Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти
първоинстанционен състав в открито съдебно заседание на 02.10.2020г. в състав:
Председател: Ивайло Георгиев
при
секретаря Даниела Ангелова разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско
дело № 99 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на К.М.Н. срещу Г. фонд.
Ищецът твърди, че на
09.03.2018 г. около 15:20ч. на път ІІ-16 между гр. С. и гр. М., на разклона за
гара Л., е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил „Мерцедес 207 Д“ с
рег. № СО***РА, собственост на „П.-Н.“ ЕООД и управляван от неустановен водач,
при което ищецът – водач на мотоциклет „Кавазаки“ модел ZX600F – е получил телесни увреждания. Бил
транспортиран в болница, където е претърпял множество операции. Поддържа, че е
претърпял болки и страдания, както и че е извършил непредвидени разходи в
резултат от процесното ПТП. Във връзка с последното било образувано досъдебно
производство № 63/2018г. по описа на РУ-Своге. Сочи, че извънсъдебно ответникът
му изплатил обезщетения за претърпените увреждания, както следва:
-
за
хеморагичен шок – 5000 лв.
-
за
контузия на гръдно- коремна област – 1000 лв.
-
за
премахване на далака – 40000 лв.
-
за
контузия на ляв бъбрек – 2000 лв.
-
за
фрактура на дясна бедрена кост – 30000 лв.
-
за
вътреставно счупване на глезенна става – 25000 лв.
Счита, че така определените обезщетения не
съответстват на съдебната практика и не са адекватни на характера и степента на
получените травматични увреди. Моли съда да осъди ответника – Г. фонд – да му
заплати допълнителни обезщетения за претърпените вреди в следните размери
-
за
хеморагичен шок – 10000 лв.
-
за
премахване на далака – 40000 лв.
-
за
контузия на ляв бъбрек – 2000 лв.
-
за
фрактура на дясна бедрена кост – 5000 лв.
-
за
вътреставно счупване на глезенна става – 5000 лв.
ведно със законната лихва върху тези суми
от датата на ПТП (09.03.2018г.) до окончателното им изплащане, а също и
разноските по делото. Представя писмени доказателства и прави доказателствени
искания.
На ответника е бил връчен
препис от исковата молба и доказателствата, и в едномесечен срок от връчването
е постъпил писмен отговор. С него ответникът оспорва предявения иск. Заявява,
че извънсъдебно е заплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на
ищеца в размер на 107793,76лв., с което спорът между тях е бил разрешен по реда
на чл. 365 от ЗЗД – чрез спогодба. Счита, че увреденото лице има възможност или
да се съгласи с определеното му от фонда обезщетение и да го приеме, или да не
се съгласи и да отнесе спора до съда. Изтъква, че в настоящото производство се
претендират обезщетения за същите вреди, за които вече са били заплатени
такива, като фондът изрично е посочил, че те не съставляват частично плащане.
Позовава се на Тълкувателно решение № 1
от 30.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГТК. Прави
възражение за прекомерност на претендираните обезщетения и се позовава на
съдебна практика. Описва правния си статус и подчертава различията му спрямо
този на застрахователите. Оспорва претенцията за лихва от датата на ПТП. Не
оспорва механизма, причините и обстоятелствата за настъпване на процесното ПТП,
поради което се противопоставя на искането за назначаване на експертиза за
изясняване на тези въпроси.
В открито съдебно заседание, ищецът,
чрез процесуалния си представител адв. Урдев, поддържа исковата молба, изразява
становище по обхвата и предмета на спора, като във връзка с това моли съда да
допълни доклада по делото. Заявява, че няма споразумение между доверителя му и
ответника. Моли съда да уважи исковата претенция. Поддържа, че Гаранционният
фонд е изплатил обезщетение, което не репарира напълно вредите на доверителя
му. Изтъква, че получените от него травми съставляват средни телесни повреди и
една тежка телесна повреда, като до настоящият момент той не е възстановен
напълно от тях. Позовава се на показанията на разпитания по делото свидетел.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Депозира писмени
бележки, в които акцентира върху факта, че, с извънсъдебното заплащане на
обезщетение, ответникът е признал иска по основание. Счита, че предмет на спора
я само размерът на обезщетението. Позовава се на заключението по СМЕ, съгласно
което, част от травматичните увреждания са били животозастрашаващи, а други са
налагали спешно оперативно лечение и дълъг възстановителен период. Намира, че
усложнената пандемична обстановка във връзка с COVID-19
поставя ищеца в групата на потенциално застрашени и уязвими лица, с оглед
понижения му имунитет. Изтъква, че предстоящото отстраняване на остеосинтезния
материал ще бъде съпроводено с бъдещи болки и страдания. Прави извод, че
уврежданията на ищеца предполагат присъждане на обезщетение в по- висок размер
– така, както е претендиран с исковата молба. Поддържа и искането за присъждане
на законна лихва от датата на процесното ПТП. Цитира и прилага съдебна
практика.
В открито съдебно заседание ответникът не
се представлява. Депозирал е молба за разглеждане на делото в отсъствие на
негов представител. Със същата заявява, че поддържа подадения отговор, не
оспорва вината, механизма на настъпване на процесното ПТП и причинната връзка
между него и уврежданията на ответника, но оспорва размера на претърпените от
последния неимуществени вреди. Моли съда да отхвърли предявените искове по
съображения, изложени в отговора. Претендира разноски. Представя списък по чл.
80 от ГПК.
Съдът, след като
прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното.
От документите на л. 40 – 61 от делото, както и от съвпадащите
по смисъл изявления на страните, следва да се приеме за установено, че на 09.03.2018 г. около 15:20ч. на път ІІ-16 между гр. С. и гр.
М., на км. 33 + 200 (мост на разклона за гара Л.), е настъпило ПТП с участието мотоциклет
„Кавазаки“ модел ZX600F, управляван от ищеца Кристиян М.Н., и лекотоварен автомобил
„Мерцедес 207 Д“ с рег. № СО***РА, собственост на „П.-Н.“ ЕООД и управляван от
неустановен водач, при което мотоциклетът е загубил управляемост, напуснал
пътното платно и се е блъснал в дърво. Тези обстоятелства, касаещи механизма,
причините и обстоятелствата за настъпване на процесното ПТП, са обявени за
безспорни с определението по чл. 140 от ГПК.
При това,
видно от заключението по СМЕ и съвпадащите изявления на страните в исковата
молба и отговора, водачът на мотоциклета претърпял телесни увреждания (хеморагичен
шок, контузия на гръдно- коремна област, отстраняване на далака, контузия на
левия бъбрек, фрактура на дясната бедрена кост и вътреставно счупване на
дясната глезенна става), настъпването на които не се оспорва в настоящото
производство.
С определение от открито съдебно заседание на 02.10.2020
г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че вина за процесното ПТП, в резултат от което ищецът е претърпял тези
телесни увреждания, има водачът на товарен автомобил „Мерцедес“, модел 207 Д, с
рег. № СО *** РА.
Съгласно заключението по допуснатата
съдебно- медицинска експертиза, травматичните увреждания на ищеца са
торакоабдоминална контузия с контузия на левия бъбрек и разкъсване на далака,
хеморагичен и травматичен шок, фрактура на дясното бедро и фрактура на дясната
тибия в областта на глезенната става. Според в.л. д-р Д.К., възстановителният
период за торакоабдоминална контузия с контузия на левия бъбрек е един месец,
за двете фрактури – 8 месеца, а разкъсването на далака е дефинитивно (т.е.
необратимо, постоянно) състояние. В т. 3 от заключението вещото лице изрично е
посочило, че, измежду горните увреждания, пожизнени са само загубата на далак
(която като цяло не води до по- ниско качество на живот при спазване на
определен режим) и оперативните белези (които имат козметичен характер и
обезщетение за които не се претендира). Описана е продължителността на болките
и страданията (до 8 месеца) и тяхната интензивност (от висока в началото, до
слаба и затихваща – в края на възстановителния период). Отчетена е промяната на
начина на живот на ищеца и необходимостта от чужда помощ. Направен е извод, че,
с изключение на гореописаните пожизнени увреждания, останалите увреждания са
обратими и напълно възстановими. Анализирана е ролята на далака в човешкия
организъм и последиците от отстраняването му. Във връзка с това, в открито
съдебно заседание, вещото лице е заявило допълнително, че загубата на този
орган е била временно опасна за живота и е тежка телесна повреда от медицинска
гледна точка. Отстраняването му намалява в известна степен имунитета, но този
спад може да се компенсира почти докрай, особено при млад човек. По този въпрос
експертът се е позовал на обективен критерий – кръвно изследване на лимфоцитите
и моноцитите, количествата на които са се нормализирали при ищеца около месец и
половина след отстраняването на далака, когато по принцип е следвало да се
очаква срив поради липсата му. Изказва предположение, че при ищеца инфекциите
ще протичат по-трудно и ще се налага използването на антибиотици - като
превантивна мярка, защото при липсата на далак човек трябва да бъде нащрек.
Независимо от горното, вещото лице е заявило, че когато човек не е болен,
работоспособността му не е намалена само поради отстраняването на този орган, а
ще бъде намалена, ако е настъпила инфекция. Направен е обобщаващ извод, че
липсата на далак не засяга драматично и пряко качеството на живот, особено на
млади хора, и – конкретно – на ищеца.
Разпитана е свидетелката Ю. И., майка на
ищеца, която описва в детайли събитията около настъпване на процесното ПТП и
начина, по който е узнала за него, както и непосредствено предприетите
медицински интервенции. Съобщава, че
ищецът изпитвал силни болки, вкл. по ръцете и палците, в резултат от което не
можел да хване нищо с ръцете си. Твърди, че имал счупени ребра и не можел да
диша добре. Наложило се поставяне на кислородна маска и приемане на
обезболяващи медикаменти. Действието на упойката било кратко и той изпитвал
много силни болки. В болницата бил абсолютно безпомощен. Лично свидетелката е
трябвало да го храни отначало, защото той не можел да мръдне. Не можел да се
самообслужва. Бил безпомощен и се налагало всичко да прави тя. Прекарал 17 дни
в болница. Едвам се прибрал вкъщи с чужда помощ. До края на м. април е
непрекъснато се е налагало да има човек до него – било тя, било негови
приятели. До края на м. май се движил с патерици. Наложило се да отложи
матурата за следваща сесия. Налагало се да го носят, за да ходи на изпити. На
абитуриентския си бал отишъл с патерици и бастун. До края на м. август приемал
от време на време обезболяващи. След това започнал да стъпва сравнително
нормално, но и до настоящия момент изпитва болки, а кракът му отича. Предстои
му операция за изваждане на пироните. Счита, че травматичният шок оттогава се е
отразил на ищеца, който е станал психически по- раздразнителен поради
ограниченията, които състоянието му налага. Твърди, че кракът му отича всеки
ден. Изморява се, когато се движи повече време пеша. С ръце си помага за
движение на крака. Поради липсата на далак му се наложило 40 дни да приема лекарства
за съсирване. Не успял да си вземе нормално изпитите и не завършил заедно със
съучениците си. Изпитва затруднения с намирането на работа, тъй като стоенето
прав и натоварването са противопоказни за него.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 519, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането.
Независимо от възражението на ответника, основано на Тълкувателно
решение № 1 от 30.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГТК, настоящият
съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим. Цитираното тълкувателно
решение касае хипотеза, при която е сключено извънсъдебно
споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с което са постигнали съгласие за изплащане на
обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че
платената сума ги покрива изцяло. При такава хипотеза, увреденото лице няма
основание да търси репариране на същите вреди по съдебен ред, но в различен
(по- висок) размер. Настоящият случай не попада в приложното поле на това
тълкувателно решение поради следните съображения. Наистина, с писмо изх. №
24-01-249/12.07.2019г. ответникът е уведомил ищеца, че е одобрил обезщетение в
общ размер на 107739,76лв. (а именно – за хеморагичен шок – 5000 лв., за контузия на гръдно- коремна
област – 1000 лв., за премахване на далака – 40000 лв., за контузия на ляв
бъбрек – 2000 лв., за фрактура на дясна бедрена кост – 30000 лв., за
вътреставно счупване на глезенна става – 25000 лв., както и за разходи за
импланти, консумативи и медикаменти – 4739,76лв.), като е посочил, че тази сума
не е частично плащане по заявената претенция. Няма данни, обаче, увреденият да е заявил, че с така определеното му обезщетение се счита за
напълно обезщетен за претърпяната вреда. Поради това съдът намира, че не е
постигнато споразумение по смисъла на горното тълкувателно решение, и,
съответно, няма пречка, ищецът да претендира по- високо обезщетение по съдебен
ред. Поради това предявеният иск е допустим.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът взе предвид, че, както
е указано с доклада по делото, в тежест на ищеца е било да докаже настъпилите телесни увреждания и претърпени болки и
страдания (неимуществени вреди), причинната им връзка с процесното ПТП, вината
на водача на автомобил Мерцедес 207 Д“ с рег. № СО***РА, както и липса на
сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
виновния водач (респ. за управляваното от него МПС).
Горните обстоятелства са доказани в пълнота от заключението по СМЕ, от
обявеното за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните по делото, от показанията на св. И., както и от справката за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с ДКН СО***РА (л. 20 от делото).
При тези данни, спорен е останал единствено въпросът
за справедливия размер на паричното обезщетение за претърпените от ищеца болки
и страдания.
За да се произнесе по него, съдът взе предвид
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която сочи, че обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Във връзка с това следва да се
съобрази и задължителната съдебна практика (т. 1 и т. 11 от ППВС № 4/1968 г.),
съгласно която, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или
ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане,
като при определяне размера им следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, а в мотивите към съдебните решения
обстоятелствата следва да бъдат посочени конкретно, както и значението им за
размера на неимуществените вреди.
В съответствие с горните насоки, за да определи
справедлив размер на обезщетението в конкретния случай, съдът взе предвид
установеното от заключението по СМЕ и показанията на свидетелката И., че непосредствено след процесното ПТП
ищецът изпитвал силни болки, поради което е приемал обезболяващи медикаменти.
Интензивността на болките и страданията е била отначало висока, постепенно
намаляваща до слаба и затихваща в края на възстановителният период, който за
торакоабдоминална контузия с контузия на левия бъбрек е бил един месец, за
двете фрактури – 8 месеца, а отстраняването на далака е невъзстановимо.
Болничният му престой бил 17 дни, като през този период и до един месец след
изписването му бил абсолютно безпомощен, не можел да се движи, не можел да се
самообслужва, и се е налагало да има човек до него. Проходил с патерици, които
ползвал в продължение на около един месец. От време на време ползвал
обезболяващи. Понастоящем е възстановил пълната функционалност на крайниците
си, но кракът му отича и се изморява при ходене пеша, а стоенето прав и натоварването
са противопоказни. С изключение на отстраняването на далака, останалите
увреждания са обратими и напълно възстановими. Според вещото лице по СМЕ, това
отстраняване не води до по- ниско качество на живот при спазване на определен
режим, независимо от потенциалното намаляване на имунитета на ищеца и вероятно
по- тежко протичане на инфекциите. Този спад може да бъде компенсиран почти
докрай, особено при млад човек, като конкретно при ищеца случаят е именно
такъв, видно от проведеното кръвно изследване. В по- общ аспект, вещото лице е
заявило, че липсата на далак не засяга съществено и пряко работоспособността и
качеството на живот, особено на млади хора, и – конкретно – на ищеца.
Обобщавайки горното, съдът намира, че в случая не се
установяват отклонения от нормалното протичане на възстановителния процес, нито
извънредни обстоятелства и по- тежки от типичните последици за съответния вид
увреждания, поради което следва да се приеме, че търпените болки и страдания са
били обичайни за подобни случаи, като това в никакъв случай не означава, че те
следва да бъдат неглижирани.
При тези данни, като ориентир за определяне на размера
на обезщетението за така установените болки и страдания може да се използва
актуалната съдебна практика, както следва:
·
Най- близка
аналогия с процесния случай разкриват казусите, по които са постановени
следните съдебни решения:
o С Решение № 853 от 31.01.2020 г. на СГС по гр. д. № 7248/2018 г. е
определено обезщетение от 100000 лв. за тежка съчетана травма на
корема и гърдите, контузио торацис, контузио париентис абдоминис,
хемиперитонеум, руптура хепатис лоби декстра, руптура лиенис, руптура ренис
декстра, хематома спации ретроперитонеалис, шок хеморагика травматика, фрактура
клавикуле декстри. Получените увреждания причинили на ищцата болки и страдания
с голям интензитет и продължителност. Било проведено оперативно лечение на
пострадалата с отстраняване на далака и
бъбрека. Голяма част от тези увреждания (гръдна и коремна травма, хеморагичен
шок, разкъсване на далака и отстраняването му) са идентични с процесните, а
други са по- тежки от тях (напр. разкъсването и отстраняването на бъбрек).
Въпреки това, както и въпреки наличието на допълнителни тежки травми (напр.
разкъсване на черен дроб и счупване на ключица), определеното от съда обезщетение
е било по- ниско, отколкото е вече изплатеното на ищеца К.Н. от ответника в
настоящото производство.
o С Решение № 2422 от 1.11.2019 г. на САС по в. гр. д. № 2003/2019 г. е
определено обезщетение от 100000лв. за контузии на главата, руптура
на слезката, с вътрекоремен кръвоизлив, контузия на гърдите, контузия на бял
дроб, разкъсване на левия купол на диафрагмата, хемоторакс (вътрегръден
кръвоизлив) в гръдната кухина двустранно, счупване на лявата бедрена кост,
счупване на лявата раменна кост. Вследствие на полученото разкъсване далакът е оперативно премахнат; гръдната травма
е причинила разстройство на здравето, неопасно за живота; претърпяното счупване
на бедрена кост е причинило трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок по – дълъг от 30 дни (в случая до 4 месеца). И в този казус
част от уврежданията (гръдна и коремна травма, вътрешни кръвоизливи, разкъсване
на далака, счупване на бедрена кост) са идентични или сходни с процесните, но
освен това има и други (напр. счупване на раменна кост и разкъсване на
диафрагмата), а определеното обезщетение е по- ниско от вече изплатеното на
ищеца К.Н. от ответника в настоящото производство.
·
Налице е и
съдебна практика по казуси за обезщетение от отстраняване на далак и/или хеморагичен
шок, в комбинация с други увреждания, както следва:
o
С Решение № 1311 от 1.03.2018 г. на СГС по
гр. д. № 7610/2017 г., е присъдено обезщетение от 60000 лв. за неимуществени
вреди, претърпени от травматична руптура на далака, наложила отстраняването му,
хемоперитонеум, емфизем,
счупване на 4-то, 5-то, 6-то, 7-мо, 8-мо и 9-то ребра вдясно по предна
аксиларна линия, като 4-то и 5-то ребра са с дислокация на фрагментите. С
Решение № 2955 от 1.12.2018 г. на САС по в. гр. д. № 3612/2018 г. са присъдени
още 30000 лв. за същите увреждания, т.е. общият размер на обезщетението е 90000
лв.
o
С Решение № 175 от 24.09.2020 г. на ВтАС по
в. т. д. № 177/2020 г. съчетана механична травма: корем-разкъсване на
чреводържателя с кръвозагуба в коремната кухина и десерозиране на сегмент от
дебелото черво, последващи травматично-хеморагичен шок и девитализация
/умъртвяване/ на сегмент от тънкото черво-около 40 см.; крайници-счупване на първа
дясна дланна кост. Съдът е приел, че справедливото обезщетение е 50000лв., като
решаващ аргумент, обуславящ този размер, е животозастрашаващият характер на коремната
травма, придружена с много силни и интензивни болки и страдания, отразили се
негативно на психиката на пострадалия, и счупването
на дланната кост, което дълго време /вкл. след възстановителния период от три
месеца/ е затруднявало професионалната дейност на пострадалия.
o
С Решение № 6908 от 11.10.2019 г. на СГС по гр. д. №
12169/2017 г. е присъдено обезщетение от 280 000 лв. за тежка съчетана травма -
глава, гърди, корем, крайници, Травматичен и хеморагичен
шок, Сопор, Контузия на главата, Разкъсно-контузна рана на езика,
Контузия на мозъка, Контузия на гръдния кош, Посттравматична пневмония,
Контузия на корема, Руптура на далака (наложила отстраняването му),
Хемоперитонеум, Спленектомия, Руптура на диафрагмата в ляво, Ретроперитонеален
хематом, Контузия на пикочния мехур, Оток и хематом на скротума, Открита
фрактура на раменната кост на лявата ръка, Фрактура на раменната кост на
дясната ръка, Фрактура на лявата бедрена кост, Остра бъбречна недостатъчност,
Сепсис с полиорганна недостатъчност, Релапаротомия, Евисцерацио, Инфекциозен
ендокардит. При това, пет от горните увреждания са квалифицирани като постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота, а три – като разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Две от уврежданията (хеморагичен шок и
отстраняване на далака) са идентични с част от уврежданията, за които се
претендира обезщетение в настоящото производство.
o
С Решение № 260013
от 25.09.2020 г. на ПАС по в. т. д. № 352/2020 г. е намерено за справедливо обезщетение в размер на 80000 лв. за контузия на
корема, разкъсване на далака, кръвоизлив
в коремната кухина, травматичен шок поради кръвозагубата при разкъсания далак, счупване на кръстеца вляво и счупване на
дясната срамна кост на таза. Ищцата е била с временна опасност за живота си
поради кръвоизлива в коремната кухина, която е преодоляна след оперативното
отстраняване на далака. Счупването на
кръстеца вляво е довело до трайно затруднение в движението на левия крак, като
срокът за възстановяване е осем месеца. Счупването на дясната срамна кост на
таза е причинило трайно затруднение в движението на десния крак, възстановяването
от което е три месеца за физически труд и до два месеца за нефизически труд.
o
С Решение № 588 от
25.01.2019 г. на СГС по гр. д. № 14806/2017 г . е определено обезщетение от
70000 лв. (преди отчитане на съпричиняване в размер на 10%) за контузия на корема, разкъсване на далака,
перитонит (възпаление на коремната кухина с кръвоизлив), контузия на главата и
сътресение на мозъка. Непосредствено след ПТП ищцата постъпила в болнично
заведение, където била извършена операция по изваждане на далака. Решението е отменено от САС за разликата над
63000лв. до 70000лв.
o
С Решение № 4933 от
20.07.2018 г. на СГС по гр. д. № 206/2017 г. е определено обезщетение от
140000 лв. за Множествена травма, Травматичен шок, Контузия на корема
с травматично разкъсване на далака и последващото
му отстраняване с излив на кръв в коремната кухина- хемоперитонеум; Травматична
руптура на пикочния мехур; Счупване на сакрума с луксация/изкълчване/ на лявата
сакроилиачна става; Контузия на кръстцовия плексуc /plexus sacralis/; Счупване
на таза - горно и долно рамо на дясна лонна кост, счупване на главулечната ямка
/ацетабулума/ вдясно; Счупване на шийката на лява бедрена кост; Счупване на
напречните /трансверзални/ израстъци на телата на Л1-Л4-Л5 в ляво;
Разкъсно-контузна рана в областта на лява вежда; протрахирана депресивна
реакция.
