ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 20.04.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на шести април
две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 7324 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане са постъпили възражения срещу обявения списък на приетите
вземания на кредиторите на „М.“ ЕООД – в несъстоятелност, от длъжника срещу Н.А.ЗА
П., „О.б.б.“ АД, „Б.Т.“ ООД и „Ц.И К.“ ЕООД.
Постъпило
е и възражение от Н.А.ЗА П. срещу прието вземане на „О.б.б.“ АД.
Срещу
списъка с неприети вземания са постъпили възражения на Р.Д. Б. и „Б.Е.А.“ АД.
Съдът,
като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед на събраните при условията
на чл. 692 ал. 2 ГПК доказателства, намира следното:
Досежно
възражение вх. № 159162/21.12.2015 г.
Длъжникът
„М.“ ЕООД – в несъстоятелност, твърди, че приетото от синдика вземане на „Ц.И К.“
ЕООД за сумата 3180,14 лв. – главница – сторени разноски в съдебно производство
по т.д. 101/2010 г. и разноски за заплатен адвокатски хонорар от 16247,40 лв.
не позволява яснота за основанието, на което са възникнали. Застъпен е довод,
че липсата на идентификация на тези вземания с конкретен документ, от който
произтичат, опорочава предписаната от закона писмена форма. Застъпено е
становище, че това е пречка за приемане на вземанията.
В
съдебно заседание процесуалният представитЕ.на длъжника – адв. Г. от САК,
поддържа възражението.
Процесуалният
представитЕ.на „Ц.И К.“ ЕООД – адв. С.-С. от САК, оспорва възражението. Твърди,
че адвокатското възнаграждение е присъдено с нарочен съдебен акт в производство
между страните.
Синдик
Ш. сочи, че вземанията за разноски са удостоверени с издадени изпълнителни
листове.
Съдът
констатира, че с изпълнителен лист от 30.04.2014 г., издаден по т.д. № 101/2010
г. „М.“ ЕООД е удостоверено изискуемо вземане за кредитора в размер на 3180,14
лв. – разноски по чл. 78 ал. 1 ГПК.
С
определение № 4312/24.06.2013 г. по т.д. 2029/2009 г. по описа на СГС, ТО, VІ-6
състав при условията на чл. 248 ГПК е постановено изменение в решение №
832/07.05.2013 г. в частта за разноските като в полза на „Ц.И К.“ ЕООД е
присъдена сумата 16247,40 лв. – адвокатски хонорар.
Отразено
е на 10.07.2014 г. да е издаден изпълнителен лист за присъдената сума, който е
представен и при предявяване на вземанията.
В
рамките на производството по чл. 692 ТЗ съдът по несъстоятелността дължи да се
увери, че кредиторът се легитимира за такъв с оглед ангажираните в
производството доказателства като същевременно е ограничен от въведения с
възражението предмет на спор. В случая се установява, че предявените вземания
са установени в приключило вече съдебно производство. Действително,
идентификацията на вземането с оглед на фактите, от които произтича е от
значение за индивидуализацията му с оглед и придадената на списъка функция да
онагледи вземанията, предмет на удовлетворяване, следва да ги определи както по
размер, така и с оглед основанието им. Това в случая е направено. Удостовереното
в съдебен акт вземане не подлежи на преразглеждане. Ето защо и въведеното
възражение е неоснователно.
По възражение
вх. № 159159/21.12.2015 г.
Длъжникът оспорва предявеното от „Б.Т.“
ООД вземане с аналогични доводи – неизяснени основания за възникване на търсените
главница, разноски и адвокатски хонорари.
В съдебно заседание процесуалният
представитЕ.на длъжника – адв. Д. от САК, поддържа възражението.
Процесуалният представитЕ.на ответника –
адв. Т., оспорва възражението.
Синдик Ш. изразява становище, че
вземанията са документално удостоверени.
Съдът констатира, че с влязло в сила
съдебно решение по гр.д. № 24003/2012 г. по описа на СРС, 53 състав в тежест на
длъжника са присъдени съответно 22866,67 лв. – възнаграждение по договор от
09.04.2009 г., 3523,64 лв. – законна лихва за посочения в списъка период и 2142,06
лв. – разноски по делото.
Не се установява съд да е присъдил
останалите, включени в списъка вземания, което обстоятелство овластява синдика
да прецени съществуването на вземанията с оглед на заявеното основание при
предявяване и ангажираните доказателства в подкрепа на правопораждащите факти. Синдикът
дължи да осъществи така предоставената му решаваща функция съобразявайки претенцията
и достъпните му данни в счетоводството на длъжника. Наличието на влязъл в сила
акт го ангажира да зачете вземането, но липсата на такъв не го освобождава от
задължението да извърши самостоятелна преценка включително и чрез съпоставяне
на претенцията със съдържанието на търговските книги на длъжника. Предпоставка
за очакваната проверка, обаче, е изпълнението на задължението на длъжника да
предаде на синдика търговската си документация. Това в случая не се установява
да е сторено.
Освен това, предвиденото от закона спорно
производство по чл. 692 ТЗ обезпечава интересите както на длъжника, така и на
всеки друг кредитор, овластявайки ги да оспорят вземането като изложат всички
обстоятелства, обосноваващи съмнение в съществуването му. Както бе посочено вече
в рамките на настоящото производство съдът по несъстоятелността е ограничен до
противопоставените възражения. В случая длъжникът се позовава на липсваща
индивидуализация на вземанията, което възражение, обаче е необосновано. В
рамките на това производство не е противопоставено никакво обстоятелство, което
да подложи на съмнение останалите предявени вземания. Ето защо и така
предявеното възражение следва да бъде оставено без уважение.
По възражение вх. № 159095/21.12.2015 г.
Длъжникът оспорва предявеното от името на
„О.Б.Б.“ АД вземане по договор за инвестиционен кредит при твърдение, че в
рамките на висящо производство по чл. 422 ГПК съдебно-счетоводна експертиза
стига до извод главницата да възлиза на 528005,38 евро, равностойна на 1032688,79
лв. Оспорва да е налице основание за кумулиране на договорна лихва в размер на
31034,90 лв. за периода 30.03.2012 г. до 22.08.2012 г. и законна лихва от
23.08.2012 г. до 16.11.2015 г. с наказателна лихва за периода 30.03.2012 г. до
16.11.2015 г. в размер на 508 873,93 лв. Излага довод, че след обявяване на кредита за
предсрочно изискуем не дължи наказателна лихва, а при условията на евентуално
счита, че не дължи законна лихва. Оспорва дължимостта на разноски, направени в
рамките на индивидуално изпълнително производство. Излага довод, че подлежат на
събиране единствено направените в производство по несъстоятелност разноски.
Евентуално оспорва тези вземания да се ползват от реда по чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ.
Досежно вземания с посочено основание – договор за кредитна линия оспорва
кумулираните претенции за законна и наказателна лихва при аналогични на
изложените вече съображения за съотношението между тях по договора за
инвестиционния кредит. Оспорва да дължи и 19638,06 лв. – застраховки при довод
за недоказаност на подобно вземане, а евентуално – да се включва в ред за
удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ. Оспорва и признатите вземания за
разноски общо в размер на 13515,53 лв. и 595 лв. с довод, че не са
индивидуализирани както и че ведно с разноските от 15 лв., 479 лв. и 595 лв. с
довод, че могат да бъдат присъдени и събрани само в рамките на съответното
исково, съответно изпълнително производство, за развитието на което счита да е
налице процесуална пречка. Евентуално застъпва довод за неприложимост на реда
по чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ. Противопоставя и възражение за изтекла погасителна
давност на приетите вземания за лихви и неустойки за период преди 17.11.2012 г.
В съдебно заседание процесуалният представитЕ.на кредитора – адв. Г. от САК,
допълнително навежда довод, че липсата на обособяване на кредитна сметка, по
която да отчита конкретния кредит е довело до ползване на сумите за погасяване
на задължения по просрочени договори.
Процесуалният представитЕ.на „О.Б.Б.“ АД –
юрк. П., оспорва вземането. Твърди, че предявеното вземане за главницата
възлиза на непредявената в заповедно производство част от вземане, цялото в
размер на 628005,37 евро. Счита, че неустойка се дължи съгласно договора за
инвестиционен кредит от датата на първото просрочие – 30.03.2012 г. в
договорения размер. Сочи законна лихва да е била присъдена върху предявена главница
в размер на 100 000 евро в заповедно производство при настъпил падеж на
задължението, където е утвърдено и задължение за разноски в размер на 6317,49
лв. Счита за дължима и законна лихва върху вземането по договора за
инвестиционен кредит, станало изискуемо от 17.11.2015 г. Досежно оспорените
разноски излага довод, че процесуалната пречка да продължи производството, в
което са били направени не обосновава основание за погасяване на тази
отговорност. Застъпва довод, че с оглед изрично договореното съдържание на
покритието на ипотеката, привилегировани се явяват всички вземания за разноски.
Твърди също така вземане за 300 000 евро – главница по договор за кредитна
линия от 26.01.2009 г. както и разноски в размер на 18596,37 лв. да са признати
в заповедно производство, срещу която заповед не е депозирано възражение. Твърди
срокът за връщане на кредита да е изтекъл на 26.01.2012 г. Сочи вземането за
застраховки да касае недвижимо имущество, обезпечаващо вземанията на банката. Досежно
възражението за изтекла давност твърди молбата за откриване на производство по
несъстоятелност да е довела до прекъсване на давността.
Синдик Ш. оспорва възраженията. Излага
довод, че банката е в правото си да удостовери своето вземане при условията на
чл. 182 ГПК съответно чл. 55 ал. 1 ТЗ, при които условия е счЕ.за меродавно
съдържанието на приложено към възражението извлечение от сметка. Твърди
договорът да предвижда кумулиране на неустойката с предвидената от закона
лихва, при които условия е зачела и предявеното вземане. Досежно оспорените
вземания за разноски, направени в рамките на подлежащи на прекратяване
производства излага довод, че отговорността за разноски почива на неправомерно
поведение на длъжника, а предвиденото от закона основание за прекратяване на
производството не следва да засяга зачетения от закона интерес на кредитора. Досежно
оспореното вземане за задължение за застраховки сочи да се позовава на
извлечение от сметка. Счита, че при постигнатото съгласие ипотеката да ползва
всички вземания, възникнали по повод договорите за банков кредит за достатъчно
без значение остава правилото на чл. 174 ЗЗД. Досежно възражението за погасено
по давност вземане синдикът счита възражението за неиндивидуализирано и
недоказано от длъжника.
Съдът като обсъди наведените доводи и с
оглед събраните в производството доказателства намира следното:
Страните не спорят, а и от приложения
договор за кредитна линия с дата на сключване 26.01.2009 г. се установява
изразено съгласие кредиторът да отпусне на длъжника кредитна линия за оборотни
средства в размер до 400 000 евро с указана цЕ.– за осъществяване на
търговската дейност на кредитополучателя при дата за издължаване на кредита –
26.01.2012 г. (съгласно анекс № 2 от 09.11.2010 г.). Указано е, че кредитът се
ползва чрез разплащателна сметка с конкретизиран номер при олихвяване с
БЛП-ЕВРО плюс надбавка 4 пункта годишно с указание към датата на сключване на
договора да се равнява на 9,55 %, а считано от 09.11.2010 г. – 3,75 % при общ
размер от 9,3 %. Изразено е съгласие, че за обезпечаване на главница, лихви,
неустойки, разноски и др. длъжникът учредява ипотека върху недвижими имоти и залог
по реда на ЗОЗ върху стоки в оборот, приети по балансова стойност. Видно от
приложените и неоспорени общи условия при при забава на плащането на главницата
и възнаградителната лихва просрочените суми се олихвяват с договорения лихвен
процент и наказателна надбавка в размер н 5 пункта годишно до окончателно
изплащане на просрочената сума.
На 13.09.2012 г. по ч.гр.д. № 39645/2012
г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 119 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ за сумата 300 000
евро с указание да произтича от договора за кредитна линия, наказателна лихва в
размер на 9269,77 евро за периода от 26.01.2012 г. до 22.08.2012 г., 12097,58
лв. държавна такса и 6498,79 лв. – възнаграждение на юрисконсулт. По делото не
се оспорва противопоставеното от кредитора твърдение, че заповедта е влязла в
сила, нито е ангажирано доказателство за предявено възражение в предписания от
закона срок.
Няма спор също така, че на 26.01.2009 г. е
сключен и договор за инвестиционен банков кредит, който да се усвоява чрез
посочената и в договора за кредитна линия разплащателна сметка с указание, че
се отчита в информационната система на банката под LD № **********. Посочено е, че предоставената сума ще
се олихвява с БЛП-ЕВРО и надбавка 4,25 пункта годишно като общият размер на
лихвата към датата на сключване на договора възлиза на 9,8 %, а според анекс №
1 от 09.11.2010 г. – на 3,75 % или общо от 9,3 %. Изразено е съгласие главница,
лихви, неустойки, разноски и други вземания да бъдат обезпечени с ипотека върху
поземлен имот с пл. № 523 от кад. лист Б-3-7-Г от цифровия кадастър на град
София, СО, р-н „Кремиковци“ и поземлен имот № 120117 в с. Враждебна с ЕКАТТЕ
99136 и АДМИНИСТРАТИВНО-СКЛАДОВА СГРАДА – след удостоверяване от общинската
администрация по чл. 181 ал. 2 ЗУТ. Договорено е сумата да бъде издължена на
вноски, последната от която дължима на 26.01.2016 г. чрез постъпления по
посочената сметка за усвояване на кредита. Според чл. 12 от общите условия при
забава на плащането на главницата и възнаградителната лихва просрочените суми
се олихвяват с договорения лихвен процент и наказателна надбавка в размер н 5
пункта годишно до окончателно изплащане на просрочената сума.
Страните не спорят и че на 30.08.2012 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 39646/2012 г. по
описа на СРС, 52 състав, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора сумата 100 000 евро при посочено основание на вземането –
договор за инвестиционен кредит и анекс, ведно със законната лихва от
23.08.2012 г. и 6317,49 лв. – разноски по делото.
На 26.01.2009 г. във форма на нотариален
акт е сключен договор за учредяване на договорна ипотека за вземания,
съставляващи предоставен кредит от 900 000 евро по договор за
инвестиционен кредит със срок за погасяване до 26.01.2016 г. и главница от
400 000 евро по договор за кредитна линия от 26.01.2009 г.,
възнаградителна лихва върху всеки от договорите, неустойка за просрочена
главница по всеки от договорите и просрочена възнаградителна лихва и неустойка
при друго неизпълнение, върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 523, идентичен с ПИ №
120168 с ЕКАТТЕ 99136 и площ от 4500 кв.м. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 120117 с площ от
1,600 дка.
На 29.06.2009 г. във форма на нотариален
акт е сключен договор за учредяване на договорна ипотека за вземания, съставляващи
предоставен кредит от 900 000 евро по договор за инвестиционен кредит със
срок за погасяване до 26.01.2016 г. и главница от 400 000 евро по договор
за кредитна линия от 26.01.2009 г., възнаградителна лихва върху всеки от
договорите, неустойка за просрочена главница по всеки от договорите и
просрочена възнаградителна лихва и неустойка при друго неизпълнение. Посочено
е, че за обезпечаване на посочените вземания, разноски и други и по двата
договора, незъвисимо от бъдещите промени, длъжникът учредява ипотека върху
АДМИНИСТРАТИВНО-СКЛАДОВА СГРАДА със застроена площ от 437 кв.м., складова
сграда със застроена площ от 1292 кв.м. и
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 523 от кад. лист Б-3-7-Г от цифровия
кадастър на град София, СО, р-н „Кремиковци“, образуван от ПИ пл. № 523 с площ
от 4500 кв.м. и от ПИ № 120117 с площ от 1,600 дка.
На 26.01.2009 г. писмено е изразено съгласие, че за
предоставената сума по договор за кредитна линия в размер на 400 000 евро,
възнаградителна лихва и неустойка за
просрочена главница и възнаградителна лихва, длъжникът учредява залог върху
краткотрайни материални активи, представляващи стоки в оборот, находящи се в
ползвани от залогодателя производствени, складови и търговски обекти и
помещения. Договорът е вписан в Централния регистър на същата дата. Изразено е
съгласие, че залогът обезпечава всички разноски, произтичащи от договора за
кредитна линия.
От заключението на вещото лице Д. се
установява, че усвоената и непогасена сума по договор за инвестиционен кредит
от 26.01.2009 г. възлиза на 628 005,37 евро, чиято левова
равностойност при нормативно утвърден курс е равностойна на 1228271,74 лв. Въз основа на издадена
заповед за изпълнение сумата от 100 000 евро е отразена счетоводно по
сметка от група 45 – присъдени вземания главници като задължение на „М.“ ЕООД. Този
резултат се потвърждава включително и от предоставените от длъжника данни, за
които вещото лице констатира непълнота – липсва отразяване на извършени и
отразени като такива от страна на кредитора плащания в общ размер от
12 973,13 евро. По договора за инвестиционен кредит и начислената договорна
лихва за периода 30.04.2012 г. – 22.08.2012 г. върху цялата главница възлиза на
15 867,89
евро, равностойни на 31034,90
лв., а неустойката върху главницата и просрочени лихви за периода
30.03.2012 г. – 22.08.2012 г. – на 11 634,07 евро. Неустойката за
периода от 23.08.2012 г. до 16.11.2015 г. върху цялата сума от главница и
просрочена възнаградителна лихва възлиза на 248549,32 евро,
равностойни на 508 874,48 лева. Вещото
лице констатира, че сумата е определена при указан падеж на вземането за
главница в размер на 578 458 евро към 12.07.2012 г. Вещото лице определя
законната лихва върху сумата от 100000 евро за периода 23.08.2012 г. до
16.11.2015 г. на 33 526,45 евро в левова равностойност 65572,04 лв.
Както бе посочено вече в рамките на
настоящото производство съдът по несъстоятелността дължи да определи кръга от
кредитори на длъжника с оглед на нормативно утвърдения критерий за
легитимацията им. Длъжникът не оспорва задължението си за главница по договора
за кредитна линия.
Констатациите на вещото лице досежно
размера на главницата по договора за инвестиционен кредит еднозначно сочат на
усвоена сума при тези условия и непогасен остатък в посочения при предявяване
на вземането размер. Вещото лице Стоянова цитира предоставена допълнителна
информация, без да я анализира. Видно от изслушаното при участие на страните и
неоспорено заключение на вещото лице Д. съдържанието на водената сметка под
посочения в цитираното в заключението индекс отразява остатъка на вземането
извън спорните по делото 100 000 евро. По делото нито се твърди, нито се
установява обстоятелство, което да сочи на погасено задължение за главница,
счетоводно разграничена от страна на кредитора. Ето защо настоящият състав не
намира основание да счита за обосновано извлеченото от това заключение
възражение.
Наведеното едва в хода на устните
състезания твърдение, че суми от различни договори са ползвани за погасяване на
задължения по просрочени договори остава без значение в настоящото
производство. Дори да се приеме, че това касае и усвояването на единствено
оспорената главница по договора за инвестиционен кредит, твърдението е
недоказано. Видно от заключението на вещото лице Д. за разлика от длъжника,
който е обобщавал счетоводно всички свои кредити, кредиторът е диференцирал
отчетите на аналитично ниво, позволяващо проследяване на движението на
средствата по процесния договор.
Дори да се приеме, че средствата са
усвоени за цели, различни от договорените, нито се твърди, нито се установява
това да е станало пряко волята на длъжника. Ето защо и това възражение не внася
съмнение, обуславящо игнориране на установената в процеса като непогасена главница.
Както всяка администрирана от съд
процедура, така и производството по несъстоятелност се явява средство за
реализация на конкретен, утвърден от закона интерес. Заявеният и при сключване
на договорите за кредит интерес от страна на кредитора е да получи обратно
усвоената сума и то в договорения срок ведно с възнаграждение за предоставената
възможност длъжникът да ползва финансовия ресурс. По делото нито се твърди,
нито се установява обстоятелство, водещо до отпадане на придаденото от страните
значение на погасителния план преди 22.08.2012 г., до която дата кредиторът
твърди да е начислявана възнаградителна лихва. След като длъжникът е разполагал
с гарантирана му от договора възможност за разсрочено възстановяване на
предоставения му финансов ресурс, длъжникът дължи и договореното
възнаграждение. Ето защо противопоставеното в процеса възражение за включеното
на това основание вземане е неоснователно.
Законът гарантира свобода за страните по
договор да определят непосредствения си интерес, чието удовлетворяване очакват
да постигнат посредством участието си в правоотношението. Именно защото
средство за реализацията му е поетото насрещно задължение нормата на чл. 20а
ал. 1 ЗЗД изрично приравнява договорно утвърдената регламентация на закон,
дерогиращ принципно утвърденото правило, доколкото се отклонява от него. Правният
ред се опира на очакването, че поето задължение ще бъде изпълнено точно
включително във времево отношение. Отклонението от този желан резултат поражда
вреда за кредитора. Ето защо и нормата на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД
ангажира длъжника да изпълни ведно с обезщетение за закъснението. Законът
утвърждава необоримо предположение, че неизпълнението на парично задължение в
срок обуславя вреда като утвърждава и механизъм за остойностяването й – арг. от
чл. 86 ЗЗД. Ето защо макар и обусловена от произтичащото от договора
задължение, тази отговорност почива на принципно различно основание – неточно
изпълнение на поетото задължение и цели да възмезди произлезли от закъснението
вреди. С оглед принципно признатата свобода страните да регламентират
отношението си нормата на чл. 92 ЗЗД изрично предписва възможност за регламентация
на това принципно възможно към момента на възникване на правната връзка
развитие в отношението, но очевидно нежелано от страните. Следователно, налице
са два законоустановени подхода за реализация на един и същ по естеството си
интерес. Законът не допуска неоправдано разместване на блага, поради което и
повелява получилия облага без да е налице зачетена от правния ред причина за
това, да върне полученото – арг. от чл. 55 ЗЗД. Израз на това начало е нормата
на чл. 86 ал. 1 изр. второ ЗЗД, повеляваща, че отговорност за обезвреда над фингирания размер
предполага реално доказана вреда. Аналогично е и правилото на чл. 92 ал. 1 изр.
първо ЗЗД. Кумулирането на обезщетение, основано на закона и на неустоечна
клауза по необходимост предполага наслагване на фикции за вреда, какъвто
резултат изрично е отречен от закона. Ето защо и настоящият състав не споделя
наведения от синдика довод за принципно утвърдена възможност за кумулиране на
законна лихва и неустойка.
При все това, обаче, видно и от
заключението вземането за законна лихва от 65572,04 лв. се свързва с
разграничената според статуса й част от вземането в размер на 100 000
евро. Сумата от 508 873,93 лв. се извлича от договорената неустойка върху
останалата част от главницата – 5528005,37 евро. Ето защо няма основание за
извод, че двете принципно несъвместими вземания в случая се търсят за едно и
също неизпълнение и идентичен период. Ето защо неоснователно се явява
възражението досежно включеното в списъка вземане за сумата 65572,04 лв.
В процеса не е повдигнат спор досежно
размера и условията, при които е формирано
вземането за неустойка по договора за инвестиционен кредит за периода
30.03.2012 г. – 16.11.2015 г., поради което няма процесуална възможност да бъде
изследван този въпрос.
Необосновано е възражението досежно
твърдяното припокриване на законната лихва и вземането за неустойка по договора
за кредитна линия. Както от молбата за предявяване на вземането, така и от
обявения списък се установява, че претенциите касаят еднозначно разграничени
времеви периоди. Доказателствата по делото сочат вземането за главница да е
станало изискуемо поради изтекъл срок за изпълнението му, поради което необоснован
остава доводът да е обявен за предсрочно изискуем към последващ падежа момент.
Длъжникът противопоставя и възражение за
изтекла погасителна давност досежно вземането за договорна лихва и неустойка
преди 17.11.2012 г. Кредиторът се е присъединил в производството по
несъстоятелност, твърдейки да има вземания на това основание по договора за
инвестиционен кредит и неустойка по договора за инвестиционен кредит. Молбата е
постъпила в регистратурата на Софийски градски съд на 7.11.2014 г. Съгласно чл.
628а ал. 1 ТЗ това обстоятелство е лишило от правно значение периода от време
след този момент. Ето защо не е изтекъл принципно установения срок, лишаващ
вземането от изпълнителната му сила, поради което противопоставеното възражение
за давност е неоснователно.
Утвърждавайки като своя цел да обезпечи
справедливо удовлетворяване на кредиторите, законът не заличава
материалноправните последици на предходно инициираните и висящи към момента на
откриване на производството по несъстоятелност съдебни и изпълнителни производства.
Нормата на чл. 78 ЗЗД утвърждава като правило, че длъжникът дължи да обезпечи
финансово разноските по изпълнението. Липсващото доброволно изпълнение обуславя
допълнителни разноски. От тази гледна точка и нормата на чл. 78 ал. 1 ГПК и
съответно чл. 79 ал. 1 ГПК утвърждават като правило, че установеното в
съответното производство пряко ангажира длъжника да възмезди кредитора за
допълнително причинените му вреди. Концентрирането на всички права, обект на
съдебна защита и реализация в рамките на индивидуалното принудително изпълнение
в производството по несъстоятелност е ограничено до реда, по който следва да
бъде реализирано надлежно доказаното материално право, поради което и не е в
състояние да засегне съществуването му. Ето защо неоснователно се явява
възражението за принципна недължимост на разноски, направени в производства,
инициирани преди откриване на производство по несъстоятелност.
Обхватът на производството по чл. 692 ГПК
е ограничен до очертания в него предмет – съществуването на определено по
основание и размер вземане и особеното му качество, доколкото и универсалното
производство по принудително изпълнение зачита привилегия за обезпечения
кредитор. От тази гледна точка меродавна в случая е връзката между твърдяно в
процеса вземане и предписано от закона основание за предпочитание – арг. от чл.
722 ал. 1 т. 1 ТЗ. Нормата не утвърждава собствено разбиране за вида на
обезпеченото вземане и обхвата на покритие на обезпечението, поради което
меродавен е утвърждаващият го материален закон. Съгласно чл. 174 изр. последно ЗЗД ипотеката обезпечава и направените разноски от ипотекарния кредитор за
защита и реализация на обезпечените вземания. Върховният касационен съд в
Тълкувателно решение по т.д. № 4/2013 г на ОСГТК не установява изключение от
правилото, че признатото притезание, предмет на съдебно производство ангажира
отговорността на длъжника за наложените поради неговото поведение допълнителни
разноски за кредитора. За разлика от съдебното производство, предхождащо
индивидуалното принудително изпълнение, чиято непосредствена цел е реализация
на субективното неудовлетворено доброволно притезание, в рамките на
производството по несъстоятелност във фазата до допускането му предмет на
изследване е възможността на ответника да участва в търговския оборот без да
застрашава присъщото за тази сфера на обществени отношения доверие в
способността му да обезпечи изпълнение на поетите задължения. От тази гледна
точка и нормата на чл. 722 ал. 1 т. 3 вр. чл. 723 т. 1 ТЗ разграничава
еднозначно разноските в производството по несъстоятелност като обект на
предпочитание от обезпеченото вземане по т. 1. Извън предмета на това
производство остава оценката на отделните, включени в списъка разноски. По
аргумент от чл. 721 и сл. ТЗ естеството на вземането и основанието да бъде
предпочетено подлежи на изследване при сметка за разпределение.
Оспореното вземане за разноски в размер на
13515,53 лева се включва в признатото в заповедното производство в общ размер
от 18596,37 лв. Ето защо и така предявеното възражение е неоснователно.
По делото са налице данни да е образувано
изпълнително производство с предмет – реализация на обезпечено вземане по ЗОЗ.
Договореният обхват на обезпечение покрива така твърдяните разноски, поради
което няма причина да бъдат изключени от предписания от закона и отчетен от
синдика ред.
Не е документално удостоверен обаче
твърдяният и изрично оспорен разход от 595,00 лв. В рамките на настоящото
производство доказателствената сила на документа произтича от условията, при
които е съставен. Извлечението от сметка е в състояние да отрази състоянието на
дълга по договора за кредит, доколкото почива на утвърдени правила за
регистриране на стопанска операция и достоверно отразяване на актуалното й
състояние. Разноските, съпътстващи правоотношението обаче, предполагат
принципно различни отношения, развили се между кредитора и трети на
правоотношението лица, овластени да наложат липсващото в случая доброволно
изпълнение. От тази гледна точка извод, че твърдяното вземане е действително
възникнало предполага яснота за правопораждащите го обстоятелства и ангажирани
доказателства в тяхна подкрепа. Не става ясно откъде произтича оспорената сума,
а и липсват доказателства, позволяващи отразената в извлечението от сметки
връзка с договора за кредитна линия.
Липсва яснота за естеството на твърдяните
разноски в размер на 4011,66 лв. и писмени доказателства в указания вече смисъл.
Ето защо основателно се явява възражението в тази му част.
Според представените по делото общи
условия към процесните договори кредитополучателят дължи да обезпечи
застрахователно покритие за имотите, обект на обезпечение. По делото обаче нито
се твърди, нито се установява кредиторът да е овластен да изпълни това задължение
за сметка на длъжника, както изисква чл. 134 ал. 3 ЗЗД, нито да е направил
твърдяните разноски. Ето защо основателно се явява възражението и в тази му
част като сумата от 19 638,06 лв. следва да бъде изключено.
Както бе посочено вече разноски в производство
по несъстоятелност са с изрично предписан ред на привилегия – чл. 722 ал. 1 т.
3 ТЗ, поради което и неоспорените по размер разноски в размер на 800 лв. и 250
лв. наложителна е промяна в списъка като тези суми бъдат отразени с ред по т. 3.
По възражение вх. № 159160/21.12.2015 г.
Длъжникът оспорва включените в списъка
вземания за сумата 168 147,94 лв. и лихви в размер на 36152,77 лв., както
и 234 лв. лихви, възникнали след датата на откриване на производството по
несъстоятелност, съответно лихви върху главница от 105 901,14 лв. с довод,
че списъкът не отразя обстоятелствата, от които произтичат тези вземания.
В съдебно заседание процесуалният
представител на кредитора – експерт с юридическо образование Велков, оспорва
възражението. Твърди главниците да произтичат от депозирани от законния
представител на длъжника декларации, а вземанията за лихва да са определени при
условията на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания.
В становището си синдикът сочи, че сумата
105901,14 лв.съставлява законна лихва върху задължение за внасяне на ДДС,
възникнало през месец август 2012 г. и е формирана за периода 15.09.2012 г. –
30.10.2015 г. Сочи също така, че вземането в размер на 168 147,94 лв.
произтича от 30 броя справки-декларации, данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО и 5
броя декларации образец 6 като липсва указание за разграничаването им.
Застъпена е теза, че приложените доказателства и обстоятелството, че те се
намират по делото са достатъчни, за да може всеки заинтересуван да установи основанието
на вземането.
Както бе посочено вече идентификацията на
вземането при изготвените списъци е наложителна с оглед легитимацията на
кредиторите в последващата фаза на производството по несъстоятелност. Национална
агенция по приходите е овластен от закона държавен орган да събере всички публични
вземания с изрично утвърден ред за удовлетворяване – чл. 722 ал. 1 т. 6 ТЗ. От
тази гледна точка разграничението на вземанията е от значение, за да ориентира
кредиторите, а и длъжника в основанието и съответно размера на самостоятелните
с оглед правопораждащите ги обстоятелства и предявени в производство по
несъстоятелност вземания. Доколкото разграничението им не предпоставя
конкуренция в рамките на реда, липсата на указание за основанието и размера на
отделните вземания не обосновава порок на списъка, налагащ неговата промяна.
Видно от представените към заявлението и
неоспорени преписи от декларациите и заключението на вещото лице Г. начислените
въз основа на декларации, подадени от длъжника, касаещи данък добавена стойност
за периода август 2012 г. – май 2015 г., данък върху общия доход за периода м.
12.2012 г. – м. 04.2013 г. и данък печалба за 2010 г. възлизат на твърдяната от
кредитора сума, а начислената лихва е в по-нисък размер от установената от
вещото лице в размер на 1420553,91 лв. Ето защо предявеното възражение е
неоснователно.
Видно от представените декларации
претендират се и задължителни осигурителни вноски за периода м. 12.2012 г. – м
04.2013 г., държавна такса и глоби. В процеса не е повдигнат спор досежно
установените при тези условия вземания. Липсата на провокиран спор при
обезпечена възможност за яснота на критериите, при които е определено по
основание и размер всяко едно от предявените вземания, няма причина за промяна
на списъка и по отношение на този кредитор.
По възражение вх. № 161122/29.12.2015 г.
Възражението е постъпило в пощата на
21.12.2015 г., поради което и по аргумент от чл. 62 ал. 2 ТЗ е в срок.
Кредиторът Национална агенция по приходите
оспорва предявената от кредитора „О.б.б.“ АД привилегия въз основа на заложно
право, регламентирано от Закона за особените залози. Твърди се, че предписания
от закона срок на противопоставимост на мярката е изтекъл без да е поискано
подновяването му. Иска се това обезпечение да бъде изключено от списъка на
приетите вземания.
От името на „О.б.б.“ АД се поддържа довод,
че предвиденият срок няма отношение към съществуването на заложното право, а
касае единствено притовопоставимостта му. Счита, че с оглед обвързващата сила
на договора между страните, следва да бъде счетен за привилегирован кредитор и
в рамките на производството по несъстоятелност. Застъпва довод, че начало на
указания в закона срок дава вписаното пристъпване към изпълнение.
Синдикът поддържа теза, че понеже
вписването не е елемент от правопораждащия състав на заложното право, придобива
изключително оповестително значение и изтичането му не лишава кредитора от
договорно утвърдената привилегия и е противопоставимо на всички, които знаят за
вписания залог.
Въпросът за привилегията е мислим
единствено в условия на конкуренция между кредитори. От тази гледна точка и
законът утвърждава обстоятелствата, обосноваващи основание за предпочитание.
Ето защо договорът за залог макар и да е необходим, сам по себе си не е
достатъчен, за да утвърди противопоставимо на останалите кредитори право.
Съгласно чл. 12 ал. 1 ЗОЗ вписването е предпоставка за противопоставимост на
залога на трети по отношение на договора лица. Всички останали кредитори на
длъжника имат това качество, поради което и предявената привилегия предполага
установено в закона обстоятелство, ангажиращо останалите кредитори да търпят
привилегията. Нормата на чл. 30 ал. 2 ЗОЗ дава основание за еднозначен извод,
че така утвърдената привилегия отпада при бездействие от страна на обезпечения
кредитор да я реализира в рамките на значителен период от време или изрично да
обяви, че възнамерява да стори това и то преди да е изтекъл установеният от
закона срок. Освен, че нормата еднозначно обвързва действието на вписването с
придадената именно на това обстоятелство противопоставимост с изтичане на
определен срок, изискването за добросъвестност е ограничено до вписаното
обстоятелство. Не е придадено значение на субективното отношение към действието
на вписването, а и няма причина да му бъде придавано. Както бе посочено вече последиците
на вписаното обстоятелство придобиват правно значение, доколкото такова им е
признато от закона.
Видно от приложеното към възражението
удостоверение на 15.10.2015 г. под номер 2015101502354 е вписано заявление за
подновяване на вписването. Това обстоятелство нормата на чл. 30 ал. 2 изр.
второ ЗОЗ предписва като необходимо за продължаване действието на вписването.
Ето защо и така предявеното възражение се явява неоснователно.
По възражение вх. № 159089/12.12.2015 г.
Р.Д. Б. твърди по договор за заем от
02.01.2009 г. да е уговорено главница в размер на 997 340 лв. при
постигнато съгласие за изплащане на лихва в размер на 6 % годишно, а по договор
за заем от 03.01.2010 г. да е договорена главница от 1 117 000 лева и
лихва 6 % годишно. Твърди се задълженията да са осчетоводени, а сред търговките
книги да се намират необходимите доказателства за постъпване на дадените в заем
суми в имуществото на дружеството. Твърди се суми да са давани в брой, за което
са издавани приходни касови ордери и такива да са постъпвали по банковите
сметки на дружеството, за което са изготвяни вносни бележки – над 300 страници,
съхранявани в деловодството на длъжника „М.“ ЕООД. Иска се в списъка на приети
вземания да бъдат включени тези главници както и лихва в размер на 167 555
лв. по договора от 02.01.2009 г. за периода от 01.01.2013 г. до 30.10.2015 г. и
321490,00 лв. – лихва до 30.10.2015 г.
Синдик Ш. изразява становище, че при
преценка на предявените вземания е обвързан от представените към искането
доказателства, а при предявяване на вземанията доказателства за получаване на
сумите не са приложени. Сочи, че в случая не й е осигурен достъп до
счетоводството на длъжника, което счита и за обективна пречка да извърши
твърдяната като липсваща проверка. Застъпва теза, че допълнително представените
с възражението доказателства не са в състояние да докажат предоставената сума
по безспорен начин, а още по-малко в предявения размер. Синдикът е мнение, че
едва с възражението са предявени и вземания за договорна лихва.
Съдът приема, че с оглед задължението му
да гарантира равнопоставеност на кредиторите дължи да изгради фактическите си
изводи за правопораждащите вземането обстоятелства въз основа на конкретни и
непосредствено проверени доказателства. Зачетената от правния ред сила на
частния документ е ограничена до факта на инкорпорираното в него изявление и
съответно автора на това изявление – арг. от чл. 180 ГПК. От тази гледна точка
и признатата на този документ удостоверителна тежест е ограничена до отразени в
него и неизгодни за автора обстоятелства. Видно от договорите за заем, предмет
на разглеждане в настоящото производство, те отразяват изявлението на Р.Д. Б. в
личното й качество и като представител на „М.“ ЕООД. Несъмнено правният ред
допуска това, но същевременно разграничава диспозитивния от свидетелстващия
документ. От тази гледна точка обективираната от представителя воля за
встъпване в определена по съдържанието си правна връзка ангажира
представляваното лице включително и при договаряне на представителя сам със
себе си. Както сочи и синдик Ш., обаче, договорът за заем е реален. От тази
гледна точка установеното в случая съгласие само по себе си не е достатъчно.
Необходимо е да бъде доказано получаване на сумата. Законът признава
доказателствена сила на воденото от дружеството търговски книги и за ползващи
го обстоятелства, но изрично я обуславя от редовността при воденето им. С други
думи, доказателствената тежест на едностранно създаденият документ произтича от
надлежното му отразяване като елемент от актива на дружеството и възможността
да бъде проследено във времето кога това е станало. Заявената от вещото лице
пречка да анализира цялостната счетоводна информация сочи на създадена пречка
за достъп до определена от ангажирания в случая експерт като необходима й
информация, за да даде отговор на възложената задача.
Извън специалните знания на вещото лице
остава оценка на доказателствената стойност на съставен частен документ,
какъвто представлява приходния касов ордер. От тази гледна точка твърдението на
кредитора, че такъв съществува, само по себе си не обосновава нито еднозначен
извод в тази насока, нито досежно съдържанието му. Това обаче е наложително, за
да обуслови фактически извод.
Дори хипотетично да се приеме, че
представената към възражението справка за плащания в брой отразява точно
посоченото в счетоводните книги, указаното основание за счетоводната операция –
захранване на сметка, по никакъв начин
не позволява връзката на тези суми с договора от 02.01.2009 г., доколкото
обективно не Б.могло да бъдат отнесени към последващия от 03.01.2010 г.,
отразяващ еднозначно намерение за предоставяне на заем.
Представените извлечения от банковите
сметки на Р. Б. сочат на вписано от нея самата основание на превода, което,
обаче не е достатъчно за извод, че касаят именно изследваните в случая договори
за заем, нито, че плащането е осчетоводено надлежно.
Банковата транзакция отразява движение на суми,
но сама по себе си не позволява информация за произхода на тези суми.
Съвместяваното качество на управител на дружеството и негов кредитор налага
еднозначно отграничаване имуществото на дружеството от притежаваното от Р. Б..
Ето защо извод за факта на плащане предпоставя доказана притежавани от нея
налични средства и възможност за еднозначно съотнасяне на транзакциите с
твърдяното в случая основание за плащане. Прави впечатление, че преводът на суми
с указание м. еоод заем за втората
половина на 2009 г. се предхожда от получавани от Р. Б. кредитни преводи от
една и съща сметка. Това съвпадение се установява и в началото на 2010 г., а
прави и впечатление, за извършен кредитен превод от същата сметка
непосредствено след транзакция с посоченото основание. Ето защо съдът споделя
проявения от вещото лице интерес да изследва паричния поток по личните й
сметки, а отказания достъп до тази информация като създадена пречка по смисъла
на чл. 161 ГПК.
Освен това банковите транзакции сочат на
преведени суми с указание да касаят договор за заем на името на длъжника.
Посоченото в случая информация обаче не позволява този превод да бъде свързан
непосредствено със сметка на дружеството – основанието на плащане не
идентифицира получателя, а липсват доказателства по делото за титуляра на
кореспондиращата банкова сметка.
***, в рамките на настоящото производство
както синдикът, така и съда дължат да обезпечат равнопоставеност на
кредиторите. Фактът, че Р. Б. е и законен представител на длъжника я поставя в
различно положение, сравнено с останалите кредитори. Житейската презумция за
материална доказателствена сила на частен свидетелстващ документ за обективиран
в него неизгоден за автора на изявлението факт в случая е неприложима.
Съвместявайки качеството кредитор и представител на длъжника Р. Б. се ползва от
отразеното под непосредственото й въздействие обстоятелство. Банковата
транзакция отразява движение на парични суми без обаче сама по себе си да
определя произхода им. Неоказаното съдействие от страна на Р. Б. за
обезпечаване достъп до търговските книги на дружеството в тяхната цялост и то
по начин, позволяващ формиране на собствено становище за съдържанието на
книжата и тяхното значение както от страна на синдика, така и за работата на
вещото лице, изисква в това производство да бъде изключено всякакво съмнение
досежно факта на предаване на сумите.
По тези съображения съдът споделя извода
на синдик Ш., че твърдяните вземания за главница не са доказани по начин,
легитимиращ Р. Б. за кредитор на „М.“ ЕООД. За кредитора остава възможността да
докаже твърдяното в производството вземане при условията на чл. 694 ТЗ.
Съдът констатира, че в предписания то
закона срок предявените вземания от Р.Д. Б. касаят вземания по четири посочени
договора за заем в това число и за 997340 лв. по договор за заем от 02.01.2009
г. и 1117000 по договор за заем от 03.01.2010 г. Не се установява да е
предявено вземане за възнаградителна лихва. Нормата на чл. 692 ТЗ ангажира съда
в това производство да изследва съставените списъци с оглед отразените в тях и
предходно предявени вземания. Ето защо безпредметно остава обсъждането дали и
доколко договорите пораждат твърдяните самостоятелни от правна гледна точка
вземания за възнаградителна лихва.
По възражение вх. № 159092/21.12.2015 г.
Кредиторът
„Б.ЕЛ А.“ АД твърди да придобил по договор за цесия вземания на Р.Д. Б.,
произтичащи от договор за заем, сключен на 01.01.2006 г. и уговорена главница
712000 лв. при лихва от 6 % годишно и на 03.01.2008 г. при уговорена главница
3 563 620 лв. и лихва от 6 % годишно. Излага довод, че синдикът дължи
да се произнесе по предявените вземания не само въз основа на приложените
доказателства при предявяването им, но и с оглед търговските книги и цялото
счетоводство, с което разполага. Твърди в счетоводството на длъжника тези
задължения да са отразени, както и че са налице необходимите доказателства за
постъпване на дадените в заем суми, което се твърди да е ставало в брой. Тези
суми впоследствие били внасяни по банкова сметка ***. Излага довод, че синдикът
не разполага с правомощие да прилага служебно института на давността, която
твърди и да е била прекъсната с предявяване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност от Р. Б..
Синдик
Ш. оспорва възражението по съображение, че както при предявяване на вземанията,
така и с възражението не са представени твърдяните доказателства. Излага довод,
че задължението на синдика да събира служебно информация е ограничено до
хипотезата на чл. 686 ТЗ, а по отношение на предявените вземания меродавни са
представените доказателства при предявяване на вземанията. Застъпва теза, че в
качеството си на синдик е овластена да представлява дружеството, а следователно
и да противопоставя възражение за давност. Оспорва в срока по чл. 685 ТЗ да
предявено вземане за възнаградителна лихва по договорите.
В
съдебно заседание процесуалният представител на кредитора – адв. К. от САК,
поддържа възражението. По същество излага довод, че счетоводната експертиза
установява предаване на паричните суми от цедента на „М.“ ЕООД. Претендира
разноски.
Процесуалният представител на „М.“ ЕООД в
несъстоятелност – адв. Г., не изразява становище по съществото на спора.
С договор от 01.01.2006 г. Р. Б. в лично
качество като заемодател и като представител на „М. ЕООД“, посочен в договора
като заемател, изразява воля, че като заемодател се задължава да предаде в
собственост на заемателя сума в размер на 712000 лв. в продължение на цялата
календарна 2006 г. при възникнала нужда от средства и поискване от страна на
дружеството. Посочено е, че сумата ще се предоставя посредством внасяне в брой
на каса или по посочена с договора банкова сметка. ***, че заемателят дължи
възнаграждение в размер на 6 % от заемната сума, която следва да бъде
възстановена ведно с уговорената лихва на 30.10.2008 г.
С договор от 03.01.2008 г. Р. Б. в лично
качество като заемодател и като представител на „М. ЕООД“, посочен в договора
като заемател, изразява воля, че като заемодател се задължава да предаде в
собственост на заемателя сума в размер на 3563620 лв. в продължение на цялата
календарна 2008 г. при възникнала нужда от средства и поискване от страна на
дружеството. Посочено е, че сумата ще се предоставя посредством внасяне в брой
на каса или по посочена от дружеството банкова сметка. ***, че заемателят дължи
възнаграждение в размер на 6 % от заемната сума, която следва да бъде
възстановена ведно с уговорената лихва на 31.12.2008 г.
Видно от заключението на вещото лице Г.
въз основа на 16 бр. приходни касови ордери без да са отразени изискуеми от
зако*** реквизити, е осчетоводено задължение на „М.“ ЕООД по договор за паричен
заем от 01.01.2006 г. в размер на 712 000 лв., а по договор за паричен
заем от 03.01.2008 г. – в размер на 2684000,00 лв. Вещото лице сочи, че не й е
предоставено за проверка хронология на счетоводното отчитане на сметка 501
„Каса в левове“ за 2006 г. и 2008 г., годишна оборотна ведомост на дружеството
към 31.12.2006 г. и към 31.12.2008 г. и извлечение от лична банкова сметка на Р.
Б. за периода от 01.06.2006 г. до 30.10.2015 г.
Както отбелязва и синдикът в становището
си предпоставка за приемане на вземането се явява надлежно доказано предаване
на обещаните със сключените договори парични суми. Извод в тази насока както
синдикът, така и съда в настоящото производство дължи да основе на представени
и непосредствено анализирани доказателства. Нормата на чл. 685 ТЗ ангажира
кредитора при предявяване на вземането си да представи и доказателствата, на
които то се основава. Изискването е провокирано от принципно признатата
възможност за всеки кредитор да оспори предявено вземане. Законът задължава
законният представител на длъжника да предостави на синдика безпрепятствен
достъп до цялата своя търговска документация включително и счетоводните книги –
арг. от чл. 640 ТЗ, както и да осигури фактически необезспокояван достъп до тях
– арг. от чл. 658 ал. 1 т. 4 ТЗ. Изискването за процесуална икономия и
обезпечаване на яснота за кръга на кредиторите с оглед нуждите на
производството по несъстоятелност, обусловило и развитието на особеното
производство, администрирано от синдика, го ангажира непосредствено да съобрази
предявените вземания и представени в тяхна подкрепа доказателства с достъпната
му информация. Предпоставка за това, обаче, е оказано от длъжника в лицето на
своя законен представител съдействие. Неоказаното в случая съдействие ангажира
синдика да се произнесе по приложените към възражението доказателства.
Все с оглед целта на производството – да
бъде обезпечена възможност за облекчено доказване на вземането в рамките на
производството пред съда по несъстоятелност, нормата на чл. 690 и сл. ГПК
обезпечават възможност кредиторът, чието вземане не е било прието да ангажира
допълнителни доказателства в подкрепа на вземането си. Както бе посочено вече
доказателствената сила на документа произтича непосредствено от условията, при
които е създаден. Тъй като „Б.ЕЛ А.“ АД основава вземанията си срещу
дружеството на предоставен от Р. Б. заем, по изложените вече съображения
издаденият от името на дружеството документ, отразяващ получаване на сумата сам
по себе си не е достатъчен. По изложените вече съображения наложително е еднозначно
установяване, че сумата е постъпила в разпоредителната власт на дружеството и
то при известен източник на финансовия ресурс.
Експертизата, което допълнително
доказателство е ангажирано от „Б.ЕЛ А.“ АД е средство за изследване на факти и
връзка между тях, когато установяването им или техния анализ изискват специални
знания. Първичният счетоводен документ притежава характеристиките на частен
свидетелстващ документ, поради което и основание за формиране на изводи въз
основа на тези документи е наличието им по делото. При все това,
възпроизведената от вещото лице информация досежно съдържанието на тези
документи компрометира удостоверителната им тежест. Действалият към отразената
дата на приходните касови ордери Закон за счетоводството, обн. ДВ бр. 98/2001
г. изисква първичният счетоводен документ дори и създаден за нуждите на
предприятието, да отразява името и фамилията на създателя на документа – чл. 7
ал. 2 т. 4 ЗСчет. – отм. Това изискване е гаранция за достоверност на
информацията с оглед и изрично вменената отговорност с чл. 11 ЗСчет. Тази
гаранция в случая не е осигурена, което само по себе си осуетява поддържания
във възражението извод.
Както бе посочено вече доказателствената
сила на водените от търговеца книги се основава на тяхната редовност.
Счетоводната документация отразява възникнали в рамките на времево ограничен
период в резултат на дейността на търговското предприятие. Изводът за редовност
предполага възможност за еднозначна идентификация на вписването и еднозначното
му определяне във времето. Обстоятелството, че на вещото лице не е предоставен
достъп до информация, обуславяща проследяване на вписванията и в
кореспондиращия на аналитичния регистър по сметка 499 за отчетена наличност в
касата на дружеството и съответно при обобщаването на счетоводната информация
за съответните отчетни години при декларираната от процесуалния представител на
„М. ЕООД в несъстоятелност“ готовност за съдействие, а и обстоятелството, че
такова не е осигурено и от „Б.ЕЛ А.“ АД, навежда на извод, че такава информация
не е налична. Законът за счетоводството – отм. вменява в задължение на
предприятието да изгради и поддържа счетоводна система, която да осигурява
своевременно регистриране на счетоводните операции – чл. 9 т. 1 ЗСчет. Отм.,
регистрирането им на систематично и аналитично ниво при осигурена връзка между
така създадените регистри – т. 3 и годишно приключване на счетоводството с
обобщаване на резултата в нарочна оборотна ведомост – т. 4. Именно възможността
за проследяване на вписването и то към момент, предхождащ този на позоваването
му обосновава доказателствената сила на счетоводните книги. Вещото лице
констатира, че постъпления, идентифицирани с дата и сума са отразени в
аналитичния регистър на дружеството на името на Р. Б.. Това обстоятелство обаче
предполага въздействие и върху състоянието на касовата наличност, а и при
обобщаване на резултата от дейността при приключване на счетоводната година. При
положение, че отразената счетоводна операция с първични счетоводни документи с
дефицит на предписани от закона реквизити не може да бъде проследена във
функционално свързани с тази операция регистър и оборотна ведомост, липсва
указаната вече гаранция, обезпечаваща равнопоставено третиране на Р. Б. спрямо
останалите кредитори на дружеството, съответно на „Б.ЕЛ А.“ АД, легитимиращ се
като придобил нейните права спрямо дружеството.
Не се установява също така отразените по
приходните касови ордери суми да касаят плащания с обезпечени от Р. Б.
средства. Само установения произход на отразените в първичните касови ордери средства
и разграничаването му от достъпните на Р. Б. в качеството й на законен
представител на дружеството е в състояние да обоснове еднозначен извод, че
сумата е реално предадена, легитимиращо и „Б.ЕЛ А.“ АД като кредитор с
произтичащите от това права в производството по несъстоятелност, включително и
при участие в органа – събранието на кредиторите.
Макар и в случая да се установява, че
вземане за възнаградителна лихва е надлежно предявено от „Б.ЕЛ А.“ АД,
невъзможността за еднозначен извод, че обещаната с договорите сума е била
предоставена на дружеството, няма основание и за извод, че за него е възникнало
задължение да заплаща договореното възнаграждение.
По изложените съображения настоящият състав
не намира основание да преразгледа становището на синдика, а възражението се
явява неоснователно като безпредметно остава обсъждането на довода за изтекла
давност и възможността синдикът да противопостави такова възражение.
По исканията за разноски
Настоящият състав счита, че нормата на чл.
78 ГПК свързва отговорността за разноски с разгледан по същество спор и то с
акт, който да утвърждава еднозначно предявеното за защита право. Определението
по чл. 692 ГПК не се ползва от присъщия на правораздавателния акт стабилитет,
логично обуславящ и утвърдено по основание и размер вземане за разноски.
Съгласно чл. 694 ТЗ неудовлетворената от съдържанието му страна по повдигнатия
спор е в състояние да инициира самостоятелно производство, а и съдът по
несъстоятелността е овластен да преразгледа изразеното вече становище при
условията на чл. 673 ал. 3 ТЗ. От тази гледна точка настоящият състав не намира
основание да счита, че изходът от спора в рамките на процедура, целяща да
обезпечи развитието на производство по несъстоятелност след фазата на
откриването му, е годен да обоснове утвърдено по основание и размер вземане за
разноски. При тези обстоятелства искането на адв. Г. е неоснователно.
С оглед невъзможността кредиторите в
рамките на предвидения от закона орган – първо събрание на кредиторите, да
осъществят признатата им възможност да определят синдика на дружеството, а и за
преценка съответствието на възнаграждението с предстоящата работа, освен
предписания дневен ред, следва да бъде осигурена и тази възможност.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 вр. ал. 2 ТЗ, списък на приетите
от синдика вземания на кредиторите
на „М.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, предявени в срока по чл. 686 и обявени в търговския
регистър на 14.12.2015 г. със следната промяна:
ИЗКЛЮЧВА от списъка вземанията
на „О.Б.Б.“ АД за сумата 19638,86 лв. – дължими и незаплатени
застраховки, извършени във връзка със застраховане на имущество; 595 лв. – разноски във връзка с
обжалване по дело при Апелативен съд; 4011,66 лв. – разноски по т.д. №
15554/2014 г. по описа на СГС като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на „М. ЕООД“ – в несъстоятелност в останалата им
част.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възраженията на „М. ЕООД“ – в несъстоятелност срещу приети вземания на Н.А.ЗА
П..
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възраженията на „М. ЕООД“ – в несъстоятелност срещу приети вземания на „Ц.И К.“
ЕООД.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възраженията на „М. ЕООД“ – в несъстоятелност срещу приети вземания на „Б.Т.“
ООД.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението
на Н.А.ЗА П. срещу прието обезпечение на вземанията на „О.българска б.“ АД.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението на Р.Д. Б. срещу неприети вземания към „М. ЕООД“ – в
несъстоятелност.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението на „Б.Е. А.“ АД срещу неприети вземания към „М. ЕООД“ – в
несъстоятелност.
СВИКВА
събрание на кредиторите на „М.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, което ще се
проведе на 11.05.2016 г. от 10:30 часа в Съдебната палата на Софийски градски
съд, гр. *********, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-13
състав, Търговско отделение, СГС, при дневен ред както следва:
1.
Определяне реда и начина за
осребряване имуществото на длъжника.
2. Определяне метода и условията на оценка на
имуществото.
3. Избор на оценители и определяне на
възнаграждението им.
4.
Избор на синдик.
5.
Определяне размера на възнаграждението на синдика.
УКАЗВА на кредитори с
неприето вземане, че могат да поискат да им бъде предоставено право на глас в
случай, че е предявен иск по чл. 694 като представят с искането убедителни
писмени доказателства в подкрепа на поддържаната теза.
УКАЗВА на кредитори с
прието, но оспорено вземане при условията на чл. 694 ТЗ, че могат да поискат
право на глас при наличие на убедителни писмени доказателства в подкрепа на вземането
им.
Определението
не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото
определение за обявяване в търговския регистър при Агенцията по вписвания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: