Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./02.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА
ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., след като разгледа г. д. №
1434/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********
против И.Е.М., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл.
11, чл. 33 от ЗПК, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 20.02.2018 г.
между ответника и трето лице – кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД бил сключен
договор за паричен заем № 3157215 при спазване на ЗПК и на основание Стандартен
европейски формуляр, който бил предоставен предварително на заемателя и съдържал
индивидуалните условия на бъдещия заем, и предложение за сключване на договор
за паричен заем, направено от заемателя. С подписване на договора заемодателят
се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 500 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита, а заемателят се задължил
да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в
договора. Посочва се, че погасителните вноски, които заемателят се задължил да
изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, която покривала разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, която съставлявала печалбата на заемодателя,
като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него,
при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на
568.82 лева. По този начин договорната лихва по паричния заем била уговорена от
страните в размер на 68.82 лева. Между страните бил уговорен срок на договора
до 18.09.2018 г., в който срок ответникът следвало да върне получената в заем
сума чрез заплащането на 7 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от
по 81.26 лева. Падежът на първата погасителна се сочи да е настъпил на
22.03.2018 г., а на последната – на 18.09.2018 г. Съгласно сключеният договор,
в случай че заемополучателят забави плащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
той дължал на заемодателя заплащане на такса за разходи за събиране на
просрочените вземания в размер на 9.00 лева. Таксата за направени разходи се
начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна
вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички
начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които
трябвало да заплати заемателят, не можело да надвишават 45 лева. На това
основание на ответника била начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45 лева. Освен това, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, ответникът се
задължил в 3 – дневен срок, считано от подписването на договора за заем, да
предостави на заемодателя определено обезпечение на задълженията му по
договора, като били уговорени и последиците от непредставяне – заплащане на
неустойка. Ответникът не предоставил исканото обезпечение, поради което му била
начислена неустойка в размер на 402.15 лева, за която страните постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 7 равни вноски, всяка в размер на 57.39
лева, платими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.
Така погасителната вноска достигнала общия размер на 138.71 лева. Посочва се,
че с оглед забава на плащанията била начислена и лихва за забава в общ размер
на 42.70 лева за периода от 23.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението
в съда – 7.05.2019 г., която представлявала сбор от лихвите за забава,
начислени върху всяка отделна падежирала и неплатена погасителна вноска. Твърди
се, че длъжникът не е извършвал плащане на дължимия паричен заем, като
непогасената част от задължението била в горепосочените размери. Посочва се, че
срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а
именно – 18.09.2018 г., като не е бил обявяван за предсрочно изискуем.
На 01.09.2018 г. било подписано Приложение № 1 към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ищеца – „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, като вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД към ответника било
прехвърлено на ищеца. „Изи Асет Мениджмънт” АД упълномощило ищеца, в качеството
му на цесионер по сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжника за прехвърлянето.
Било изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ – П – ИАМ/3157215 от 07.09.2018
г. за станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставяне на
постоянния адрес на длъжника, който бил посочен в договора за заем. Писмото се
върнало в цялост, като в известието за доставяне било отбелязано, че пратката
не е потърсена от получателя. До ответника било изпратено и второ писмо за
станалата продажба с изх. № УПЦ – С – ИАМ/3157215 от 10.09.2019 г., чрез куриерска
фирма, което било получено лично от длъжника на 16.09.2019 г. Представя се
уведомление към исковата молба като се сочи, че с връчването на препис от
същото следва да се счита, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне
на вземане.
Тъй като ответникът не е изпълнил изцяло
задълженията си по договора за паричен заем, ищецът подал заявление по чл. 410
от ГПК срещу него, по което било образувано ч. г. д. № 621/2019 г. по описа на
РС – Провадия, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
414/09.05.2019 г. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното
производство адреси, поради което заповед му е била връчена при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и на заявителя били дадени указания за предявяване на иск
за установяване на вземанията му, каквато се явявала настоящата искова молба.
Моли съда да признае за установено по отношение на длъжника, че същият дължи на
ищеца следните суми: 500 лева – главница по договор за паричен заем №
3157215/20.02.2018 г., 68.82 лева – договорна лихва за периода от 22.03.2018 г.
до 18.09.2018 г. /падеж на последната погасителна вноска/, 402.15 лева – неустойка
по договор за кредит за периода от 22.03.2018 г. до 18.09.2018 г. /падеж на
последната погасителна вноска/, 45 лева – такса разходи за събиране на
просрочени вземания, 42.70 лева – обезщетение за забава за периода от
23.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 07.05.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноските в заповедното и в настоящото производство.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Същият е бил редовно призован за първото съдебно заседание при условията на
чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК – при отказ, като в призовката и в
приложеното към нея определението по чл. 140 от ГПК № 94/30.01.2020 г.,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно
заседание на 27.02.2019 г. ответникът не се е явил, не е изпратил представител,
няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът
в писмена молба с вх. № 1145/21.02.2020 г., чрез пълномощника си, изрично е
поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, да бъде постановено неприсъствено
решение срещу него.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован е и не
е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
исковите претенциии. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК, не следва неприсъственото
решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл. 239 от ГПК, с което предявените установителни искове да се уважат
изцяло.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора
при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК. Направено е искане, представени са доказателства за сторени
такива в размер на 225.00 лева – платена държавна такса. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минимален
размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с
чл. 25, ал. 1 от НЗПрП.
Дължат се и разноските
в заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/,
които възлизат на 25 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта за изпълнение са
обективирани разноски за държавна такса в размер на 25.00 лева, към заявлението
е приложен платежен документ за внесена държавна такса в размер на 25.00 лева
/л. 2/ и същата е дължима именно в този размер.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че И.Е.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ************, следните суми:
500 лева /петстотин лева/ – представляваща
неизплатена главница по договор за паричен заем № 3157215/20.02.2018 г., сключен между
длъжника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са
прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт” АД на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с подписано между страните Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., 68.82 лева /шестдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ – договорна
лихва за периода от 22.03.2018 г. до 18.09.2018 г. /падеж на последната
погасителна вноска/, 402.15 лева /четиристотин и два лева и петнадесет
стотинки/ – неустойка по договор за кредит за периода от 22.03.2018 г. до
18.09.2018 г. /падеж на последната погасителна вноска/, 45 лева /четиридесет и
пет лева/ – такса разходи за събиране на просрочени вземания, 42.70 лева
/четиридесет и два лева и седемдесет стотинки/ – обезщетение за забава за
периода от 23.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
07.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 414/09.05.2019 г. по ч.г.д. № 621/2019 г. по описа на РС –
Провадия.
ОСЪЖДА
И.Е.М., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ************,
следните суми: общо 125 лева /сто двадесет и пет лева/ - разноски в заповедното
производство по ч.г.д. № 621/2019 г. на РС - Провадия и общо 325 лева /триста двадесет и пет лева/ -
разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като
ответникът има право на защита по реда на чл. 240 от ГПК пред ОС - Варна в
едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: