени
молби поддържат становищата от исковата молба и отговора. Ищецът иска да
се присъди на адвоката му хонорар за безплатно представителство, като
представя и списък на разноските.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 3 – 7 от делото на Районен съд – Дупница,
Договор за паричен заем № 106623/28.06.2023 г. ответникът е предоставил на
ищеца в заем 5000 лева при задължение на последния да ги върне на 12
вноски до 28.06.2024 г., като се заплати и 10 % годишно лихва, като в договора
е посочен годишен процент на разходите (ГПР) 10,34 %. Заемът се отпуска
след заплащане на „еднократна такса за експресно разглеждане“ в размер на
3746,40 лева и такса за „изготвяне на кредитно предложение“ в размер на
3746,64 лева, които според погасителния план (на лист 7 – 8 от посоченото
последно дело) се заплащат с всяка месечна вноска, като общият размер на
вноските за тези две такси от 624,44 лева е по-висок от този на вноската по
заема с лихвата (439,58 лева).
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове за установяване
на действителното съдържание на договор между страните, като се твърди, че
две отделни клаузи от договора за такси са нищожни поради противоречие със
закона – неравноправност или противоречие на забрана за такси за усвояване
на кредит, или с добрите нрави – като уреждащи прекомерни по размер
плащания, с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка
с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 10а, ал. 2 ЗПКр;
чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗПКр.
Исковете се уважават, ако съдът установи, че са уговорени такива
клаузи, като същите не съответстват на действително предоставени услуги на
близка до уговорената стойност, или уреждат такси за действия по усвояване
на кредита.
В случая и двете такси са уговорени в пряко противоречие със закона –
чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, който предвижда забрана за начисляване на такси за
усвояване на потребителски кредит, а същите са нищожни и като
неравноправни, тъй като не е ясно какви разходи на ответника, които са в
размер на 150 % от отпуснатия кредит, покриват, като съгласно практиката на
Съда на Европейския съюз са неравноправни клаузи, които предвиждат такси
по договор, които не отговарят на разходи на търговеца за някоя услуга по
него – вж. т. 1 Решение от 23.11.2023 г. по дело C-321/22 Provident Polska.
Клаузите са нищожни поради противоречие със закона и исковете следва да се
уважат.
Възраженията за недопустимост на иска са неоснователни, както съдът
2
вече е посочил, като потребител преди плащане на пълното си задължение
винаги има право на установителен иск за недействителност на договорни
клаузи съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от
23.11.2023 г. по дела C-321/22 Provident Polska, а възражението, че ищецът
нищо не бил платил няма отношение към действителността на договора, тъй
като тя се преценява при сключването му, а не при неговото изпълнение – чл.
145, ал. 1 ЗЗП. Непосочването на банкова сметка в исковата молба не е
основание за даване на указания и връщането , тъй като условията за
редовност по чл. 129, ал. 2 ГПК не предвиждат препращане към изискването
за посочване на такава сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК, а неправилно посоченият
управител на ответника не е основание за нередовност, а се установява от съда
служебно по чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 299,72 лева – държавна такса, и
650 лева – адвокатски хонорар, определен от съда по чл. 28, ал. 2 ЗАдв
(договор за безплатно представителство – на лист 11 от делото), според
фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че адвокатът не
се е явил в съдебното заседание, а същевременно има над 132 дела в
Софийския районен съд за 2024 г. със сходен предмет, поради което на ищеца
следва да му се присъдят 299,72 лева разноски, а на адвоката – 650 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. В. К. иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД;
чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 10а, ал. 2 ЗПКр; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и
чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗПКр, по отношение на „Кредит тайм“ ЕООД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, че
сключения между дружеството и Г. В. К., с ЕГН: **********, и постоянен
адрес: общ. Д., с. Ч. б., ул. „П.“ № *, Договор за паричен заем №
106623/28.06.2023 г. действа помежду им без клаузите на раздел трети от
договора, които уреждат „еднократна такса за експресно разглеждане“ в
размер на 3746,40 лева и цена за „изготвяне на индивидуално кредитно
предложение“ в размер на 3746,64 лева, поради нищожността на последните
поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредит тайм“ ЕООД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, да
плати на Г. В. К., с ЕГН: **********, и постоянен адрес: общ. Д., с. Ч. б., ул.
„П.“ № *, сумата от 299,72 лева (двеста деветдесет и девет лева и 72
стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗАдв „Кредит
3
тайм“ ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Анна
Ахматова“ № 9, да плати на адв. Д. Д. Г., с код по БУЛСТАТ: *********, и
адрес на кантората: Т., ул. „З. С.“ № *, офис **, сумата от 650 лева
(шестстотин и петдесет лева) – адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4