Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-210                        13.07.2020 година                              град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                     Трети състав

На седми юли                                                                                    година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                            2. Йорданка Майска-Иванова

                   

                                          Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  355 по описа за  2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 50330/07.11.2019г. на БРС от Д.К.К., ЕГН: **********, от гр.Б., ул.“Ф.“ № **, вх.*, ет.*, ап.*, чрез адв.В.Грънчева, против решение № 2696/24.10.19г. по гр.д.№ 2103/19г. БРС, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, бул.“Черни връх“ № 51 Д, ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителните Директори М.Гъркова и Г.Гълъбов, осъдителни искове за следните суми: 1818лв. мораторна лихва за периода 02.04.2016г. – 10.03.2019г. върху дължимо застрахователно обезщетение от 6100лв., 508.20лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен местен данък за лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № СА 4100 ХН, дължим за второто полугодие на 2016г., за 2017г. и за 2018г., както и претенцията за присъждане на законната лихва върху сумата от 6100лв. за периода от датата на депозиране на исковата молба на 11.03.2019г. до датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № СА 4100 ХН пред „ЗК ЛЕВ ИНС” АД. Твърди, че постановеното решение не е правилно в посочените части, поради неправилно приложение на закона. Излага подробни аргументи. Моли да бъде отменено и постановено ново, с което исковете бъдат уважени. Няма  доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна - ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, бул.“Черни връх“ № 51 Д, ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителните Директори М.Гъркова и Г.Гълъбов, представлявана от адв.Ст.Райчева,  не оспорва жалбата, не депозира отговор срещу нея.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявените искове пред районния съд, висящи в тази инстанция, са с правно основание чл.86 ЗЗД и чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от Д.К.К. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София. Въззивникът твърди, че на 11.03.2016г. е претърпял ПТП със собствения си л.а. марка „Ауди“ с рег.№ СА 4100 ХН. На 18.05.2015г. сключил договор за застраховка „Каско“ с въззиваемия, с който договор били застраховани всички възможни рискове. След заявяване на щета в срока по ОУ към договора била извършена експертна оценка на щетите и за автомобила било определено обезщетение за „тотална щета“. По редица недоразумения относно адреса, на който пребивавал застрахования, той не бил уведомен своевременно за определеното обезщетение и до завеждане на исковата молба не му била изплатена сумата. При така изложеното претендира заплащане на застрахователното обезщетение, ведно с мораторна лихва за периода 02.04.2016г. – 10.03.2019г., както и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Също така е предявил иск за заплащане на сумата от 508.20лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен местен данък за лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № СА 4100 ХН, дължим за второто полугодие на 2016г., за 2017г. и за 2018г. Твърди, че поради неизплащане на обезщетението автомобилът стои в състоянието към ПТП-то, не е отремонтиран и не е в движение. Въпреки това той заплаща дължимия данък за притежаване на ППС, което се случва по вина на застрахователя. Ангажирани са доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемото дружество – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, бул.“Черни връх“ № 51 Д, ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителните Директори М.Гъркова и Г.Гълъбов, оспорва исковете. Твърди, че правилно не е изплатено обезщетение, понеже не е прекратена регистрацията на автомобила, следователно не дължи и лихви за забава. При липса на дерегистриране на превозното средство се дължи и местен данък, затова и този иск не е основателен. Обосновава и други аргументи за отхвърляне на претенциите в надлежно депозирания по реда и в срока по чл.131 ГПК отговор.   

Както вече стана ясно, с решението си БРС е приел искът за заплащане на застрахователно обезщетение за доказан по своето основание и е присъдил обезщетение в пълен размер, съобразно пазарната стойност на автомобила към настъпване на застрахователното събитие. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Ето защо настоящият съд не го обсъжда.

Пред въззивната инстанция са висящи споровете само относно дължимостта на мораторна лихва върху главницата за процесния и посочен по-горе период, както и за дължимостта на обезщетение за заплащане на данък за притежаване на МПС, въпреки че лекият автомобил не е в движение по вина на застрахователя.  

Видно от приложените на стр.7-9 четири броя сметки по застрахователна полица № 93001510030948/18.05.2015г., между въззиваемия и собственика на процесния л.а. – Д.К., е сключен застрахователен договор за застраховка „ Каско“ на МПС със срок на договора 22.05.2015г. – 21.05.2016г.

Безспорно е между страните, затова съдът приема по реда на чл.153 ГПК, че на 11.03.2016г. К. е претърпял ПТП, при което на автомобила са причинени значителни щети. По негово заявление е образувана преписка по щета № 0003-1201-16-450570 на застрахователя. Извършена е експертиза и е определена оценка на щетите, надвишаваща застрахователната стойност на процесния лек автомобил.

Така, на основание чл.193, ал.4 КЗ отм. щетата е преценена като тотална, защото стойността на необходимия ремонт е надвишавала 70% от стойността на застрахованото МПС.

По делото е безспорно, че до постановяване на решението на районния съд не е изплатена сумата на обезщетението и спорът е дали при това положение се дължи лихва за забава върху главницата.

За да отхвърли този иск районният съд се е позовал на разпоредбата на чл.193, ал.3 КЗ отм.: „Преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от потребителя на застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство“, както и на обстоятелството, че въззивникът нито твърди, нито представя доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила. При цитираната правна норма настоящият състав приема, че правилно искът е отхвърлен, защото не е настъпило законово определеното начало на срока, в който застрахователят следва да заплати обезщетението за застрахования автомобил. По същата причина не се дължи и законната лихва върху определената и присъдена с първоинстанционното решение сума на обезщетението до датата на прекратяване на регистрацията на автомобила в КАТ. В тези части решението е правилно и съобразено със закона и следва да бъде потвърдено.

По отношение на следващия спор - дали се дължи обезщетение в размер на заплатения общински данък за притежаване на МПС, при положение, че автомобилът не е отремонтиран и не е в движение, съдът приема следното: съгласно нормата на чл.52, т.1 ЗМДТ: „С данък върху превозните средства се облагат: 1. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България“.

От цитирания законов текст следва недвусмислен извод, че след като превозното средство е регистрирано на територията на РБългария, за него е дължим данък по ЗМДТ. Ето защо законосъобразно въззивникът е заплащал местен данък и няма основание да претендира обезщетение в тази връзка от въззиваемия застраховател.

Налага се заключение за потвърждаване на решението на БРС в обжалваните части.

За настоящата инстанция въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива няма да й бъдат присъждани.

 Водим от всичко така изложено, БОС

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № № 2696/24.10.19г. по гр.д.№ 2103/19г. БРС в обжалваните части.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: