№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от младши съдия Димитров в. гр. д. № 9818 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 106004/28.04.2017г., постановено по гр. дело № 76666/2015г.,
Софийски районен съд (СРС) е уважил исковете с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 и 2 КТ за признаване уволнението на А.С.М., извършено със Заповед №
8029/14.10.2015г. на главния изпълнителен директор и на изпълнителния директор
на „М.“ ЕАД, за незаконно и неговата отмяна, като е постановил възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност началник сектор
„Търговско-инженерна дейност“ в направление „Бизнес клиенти“ в ответното
дружество. Първоинстанционният съд е уважил изцяло и предявения осъдителен иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение в размер на 24 024лв. за оставане без работа за периода 15.10.2015г.-15.04.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 10.12.2015г. до окончателното плащане на
сумата.
С Решение от 26.09.2018г., обективирано в протокола от проведеното на
същата дата открито съдебно заседание, е допълнено решението от 28.04.2017г.,
като е отхвърлено направеното от ответника А1 Б.“ ЕАД / с предишно наименование„М.“
ЕАД/ възражение за прихващане с платеното на ищеца обезщетение по чл. 220, ал.
1 КТ в размер на 4004лв.
Срещу така постановените
решения са подадени въззивни жалби от ответника, в които се излагат съображения
за незаконосъобразност на крайните изводи на СРС. Във въззивната жалба от 23.05.2017г.
срещу решение № 106004/28.04.2017г. се поддържа, че заеманата от ищеца длъжност
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение има ръководен характер
по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КТ, което се установява от представената
длъжностна характеристика. Посочва се, че районният съд не е обсъдил всички
събрани доказателства в тяхната съвкупност, поради което неправилно е установил
йерархичната подчиненост на ищеца в структурната организация на предприятието. Излагат
се съображения и за неправилно отхвърляне на направеното възражение за
прихващане, доколкото плащането на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ не било
спорно между страните.
С въззивната жалба от
05.10.2018г. срещу решението от 26.09.2018г. се твърди, че районният съд е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето на
доклада по делото, поради което се е стигнало до отхвърляне на възражението за
прихващане.
Съобразно изложеното се
моли за отмяна на обжалваните решения, отхвърляне на предявените искове,
евентуално уважаване на направеното възражение за прихващане, и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби от страна на ищеца. Поддържа се, че районният
съд правилно е приел, че заеманата от работника длъжност няма ръководен
характер. Същата не била пряко подчинена на лицето, с което е сключен договор
за управление, а опосредена от най-малко две длъжности на по-високо ниво в
йерархичната структура. Посочва се, че ищецът е нямал пряко подчинен персонал и
не са му възлагани функции по взаимодействие и контрол спрямо други звена.
С отговора от
14.12.2018г. се оспорва и въззивната жалба срещу допълнителното решение, като
се сочи, че ответникът не е доказал плащане на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ.
Съобразно изложеното се
моли за потвърждаване на обжалваните решения и присъждане на направените
разноски.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт:
Софийски районен съд е бил сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ.
По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта за
установяване законността на уволнението се носи от работодателя, поради което е
необходимо в съдебното производство той да установи осъществяването в
обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят
законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ –
поради сключване на договор за управление на предприятието.
Законността на едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от
проявлението на следните юридически факти: 1. компетентен орган на
работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; 2. ищецът да е
бил измежду лицата, които представляват „ръководство на предприятието” по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ; 3. преди прекратяването на трудовото
правоотношение да е бил сключен договор за управление на предприятието, т. е.
на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 КТ и 4. да е започнало изпълнението на
договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от
този момент.
За да уважи предявените искове, районният съд е
приел, че заеманата от ищеца длъжност към датата на прекратяването на трудовото
правоотношение не е ръководна, което води до незаконосъобразност на
уволнението, а оттам и до основателност на обусловените искове за
възстановяване на предишната работа и присъждане на обезщетение за времето на
оставане без работа. Направеното от ответника възражение за прихващане с
обезщетението за неспазено предизвестие е отхвърлено, поради недоказаност на
плащането.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваните
решения са валидни
и допустими. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Между
страните в производството не се спори, че между тях е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността началник сектор
„Търговско инженерна дейност“ в ответното дружество, което е прекратено със
заповед № 8029/14.10.2015г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради сключване на
договор за управление на предприятието.
