С Присъда,
постановена на 25.03.2019 г. по НОХД № 9853/2019 г., СРС, НО, 1 състав, съдът е
признал подсъдимия Г.А.С., роден на ******г., в гр. София, българин, български
гражданин, живущ ***, с основно образование, пенсионер по болест, неженен,
живее на семейни начала, без деца, ЕГН: **********, неосъждан, ЗА НЕВИНОВЕН в
това, че 12.07.2014 г., около 20:00 часа в гр. София, на неустановен по делото
адрес в кв. Х. Ботев, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - С.
Т. Г. (с нови имена Т.Т.И.) - отъркал си половия член
в половия орган на пострадалата, пипал я по гърдите й, поставил си половия член
в устата й и еякулирал върху гърдите й, като
употребил за това заплашване (казал й да не се дърпа, че ще й нареже лицето и
че няма да я пусне, докато не свърши), поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по
чл. 150, ал. 1 от НК.
С атакувания
съдебен акт СРС е отхвърлил като неоснователен, предявеният от С. Т. Г. (с нови
имена Т.Т.И.) граждански иск против подсъдимия Г.А.С.
(с установена по делото самоличност), на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за
сума в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на престъплението, описано в обвинителния акт,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното й
изплащане.
Постъпила въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец срещу първоинстанционния
съдебен акт, с която се излагат аргументи за неправилност и необоснованост на
присъдата, включително и в частта ѝ досежно
гражданският иск. Моли съда да отмени обжалваната присъда. В допълнение към въззивната жалба се отправя искане до съда да бъде разпитан
в качеството на свидетел лицето, което е собственик или ползвател на имота, в
който се твърди да е извършено деянието. Отправя искане и за повторен разпит на
частния обвинител и граждански ищец.
В проведеното
пред въззиният съд съдебно заседание, представителят
на държавното обвинение сочи, че действително има противоречия в показания на
пострадалата И., относно това къде ги е посрещнал човека, в чиято къща е
извършено деянието, както и особеностите на половата област на подсъдимия и
по-конкретно дали е имал тестиси. Тези различия според прокурора обаче се
дължат на интелектуалните възможности на пострадалата, като се позовава на
комплексната СППЕ, с която е установено, че при пострадалата е налице екстремно
нисък интелект. Отбелязва и че И. няма причина да лъжесвидетелства. Акцентира
върху показанията на свидетелката относно ерекивната
функция на подсъдимия, които кореспондирали както с обясненията на подсъдимия,
така и със заключението на СМЕ. По изложените съображения прокурора изразява
становище, че деянието е доказано по един безспорен начин, поради което счита,
че присъдата на СРС следва да бъде отменена и да бъде постановите нова, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен.
Повереникът на гражданския
ищец и частен обвинител Т.И./ с предишни имена С. Г./ в съдебно заседание
изразява становище за липсата на противоречия в показанията на пострадалата. Счита същите за достоверни, последователни и
логични от самото начало на наказателното производство. Сочи, че не е налице
причина И. да уличава подсъдимия, или да сочи, че именно свидетелят е второто
лице, което е присъствало на инкриминираното деяние, без реално това да се е
случило. Твърди се, че свидетелката И. дава сведения за някои телесни
особености на подсъдимия, които не се срещат твърде често, което според повереника води до извод
достоверност на показанията, че
инкриминираните събития са се случили именно по начина описан от свидетелката и участници в него са подсъдимият и
разпитаният свидетел. Поради което счита, че авторството на деяние в лицето на
подсъдимия е доказано по несъмнен начин.
В съдебно заседание
защитата на подсъдимия пледира да бъде потвърдена изцяло присъдата на СРС, като
правилна и законосъобразна. Изразява становище, че дадените във въззивното съдебно следствие показания от свидетелката И. в
цитираната от защитата част, в която се
заявява, че се е прибрала много късно,че е споделила на майка си, след което се
е изкъпала, а на другия ден е отишла в полицията категорично опровергавали обвинителната теза.
Твърди се, че обвинението е неточно, непълно нелогично и е противоречиво. По
изложените съображения е отправено искане към настоящата инстанция първоинстанционната присъда да бъде потвърдена и да
бъдат присъдени направените разноски за
явяването на тази инстанция.
Подсъдимият в
лична защита поддържам казаното от защитника му, а в предоставеното му от съда
право на последна дума, заявява, че не е виновен и моли да първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена
Въззивният съд в закрито
съдебно заседание на 25.10.2016 г. по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде уважено искането на повереника за допускане до повторен разпит на Т.И.,
граждански ищец и частен обвинител, както и да се уточни адреса, където се
намира имотът, в които е извършено инкриминираното деяние, както и да се установи
неговия собственик, който да бъде разпитан в качеството му на свидетел.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, след като прецени събраните от първата инстанция доказателства ( както и
въз основа на новосъбраните в хода на въззивното съдебно следствие), доводите и възраженията на
страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда
съобразно изискванията на чл. 313 във вр. с чл. 314 НПК, намери за установено следното:
Пострадалата С. Т.
Г., ЕГН **********,българка, българска гражданка, с основно образование,
неомъжена, неосъждана, с постоянен и настоящ адрес:***3 с нови имена: Т.Т.И..
През 2013 година
И. получила на профила си във „Фейсбук“ покана за
приятелство от лице с псевдоним „N.E.I., което приела от чисто любопитство.Този
псевдоним бил използван от подсъдимия Г.А.С.. През 2014 година подсъдимия С. и И.,
започнали да си пишат по „Фейсбук“. При разменената между
тях кореспонденция И. споделила за своя интимна връзка. В последствие започнала
да получила съобщения от подсъдимия С., че ако не се срещне с него, щял да
разкаже на майка й, че И. вече е не е девствена. На 12.07.2014г подсъдимият С. и И. се разбрали
да се видят в 19.00 часа на автостанция “Изток“, където спира автобус № 119. Слизайки
от автобуса в уречения час, веднага към нея се приближило лице от мъжки пол,
който казал на И., че идва от името на-неговия приятел, с който последната
имала среща и че ще я заведе при приятеля си, за да се видят. И. се съгласила и
тръгнала с подсъдимия. Минали през някакви улички и стигнали до спирката на трамвай № 22 пресекли
трамвайните линии до един подлез, където към тях се присъединил по-възрастен мъж.
Тримата продължили да вървят около 15-20 минути
през квартала и стигнали до къща находяща се в кв. „Х.
***. По-възрастният мъж отключил катинара на къщата. Влезли вътре като пострадалата останала на двора.
След малко при нея дошъл подсъдимия С. отключил вратата на къщата и двамата
влезли в една стая, където той й казал да седне на леглото. Подсъдимият С.
заключил вратата и седнал при нея на леглото започнал да я съблича, като първо
й свалил блузата, а после и дънките. Пострадалата се
дърпала, но подсъдимият С. я заплашил, че ако се дърпа ще й нареже лицето. След
това се съблякъл и обвиняемия. Пострадалата И. се възпротивила, като казала на С.,
че не иска да прави секс на което той й отговорил , че докато не „свърши“ няма
да я пусне да си ходи“. След това подсъдимият С. отъркал половия си член в
половия орган на пострадалата, като се опитвал да проникне във влагалището й. Подсъдимият
поставил половия си орган в устата на пострадала, като я накарал да му прави
„френска“ любов, след което еякулирал върху нея, като
през цялото време я пипал по гърдите. След това подсъдимият С. се облякъл,
подхвърлил на И. кърпички, с които да се избърше и й казал да си ходи. Тя се
прибрала около 21.00 часа в дома си, след което споделила за случилото се с
майка си. На следващия ден двете отишли в полиция и И. подала сигнал за
случилото се.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена от наличната по делото доказателствена съвкупност; показанията на пострадалата С. Г.,
с нови имена Т.И. дадени в хода на въззивното съдебно
следствие, както и тези дадени пред първостепенния съд (л. 55-57, л. 121 гръб
от делото), както и показанията й от досъдебното производство, в приобщените им
части по надлежния ред ( л. 30-32, т. 1 от ДП), обясненията на подсъдимия Г.С.
(л. 57-58, л. 121 от делото), както и показанията на свидетелите: В. И.- майка
на пострадалата (л. 58-60 и л. 120-121 от делото), В.Б.(л. 75 гръб - л. 76 гръб
от делото), А.В.Н.(л. 119 гръб - л. 120 от делото), А.И.Н.(л. 219 гръб от
делото), проведената очна ставка в съдебно заседание пред първата инстанция
между А.В.Н.и С. Г., с нови имена Т.И. (л. 120 от делото), приобщените по реда
на чл. 281, ал. 5 от НПК показания, с протоколно определение на л. 61 от делото
на свидетелите П.Г.(л. 40, т. 1 от ДП) и Р.М.(л. 41, т. 1 от ДП); заключенията
на назначените по делото експертизи - заключението на СМЕ (л. 47-48, т. 1 от
ДП), изготвена на 13.07.2014 г., от вещите лица М.А.и С.Х., заключението на
съдебно-медицинската експертиза, л. 52, т. 1 от ДП, изготвена от вещото лице И.Б.,
заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни (л. 88-92, т.
1 от ДП), изготвена от вещото лице Ц.В., заключението на комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л. 67-82, т. 1 от ДП),
изготвена от вещите лица Е.С.и Д.А., показанията на свидетеля С.Г. (л. 202 от ВНОХД 3644/19г. на СГС), заключението на
биологичната експертиза, изготвена от вещото лице Г. Ч.(л. 58-63, т. 1 от ДП),
заключението на ДНК-експертизата, изготвена от вещото лице Л.Й. (л. 111-115, т.
1 от ДП), заключението на СМЕ (л. 147-149 от НОХД № 9853/16г. на СРС); както и
от писмените доказателства и доказателствени средства
по делото приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
На първо място, за
да прецени свидетелската годност на пострадалата Т.И. /с предишни имена С. Г./,
настоящия състав взе предвид заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство СППЕ. Видно от нейното заключение същата не страда от същинско
психично заболяване - психоза , което може да се приравни към разстройство на
съзнанието в юридически смисъл.Няма данни тя да е страдала от такова
разстройство и в миналото, включително и към инкриминирания период. Същата
въпреки екстремно ниския си интелект е разбирала свойството
и значението на извършеното спрямо нея, възприела го е като насилие, но не е
могла да се защитава психически поради личностовите
си особености и липсата на съответен опит. След инцидента при нея е възникнало
„постравматично стресово разстройство“ - специфично писихогенно психично заболяване, което възниква след
преживян стрес ,вследствие на значими и катастрофални за личността събития.
Това състояние не протича с качествени нарушения в съзнанието и не нарушава
базисните психични годности на лицето, включително и
годността й да дава достоверни свидетелски показания. По характер
вещите лица определят пострадалата като по-затворена, плаха неуверена, с
недостатъчна възможност да се противопоставя на външни фактори и авторитети.
Показанията на
пострадалата Т.И. настоящият съдебен състав съпостави с показанията на
останалите свидетели и заключенията на приетите по делото експертизи. При тази
съпоставки и при анализа им поотделно и в съвкупност, въззивният
съд прие за доказано извършването на престъплението именно от подсъдимия Г.А.С.. Показанията на пострадалата И., както е
отбелязал и първостепенният съд са пряк доказателствен
източник, които настоящата инстанция постави в основата на своите изводи от
фактическа и правна страна. Нормално е при обвинение за извършване на
престъпление по чл.150, ал.1 НК да съществува само един свидетел, който е
възприел непосредствено случилото се и чиито показания са преки доказателствени средства, и това да е именно пострадалият
от престъпното посегателство. Обстоятелството, че единственият свидетел
очевидец е и пострадал от престъплението, респективно страна в производство не
е основание неговите показания да не бъдат кредитират поради заинтересованост
на същия от изхода на делото, а подлежат на сериозен и задълбочен анализ във
връзка с останалия доказателствен материал.
Разказът на
пострадалата Т.И. за процесните събития е
последователен относно релевантните за предмета на доказване факти и
обстоятелства и кореспондира на останалия доказателствен
материал. Твърденията ѝ за случилото се са пълни и логични, като И.,
въпреки притесненията от извършеното срещу нея сексуално посегателство,
възпроизвежда достатъчно подробности за станалото, за да се стигне до извод за
вътрешна убедителност и непротиворечивост на тези показания.
Показанията на
пострадалата не са изолирани. Напротив - в тяхна подкрепа са показанията на св.
В.И.- нейна майка. Показанията на тази свидетелка макар да не съдържат информация
за конкретните действия на дееца спрямо дъщеря й, свидетелката възпроизвежда своите лични възприятия за
състоянието на пострадалата, това че последната била разтроена, както и за
обстоятелството, че същата и е споделила, че върху нея било упражнено сексуално
посегателство. Това, че пострадалата И. не е споделила детайли от процесните събития на майка си е обяснимо. Самото поведение
на пострадалата И. след станалото е напълно съобразено с нейните личностови особености, житейски и социален опит и ниво на
интелект, като обясним е и чувството на срам, страхът и дори паниката от
случилото се. Независимо от всичко пострадалата се е осмелила да каже на майка
си за случилото се и още на следващия ден сутринта да подаде сигнал в
полицията.
В хода на
досъдебното производство още на 13.07.2014г. е било проведено разпознаване при
което пострадалата Т.И., конституирана в
съдебна фаза в качеството си на граждански ищец и частен обвинител категорично
е разпознала подсъдимия Г.А.С..