Видно е, че обезщетения от порядъка на 70000 – 90000
лв. се присъждат за вреди от отстраняване на далак в комбинация с тежки
фрактури или мозъчно сътресение. Поради това няма основание да се сподели
тезата на ищеца, че само отстраняването на далака му следва да се обезщети с
общо 80000лв. (какъвто би бил сборът от вече полученото от него обезщетение за
тази травма и претедираното обезщетение в настоящото производство). Още повече,
че, съгласно заключението по СМЕ и изявленията на в.л. К. в открито съдебно
заседание, липсата на този орган, сама по себе си, не води до по- ниско
качество на живот, нито до намаляване на работоспособността, като тази липса
може да бъде компенсирана почти напълно, особено при млад човек, като конкретно
при ищеца случаят е именно такъв, видно от проведеното кръвно изследване. Освен
това, по- високите обезщетения от горецитираната съдебна практика (140000 лв. и
280000лв.) са свързани с много повече на брой и по- тежки по естеството си
допълнителни травми освен кръвоизливите и отстраняването на далак.
· По отношение на контузията на бъбрек в комбинация с други травматични
увреждания, актуална е следната съдебна практика:
o С Решение № 5082 от 24.08.2020 г. на СГС по гр. д. № 10122/2018 г. е
определено обезщетение от 30000лв. (преди отчитане на съпричиняването) за вреди
от контузия на главата, контузия на ляв бъбрек, фрактура на
тазови кости в ляво. Преценено е, че основните увреждания са в областта на
таза, като възстановителният период за тях е около 3 месеца. През първите 30-40
дни ищецът е следвало е да полза патерици, а 7 дни е бил в болница. Освен тази
травма, ищецът е имал и по- леки такива в областта на главата и левия бъбрек. За
определяне на обезщетението в този размер е отчетена и стресовата реакция на
пострадалия.
o С Решение № 1945 от 11.03.2020 г. на СГС по гр. д. № 10538/2019г. е
определено обезщетение от 6000 лв. (преди отчитане на съпричиняването) за вреди
от мозъчно сътресение (причерняване); контузия
на десния бъбрек; разкъсно-контузна рана на лявата теменна област на
главата; разкъсно-контузна рана на устата; контузия и подкожен хематом на
лявото бедро; контузия и охлузване на лявата предмишница и контузия на гърба и
поясната област на гръбнака.
При тези данни
съдът намира, че контузията на бъбрек без остатъчни последици не налага
присъждане на обезщетение, по- високо от вече заплатеното от ответника.
·
По- старата
съдебна практика (Решение № 1184 от
29.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5107/2007 г., II г. о.) определя
обезщетение от 4000 лв. за вреди от счупване на глезен, респ. не допуска
касационно обжалване на решения, с които са присъдени обезщетения от по 5000
лв. за такива травми (Определение № 267
от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6383/2013 г., IV г. о., ГК, и Определение №
278 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1277/2009 г., IV г. о., ГК).
Същевременно, максималният известен на настоящия съдебен състав размер на
обезщетението за такъв вид тежка травма е 30000 лв. (Решение № 857 от 28.04.2015 г. на САС по в. гр. д. № 778/2015г.).
Освен това, с Определение № 840 от
19.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2668/2014 г., IV г. о., ГК, не е допуснато
касационно обжалване на решение, с което е присъдено обезщетение от 26000 лв.
за тежка фрактура на глезенна става с непълно възстановяване на обема на
движенията и остатъчен оток, а с Решение
№ 1451 от 1.06.2019 г. на САС по в. гр. д. № 4399/2018 г., е присъдено
обезщетение от 15000 лв. за закрито счупване на глезен. Също така, с Определение № 381 от 16.05.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 4075/2018 г., III г. о., ГК, не е допуснато касационно
обжалване на решение, с което е присъдено обезщетение от 10000 лв. за сходно счупване
на глезен, при което пострадалото лице се оплаквало от оток в областта на двата
глезена (както в настоящия случай), както и ограничен обем и болезнени движения
в дясната глезенна става (за разлика от настоящия случай). Следователно, изплатеното
от Гаранционния фонд обезщетение на К.Н. за тази травма (25000лв.) е близо до
горната граница, установена от съдебната практика. Поради това и с оглед
липсата на данни за по- тежки от обичайните болки и страдания, съдът не намира
основание за завишаването му съобразно исковата претенция.
·
Обезщетения за
вреди от неусложнена фрактура на бедрена кост (както в настоящия случай) се
обсъждат и в някои съдебни актове от цитираната по- горе съдебна практика
(напр. Решение № 2422 от 1.11.2019 г. на САС по в. гр. д. № 2003/2019 г., Решение
№ 4933 от 20.07.2018 г. на СГС по гр. д. № 206/2017 г., Решение № 6908 от
11.10.2019 г. на СГС по гр. д. № 12169/2017 г.). Освен това, с Решение № 6644 от 26.09.2019 г. на
СГС по гр. д. № 10313/2018 г. е присъдено
обезщетение от 80000 лв. (преди отчитане на съпричиняването) за вреди от усложнено
счупване на бедрена кост в комбинация с други счупвания и травми, като
възстановителният период е бил поне 10 месеца. Също така, с Решение № 4925
от 12.08.2020 г. на СГС по гр. д. № 11308/2018 г. е присъдено обезщетение от 25000 лв. (преди
отчитане на съпричиняването) за счупване на бедрена кост на дете. С Определение
№ 609 от 5.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 974/2019 г., II т. о., ТК, не е допуснато касационно обжалване на
решение, с което е присъдено обезщетение от 21000 лв. счупване на бедрена кост,
като за лечебният и възстановителен период на ищцата е продължил 10 месеца, а
болките са били интензивни през първите 3 месеца. С Решение № 94 от
18.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 3030/2018 г., II т. о., ТК, е присъдено обезщетение от 36000лв. за
идентична травма, но при силно затруднено движение на увредения крайник
за срок от около 6 - 8 месеца, като пълно възстановяване не е настъпило и към
момента на процеса, въпреки проведената продължителна рехабилитация. С Решение
№ 12072 от 9.10.2020 г. на САС по в. гр. д. № 2117/2020 г. е
присъдено обезщетение от 60000 лв. (преди отчитане на съпричиняването) за фрактура
на лявата бедрена кост, която е зараснала
само частично, както и "затегната псевдоартроза" на лявата бедрена
шийка. При това ищецът е бил освидетелстван от ТЕЛК, като му е определена 92%
ТНР за срок от 2 години. С Решение № 260098 от 18.09.2020 г. на СГС по гр.
д. № 3783/2019 г. е определено обезщетение от 50000 лв. за вреди
от счупване на бедрена кост, но при невъзстановена функция на крайника,
скъсяването му с 1,5 см, удебеляване на колянната става с 2 см., като лявата
тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от нормата с 35%, лявата
колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 25%. С Решение
№ 169 от 6.08.2020 г. на ВнАС по в. т. д. № 258/2020г. е определено обезщетение от 50000 лв. за
вреди от счупване на бедрена кост и комбинирана травма в областта на
костите на лявата предмишница - счупване на лъчевата кост в долна трета и
шиповидния израстък на лакътната кост. Установена е нарушена походка, налагаща
ползване на помощни средства, която ще остане завинаги. Анализът на тези
съдебни актове налага извод, че обезщетенията за неусложнени счупвания на
бедрена кост при настъпило пълно възстановяване (както в настоящия случай) е от
порядъка на 21000 – 25000лв., като, при липса на пълно възстановяване или в
комбинация с други счупвания, обезщетението нараства до 36000 – 50000 лв. Поради
това и доколкото в случая няма данни за усложнения във възстановителния процес,
нито за трайни остатъчни дефекти от тази травма, следва да се приеме, че заплатеното
обезщетение от 30000 лв. е адекватно на претърпените болки и страдания от
страна на ищеца.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че извънсъдебно
заплатеното обезщетение за процесните неимуществени вреди е в справедлив размер
и не се налага увеличаването му.
Не обуславя обратен извод съдебната практика, цитирана
и представена с писмените бележки на ищеца. Наистина, тя е формирана във връзка
с отчасти сходни телесни увреждания (напр. разкъсване и отстраняване на далак),
но в комбинация с повече и по- тежки такива, отколкото процесните:
-
Така например, с Решение № 1438 от 14.06.2019 г. на САС по
в. гр. д. № 576/2019 г. е определено
обезщетение от 150000 лв. за неимуществени вреди от обща контузия на тялото,
счупване на дясната ключица, контузия на белия дроб, разкъсване на слезката с
голям вътрекоремен кръвоизлив, счупване на двете срамни кости на таза,
изкълчване на лявата тазобедрена става, счупване на лявата тазобедрена
(главулечна) ямка на таза, бикондилно счупване на двата големи пищяла, многофрагментно
счупване на дясната лъчева кост в областта на китковата става. Далакът е
премахнат, без това да е повлияло негативно на кръвотворната дейност и
имунитета (както в настоящия случай). Металната остеосинтезна плака не е била
извадена към момента на постановяване на решението (както в настоящия случай).
Останалите увреждания, обаче, са причинили трайно ограничение на движенията на
тялото (респ. съответните крайници) съответно за периоди от 2, 3, 4, 8 месеца и
1 година. Лечебно-възстановителният период е продължил общо около една година и
половина, като едва след първата година ищцата е можела да се придвижва, макар
и трудно, с помощта на патерици. Всичко това разкрива в съвкупност много по-
тежки и продължителни болки и страдания на пострадалото лице, както и по- трайни
негативни последици за здравето, отколкото в настоящия случай.
-
С Решение № 134 от 1.05.2017 г. на САС по в. гр. д. № 3968/2016 г. е
определено обезщетение от 120000 лв. за болки и страдания от контузия на
гръдния кош и корема, многофрагментно счупване на множество ребра двустранно с
оформен гръден капак, счупване на лява ключица, счупване на гръдна кост,
кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина, контузия на белия дроб,
разкъсване на слезката с оперативното й отстраняване. При това, обаче,
възстановяването е протекло за около 10 месеца, като е проведено болнично
лечение общо 69 дни с прекъсвания, както и домашно-амбулаторно за не по-малко
от 4 месеца, като е бил на легло около 5-6 месеца. Освен това пострадалият е
развил смесено тревожно- депресивно разстройство, налагащо провеждане на
медикаментозно лечение, предимно лежи, ходи трудно и с бастун, и е напълно
негоден за работа. Така очертано, цялостното състояние на това пострадало лице
е по- тежко от установеното по настоящото дело, доколкото ищецът Н. е престоял
четири пъти по- кратко време в болница и се е възстановил относително по-
бързо. Макар да се изморява при ходене, натоварване и стоене в изправено
положение, той вече не ползва помощни средства за придвижване, възстановил е
пълната подвижност на ставите със запазени ставни междини, и няма психически
отклонения (освен раздразнителността, за която споменава св. И., но която не може да се характеризира като
съществено засягане на психиката).
-
Решение № 4871 от 18.07.2018 г. по гр. д. №
12399/15 г. на СГС е постановено по
казус, в който пострадалото лице е претърпяло контузия на гръдния кош и корема,
хемоперитонеум с опасност от хеморагичен шок и отстраняване на далака (както в
настоящия случай), но освен това – и разкъсване на черния дроб, фрактура на
лява ключица, фрактура на седми шиен прешлен с луксация, и фрактура на пето
ребро вляво, като са констатирани по- дълъг болничен престой, по- дълъг
възстановителен период, повишена обща заболеваемост, неправилно зарастване на
ключицата, и е направена неблагоприятна прогноза за функционирането на черен и
бял дроб, т.е. по- тежки последици, каквито не се установяват по настоящото
дело. Отделно от това, Решение № 4871 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 12399/15 г. на СГС е било отменено с Решение № 958 от 23.04.2019 г. по в. гр. д. № 6141/2018 г. на САС, в частта му, с която искът е бил уважен за
разликата над 130 000 лв. до присъдения от СГС размер от 150 000 лв.,
като решението на САС не е допуснато до касационно обжалване с Определение №
248 от 22.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 1837/2019 г., II т. о., ТК, и е влязло в
сила.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че цитираната от
ищеца съдебна практика не е напълно съпоставима с настоящия казус, поради което
не може да бъде база за пряка аналогия относно справедливия размер на
обезщетението в процесния случай. По- скоро, от тази практика може да се
направи извод, че обезщетения от порядъка на 120000 – 150000 лв. се присъждат
за повече и по- тежки увреждания, водещи до по- продължителен възстановителен
период, по- интензивни физически болки и страдания, настъпване на психически
последици, както и непълно възстановяване на пострадалото лице. От друга
страна, при съобразяване с вече заплатеното от ответника обезщетение в размер
на 107739,76лв.,
евентуалното уважаване на иска за допълнително обезщетение от 62000лв., би
довело до присъждане на необосновано високо общо обезщетение от почти 170000лв.
за по- леки увреждания, отколкото тези, по които е била формирана горната
практика. Поради това същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно
с претенцията за присъждане на законна лихва от датата на ПТП.
Във връзка с
горното, единствено за пълнота на изложението, съдът отбелязва, че мораторна
лихва върху размера на обезщетението (в случай на уважаване на иска) би
следвало да се присъди от момента на
изтичане на срока по чл. 496 от КЗ, а не от датата на ПТП, с оглед разпоредбата
на чл. 558 от КЗ.
С оглед изхода на делото и направено искане в този
смисъл, ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски,
каквито се установяват в размер на юрисконсултско възнаграждение от 300 лв., с
оглед защитавания материален интерес и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 519, ал. 1, т. 1, от
Кодекса за застраховането, предявен от К.М.Н. срещу Г.
фонд, за заплащане на допълнително обезщетение от 62000лв. за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.03.2018 г. около 15:20ч. на път
ІІ-16 между гр. С. и гр. М., на разклона за гара Л., ведно със законна
лихва от датата на това ПТП.
ОСЪЖДА К.М.Н. с ЕГН **********,
да заплати на Г. фонд с БУЛСТАТ ********* и адрес ***, сумата 300 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Решението може да се
обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от него.
Окръжен
съдия: