Р Е Ш Е Н И
Е
№………./01.11.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1515 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 53936/23.07.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. В.М., срещу решение №
2955 от 01.07.2019г., постановено по гр.дело № 4168/2019г. на Варненския
районен съд, VІІ-ми състав, с което е прието за установено, че А.Ц.С., ЕГН ********** с адрес *** не дължи на
ответника „Енерго– Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 сумата от 3812,95
лв., представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
10.10.2017г.- 09.10.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Русе, ул.
„Тракция” № 11, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което
вземане е издадена фактура № **********/20.02.2019г., на основание чл. 124,
ал.1 ГПК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен
материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена
проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество
електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и съответно не е
заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция,
както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
А.Ц.С. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 3812,95 лв.,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
10.10.2017г.- 09.10.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Русе, ул.
„Тракция” № 11, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което
вземане е издадена фактура № **********/20.02.2019г.
Ищцата
твърди в искова молба, че е потребител е на доставяна от ответника ел. енергия
в имот на адрес гр. Русе, ул. „Тракия” № 11. При проверка на текущите си
задължения през м. февруари е установила наличието на процесното задължение по
партидата й. Впоследствие е получила фактура, становище за начисляване на
ел.енергия, уведомително писмо и констативни протоколи от БИМ и „Електроразпределение
Север“ АД. Оспорва да е консумирала така начисленото й количество ел.енергия,
както и основанието за нейното начисляване. Искането отправено до съда е за
уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Твърди се, че процесната сума в случая представлява стойност на
реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера,
като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл.
38, ал. 2 вр. чл. 37, ал.1, т.1 ОУ на Електроразпределение Север АД, одобрени с
решение ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР и тези на ответното дружество одобрени с
решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР. Предвид наличието на договорни отношения,
то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ. На 09.10.2018г. е извършена, в
присъствието на абоната проверка на обекта на потребление, за което е бил
съставен констативен протокол с № 1701731. При проверката е извършено замерване
с еталонен уред и са отчетени показанията по регистри, както следва: регистър
1.8.1- 001419кВтч, 1.8.2- 007716кВтч, 1.8.3- скрит регистър- 020147кВтч.
Потребената ел. енергия в третия регистър не е била визуализирана и съответно
отчетена при редовните отчети. Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ,
РО Русе за експертиза. Посочва, че процесното СТИ е двутарифно, с видими първа
и втора тарифа, поради което и потребителят, респ. инкасаторите извършващи
отчитането имат видимост на само тези две тарифи. На 19.02.2019г. е изготвено
становище за начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по
скрития регистър е било конкретизирано по размер и период, и е издадена
фактурата остойностяваща така допълнително начисленото количество енергия.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото съдебно- деловодни разноски.
С обжалваното решение е уважен
предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
От констативен протокол № 1701731/09.10.2018г. се установява, че на
посочената дата е извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на
ищцата. Записани са показанията в регистри 1.8.1 - 001416, 1.8.2 - 007716,
1.8.3 - 020147, 1.8.4 - 000000 и 1.8.0 - 009135кВтч. Отразено е, че СТИ се
изпраща за експертиза в БИМ, като е извършена подмяната му с ново при нулеви
показания за дневна и нощна тарифи. Протоколът е подписан от извършилите
проверката служители и абоната.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Русе, за
което е съставен констативен протокол № 175/07.02.2019г. В него е
документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера- наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана тарифа- Т3-
020147,7кВтч. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и
изискванията за точност при меренето. При направените замервания не е
констатирано измерване с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични
дефекти на кутията, клемите и клемния блок на СТИ.
Със становище от 19.02.2019г. е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия в размер на 20147квтч. за периода 10.10.2017 - 09.10.2018г.
Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при
което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на
това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество
ел. енергия за периода 10.10.2017-09.10.2018г. в размер на 20147квтч за
остойностяване, на която е издадена фактура с № **********/20.02.2019г. за
сумата от 3812,95лева. По делото е представена процесната фактура, видно от
съдържанието на която е, че начисленото количество ел. енергия е с посочено
основание- служебно.
От протокол за монтаж на процесното СТИ е видно, че то е монтирано на
10.02.2014г. в обекта на ищцата при записани нулеви показания по дневна и нощна
тарифи.
От заключението на в.л. инж. К.М.по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията
дадени в с.з. при изслушването му се установява, че СТИ е от одобрен тип, в
метрологична годност, тип Карат М02, еднофазен, двойнотарифен, статичен.
Процесното СТИ е било ново, с нулеви първа и втора заводско настроени тарифи,
което принципно предполага, че и другите тарифи следва да са нулеви, защото
според в.л. технически е невъзможно натрупване на ел.енергия в другите тарифи,
без това да се отрази на първа и втора. Липсва промяна в схемата на свързване с
електрозахранващата мрежа. Направената констатация от БИМ, че има намеса в
тарифната схема означава, че СТИ е претарифирано по софтуерен път.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството
и решението са допустими.
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че
ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани
от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50
от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена
възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че
начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел.
енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се
снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при
извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на
специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е
каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3., доколкото липсват
данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и нощна
тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на
монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се направи извод
за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.
На следващо място
следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова,
са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по
адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите разпоредби
на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На основание
чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай,
проверката е извършена на 09.10.2018г., а служебното начисляване на ел. енергия
е въз основа на становище от 19.02.2019г. Следователно липсва нормативна
уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното
документиране, така и извършването на корекционни процедури.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му
дължи сумата в общ размер от 3812,95лева,
претендирана
като стойността на начислена без правно
основание електроенергия за периода от 10.10.2017г. до 09.10.2018г., което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати
на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2955 от 01.07.2019г., постановено по гр.дело № 4168/2019г. на
Варненския районен съд, VІІ-ми състав, с което е прието за установено, че А.Ц.С.,
ЕГН ********** с адрес *** не дължи
на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 3812,95 лв., представляваща стойност
на служебно начислена ел. енергия за минал период 10.10.2017г.- 09.10.2018г. за
обект на потребление, находящ се в гр. Русе, ул. „Тракция” № 11, с абонатен №
********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/20.02.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на А.Ц.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща
разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: