ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.София, 18.06.2020г.
Апелативен Специализиран Наказателен съд , втори въззивен състав в закрито съдебно заседание на 17 юни през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛИНА
ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Росенова в.н.ч.д.№ 293/2020 г. по описа за 2020 г., намери за установено следното :
Производството е по реда на чл. 345 НПК.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на подс.Г.Х.Г. против определение от 4.06.2020г., постановено по н.о.х.д.3708/2019 г.,СНС,16 състав. С атакуваното определение, по реда на чл. 270 НПК , е оставена без уважение жалбата на подс. Г.Х.Г. за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража„ в по – лека такава .
В жалбата се излагат доводи,че е налице съществено изменение на поведението на подс.Г. изразяващо се в сериозно отношение към воденото наказателното производство. Посочва се, че подс.Г. не се е укривал, защото е бил в обективна невъзможност да се яви пред съда. Към жалбата е приложен трудов договор № **/***** г. от фирма П. ** ЕООД с подс.Г.Х.Г. ЕГН ********** .Твърди се ,че от приложеното решение на Апелативен съд гр.Тимишуара, Р. Румъния се установява,че подс. Г. доброволно се е прибрал на територията на Р.България. Предлага се да бъде отменено определението на първоинстанционния съд и променена мярката за неотклонение на подс.Г.
Апелативният специализиран наказателен съд като се запозна с доказателствата по делото, обжалвания съдебен акт и изложените доводи в частната жалба намери за установено следното :
Въззивната жалба на подс. Г. е неоснователна.
От приложението към обвинителния акт е видно, че подс. Г. е посочил два адреса на местоживеене. Като адрес за призоваване обаче е посочен този на защитника му в гр. Пловдив. От проведените съдебни заседания по делото се установява,че подс. Г.Х.Г. не се е явил пред съда,след като е бил редовно призован, за четири съдебни заседания. Поради неявяването му съдът не е дал ход на делото. По делото има дванадесет подсъдими, а подс. Г. има повдигнати две обвинения за престъпления по чл. 321 ал.3 пр.2,3 и пр.4 т.2 вр. ал.2 НК и по чл. 253а ал.1 пр.1 НК. С оглед характера на повдигнатите обвинения участието на подсъдимия пред съда е задължително. В с.з 10.01.2020 г.съдът е взел мярката за неотклонение на подс. Г. „ задържане под стража „. Съдът е извършил необходимите издирвателни действия и впоследствие е обявил подсъдимия за общодържавно и местно издирване. По този повод е била изискана справка от Гранична Полиция за това дали има регистрирани преминавания през границата на страната от подс. Г. В справката е отбелязано, че подс. Г. е напуснал територията на Р.България през ГКПП Русе на 9.10.2019 г. В последствие е била издадена ЕЗА и изпратена на МВР на 28.02.2020 г.. Поради това и в изпълнение на ЕЗА подсъдимия Г. е бил задържан в Р.Румъния на 21.03.2020 г. като на 5.05.2020 г. освободен и се е прибрал на територията на Р.България.На 7.05.2020 г. е задържан от органите на полицията .По делото няма доказателства ,че подс.Г. е проявил активност за да се прибере в страната ,още повече ,че е напуснал територията на страната на 9.10.2019 г. ,когато е бил уведомен или би трябвало,от своя защитник за насроченото на 26.11.2019 г. съдебно заседание. Обстоятелството, че председателя на състава е осъществил лично телефонна връзка с подсъдимия не оправдава поведението му и независимо от обстоятелството,че мярка за неотклонение „парична гаранция” е била отменена още на досъдебното производство. След като е знаел,че има качеството на подсъдим е следвало да организира трудовите си ангажименти по начин,който да му дава възможност да участва в наказателното производство.От друга страна както беше посочено по – горе подсъдимия е напуснал страната октомври 2019 г.Поради това твърдението ,че не се е прибирал в страната за периода посочен в представения трудов договор от 12.6.2019 г. до 4.03.2019г. не отговаря на установените факти по делото.Като следва да се обърне внимание ,че в представения трудов договор няма определен период , за които се сключва.В договора е посочена датата на сключване и началния период на постъпване -12.06.2019 г.Като трудовия договор е подпечатен от фирмата и подписан от служител в отдел „Човешки ресурси“, но не и от работника. Отделно от това в първото съдебно заседание защитника на подс. Г., адв. К.С., от АК П., е представил пред съда медицинска бележка за подс. Г. ,че има контузия на глезена,поради което се налага домашно лечение за периода от 19.11 до 30.11.2019 г. Медицинската бележка е издадена от лекар в Полша. Последица от недобросъвестното му процесуално поведение е издаването на ЕЗА и неговото задържане на територията на Р.Румъния .
Определението на първоинстанционния съд е правилно, защото са налице предпоставките на чл. 66 НПК за вземане на подс. Г. най – тежката , а именно „задържане под стража” за да бъде осигурено участието му в провеждане на съдебното следствие.Процесуално му поведение е некоректно, поради което е обосновано то да бъде санкционирано.Не обосновано е твърдението във въззивната жалба,че подсъдимия не е искал да се укрие.Това твърдение се опровергава от данните по делото, които установяват не сериозно отношение на подсъдимия към правораздавателните органи и процесуалното му положение.На досъдебното производство е посочил два адреса на местоживеене, но този за призоваването му е на адвокатска кантора в гр. П. След като е бил задържан в с.з на 4.06.2020 г. и пред въззивния съд се представлява от адвокат от Варненската Адвокатска колегия. Пълномощното от адв.В. от ВАК, което е приложено по делото л. 320 е без дата ,бланка копие на подписа на подс.Г. и оригинал на подписа на защитника със син химикал. Подс.Г. е напуснал територията на Р.България почти месец преди провеждане на първото по делото заседание и сам се е поставил в невъзможност да не се яви пред съда.Във въззивната жалба невярно е посочено ,че не се е прибирал в страната от 12.06.2019 г. до 4.03.2020 г.,а представения трудов договор не е подписан от подс. Г..При тези данни за неизпълнение на задължението на подс. Г. свързани с качеството му на подсъдим са правилни аргументите на съда , че семейното положение не може да има приоритет пред задълженията му на подсъдим.
Водим от горното и на основание чл.345 ал.1 НПК Апелативен Специализиран Наказателен съд , 2 въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от 4.06.2020г., постановено по н.о.х.д.3708/2019 г.,СНС,16 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.