Видно от СМЕ №
235/л.47 от ДП/ на 13.07.2014г. е извършено освидетелстване на пострадалата Т.И./
с предишни имена С. Г./, като е установено наличие на две дефлорационни
щърбини- стара на 5 часа по часовниковия циферблат и
прясна на 7 часа. При прегледа не били установени видими травматични увреждания
и следи от насилие по тялото и задния проход на пострадалата, което също
съответства на разказа на И., че върху нея е упражнена не физическа, а
психическа принуда чрез отправените заплахи от подсъдимия, че ако се
съпротивлява ще нареже лицето й с нож. В показанията си свидетелката не
еднократно заявява, че се е била парализирана от страх и е изпълнявала
нарежданията на подсъдимия. Характера на деянието – действия по удовлетворение
на полово желание без съвкупление и начина на извършването им в случая, според
описанието на св. И., изключват оставени
следи от насилствен сексуален акт. За съставомерност
на деянието е тези действия да целят полово удовлетворение без съгласието на
жертвата, дори и такова да не е постигнато поради което обективните следи по
тялото на жертвата не са задължителен елемент установяващ поведението на дееца.
В подкрепа, на
изложените от И. твърдения, че подсъдимият е отъркал члена си във влагалището й, макар и косвена се
съдържат в изготвените в хода на
досъдебното производство биологична експертиза от вещото лице Г. Ч.и СМЕ на
веществени доказателства по метода на ДНК профилиране от вещото лице Л.Й..
Вещото лице Ч.в
заключението си е посочил че по изследвания от него обект № 4 (бикини) е
открита човешка кръв, като при изследване на външната повръхност
на дъното на бикините на пострадалата по метода на Флоранс,
ориентировачната реакция, указваща наличието на
сперма е положителна за обект № 4.
От заключението
на вещото лице Й. изготвила ДНК експертизата е видно, че при изследването на
розовите бикини посочени в експертизата под обект № 2 се визуализират единични алели в отделни локоси с много
ниски нива, поради което при изследването им не е било възможно да се определи ДНК профил, което вещото лице е
посочила, че може да се дължи на минималното количество ядрен клетъчен
материал, влияние на околната среда и/или инхибитори.
Вещите лица Ч.и Й. са разпитани в хода на съдебното производство пред
първостепенния съд, като и двамата подържат депозираните на досъдебно
производство заключения.
В разпита си
пред първостепенния съд вещото лице Й. посочва, че е провела изследване при
което е възможно отделянето на мъжката фракция от женската фракция. Като краен
резултат е изследвала мъжката фракция, но биологичния материал не е достатъчен
за категорична идентификация. Настоящия съдебен състав кредитира изцяло
посочените две експертизи, като пълни, обосновани и изготвените от компетентни
в съответната област вещи лица. Въпреки, че вещите лица не могат да дадат
категорично отговор за принадлежността на открития мъжки биологичен материал по
бикините на пострадалата И., все пак
същите заявяват, че е налице такъв материал.
Вариативността по отношение на
определени детайли съдът отдава на нивото на паметовите
способности, нивото на интелект и образование на пострадалата, което е в
границата на ниския регистър. В тази връзка следва да бъде обсъдено основното
съображение на първостепенния съд да оправдае подсъдимия, а именно, че се
установяват разминавания в описанието на интимната област на подсъдимия, дадено
от пострадалата И.. При проведеното
съдебно следствие пред първостепенния съд е назначена СМЕ, изготвена от вещите
лица д-р Х.В.- уролог и д-р Р.Х.. Вещите лица са извършили личен преглед на
подсъдимия с цел установяване на външни особености на половия орган при
подсъдимия С. и евентуални изменения през годините. При освидетелстването на
лицето са направени и фотоснимки, за което е дадено съгласие от подсъдимия и
същите са приложени по делото. Вещите лица са посочили, че при опипване се
установява празна дясна скротомна област и стар оперативен белег 12 см. и наличие на ляв тестис, които е с намалени
размери, което е потвърдено и от направената ехография. Действително
пострадалата, за разлика от изложеното пред настоящия състав, че подсъдимият е
бил с един тестис, в показанията в хода на съдебното следствие пред
първостепенния съд е заявила, че подсъдимият не е имал тестиси. Това
обстоятелство обаче не е в състояние да разколебае хомогенната доказателствена съвкупност, доколкото възприемането,
запаметяването и възпроизвеждането на факти от заобикалящата среда и/или в
случая от външността на човек варират в зависимост от субективните възможности
на всеки индивид. Възприятието е процес на обработка на сетивната информация, и
по своята същност представлява репрезентация на обектите и явленията в
съзнанието на личността, когато те непосредствено въздействат върху сетивните
ѝ органи. При преднамереното възприятие под формата на наблюдение е
налице висока степен на участие на вниманието. В настоящия случай обаче е
налице непреднамерено възприятие на обекта (подсъдимия). Още повече, че
подсъдимият както описва свидетелката е бил в легнало положение, а от разпита
на вещото лицеВ.пред първостеренния
съд се установява, че анатомично лявата скротомна
торбичка, която е с намалени размери е по - ниско, поради особеното
разположение на съдовете, а дясната е изпразнена от съдържание. В този смисъл е
възможно съобразно конкретните особености на личността - възраст, пол,
интелект, социален и житейски опит и пр., да бъдат възприети съвършено различни
свойства (белези) на обекта и да се формират различни представи за видяното.
Погрешното възприемане и/или запаметяване и съответно възпроизвеждане на определени факти може да се дължи на
съществуващата в съзнанието на Т.И. представа и на нейните субективни качества.
Паметта като способност да се усвояват, съхраняват и използват информация и
знания, отразява в съзнанието на човека различните сфери от неговият минал
индивидуален опит. Паметта на всеки човек се характеризира с някои качества -
скорост, точност, трайност, готовност, услужливост, обем. Всички те носят
индивидуален характер и зависят от много фактори, като един от тях е и
емоционалното състояние на личността. В случая пострадалата е била в стресова
ситуация от самото начало на срещата с подсъдимия – заплашвана, че ще бъдат
разкрити факти от интимния и живот, посрещната от подсъдимия, които
първоначално не разкрил самоличността си след което съпроводена през квартал,
които не познава, с което засилва нейното объркване, а накрая заключена в една
от стаите на къща сама с подсъдимия, където я заплашва, че ще бъде нарязана с
нож, ако се съпротивлява. Предвид емоционалното състояние на объркване и стрес,
съчетано с интелект в ниския регистър, настоящият съдебен състав намира, че
неточностите в описанието на половите органи на подсъдимия може да се дължи на
всяка една от причините посочени в горния анализ и не разколебава обвинителната
теза, която се подкрепя изцяло от съвкупния доказателствен
материал. По - важното е в случая, че пострадалата Т.И. е установила нещо
необичайно в половата област на подсъдимото лице, което обстоятелство отговаря
на обективната истина и е установено от
изготвените по делото медицински експертизи. Още повече, че пострадалата дава последователни
показания още от досъдебна фаза на процеса, че подсъдимия е еякулирал
върху гърдите й, което кореспондира с отразеното в СМЕ, че при подсъдимия,
въпреки хирургичната интервенция при която е отстранен единият тестис ерективна функция е запазена. Само за изчерпателност дори
самия подсъдим в обясненията си пред първостепенния съд /л.57 от с.ф./ е
заявил, че: „единият ми тестис е изрязан, а другия е изсъхнал“, което също не
отговаря на обективните данни по делото. Всички тези доводи водят до извод за
достоверност на показанията на пострадалата И., като нейната психическа годност
и възможността й да дава достоверни показания за факти и обстоятелства от
обективната действително, както беше посочено по горе се потвърждават и от
изготвената в хода на досъдебно производство СППЕ.
Правилно
първостепенния съд е отбелязал в мотивите си, че обясненията на подсъдимия имат
двойствена правна природа, от една страна като годно доказателствено
средство, а от друга като средство за защита. В хода на съдебното производство
пред първостепенният съд подсъдимият и защита му са навели твърдения, че
пострадалата Т.И. е обвинила неоснователно и друго лице, с което е имала
интимен контакт в сексуално посегателство. Това обстоятелство, макар да не е
свързано с предмета на доказване по настоящото дело е насочени към
разколебаване на достоверността на показанията на пострадалата. Въпреки положените
максимални усилия в хода на съдебното следствие пред първата инстанция да се
провери защитната версия на подсъдимият, същата не намират опора в доказателствената съвкупност. По делото не се съдържат и
писмени доказателства за предявен друг сигнал да органите на МВР за
посегателства срещу половата неприкосновеност на пострадалата. Освен това
пострадалата И. не оспорва да е имала интимен контакт с лице с имена- А.Н..
Напротив потвърждава това обстоятелство, но твърди, че този акт е бил
доброволен и тя никога не е подавала сигнал срещу това лице. Същото се
потвърждава от майката на пострадалата, свидетелката В. И.. Това лице е
установено и разпитано в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция. В показанията си свидетелят Н.
отрича да познава И. и да е имал сексуален контакт с нея, поради което съдът е
допуснал очна ставка между двамата. При проведената очна ставка свидетелят
заявява, че няма спомен да е имал полов контакт с пострадалата, но не отрича
възможността пострадалата да казва истината. От своя страна И. е категорична в
твърденията си, като посочва и детайли за заеманата от свидетеля Н. длъжност в
структурата на НАП и адреса на свидетеля към онзи момент, което се потвърждава
и от данните по делото(справка БДС, л. от с.ф.) и от твърденията на самия
свидетел. Според настоящия състав тези обстоятелства потвърждават
добросъвестността на И., както и на обективността на изложените от нея сведения
касаещи и настоящото производство.
По отношение на
твърдението на подсъдимият С., че на инкриминираната дата е бил в кв. Ботунец, а не в кв. Х. Ботев където, къде е и настоящия му
адрес, тъй като е изпращал родителите на лицето с което живее на семейни
начала. За проверка на тези
обстоятелства е разпитана св. В.А.Б., с която подсъдимият е във фактическо
съжителство. Последната действително заявява, че на 13.07.2014г. с подсъдимия
са изпращали родителите й, пътуващи този ден за Р. Италия. На инкриминираната
дата 12.07.2014г. свидетелката заявява, че подсъдимия е бил целия ден с нея.
Тези твърдения не са подкрепени от никакви обективни данни по делото. От
разпита на свидетелката Б.ясно личи желанието й да затвърди защитната версия и
да представи пострадалата в негативна светлина, като излага и твърдения, че е
виждала И. с различни мъже, които след това са коментирали възможностите й в
сексуално отношение. По делото липсват данни И. да е водила такъв активен полов
живот, както твърди свидетелката, дори напротив
от изготвената по делото СППЕ И. е определена от вещите лица, като
необщителна и затворена в себе си, което се потвърждава и от показанията на
майката на пострадалата. От СМЕ са
установени само две Доколкото
свидетелката Б.се явява заинтересовано от изхода на делото лице, настоящия
състав намира, че не следва да кредитира показанията й в тези и части. Съдът
кредитира показаниета на свидетелката единствено досежно твърденията й че подсъдимия С. трудно се
възбуждано, но все пак имал сексулни контакти 2- 3
пъти месечно, както и за възможността му да еякулира,
което в унисон с показанията и на пострадалата И.. Предвид изложеното показанията на св. Б.не са
от естество да разколебават ни най - малко обвинителната теза. Тук е мястото да
се посочи, че действително И. в показанията си пред въззивния
съд сочи, че се е прибрала в къщи на инкриминираната дата към 23:00 часа, а не
както е посочено в обвинителния акт към 21:00 часа, на което се позовава и
защитата в пледоарията си пред въззвния съд. Това
разминаване съдът отдава на изминали период от време и възможността
свидетелката И. да е допуснала тази неточност и поради обстоятелството, че
същата се е прибрала от полицията на следващия ден, именно към 23:00 часа.
Освен това поради липсата на спомен в тази част показанията на свидетелката от
ДП са прочетени от първостепенния съд по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1,т. 2 от НПК. След
прочитане на показанията й свидетелката И.
изрично е заявила, че инкриминираните събития са се случили на
12.07.2014г., като се е срещнала с подсъдимия в 19:00часа на автогара „Изток, а
към 21:00 часа се е прибрала в къщи. Настоящия състав кредитира именно тези показания
на свидетелката от ДП (л.30-32, том.1) по отношение на часа към който се е
срещнала с подсъдимия и когато се е прибрала в къщи, тъй като същите са
депозирани от пострадала непосредствено след инкриминираните събития.
В хода на въззивното съдебно следствие са положени усилия да бъде
установено и лицето, което е отключило малка къща находяща
се в кв. Х. *** и 10, в която е
извършено инкриминираното деяние. Предвид това като собственик на имота е
установено лицето С.Н.Г. на 63 години, разпитан като свидетел в условията на устност
и непосредственост пред настоящия състав. В показанията свидетелят Г. си
заявява, че не познава нито подсъдимия С.,
нито гр. ищец и частен обвинител Т.И.. Потвърждава, че имота в кв. Х. *** е
придобил в наследство от баща му в съсобственост със сестра си, която обаче не
ползва имота дори няма ключ. Сочи, че вътре в къщата има легла, но е необитаема
и няма вода. Твърди, че той самия в средата на 2014г. е живеел постоянно на
друг адрес в кв. „Илиенци“ и няма спомен дали е
посещавал къщата в този период. От пет години живее в гр. Варна, тъй като е
пенсионер, като през миналата година е установил, че мрежата на къщата е
отрязана, за което е сигнализирал в полицията. Така изложените от свидетеля Г.
сведения не са от са от значение за
предмета на доказване, тъй като от тях не се установяват релевантни за
изясняване на обективната истина факти и обстоятелства. Освен това при
допуснатия повторен разпит на частния обвинител и граждански ищец Т.И. пред въззивния съд, същата описва само телосложението на лицето
отключило къщата на инкриминираната дата и възрастта – около 50 години, които
действително в известна степен съответстват на тези на свидетеля. И. обаче не
сочи никакви други характерни черти, а освен това изключително несигурно сочи, Г.,
което е напълно логично и обяснимо с оглед изминалия значителен период от около
6 години от инкриминираната дата.
Въззивният съд основа
убеждението си и на всички писмени доказателства, относими
към предмета на доказване в процеса и приобщени по надлежния процесуален ред,
включително и на изготвена в хода на досъдебното производство СМЕ /л. от ДП/ на
подсъдимия Г.А.С.. Видно от заключението й подсъдимия страда от „семином на десния тестис“. Вещото лице е посочило, че при
един отстранен оперативно тестис, подсъдимият не би следвало да има пречка да
получава ерекция и съответно - да извършва полови сношения, както и да еякулира/отделя семенна течност/ чрез запазена функция на
другия му незасегнат тестис. Въпросът за ерективната
функция на подсъдимия е изследван и от вещите лица Хаджиев иВ.изготвили
СМЕ в хода на съдебното производство пред първостепенния съд, които сочат, че
при подсъдимия тази функция е запазена. Изводите и на двете експертизи досежно възможността на подсъдимия да еякулира,
съвпадат и са положителни.
При така
установената от наличната по делото доказателствена
съвкупност фактическа обстановка настоящата
инстанция счита, че с действията си подсъдимият Г.А.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.150, ал.1от НК.
При
престъплението по чл. 150, ал. 1 НК изпълнителното деяние включва два акта:
извършване на действие, способно да възбуди и/или да удовлетвори полово желание
– от една страна и преодоляване на волята на пострадалата, било то чрез
използване на принуда (под формата на сила и/или заплаха), било чрез използване
на безпомощното й състояние или чрез привеждането й в такова състояние. престъплението.
От
доказателствата по делото безспорно се доказва, че от обективна страна подсъдимият
С. на 12.07.2014г./съгласно
изменение на обвинението направено в хода на съдебното производство пред първостепенния
съд/,около 20.00 часа в гр. София, на адрес в кв.“Х. ***-та, извършил действия
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14- годишна възраст – Т.Т.Илева/ с
предишни имена -С. Т. Г./,като отъркал си половия член в половия орган на
пострадалата, пипал я по гърдите й, поставил си половия член в устата й и еякулирал върху гърдите й, като употребил за това
заплашване/казал й да не се дърпа,че ще й нареже лицето“ и че“няма да я пусне,
докато не свърши“/.
Употребата на
заплаха е използвана от подсъдимия С., за да мотивира противоправно
и да принуди пострадалата към поведение /осъществяване на действия с цел полово
удовлетворяване без съвкупление/, което тя не е желаела. От обективна страна
инкриминираното деяние е довършено, тъй като са осъществени елементите от
изпълнителното деяние на престъплението - подсъдимият е осъществил
инкриминираните действия, като е отъркал си половия член в половия орган на
пострадалата, пипал я по гърдите й, поставил си половия член в устата й и еякулирал върху гърдите й. Настъпили са и предвидените в
закона общественоопасни последици от деянието -
пострадалата е участвала противно на волята си в извършването на блудствените действия.
От субективна
страна се явява доказано, че инкриминираното деяние е извършено при форма на
вината пряк умисъл - подсъдимият С. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
му последици и пряко е целял настъпването им. С. е съзнавал и е имал представа
относно действителното съдържание на волята на пострадалата - той е знаел, че Т.И./с
предишни имена С. Г./ не иска да участва в блудствените
действия. Подсъдимият е знаел, че въздейства психически върху пострадалата, за
да я мотивира да предприеме противно на волята си, желаното от него поведение,
като пряко е целял осъществяването на блудствените
действия.
При индивидуалицация на наказанието настоящия състав на първо
място съобрази, че за престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от две до осем години.
По вида и
размера на наказанието въззивния съд прецени, че същото
следва е определено по правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. За да определи наказанието
по този ред отчете множеството смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата
на отегчаващи такива. Подсъдимия С. е неосъждан видно от справката за съдимост.
Същият има добро процесуално поведение, като е съдействал както на разследващите
органи още в хода на досъдебното производство, като това процесуално поведение
е пренесено и в съдебна фаза. В хода на производството пред въззивния
съд подсъдимияг С. е претърпял оперативна интервенция
по повод трудова злополука, което е препятствало и възможността му да се яви в
съдебно заседание на 19.06.20г. Отчете
се и продължителността на производството от повече от шест години, което не се
дължи на виновно поведение на подсъдимия. От друга страна продължителността на
производството не може да се определи като изключително обстоятелство, тъй като
е съответно фактическата и правна сложност на конкретния казус и извършените
множество експертизи. На следващо място съдът отчете здравословното състояние на
подсъдимия. Това, че същия през 2006г. е
диагностициран със „семином
на десния тестис“, представляващо злокачествено туморно образование, което е
наложило хирургична интревенция за отстраняването му,
след което и химиотерапия предвид наличието на туморни метастази в лимфните
възли около вена кава.
Всички тези
данни за здравословно състояние на подсъдимия, възможността същото да
рецидивира в съвкупност с данните за чистото му съдебно минало водят до извод
настоящия състав, че наказанието следва да бъде определено под минималния
предвиден в закона размер, тъй като в противен случай наказанието би се оказало
несъразмерно тежко и несъответно на обществената опасност на самия деец, както
и на деянието. По изложените съображения въззивиния
съд счита, че наказанието в размер на една година, което беше наложено с
настоящата присъда е съобразено както с особеностите и характеристиките на
самия деец така и на самото деяние, като се явява съответно на целите на
наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Настоящият
състав счете, че са налице и предпоставките на чл.66, ал.1 от НК спрямо този подсъдим,
тъй като С. има чисто съдебно минало, определеното от съда наказание е под три
години „лишаване от свобода” за извършеното от него умишлено престъпление от
общ характер. Освен това за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на дееца, според въззвиния съд не е наложително последния да изтърпи
наказанието ефективно. Съдът намери, че приложението на чл.66, ал.1 от НК за
срок от 3 /три/ години в необходимата степен би осъществило адекватното и достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно-поправително действие върху подсъдимия С..
Предвид характера и тежестта на извършеното престъпление и размера на
наложеното наказание и съобразявайки разпоредбата на чл.66, ал.2 от НК, съдът
определи изпитателен срок от 3 /три/ години.
По гражданския иск:
В хода на
производството е приет за съвместно разглеждане предявен от Т.И./с предишни
имена С. Г./ срещу подсъдимия Г.С. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляващи нанесени с деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата. С оглед признаването на подсъдимия за
виновен в извършване на вмененото му престъпление, предявеният иск за заплащане
на обезщетение за вреди от деликт се явява доказан по
основание.
По отношение на
размера на дължимото се обезщетение- съгласно чл.52 от ЗЗД размера на
обезщетението за вреди от деликт се определя от съда
по справедливост. Справедливостта, съобразно ППВС №4/1968г, т. 2 изисква
преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, свързани с
настъпилия деликт и неговите последици. С оглед това
и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и изготвената по
делото КСППЕ се установява, че при ищцата след деянието е възникнало постравматично стресово разстройство Според вещите лица
разстройството може да отзвучи напълно или да хронифицира
или да премине в друго психогенно заболяване. Данни са преживения стрес от И.
се съдържат във показанията на св. В. И.- нейна майка. Последната сочи, че след
инцидента дъщеря й постоянно плачела, като преди имала желание да излиза и да
се разхожда, но това се променило. При съобразяване на всички посочени обстоятелства-
възрастта на пострадалата, претърпените вреди и изживените психическите
страдания съдът приема, че за обезщетение на неимуществени вреди претърпени от
ищцата и на основание чл.52 ЗЗД размерът на дължимото се от подсъдимия
обезщетение на осн. чл.45 от ЗЗД възлиза на сума над
5000лв., ведно със законна лихва от датата на деянието до окончателното й, като
гражданския иск до пълния размер бе отхвърлен като неоснователен.
По разноските :
Предвид изхода
на делото и на основание чл. 193 от НПК в тежест на подсъдимия Г.С. бяха
възложени разноските по делото в хода на ДП в размер на 260 лева, които следва
да заплати по сметка на СДВР, както и разноски в съдебна фаза пред
първостепенния съд в размер на 1103,23 лева по сметка на СРС и разноски в хода на въззивното
производство в размер на 110 лева, както и държавна такса в размер на 200 върху
уважената част от гр. иск по сметка на СГС. На основание чл. 190, ал. 2 от НПК
подсъдимият С. бе осъден да заплати и 5
лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на
СРС.
Настоящата
инстанция намира, че присъдата следва да бъде потвърдена в останалата й част, досежно произнасянето на съда по веществените доказателства,
като правилна и законосъобразна.
По изложените
съображения, Софийски градски съд, НО, VII
въззивен състав постави присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.