Основният
въпрос, който е спорен пред въззивната инстанция, се отнася до обстоятелството
дали заеманата от ищеца длъжност към датата на уволнението е била от „ръководство на
предприятието” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, за да е приложимо
посоченото уволнително основание.
Съгласно легалното легалната дефиниция на понятието,
дадена в § 1, т. 3 от ДР на КТ, в ръководството на предприятието се включват
освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е
възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански
съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни).
Това са специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на управлението и
постигането на резултати в предприятието, за които е поел ангажимент
управляващият, което предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя
и неговите заместници. При съмнение дали даден служител е от ръководството на
предприятието, т. е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да
бъдат съобразени задълженията по длъжностната характеристика, както и мястото
на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в
длъжността трудови функции. Само по себе си обстоятелството, че длъжността носи
наименованието ръководител не обосновава извод, че служителят има качеството на
лице от ръководството на предприятието. Същото се отнася и по отношение на
факта дали длъжността е определена като ръководна в Единния класификатор на
длъжностите.
В мотивите на Решение № 123/13.09.2016г. по гр. д.
№ 117/2016г., IV ГО на ВКС, които настоящият съдебен състав споделя, е
разяснено, че приложното поле на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 2 ГПК е ограничено до служителите от
ръководството на предприятието, като това ограничение следва от целта на
основанието – да се даде възможност на управителя да определи своя ръководен
екип. Дали един служител е част от това ръководство или не, е винаги фактически
въпрос, при разрешаването на който наименованието на длъжността не е
определящо. От съществено значение са възложените на служителя трудови функции,
както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието.
Основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ намира приложение независимо дали
служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен
посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е
приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на
трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Приносът на
различните звена за резултатите от работата на предприятието обаче не е
еднакъв. Целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328,
ал. 2 от КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените в „бизнес
плана“ стопански резултати като му дава възможност да формира ръководния екип,
с който да работи за постигането на тези цели. Затова то трябва да се прилага
само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена, от
работата на които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по
отношение на такива, които ръководят звена, от работата, на които постигането
на тези резултати не зависят.
Към момента на уволнението ищецът е заемал
длъжността началник сектор „Търговско-инженерна дейност“ в направление „Бизнес
клиенти“, видно от съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. За да се прецени характера на заеманата длъжност и дали същата попада
в кръга на длъжностите, които са от „ръководството на предприятието“, е
необходимо да се изследва длъжностната характеристика. По делото не е
представена такава за длъжността, която е заемал ищецът. Намиращата се на л. 54
от първоинстанционното дело, се отнася за длъжността началник сектор
„Търговско-инженерна дейност“ в отдел „Бизнес решения“, дирекция „Продажби“.
Дори да се приеме, че поради вътрешна реорганизация е настъпила промяна в
отделните структурни единици на предприятието и посочените длъжности съвпадат,
то тази длъжност не може да бъде определена като такава от ръководството, за
която да се приложи основанието по чл. 328, ал. 2 КТ. Трудовите функции на
ищеца включват ръководство и управление на екипа в сектора; разработка на
планове за екипа, включително цели, задачи и срокове за изпълнение; контрол за
изпълнението на задачите от членовете на екипа; изготвяне на доклади за
дейността на сектора; разработване на бюджет за сектора; присъствие на срещи с
„по-важни“ клиенти и др. На ищеца са възложени като задължения да прави
регулярни отчети за статуса на работата с отделните клиенти, да изпълнява
заповедите и препоръките на висшия мениджърски екип, да поддържа
документацията, свързана с неговата работа и функциите, които трябва да
изпълнява. В йерархично отношение същият е подчинен на изпълнителния директор,
директора на дирекция „Продажби“ и началника на отдел „Интегрирани
телекомуникационни решения“. При тези трудови функции и задължения не може да
бъде направен извод, че лицето ръководи звено, от работата на което зависят
стопанските резултати на предприятието, заложени в бизнес-програмата на
управляващия дружеството, каквато по делото не е представена. Освен ръководните
функции, на лицето са възложени и редица изпълнителски като изготвяне на
отчети, изпълнение на заповеди, поддържане на документация. Целта на това
уволнително основание, което е изключение и предвижда улеснен ред за
прекратяване на трудовото правоотношение, е новоизбраният управител на предриятието
да се обгради от екип, който най-ефективно да допринесе за постигане на
поставените икономически показатели за целия период на договора, като
производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, инвестиции и др. От
представеното по делото щатно разписание на длъжностите в предприятието към
07.10.2015г., което следва да е относимото в случая, се установява, че ищецът е
единственият служител в сектора, който оглавява, а над него в йерархично
отношение стоят директора на дирекция „Малък и среден бизнес“, директора на
направление „Бизнес клиенти“ и главния изпълнителен директор, които длъжности
са реално заети. Следователно, дори ищецът да има определени ръководни функции
по отношение на повереното му звено, което е низово и не е от определящо
значение за икономическите резултати на дружеството, фактът, че действително
липсват служители, които да са му подчинени, че става въпрос за една от
многобройните структурни единици в предприятието, че лицата, които заемат
длъжностите „началник сектор“ и „началник отдел“ в предприятието са над 40,
както и че подчинеността му на главния изпълнителен директор е опосредена
неколкократно, води до извода, че ищецът не е част от ръководството на
предприятието.
За пълнота на изложението е необходимо да се
посочи, че основанието по чл. 328, ал. 2 КТ изисква също наличието на сключен
договор за възлагане на управлението, който е свързан с преследване на
определена бизнес цел, която е същностното му съдържание. Поради това, при
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ, на съдебен
контрол подлежи и наличието на договор по чл. 244, ал. 7 ТЗ, в който да е
включено задължение на управляващия за постигане на определени икономически
показатели на предприятието – Решение № 108/27.06.2019г. по гр. д. №
4168/2018г., III ГО на ВКС, Решение №
481/13.12.2011г. по гр. д. № 168/2011г., IV ГО на ВКС. По делото не е представен договор за
управление, нито бизнес програма, от което следва, че този елемент от фактическия
състав на уволнително основание също не е установен.
По изложените съображения, решението на СРС в
частта, с която е отменено уволнението като незаконосъобразно е правилно. Тъй
като исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ са обусловени от изхода на правния спор по иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, при уважаване на този конститутивен иск, следва да бъде уважен
и конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдителният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за причинени вреди от оставянето на ищеца без работа вследствие на
уволнението, което за процесния период възлиза на сумата от 24 024лв. Ответникът
своевременно е направил възражение за прихващане с изплатено от негова страна
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие. С въззивната
жалба са представени и приети като доказателства по делото фиш за начислени и
изплатени на ищеца суми за месец октомври 2015г. и платежно нареждане, от които
се установява, че на същия е изплатено обезщетение за неспазено предизвестие в
размер на едно брутно трудово възнаграждение – 4004лв. Сумата е наредена с
банков превод от 02.11.2015г. С исковата молба ищецът е признал, че му е
заплатено това обезщетение. Изявлението на ищеца преценено на основание чл. 175 ГПК с останалите данни по делото, води до извода, че предявеният иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ следва да се отхвърли за горницата над 20 020лв.,
поради прихващане с изплатеното обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, основанието
за получаване на което отпада с отмяната на уволнението, тъй като двете
вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда – оставането без работа,
в който смисъл са Решение № 178/09.11.2017г. по гр. д. № 375/2017г., III ГО на ВКС, Решение № 271/17.10.2012г. по гр. д. №
409/2011г., III ГО на ВКС и др.
Поради несъвпадане крайните изводи на двете
инстанции относно основателността на релевираното възражение за прихващане, то
допълнителното решение от 26.09.2018г., което по същността си представлява
решение за поправка на очевидна фактическа грешка, следва да бъде отменено
изцяло, а решение № 106004/28.04.2017г. в частта, с която
е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за горницата над 20 020лв. до
24 024лв.
По разноските:
Сторените съдебно-деловодни разноски в двете
инстанции по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и до
размера на уважената част по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
са в тежест на работодателя - ответник, който трябва да заплати и дължимите по
тях държавни такси.
Ищецът дължи на насрещната страна сторените съдебно-деловодни
разноски по делото, в двете инстанции, съразмерно с отхвърлената част от иска
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Доколкото в представените договори за процесуално
представителство между ищеца и неговия пълномощник не е направено разграничение
коя част от платените суми за кои искове се отнася, съдът приема, че се отнасят
поравно /по една трета/ за всеки от кумулативно съединените искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
За първоинстанционното производство ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1700лв., от която съразмерно на
уважената част от исковете му се дължи 1605,56лв. За разликата над 1605,56лв. до пълния присъден размер от 1700лв.
първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
С първоинстанционното решение ответникът е осъден
да заплати по сметка на съда сумата от 1060,96лв., представляваща дължимата
държавна такса за разглеждане на исковете и сумата от 150лв., представляваща депозит
за допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съразмерно с отхвърлената част от
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, сумата за държавна такса пред районния съд
следва да бъде намалена със 160,16лв., а сумата за експертиза с 25лв.
(експертизата се отнася само за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ). По изложените
съображения, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за
присъдената държавна такса за разликата
над 900,80лв. до пълния присъден размер от 1060,96лв. и в частта за
присъдената сума за експертиза за
разликата над 125лв. до пълния размер от 150лв.
На ответника следва да бъде присъдено и
юрисконсултско възнграждение за производството пред СРС съразмерно с
отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, което възлиза на 5,56лв.
За въззивното производство въззивникът е направил
разноски в общ размер на 710,56лв., от които 610,56лв. държавна такса и 100лв.
дължимо юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. От тази
сума следва да му бъде присъдена държавна такса в размер на 160,16лв. и 5,56лв.
за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, или общо сумата от 165,72лв.
Въззиваемата страна е доказала разноски в размер на
850лв. за платено адвокатско възнаграждение. Доколкото в договора не е
направено разграничение, съдът приема, че тази сума се дължи поравно за защита
по всеки от трите иска. Следователно,
съразмерно на уважената част от исковете, за въззивното производство му се дължи сумата
от 802,78лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 106004/28.04.2017г., постановено по гр. дело № 76666/2015г. по
описа на СРС, II ГО, 68-ми състав, В ЧАСТТА, с която е уважен предявения
от А.С.М. срещу „А1 Б.“ ЕАД /с предишно наименование „М.“ ЕАД/ иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата
над 20 020лв. до пълния размер от 24 024лв., в ЧАСТТА, с която ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на А.С.М. сторените в първоинстанционното производство разноски
за адвокатско възнаграждение за разликата
над 1605,56лв. до пълния присъден размер от 1700лв., и в ЧАСТТА, с която ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса за първоинстанционното
производство за разликата над 900,80лв. до пълния присъден
размер от 1060,96лв. и депозит за допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза за
разликата над 125лв. до пълния присъден размер от 150лв., както и изцяло ОТМЕНЯ постановеното
по реда на чл. 250 ГПК Решение от 26.09.2018г., обективирано в протокола от проведеното
на същата дата открито съдебно заседание, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, срещу „А1 Б.“ ЕАД /с предишно наименование „М.“ ЕАД/, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение, извършено със заповед № 8029/14.10.2015г., за периода
15.10.2015г.-15.04.2016г., за разликата
над 20 020лв. до пълния предявен размер от 24 024лв., като
погасен чрез прихващане с изплатено на основание чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение
от страна на ответника в размер на 4 004лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 106004/28.04.2017г., постановено по гр. дело № 76666/2015г. по
описа на СРС, II ГО, 68-ми състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 „А1 Б.“ ЕАД /с предишно наименование „М.“ ЕАД/, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.С.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 802,78лв.,
представляваща сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 А.С.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „А1 Б.“ ЕАД /с предишно наименование „М.“ ЕАД/, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 171,28лв.,
от които 5,56лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и 165,72лв. разноски за държавна
такса и юрисконсулско възнаграждение за въззивното
производство съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.