Определение по дело №623/2020 на Окръжен съд - Ямбол

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

№260040/20.1.2021 г.                           20.01.2021 година                        гр.Ямбол

 

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на  20.01.2021  година, в закрито заседание в следния състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                  ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА 

                                       ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                       

като разгледа докладваното от съдия К. Пейчева

в.ч.гр.д. № 623/2020г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба от К.Т.Ф. и М.К.Ф.,***, против определение № 260451/05.11.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 1033/2020 г. по описа на ЯРС. Жалбоподателите смятат обжалваното определение за неправилно, постановено в противоречие със закона, и излагат съображения, че в договора за кредит и анексите към него са налице неравноправни и нищожни клаузи, че неправилно е изчислен размер на вземането по договора за кредит. Моли съдът да отмени определение №260451 от 05.11.2020 год. на ЯРС постановено по ч.гр.дело №1033/2020 год. по описа на ЯРС като неправилно и постанови друго, с което да уважи молбата на жалбоподателите по чл.420 от ГПК за спиране на образувано изпълнително производство №20208780400776 по описа на ЧСИ И. Х. с район на действие Окръжен съд Ямбол, образувано по издаден изпълнителен лист от 01.06.2020 год. по допуснатото незабавно изпълнение със Заповед №417/29.05.2020 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с разпореждане №1653/2020 год. за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №1033 /2020 г. по описа на Ямболски районен съд.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от „Юробанк България“ АД гр.София, чрез адв.Д.М., с който се заявява становище, че постановеното определение за спиране е правилно и се моли да бъде оставена без уважение частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по заповедното производство.  Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Съдът след като се запозна с частната жалба и отговора, както и с ч.гр.д.№ 1033/2020 г. по описа на ЯРС, приема за установено следното:

Ч.гр.д. № 1033/2020 г. по описа на ЯОС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК със заявител „Юробанк България“ АД гр.София и длъжници К.Т.Ф., М.К.Ф. и „ВИН.КО“ ЕООД с.Хаджидимитрово за задължение, произтичащо от договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 0010-0206-000 000 00828/15.11.2007 г., ведно с прилежащите му Анекс № 1/23.12.2009 г., Анекс № 2/30.05.2012 г., Анекс № 3/28.09.2012 г., Анекс № 4/11.12.2012 г., Анекс № 5/11.12.2012 г. и Анекс № 6/22.12.2015 г. Претендираните суми са за главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, нотариални такси и такси. Съдът е издал заповед № 417/29.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против тримата длъжници за всички претендирани по заявлението суми от банката. В законоустановения срок длъжниците са подали възражение по чл.414 от ГПК, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, както и са депозирали искане по чл.420 от ГПК за спиране на изпълнението по издадената заповед, тъй като вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител. ЯРС е оставил без уважение молбата на К.Т.Ф., М.К.Ф. и „ВИН.КО“ЕООД по чл.420 от ГПК да бъде спряно  принудителното изпълнение на ЗИ по чл. 417 ГПК №417/29.05.2019  год.  

ЯОС намира, че обжалваното определение на заповедния съд по отношение жалбоподателите длъжници - физически лица, е неправилно. Предпоставките за спиране изпълнението на издадена заповед по чл.417 от ГПК са регламентирани в чл.420 ал.1 и ал.2 от ГПК. В случая е налице хипотезата на чл.420, ал.2, т.2 от ГПК, според която съдът, постановил незабавното изпълнение може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

ЯОС намира, че представеният договор за многоцелеви кредит с ипотека, за вземане по който е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, е сключен с физически лица - К.Т.Ф. и М.К.Ф., които по процесния договор за многоцелеви кредит с ипотека са потребители по смисъла на § 13 т.1 от ЗЗП. Съгласно тази разпоредба потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Изложеното от банката, че физическите лица - кредитополучатели са ползвали кредита за търговска дейност, не се установява по делото. Като потребители длъжниците-жалбоподатели имат защитата по ЗЗП и могат да искат спиране на изп.дело на основание чл.420, ал.2, т.2 ГПК.

ЯОС намира, че клаузи от анексите към договора за кредит, определящи дълга към момента на сключване на всеки от тях са нищожни като водещи до анатоцизъм. В Анекси № 5 и 6 е записано, че към датата на сключване на съответния анекс сумата на просрочени задължения е формирана от просрочена главница, лихви, такси и комисиони, а в чл.1, ал.2 от Анекс 5 е договорено, че общата сума на просрочените задължения по чл.1 и лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва, се прибавят към редовната главница по договора за кредит и новоформираната сума се счита за главница, отпусната на кредитополучателя.  Според чл.10 ал.3 от ЗЗД, олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ. С решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г., II т.о., ВКС е приел, че уговорките в сключените допълнителни споразумения със страни потребители за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви са нищожни на основание чл.26, ал.4 във връзка с чл.10, ал.3 от ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото с наредба на БНБ не се предвижда олихвяване на изтекли лихви. ВКС постановява в решението, че преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. Освен посоченото решение на ВКС в този смисъл е и решение № 150 от 20.03.2020 г. по т.д.№ 279/2019 г., ІІ т.о. на ВКС. Обстоятелството, че към момента на сключване на процесните споразумения не е налице подзаконов нормативен акт на БНБ (Наредба), която да предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви, означава, че уговорената в споразуменията договорна клауза, създаваща такава възможност е нищожна на основание чл.26, ал.4 във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД и чл.146, ал.5 ЗЗП. Ето защо, нищожни по отношение физическите лица-длъжници са клаузите, в които е договорено, че олихвяваната главница по кредита се променя с прибавяне към нея на просрочените лихви. Като не е съобразил това, заповедният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в частта, с която не е уважена молбата на К.Т.Ф. и М.К.Ф. за спиране на изпълнението спрямо тях. Уговорката в анексите към договора за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД и е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ, поради което е правилно определението на ЯРС в необжалваната част, с която не се уважава искането на "ВИН.КО"ЕООД за спиране на изпълнението.

С оглед на изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл.420, ал.2, т.2 от ГПК по отношение на молителите-жалбоподатели и искането им за спиране на изпълнението е основателно. Обжалваното определение на заповедния съд следва да бъде отменено в частта, с която ЯРС е оставил без уважение молбата на длъжниците К.Т.Ф. и М.К.Ф. да бъде спряно принудителното изпълнение на ЗИ по чл. 417 ГПК №417/29.05.2019  год.  и бъде постановено спиране на изпълнението по чл.420 ГПК.

На основание изложеното, ЯОС

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Отменя определение № 260451/05.11.2020 г. на ЯРС, постановено по ч.гр.д.№ 1033/2020 г. по описа на ЯРС в частта, с която заповедният съд е оставил без уважение молбата на длъжниците К.Т.Ф. и М.К.Ф. да бъде спряно принудителното изпълнение на ЗИ по чл. 417 ГПК №417/29.05.2019  год.  и вместо него постановява:

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Заповед № 417/29.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на ЯРС, изд.  по ч.гр.д. № 1033/2020 г. по описа на ЯОС по отношение на К.Т.Ф. и М.К.Ф.,***.

В останалата част определение № 260451/05.11.2020 г. на ЯРС, постановено по ч.гр.д.№ 1033/2020 г. по описа на ЯРС като необжалвано е влязло в сила.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.