Р Е Ш Е Н И Е № 142
/неприсъствено/
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 13.05.2022 г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател
: Тодор Попиванов
при секретаря П.
Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1347 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Александър Александров –
изпълнителен директор, чрез процесуален представител Живко Градинаров, с адрес:
гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, против В.М.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с
която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16- 414/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед
изложеното и по силата на нормативните актове, и ответникът е клиент на ТЕ и за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1
от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от “Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София,
които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. Излага се от ищеца, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила действащите за процесния период ОУ.
За последния в сила са били ОУ, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на
ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В Раздел XI от ОУ от 2014 г.
- „Заплащане на ТЕ”, чл. Д1, съответно чл. 41, Раздел VIII от ОУ от 2008 г., са
определени редът и срокът, по който купувачите на /в т. ч. и ответника/, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ от 2008 г. е установено,
че това е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до края на
месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението. Ищецът поддържа, че с ОУ
от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г. „Топлофикация София” ЕАД
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в
сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в
интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус,
като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез
осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в
масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната
уеб-страница на „Топлофикация София” ЕАД на адрес: http://toplo.bg /клиенти/ проверка на сметка.
Посочва се от ищеца, че ответникът е използвал доставяната от дружеството
ТЕ през периода м.10.2016г. до м.07.2017г и към датата на подаване на исковата
молба не е заплатил задължението си.
Твърди се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия
случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в
която се намира имота на ответника, били сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма “Техем сървисис” ЕООД за
предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Излага се, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния
имот са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - “Техем сървисис” ЕООД на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-414 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За
имота на ответника били издадени изравнителни сметки, приложени към исковата
молба в подкрепа на твърденията на ищеца, че сумите за топлинна енергия за
процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът
от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата
дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната
сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените
задължения, като се започне от най-старото.
Посочва се, че за вземането си ищецът е подал
заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по силата на което му е издадена заповед
за изпълнение, както и че поради връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, ищецът има правен интерес от предявяване на иск по чл. 422 от ГПК за
установяване дължимостта на вземането си.
Иска се от ищеца, съдът да постанови Решение,
с което да приеме за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата в общ размер
от 3387.97 лева, от които 2686.43 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2016г. до
м.07.2017г., отразена в Обща фактура с № 00996551675/31.07.2018г.,
представляваща стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София 1113, обл. София, общ. Изгрев, ул.
„Ген. Щерю Атанасов“ № 8, вх. А, ап. 2, абонатен № 037875, както и 671.57 лева
- лихва за периода 16.12.2016г. до 13.11.2019г., 27.19 лева – главница,
представляваща дължима сума за услугата дялово разпределение за периода м.10.2016г.
до м.07.2017г и 2.78 лв. - лихва за забава за периода от 01.12.2016г. до
13.11.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК – 20.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
Претендира се пресъждане на разноските в
настоящото и в заповедното производства.
Ответникът не е взел становище по иска, не е
правил доказателствени искания.
Ищецът е поискал съдът да се произнесе с
неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова
молба и разгледа направеното искане, намира че са налице условията за
постановяване на неприсъствено решение. Налице са кумулативно предпоставките по
чл. 238 от ГПК: ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Със съобщението, изпратено до ответника е
връчен препис от исковата молба и доказателствата, указани са му последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и с оглед на представените с
исковата молба писмени доказателства, искът се явява вероятно основателен.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението
не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да понесе и направените от ищеца по делото разноски в размер на общо 90.78
лева за платена държавна такса и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство, както и разноски по заповедното производство в размер
на 67.76 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи изпълнение на парично задължение на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Александър Александров –
изпълнителен директор, чрез процесуален представител Живко Градинаров, с адрес:
гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, за сумата в общ размер
от 3387.97 /три хиляди триста осемдесет и седем лева и деветдесет и
седем ст./ лева, от които 2686.43 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2016г. до
м.07.2017г., отразена в Обща фактура с № 00996551675/31.07.2018г.,
представляваща стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София 1113, обл. София, общ. Изгрев, ул.
„Ген. Щерю Атанасов“ № 8, вх. А, ап. 2, абонатен № 037875, както и 671.57 лева
- лихва за периода 16.12.2016г. до 13.11.2019г., 27.19 лева – главница,
представляваща дължима сума за услугата дялово разпределение за периода м.10.2016г.
до м.07.2017г и 2.78 лв. - лихва за забава за периода от 01.12.2016г. до
13.11.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главниците,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 20.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.М.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Александър Александров –
изпълнителен директор, чрез процесуален представител Живко Градинаров, с адрес:
гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумите: 90.78
/деветдесет лева и седемдесет и осем ст./ лева
за платена държавна такса и 100.00 /сто/
лева за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство и 67.76
/шестдесет и седем лева и седемдесет и шест ст./ лева за платена държавна такса и 50.00 /петдесет/ лева за
юрисконсултско възнаграждение - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
3474/2019г. по описа на ВРС.
Решението не
подлежи на обжалване.
Да се изпрати съобщение до
страните за изготвеното решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :